Номер 52924.09.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – ВрацаI-ви въззивен граждански състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия П. Колева
като разгледа докладваното от Камелия П. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20201400500390 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Н. К. Н.,
чрез адв. Г. В., срещу разпореждане от 16.04.2020 г. по ч. гр. дело № 130/2020
г. по описа на Районен съд - Оряхово, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
солидарните длъжници „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от П. Ю. Р., и П. Ю. Р., ЕГН ***, с
постоянен и настоящ адрес гр. ***, за сумите от 882,77 лева - такса за
периода от 07.03.2019 г. до 17.02.2020 г. по договор за кредит №
7008015/09.08.2018 г., 17,65 лева - държавна такса за горницата над 41,04 лева
до пълния размер от 58,69 лева, и 119,77 лева - адвокатско възнаграждение за
горницата над 279,48 лева до пълния размер от 399,25 лева.
В жалбата се поддържа, че разпореждането е постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. В подкрепа на това становище се излагат
доводи, че между жалбоподателя и дружеството има сключен договор за
кредит с номер 7008015, по който солидарен длъжник е П. Ю. Р.. Твърди се,
че макар обезпечението на дълга на търговското дружество да е дадено от
физическо лице, не може да се приеме като дадено извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, подобни на
1
управление и мажоритарно участие в него. С този аргумент счита, че
съдлъжникът П. Ю. Р. няма качеството потребител по смисъла на пар. 13 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и не се ползва от закрилата,
установена в същия закон. В тази връзка посочва, че след като договорът за
кредит е сключен между търговци, които са професионалисти и могат да
предвидят размера на вредите от неизпълнение на поетите от тях задължения,
то с подписването му те са поели да носят професионалния си риск от тази
клауза. При тези доводи счита, че съдът служебно не може да изследва
въпроса за наличието на неравноправни клаузи, поради което претендираните
суми са дължими в пълен размер. Моли разпореждането да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за отказаните с него суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия за това срок, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред районния съд е било образувано по заявление на
„***“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
солидарните длъжници „***“ ЕООД и П. Ю. Р..
В т. 9 от заявлението са изброени претендираните от заявителя парични
вземания, а именно: 1. сумата от 1495,04 лева главница, представляваща
дължими и неплатени суми по договор за кредит с номер 7008015/09.08.2018
г.; 2. сумата от 472,91 лева - неустойка от 07.03.2019 г. до 17.02.2020 г., от
които 70,82 лева начислени по чл. 7, ал. 1 от договора и 402,09 лева,
начислени по чл. 7, ал. 2 от договора; 3. сумата от 882,77 лева от 07.03.2019 г.
до 17.02.2020 г. такса ангажимент по договора; 4. сумата от 84,00 - разноски
за уведомления за предсрочна изискуемост и 5. законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендирани
са и направените в производството разноски.
Като обстоятелства, от които произтичат вземанията, в т. 12 от заявлението се
сочи, че същите произтичат от сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД
договор за кредит с номер 7008015/09.08.2018 г., по който солидарно
отговорен наред с кредитополучателя е П. Ю. Р.. Съгласно договорените
между страните условия, преуредени с анекс от 09.08.2019 г., на
2
кредитополучателя е отпусната сумата от 1500 лева, която той се задължил да
върне. Посочено е, че двамата съдлъжници не изпълняват всички свои
задължения в срок и преустановяват плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 07.03.2019 г. Тъй като кредитът не е
обслужван редовно и по силата на клаузите в договора, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, за което съдлъжниците са уведомени за дължимите
суми чрез изпращането на уведомления за предсрочна изискуемост.
Към заявлението са приложени описаните в него договор за кредит с номер
7008015/09.08.2018 г., анекс от 09.08.2019 г. и два броя уведомления за
обявяване на предсрочна изискуемост.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми от
882,77 лева - такса за периода от 07.03.2019 г. до 17.02.2020 г. по договор за
кредит № 7008015/09.08.2018 г., 17,65 лева - държавна такса за горницата над
41,04 лева до пълния размер от 58,69 лева, и 119,77 лева - адвокатско
възнаграждение за горницата над 279,48 лева до пълния размер от 399,25
лева. За да отхвърли заявлението в посочената част, районният съд е приел,
че клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, в която е предвидена таксата
ангажимент, е евентуално неравноправна по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК. Обосновал е извода си с довода, че клаузата не отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не е точно и ясно определен в
договора видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони. Посочил е също така, че заплащането на такива възнаграждения
от потребителя е предварително, както и че размерът на таксата, съпоставен с
размера на предоставения кредит, е прекомерен.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните изводи:
Предмет на обжалване в настоящото производство е посоченото по-горе
разпореждане с единственото оплакване, че задължилото се като солидарен
длъжник физическо лице няма качеството на потребител по смисъла на ЗЗП,
поради което съдът не може да изследва служебно наличието на
неравноправни клаузи в договора за кредит.
