№ 461
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100101556 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М. А. Х. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул. „Г. Г.“ № *, със съдебен адрес: гр.Б., ул.
„Георги Кирков“ № 21, ет.1, ап.2 против А. И. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Б., ул. „Г. Г.“ № *, да бъде: 1. Обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.5 от ЗЗД на
договор за покупко-продажба на наследство по реда на чл.212 от ЗЗД, с нотариална заверка
на подписите рег.№ 1593 от 07.04.2000г. на нотариус с район на действие PC-Бургас, вписан
в CB-Бургас с вх.№ 47328/ 11.04.2000г., акт 167, том 2; 2. Обявен за нищожен на основание
чл.26 ал.1, пр.5 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на наследство по реда на чл.212 от
ЗЗД, с нотариална заверка на подписите рег.№ 1594 от 07.04.2000г. на нотариус с район на
действие PC-Бургас, вписан в CB-Бургас с вх.№ 47344/ 12.04.2000г., акт 175, том 2; 3.
Обявен за нищожен на основание чл.226 ал. 3, вр.чл.26 ал.1, пр.З от ЗЗД на договор за
дарение, обективиран д нот.а.№ 189, том III, per. 5674, н.д.№ 541/ 01.11.2007г. на нотариус с
район на действие PC-Бургас, вписан в CB-Бургас с вх.№ 18296/ 01.11.2007г., акт 40, том 48,
дело 11903, а при условията на евентуалност в случай, че договорът за дарение не
противоречи на добрите нрави, да бъде обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.5 от
ЗЗД като привиден. Твърди се в исковата молба, че между М.Х. и А.Х. са били сключени
договори за покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД с нотариална заверка на
подписите: 1. В рег.№ 1593/ 07.04.2000г. от нотариус с район на действие PC-Бургас, вписан
в СВ - Бургас вх.№ 47328/ 11.04.2000г., акт 167, том 2; 2. Рег.№ 1594/ 07.04.2000г. на
нотариус с район на действие PC-Бургас, вписан в СВ - Бургас с вх.№ 47344/ 12.04.2000г.,
акт 175, том 2 и 3. Договор за дарение, обективиран в нот.а. № 189, том III, рег.5674, н.д.№
541/ 01.11.2007г. на нотариус с район на действие PC-Бургас, вписан в СВ - Бургас с вх.№
18296/ 01.11.2007г., акт 40, том 48, дело 11903. Предмет на договорите са били вещи,
1
придобити по наследство от починалите на 21.02.1995г. А. М. Х. - баща на ищцата и на
21.05.1997г. Г. М. Х. - леля на ищцата. Причините за извършените привиди продажби на
наследство били в обтегнатите отношения на М.Х. с бившия съпруг Ж. Р. В. (разведени от
**г.), който имал претенции към имотите. За да ги запази, ищцата фиктивно прехвърлила
през 2000 год. имотите на своята майка - ответницата А.Х.. На датата на продажбите на
наследството, двете подписали и обратно писмо, което разкривало действителните им
отношения и привидността на сключените договори. Посочените цени били силно
занижени, с цел по-малки разходи, а и чл.12 ал.2 от ЗОДФЛ не предвиждал данък при
полученото от продажбата или замяната на дарение. Като изпълнение на уговореното в
обратното писмо, на 01.11.2007г. страните сключили договор за дарение, като ответницата
прехвърлила в полза на ищцата всички наследствени имоти, находящи се в гр.Б.. Ищцата
извършила сделки с придобитите имоти, но поради изменение в законодателството -
влезлият в сила от 01.01.2007г. Закон за данъците върху доходите на физическите лица,
срещу нея започнала данъчна ревизия.
Ищцата счита, че договорите за продажба на наследство са нищожни на
основание чл.26 ал.1, пр.5 от ЗЗД като привидни. Такива са волеизявленията на страните
при сключването им, като никога не са имали намерение действителното преминаване на
правото на собственост. Това е видно от обратното писмо.
