№ 1097
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330201413 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „П енд В Инвест“ ЕООД, действащо чрез
процесуалния си представител адв. З. против Наказателно постановление №
549928 - F570049 от 02.12.2020 г., издадено от Заместник директор на ТД на
НАП- Пловдив, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три
хиляди/ лв. за нарушение на чл. 7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г на
МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни възражения за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното Наказателно
постановление, поради което е формулирано искане същото да бъде
отменено. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, действаща чрез процесуалния си
представител юр. ***, ангажира становище за неоснователност на жалбата,
като моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановено. Релевира възражение за прекомерност на претендираното
1
адвокатско възнаграждение, като от своя страна претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка, идентично възпроизведена както в НП, така и в АУАН:
В хода на извършване на проверка за установяване на наличие на
основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено Заявление за
регистрация по ЗДДС с вх. № 303912002062506/ 16.06.2020г., документирана
с протоколи по чл. 50 от ДОПК с № ********** от 30.06.2020г. и №
********** от 28.08.2020г. било установено, че „П енд В Инвест“ ЕООД с
ЕИК: ********* като данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба
Н-18/ 13.12.2006г „За регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин“ на МФ, е допуснало нарушение на същата, като не е
монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД
на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните
продажби чрез електронен магазин.
Административно – наказващият орган е основал изводите си като е
посочил, че нормативно установеното задължение за проверявания субект е
възникнало на основание разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г на МФ (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г.,
доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.), предвиждаща, че „не се
допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.
В хода на проверката, било установено, че дружеството извършва
търговска дейност - търговия на дребно със санитарни материали, дамски
чанти и ръчни часовници, като е извършвало продажби, чрез наложен
2
платеж без да ги регистрира на ФУ.
Уточнение за изискуемото от закона поведение е направено в чл. 3, ал. 1
от Наредба Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ, където е указано, че „всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на Закона за пощенските услуги. Аналогичен се явава и текста на чл. 25, ал. 1,
т.1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ, посочващ, че „независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата: по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1“. С оглед спазване на
нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната
дейност на дружеството- търговия на дребно със санитарни материали,
дамски чанти и ръчни часовници, е следвало да бъдат отчитани чрез издаване
на фискална касова бележка.
В НП и АУАН е конкретизирано, че най-често използваният начин за
заплащане на поръчана стока при - доставка от електронен магазин в
България е чрез наложен платеж. По смисъла на § 1, т. 12 от Закона за
пощенските услуги /ЗПУ/, "наложен платеж" е пощенска услуга, при която
пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена
от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя
страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя
сума /стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в
зависимост от договореното между страните по доставката/. Куриерът събира
определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите
им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой.
Формиран е извод, че начинът, по който куриерът превежда сумата на
3
подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от
получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при
съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална
касова бележка. В така описания случай извършваната от дружеството
дейност е съотносима с дадената в § 1,т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от
13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на
стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която
доставката се извършва от нает от доставчика персонал. По реда на чл.25,
ал.2 от Наредба № Н-18 /2006 г. „при разносна търговия фискалната касова
бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя
страна я предоставя на купувача при плащането“.
В аспект на горното и с оглед изискването за спазване на нормативните
разпоредби, административнонаказващият орган е формирал извод, че
извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството-
продажби от електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез издаване
на фискална касова бележка за всяка извършена продажба, респективно за
лицето е възникнало задължение да използва монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство.
Била извършена справка в информационната система на НАП, видно от
която „П енд В Инвест“ ЕООД с ЕИК: ********* няма регистрирано в НАП
ФУ.
Нарушението е извършено на 17.09.2018г. /датата на първата пратка
срещу която е получен наложен платеж/ в гр. Пловдив и е довело да
неотразяване на приходи на ФУ/ИАСУТД. Същото е констатирано на
28.08.2020г. в ТД на НАП Пловдив, гр. Пловдив, ул. Скопие 106, при преглед
на предоставени справки и документи в хода на извършване на проверка,
документирана с Протокол № **********/ 28.08.2020г. във връзка с проверка
за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС,
документирана с протокол с № **********/30.06.2020 г.
