№ 37
гр. Разград , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500018 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 411/7.ХIІ.2020г., постановено по гр. д. №404 по описа му за 2020г., РРС е уважил
частично предявените от ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК********* гр.София, бул. Д.Б. №87 срещу С. Б. С.,
ЕГН**********, от гр.Разград, ж.к.В.Л. №2 вх.Б ет.1 ап.20 регресни искове, като на осн. чл.21 КЗ/отм/ е осъдил
ответника да заплати на дружеството ищец сумата от 446,59лв , представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15лв., ведно със законната лихва считано от 23.02.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 639,10лв за разноски по делото, като претенцията за заплащане на
сумата 131,76лв. мораторна лихва за периода 30.01.2015г. - 30.01.2018г е отхвърлена като неоснователна.
Недоволен от така постановеното решение, чрез назначеният му в производството особен представител
ответникът обжалва същото в осъдителната му част като необосновано и незаконосъобразно. Счита за
недоказани вменяваните му в отговорност нарушения а ЗДвП, от което да следва и основание за заплащане на
застрахователно обезщетение на пострадал от ПТП. Поддържа въведеното в срок за отговор възражение за
погасяване на процесното вземане по давност. На посочените основания моли за отмяна на обжалвания съдебен
акт и за решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените срещу него искове.
При редовност в призоваването, представляващият въззивника особен представител-адв. Е.г не се явява.
С депозиран в срока на л.263 ГПК отговор, насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна.
При редовност в призоваването, въззиваемият не се явява и не изпраща свой представител за насроченото
по същество на жалбата с.з. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа възраженията си по
основателността на жалбата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно,
обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано сторени в
производството разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, съдът
намира следното:
1
Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимираща интерес от обжалването страна , жалбата
е допустима. При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно, а в
обжалваната си част и допустимо постановен съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на
участие и защита на страните. Съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и
в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на
доказване от нея факти. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до
правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Пред тази инстанция не се ангажираха,
допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва за установена
фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд
фактическа обстановка, са правилни. С решението си първоинстанционният съд е дал, обоснован от
доказателствата, отговор на всички въведени в срок за отговор и релевантни за изхода на делото въпроси. Поради
което и в хипотеза на чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд
относно основателността и доказаността на предявения иск в постановените размери.
По направените от страна на жалбоподателя оплаквания, въэззивния съд приема следното:
При състояло се на 15.VI.2014г. ПТП са причинени щети на л.а. „Опел Астра“ с „рег. №С03889 ХМ,
ползван в структурите на МВР. Същият е бил застрахован по "автокаско" в ЗД БУЛ ИНС“ АД. С оглед на тази
застраховка застрахователят ЗД БУЛ ИНС АД е изплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно
обезщетение в размер на 446,59лв. На основание чл.21 КЗ (отм.) във .вр. с чл. 45 ЗЗ. ищецът З. "Б." АД,
встъпвайки в правата на застрахования, претендира платеното от ответника, констатиран в съставения на дата и
място на произшествието Протокол за ПТП като водач, участвал и виновен за настъване ПТП поради допуснати
при управление на МПС нарушения на правилата за безопасност на движението.
В приложения като доказателство Протокол за ПТП(л.9 ) е посочено, че виновен за настъпване на ПТП е
въззивникът като водач на л.а. „Пежо206“ с рег. №Н040297. В реквизит на ППТП изрично е посочено, че
въззивникът е управлявал автомобила след употреба на алкохол, при установена с техническо средство
концентрация от 1,52%о. Отразено е също, че към момента на произшествието, за управлявания от въззивника
автомобил не е имало валидна застраховка. Протоколът за ПТП е подписан от въззивника без възражения.
При така установеното от фактическа страна, в този си състав съдът приема деликтната отговорност на
въззивника за безспорно установена. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети
от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни
факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Изложеното сочи на неоснователност на въведените с жалбата възражения относно съставомерността на
вменяваната на въззивника деликтна отговорност. Фактите по делото сочат на визираните в чл..213, ал.1
КЗ(отм.) предпоставки, обуславящи основателността на предявения от въззиваемия регресен иск.
В настоящият си състав намира, че приложимият в случая давностен срок за погасяване на вземане между
застрахователи по предявен регресен иск по чл.213 ал.1 КЗ(отм.) е общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД.
Регресното право на застрахователя е същинско регресно право, произтичащо от правния му интерес, но това
право не е същинско застрахователно право, тъй като възниква по силата на закона, а не по силата на
застрахователен договор, обвързващ застраховащ и застрахован. Регресното право възниква от момента на
плащането, извършено от застрахователя на увреденото лице и по отношение на регресният му иск за плащане на
вече платеното от застрахователя на виновния водач е от значение петгодишната обща давност с начален момент
2
плащането, с което възниква и самото регресно право, а не извършеното ПТП. В този смисъл и т. 14 от ПП на ВС
№ 7/1978 г. В случая, претендираното до регрес вземане е изплатено от застрахователя на 8.IX.2014 и към дата
на предявяване на иска-23.II.2018г. , същото не е погасено по давност. Доколкото решението на РРС е възприело
именно тези аргументи и е достигнало до тези изводи, то в обжалваната си част решението следва да бъде
потвърдено в условията на чл.272 ГПК .
С оглед изхода на делото и своевременно депозираното в този с8мисъл иска, на въззиваемия се следва
присъждане на доказано сторени пред тази инстанция разноски в размер на 510,00лв.
Въззивникът следва да бъде осъден и със заплащане на пропорционално дължимата се върху обжалвания
интерес държавна такса от 9,00лв.
По изложените мотиви, РОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 411/7.ХIІ.2020г по гр. д. №404/2020 по описа на РРС В ЧАСТТА, с която
на осн. чл.21 КЗ/отм/ С. Б. С., ЕГН**********, от гр.Разград, ж.к.В.Л. №2 вх.Б ет.1 ап.20 е осъден да заплати
на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК********* сумата от 446,59лв , представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15лв., ведно със законната лихва считано от 23.02.2018г. до
окончателното й изплащане .
В останалата си част решението на РРС не е обжалвано и е влязло в сила.
Осъжда С. Б. С., ЕГН**********, от гр.Разград, ж.к.В.Л. №2 вх.Б ет.1 ап.20 да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД,
ЕИК********* разноски в размер на 510,00лв. е ха см/ка на РОС държавна такса в размер на 9,00лв.
Решението на РОС е окончателно и по арг. на чл.280, ал.3, т.1, пред. ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3