РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2199/4.12.2023г.
гр. Пловдив, 04
декември 2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и
участието на прокурора ИВАН
ИЛЕВСКИ,
като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2323 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от ОД
на МВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявана от
ВПД директора старши комисар Г.И.Ч., чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт И.И.П., против Решение № 1395/11.08.2023 г. по АНД № 2239/2023
г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХIII наказателен състав, с което е
отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6034911 на
ОД на МВР гр. Пловдив, с който на М.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗДвП и
ОД на МВР гр. Пловдив е осъдена да заплати на А. сумата от 400 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в изводите, че атакуваното решение е неправилно, тъй като при
безспорно установено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдът не е изпълнил
правомощията си да измени процесния ЕФ като наложи по-леко наказание, а вместо
това го е отменил. В тази връзка е налице позоваване на Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по
т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Иска се обжалваното решение на
Пловдивския районен съд да бъде отменено, а издаденият електронен фиш (ЕФ) да бъде
потвърден. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – М.В.А.,
чрез пълномощника си адвокат Т., счита касационната жалба за неоснователна като
подробни съображения в тази насока са изложени в отговора на касационната жалба.
Претендира се присъждане на разноски.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от М.В.А., срещу Електронен фиш серия К № 6034911 на
ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗДвП, му е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
На 11.06.2022 г. в 07:25 часа, в гр.
Перущица, ул. „Иван Вазов“ до бензиностанция А2, е заснето с автоматизирано
техническо средство ATCC TFR1-M 530 при отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС - лек автомобил „ХОНДА ЦР
В“, с рег. № РВ 3301 ХР, със скорост от 75 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано
превишение на скоростта с 25 км/ч. Установено е също така, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/4372148.
Въз основа на заснемането е издаден
електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето М.В.А., на чието име е
регистрирано посоченото по-горе МПС. Административното наказание е наложено при
тази фактическа и правна обстановка.
Към доказателствения материал по
делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. със срок на валидност 24.02.2020 г.,
Протокол за използване на АТСС на 11.06.2022 г. и Протокол от проверка № 4-33-22/20.12.2022
г.
7. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че така констатираното административно
нарушение се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм
останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място,
моторно превозно средство, скорост на движение. Въпреки безспорността на извършеното нарушение обаче,
съдът е приел, че е налице основание за отмяна на електронния фиш като
незаконосъобразен. Основание за този извод е допуснато съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон в хода на административното производство по
издаване на електронния фиш, а именно в съдържанието на процесния електронен
фиш относно обстоятелствата на нарушението – в частност относно по-тежко квалифициращия
признак повторност, е вписано „Нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4372148“, без да е
посочено кога последният е влязъл в сила. Според районния съд липсата на
изрично отбелязване на датата на влизане в сила на ЕФ оказва влияние върху
правната квалификация, респ. върху размера на наказанието, съставлява липса на
елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, което
пък засяга съществено правото на защита на наказаното лице, съответно налага
неговата отмяна
ІV.
За правото:
8. Решението е неправилно.
Районният съд е установил
фактическата обстановка в нейната пълнота и въз основа на нея е направил правилни
и обосновани изводи както относно факта на извършване на процесното нарушение
от А., така и относно допуснатото съществено нарушение на материалния и процесуалния закон при
издаване на процесния ЕФ. Независимо от това обаче, решението като краен
резултат е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Според последната,
съдът изменя акта
по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
9. В тази връзка е
необходимо да се съобрази следното:
Правилен се явява извода
на съда, че липсата на изрично отбелязване на датата на влизане в сила на ЕФ
оказва влияние върху правната квалификация, респ. върху размера наказание, и не
позволява извършването на проверка дали действително деянието е извършено при условията
на повторност или не. Последица от това е невъзможността нарушителят да бъде
наказан при наличието на този по-тежко квалифициращ признак (повторност).
Изложеното обаче, по
никакъв начин не променя факта на извършено от А. нарушение по чл. 182, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Очевидно в случая
районният съд е следвало да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН да измени ЕФ, което предвижда наред с възможността да намали размера на
наказанието, да измени електронния фиш и чрез преквалификация на извършеното
деяние, тъй като липсва съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Упражняването на
правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото
нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност на
административнонаказателната дейност, но и инструмент за постигане на бързина в
правораздаването предвид правораздавателния характер на наказателното
постановление и липсата на правомощие на районния съд, след като отмени
наказателното постановление, да връща преписката на административнонаказващия
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно
доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да
остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който
резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в
чл. 12 ЗАНН. Същината на правораздавателната функция на държавата, в случая
упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено на целта да се осигури
право на защита на лицето, подведено под административнонаказателна
отговорност, а и на целта да се защити правовият ред, когато безспорно е
установено неговото нарушение, разбира се, при спазване на основното човешко
право на справедлив съдебен процес. Затова при тълкуване на релевантните в
настоящия случай законови разпоредби следва да се осигури баланс между тези две
цели. Така Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020
г., ОСС, І и ІІ колегия.
10. В случая обаче, подобно
преквалифициране не може да бъде извършено от касационната инстанция. Според т.
2 от цитираното тълкувателно решение, в касационното производство по реда на
глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд,
административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление/ЕФ изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административно-наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
При това
положение решението на ПРС следва да бъде отменено, като на основание чл. 222,
ал. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
V. За разноските:
11. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК,
по исканията на страните за разноски за настоящото съдебно производство следва
да се произнесе районният съд, съобразно изхода на спора по същество.
Така мотивира,
Пловдивският административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1395 от 11.08.2023
г. на Пловдивски районен съд, ХХІІІ наказателен състав, постановено по а.н.
дело № 2239 по
описа на същия съд за 2023 г.
ВРЪЩА
делото на Районен съд
гр. Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.