За така установеното бил съставен АУАН № F 570049/ 15.09.2020г., въз
основа на който било издадено и процесното Наказателно постановление,
като и в двата посочени акта било прието, че с описаната си деятелност
санкционираното лице е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като е посочено, че нарушението е за първи път.
4
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на
актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди
констатациите от АУАН, както и от приложената по делото писмена
документация. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като намира
същите за обективно дадени, логични и съответни на останалите по делото
писмени доказателства.
Въз основа на горното, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приложената Заповед № ЗЦУ - 1149/
25.08.2020 г. се установява както материалната, териториална, така и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него, като такива са били депозирани. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в
него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН – нарушението и нарушителят са установени на 28.08.2020 г.
(при извършена служебна проверка в ТД на НАП - Пловдив), АУАН е
съставен на 15.09.2020 г. (в присъствието на управителя на ЮЛ), а
процесното НП е издадено на 02.12.2020 г.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали нарушението на санкционираното лице
като такова по чл. 7, ал. 2, от специалната Наредба № Н -18 на МФ вр. чл. 118,
ал. 1, т. 4 ЗДДС. В тази връзка съдът споделя освен изложените в АУАН и НП
фактически изводи, така и формираните такива от правна страна.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
5
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /ФУ/ (фискален бон) или чрез издаване на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност / ИАСУТД/ (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ, като редът за това, съобразно с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС се определя от специална Наредба, каквато е именно издадената от
МФ Наредба № Н -18/2006 г. Нормата на чл. 7, ал.2 от същата гласи, че не се
допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, а и
жалбоподателят не оспорва, че е извършвал продажби - търговия на дребно
със санитарни материали, дамски чанти и ръчни часовници, като е извършвал
продажбите, чрез наложен платеж без да ги регистрира на ФУ. Изцяло
несподелимо остава от настоящия съдебен състав основното възражение на
процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушение не е извършено,
доколкото дружеството не е получавало пари в брой, а единствено по банков
път. В тази връзка, така както и съставителят на акта и административно -
наказващият орган са посочили, следва да се съблюдава разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ, според чийто регламент всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги, както и текста на чл. 25, ал. 1, т.1
от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ. Последно цитираната разпоредба предвижда,
че независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1“. С
6
оглед изложеното, касае се за установено поведение, което осъществява
състава на посоченото в наказателното постановление нарушение, като
извършените продажби на дребно със санитарни материали, дамски чанти и
ръчни часовници, е следвало да бъдат отчитани чрез издаване на фискална
касова бележка. В тази връзка изцяло се споделят и доводите, че начинът по
който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по
който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане е
определящия при съобразяване на изискванията на законодателството за
издаване на фискална касова бележка. Извършваната от дружеството дейност
попада в хипотезата на т. нар. "разносна търговия", състояща се в продажба
на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при
която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. Така, при
съблюдаване на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г., се установява
нормативно установеното изискване при разносна търговия фискалната
касова бележка да се издава от лицето по чл. 3 и да се предава на разносвача,
който от своя страна следва да я предостави на купувача при плащането“.
Затова и при положение, че търговецът е нарушил забраната да извършва
продажба без функциониращо фискално устройство и не попада в
изключенията на Наредбата по чл. 4 и чл. 5, правилно е била ангажирана
административната му отговорност.
Правилно е приложена санкцията по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, съгласно чийто
текст извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Наложената
имуществена санкция е в минималния установен от закона размер - 3000 лв.,
поради което за съда не съществува възможност да я редуцира.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
изследват и предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
7
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по - ниска от
обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение от процесното такова, доколкото обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая, не са налице. Приетите по делото факти
обосновават извод не за изолиран случай от търговската практика на
дружеството - жалбоподател, а за поведение в продължителен период от
време. Следователно, не са установени смекчаващи обстоятелства, вкл.
случаят не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна. Съдът
като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 120
лв. На основание параграф 1, т.6 от ДР на АПК, вр. чл.2, ал.2 ЗНАП
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в чиято
структура е включен наказващия орган, тоест в полза на Националната
Агенция по приходите
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 549928 - F570049 от
02.12.2020 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с
което на „П енд В Инвест“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/
8
лева за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „П енд В Инвест“ ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в
полза и по сметка на Националната Агенция за приходите сумата от 120,00
/сто и двадесет/ лева, представляваща разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9