Договорът за дарение е нищожен на основание чл.226 ал.З от ЗЗД, тъй като
мотивът за извършването му противоречи на добрите нрави. Същият е да се въведат в
заблуда трети лица. Не е налице приетата като мотив в обществото щедрост или
благодарност у дарителя. Доказателство затова е липсата на разпоредителни сделки с
имуществото от страна на А. Х.. При условията на евентуалност се твърди, че договорът за
дарение е привиден.
В предоставения срок е постъпил писмен отговор от ответницата А.Х., с който
изцяло признава изнесеното в исковата молба. През м.април 1999 г. вече покойният зет Ж.
В. бил избран за председател на надзорния съвет на „Големи български мелници“ АД, като
представител за България на един от акционерите там - „Хелиан индустриал инвестмънт
Б.Б.“, регистрирано в Н.. През същата година ответницата научила, че В. разполагал с
пълномощно от ищцата, което му позволявало да се разпорежда с всичките недвижими
имоти, придобити по наследство. По съвет на познати адвокати, сключили договорите за
продажба на наследство, а също и обратно писмо с истинските им намерения. След развода
на ищцата и съпруга , през 2007г. ответницата решила да върне имотите на дъщеря си, тъй
като вече нямало опасност. През цялото време имотите са били собственост на М.Х..
Твърди, че всички договори са привидни, поради което и исковете следва да бъдат уважени.
В съдебно заседание пълномощниците на ищцата поддържат исковата молба и
молят съда да уважи иска изцяло. В подкрепа на тезата си ангажират свидетелски показания.
В съдебно заседание пълномощникът на ответницата А.Х., счита исковете за
основателни и доказани и моли за тяхното уважаване от съда.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според
чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл. 26 ал. 1 и чл.226 ал.3 от ЗЗД.
Ищцата е наследник на А. М. Х., починал през 1996 год. и Г. М. Х., починала
през 1997 год.
Видно от представените доказателства на 07.04.2000 год., страните са
сключили два договора с нотариална заверка на подписите, за покупко - продажба на
наследство по реда на чл. 212 от ЗЗД. С договор рег.№ 1593 от 07.04.2000г. на нотариус с
район на действие PC-Бургас, вписан в CB-Бургас с вх.№ 47328/ 11.04.2000г., акт 167, том 2
ищцата е продала на ответницата цялото свое наследство, като съвкупност от права и
задължения, останало след смъртта на покойния баща А. Х. за сумата от 35 000 лева. С
договор рег.№ 1594 от 07.04.2000г. на нотариус с район на действие PC-Бургас, вписан в
CB-Бургас с вх.№ 47344/ 12.04.2000г., акт 175, том 2 ищцата е продала на ответницата
цялото свое наследство, като съвкупност от права и задължения, останало след смъртта на
покойната леля Г. Х. за сумата от 35 000 лева. В деня на сключване на двете сделки
страните са подписали обратно писмо, в което са изразили съгласие, че не желаят
настъпването на правните последици на посочените два договора за продажба на
наследство, както и че продажната цена по тях в общ размер на 70 000 лева, не се дължи от
купувача. В същото писмо е отбелязано, че договорите са сключени с цел да се предотврати
опасността от неправомерни действия от страна на Ж. Р. В., като след отпадане на тази
опасност, купувачът се задължава да върне на продавача правото на собственост, чрез
дарение, на всички недвижими имоти, придобити от А.Х., по силата на двата договора за
покупко – продажба на наследство. С нотариален акт № 189, том III, per. 5674, н.д.№ 541/
01.11.2007г. на нотариус с район на действие PC-Бургас, вписан в CB-Бургас с вх.№ 18296/
01.11.2007г., акт 40, том 48, дело 11903, ответницата е дарила на ищцата имоти, находящи се
в гр.Б.. През 2018 год. и 2019 год., ищцата се разпоредила със собствени имоти, а през 2021
год. е започнала ревизия по ДОПК против нея.
От свидетелските показания на свидетелите В. Л. и В. М. се установява, че
страните в настоящото производство са сключили процесните сделки, тъй като се опасявали
имуществото получено в наследство от ищцата да не бъде отнето от бившия съпруг Ж. Р.
В., с когото М. била в лоши и обтегнати отношения. И двамата свидетели заявяват, че
страните не са желаели в действителност настъпването на правните последици на
сключените между тях договори, а са ги сключили единствено с цел да запазят придобитите
по наследство от М.Х. имоти, като с дарението са целели да върнат първоначалното
положение, тъй като договорете за продажба на наследство са били привидни. Св.М. заяви
дори, че Ж.В. е бил разследван от ДАНС за престъпна дейност.
3
Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в яхната
съвкупност, водят до извода за основателност на предявения иск.
Безспорно е разбирането на закона и съдебната практика, че нищожността е
най-тежкият порок на сделките като гражданско правни волеизявления, тя е изначална и
порокът, независимо от това кой от предвидените от закона е установен, съществува още
към момента на сключване на сделката, като е незаздравим. Конкретно, за да е налице
привидност на сделка, който единствен порок е изтъкнат като основание за нищожност в
настоящия процес, е необходимо да се установи по делото по несъмнен начин, че към
датата на изповядване на договорите за покупко-продажба на наследство, страните по него
не са желаели да се породят последиците им – не са желаели да бъде прехвърлено правото
на собственост и да бъде заплатена цената. Правен интерес от установяването на посочените
обстоятелства безспорно имат страните по договора. В случая ищцата твърди, ответницата
не отрича, а и от доказателствата по делото се установява, че М.Х. е носител на спорно
материално право, като се заявяват права на собственост, които ищцата е придобила като
наследник и с които се е разпоредила привидно.
Твърденията на ищцата, че договорите за покупко - продажба на наследство по
реда на чл. 212 от ЗЗД, с рег.№ 1593 от 07.04.2000г. и рег.№ 1594 от 07.04.2000г. са
нищожни, поради сключването им при наличието на уговорка между страните, че не желаят
настъпването на правните им последици, се доказват от събраните по делото доказателства.
За да е налице привидност на сделката, следва да се установи по несъмнен начин, че към
дата на сключването , страните не са желали да се породят нейните последиците – да бъде
прехвърлено правото на собственост и да бъде заплатена цената. В исковата молба е
посочено, че страните са сключили процесните договори за покупко продажба, за да бъде
предотвратена възможността от неправомерни действия от страна на съпруга на ищцата. В
настоящия случай, симулацията се разкрива чрез съставено от страните по атакуваните
сделки обратно писмо (contre letter), от което е видна волята им да не бъдат обвързвани от
последиците на посочените сделки. Видно е, че документът е съставен и подписан от
страните в дена на сключване на сделките. От съдържанието на този документ се разбира по
категоричен начин, че страните не желаят последиците на договорите. Посоченият документ
обективира по несъмнен начин волята на страните по договорите за покупко – продажба на
наследство, правните им последици да бъдат само оповестени и да внушат у трети лица
убеждението, че такива са възникнали в патримониума на преобретателя, без реално те да
настъпят.
По делото липсват доказателства за извършено плащане на цената по двата
договора за покупко – продажба на наследство. Видно от представените договори, страните
са заявили, че продажна цена по сделките е заплатена в брой, но и ищцата и ответницата
заявяват, че такова плащане не е извършено и изявлението е направено единствено за
постигане на набелязаната от страните цел.
Освен изявленията на страните, представеното обратно писмо, привидността
4
на договорите за покупко – продажба на наследство се установява и от събраните по делото
гласни доказателства. И двамата свидетели заявяват, че при сключването на договорите
страните не са желаели настъпването на последиците от покупко – продажбите и те са били
фиктивни. И двамата свидетели сочат, че страните в настоящото производство са били
съветвани от адвокати, които са измислили и изработили схемата за постигане на целения от
тях резултат. Свидетелката В. Л. заявява, че се е обсъждала включително възможността тя да
бъде преобретател по процесните договори за покупко - продажба, но в крайна сметка се е
стигнало до извода, че най – подходяща е ответницата, като майка на ищцата. Свидетелите
заявяват, че всички действия на ищцата и ответницата са били с цел да се опази придобитото
от ищцата имущество, оставено и в наследство от баща - А. Х. и леля - Г. Х.. Предвид
изложеното и при наличието на нежелани от договарящите по продажбата вещноправни
последици, сделките имат характер на привидни.
Ангажираните по делото доказателства, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност доказват привидност на сделките за покупко - продажба на наследство по реда
на чл. 212 от ЗЗД, обективирани в договор рег.№ 1593 от 07.04.2000г. на нотариус с район
на действие PC-Бургас, вписан в CB-Бургас с вх.№ 47328/ 11.04.2000г., акт 167, том 2 и
договор рег.№ 1594 от 07.04.2000г. на нотариус с район на действие PC-Бургас, вписан в
CB-Бургас с вх.№ 47344/ 12.04.2000г., акт 175, том 2. Поради изложените съображения,
съдът счита за доказани твърденията на ищцата за нищожност на договорите за покупко –
продажба на наследство, с оглед тяхната привидност.
По отношение на претенцията по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, съдът счита същата за
основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради
който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е
нищожно. Основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на
дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание. В настоящия случай
страните в производството твърдят, че при сключването на договора е липсвало дарствено
намерение у прехвърлителя да надари преобретателя, а сделката е сключена единствено в
резултат на договореност помежду им да бъде възстановена в патримониума на ищцата
собствеността върху придобитите от нея наследствени имоти, които привидно са били
прехвърлени на ответницата.
Твърдението за нищожност на дарението между М.Х. и А.Х. се подкрепят от
събраните по делото доказателства. За да се докаже липса на дарствен мотив, е необходимо
да се установи по безспорен начин някакъв друг мотив, който да изключва дарственото
намерение. Ответницата признава, че единственият мотив да сключи договора за дарение,
обективиран в нотариален акт № 189, том III, per. 5674, н.д.№ 541/ 01.11.2007г. на нотариус с
район на действие PC-Бургас, вписан в CB-Бургас с вх.№ 18296/ 01.11.2007г., акт 40, том 48,
дело 11903, е бил постигната между тях договореност, като имотите описани в него винаги
са били собственост на ищцата, тъй като договорите за покупко – продажба на наследство са
били привидни. Поради изложеното е видно, че с договора за дарение не се цели да даде
нещо безвъзмездно, а да се уредят други отношения между страните.
5
Липсата на дарствено намерение у ответницата се установява и от
представеното по делото обратно писмо, в което А.Х. е поела задължение да върне на
ищцата правото на собственост върху придобитото от последната наследствено имущество,
чрез дарение. Липсата на дарствено намерение у ответницата се установява и от показанията
на свидетелите по делото, които заявяват, че тази сделка е сключена единствено с цел
имотите да се върнат в патримониума на ищцата, тъй като те са нейни. При това положение,
единственият извод е, че процесният договор за дарение е нищожен като противоречащ на
закона и добрите нрави.
С оглед на всичко изложено по-горе, предявените искове като основателни
следва да бъдат уважени изцяло. Разноски не следва да се присъждат, доколкото такива не
се и претендират.
Мотивиран от горното и на основание чл. 26 ал. 1 и чл.226 ал.3 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявения иск от М. А. Х. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Б., ул. „Г. Г.“ № *, със съдебен адрес: гр.Б., ул. „Георги
Кирков“ № 21, ет.1, ап.2 против А. И. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„Г. Г.“ № * на договор за покупко-продажба на наследство по реда на чл.212 от ЗЗД, с
нотариална заверка на подписите рег.№ 1593 от 07.04.2000г. на нотариус с район на
действие PC-Бургас, вписан в CB-Бургас с вх.№ 47328/ 11.04.2000г., акт 167, том 2, на
договор за покупко-продажба на наследство по реда на чл.212 от ЗЗД, с нотариална заверка
на подписите рег.№ 1594 от 07.04.2000г. на нотариус с район на действие PC-Бургас, вписан
в CB-Бургас с вх.№ 47344/ 12.04.2000г., акт 175, том 2 – като привидни, а на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 189, том III, per. 5674, н.д.№ 541/ 01.11.2007г. на
нотариус с район на действие PC-Бургас, вписан в CB-Бургас с вх.№ 18296/ 01.11.2007г., акт
40, том 48, дело 1190 – като противоречащ на закона и добрите нрави.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6