За да се даде отговор на направеното оплакване, следва да се изясни
понятието „потребител“. Последното е дефинирано в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
според която "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки
3
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Определянето на едно лице като потребител по
смисъла на българското законодателство е уредено по сходен начин в
европейското законодателство. Понятието е доразвито и от практиката на
Съда на ЕС и ВКС. Така в т. 1 от диспозитива на решение на Съда на ЕС от
09.07.2015 г. по дело C‑348/14 е прието, че „член 1, параграф 2, буква a) от
Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за
сближаване на законовите, подзаконовите и административните
разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит, изменена
с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари
1998 г., и член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието „потребител“
по смисъла на тези разпоредби попада физическото лице, което е в
положение на съдлъжник по сключен с търговец договор, когато то действа
за цели, които са извън неговата търговска или професионална дейност.“.
По подобен начин въпросът е разрешен и в националната ни съдебна
практика, според която физическо лице - съдлъжник по договор за банков
кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец,
може да има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. /в този смисъл
решение № 38 по т.д.№ 2754/2015г. на І т.о. на ВКС, определение
№254/21.05.2018 по дело №252/2018 на ВКС, ТК, I т.о./. За да бъде извършена
конкретна преценка за установяване на качеството „потребител“, съдът
следва да вземе предвид обстоятелствата и доказателствата по делото, в това
число и клаузите на самия договор. Обезпечението на дълг на търговско
дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може
да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото
управление или мажоритарно участие в същото.
Настоящият съдебен състав споделя напълно даденото по-горе тълкуване
4
на понятието и същото намира приложение в настоящия случай. По
процесния договор за кредит като солидарен длъжник да се е задължило
физическото лице П. Ю. Р., което е и управител на дружеството.
Отношенията между П. Ю. Р. и „***“ АД представляват също едностранна
търговска сделка по смисъла на чл. 287 във връзка с чл. 286, ал. 1 от
Търговския закон /ТЗ/. Тази сделка определено не е за лично потребление, а е
свързана с качеството на солидарния длъжник П. Р. като представляващ
дружеството главен длъжник. Този извод следва и от обстоятелството, че
вземането произтича от договор за кредит, наименуван „договор за бизнес
линия“, отпуснат на дружеството „***“ ЕООД под формата на кредитна
линия, и усвоено от него за цел, свързана със занятието на търговеца.
Наличието на тесни професионални и функционални връзки с посоченото
дружество изключват отнасянето на физическото лице-солидарен длъжник
към понятието „потребител“, респективно правят неприложима защитата по
ЗЗП и ЗПК. Ето защо клаузите на договора не могат да бъдат преценявани
като неравноправни по смисъла на ЗЗП и ЗПК и не могат да бъдат обсъждани
в производството по чл. 410 ГПК.
По изложените съображения и като не констатира наличието на пречките
по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК по отношение на претенциите за сумите от 882,77
лева - такса за периода от 07.03.2019 г. до 17.02.2020 г. по договор за кредит
№ 7008015/09.08.2018 г., 17,65 лева - държавна такса за горницата над 41,04
лева до пълния размер от 58,69 лева, и 119,77 лева - адвокатско
възнаграждение за горницата над 279,48 лева до пълния размер от 399,25
лева, въззивният съд приема, че обжалваното разпореждане ще следва да бъде
отменено, а делото следва да бъде върнато на районния съд за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми.
Настоящето въззивно производство се развива като едностранно и
длъжникът не е дал повод за завеждането му, поради което разноски в полза
на заявителя /в случая заплатената от него държавна такса/ не следва да се
присъждат.
Водим от горното, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 16.04.2020 г., постановено по ч. гр. дело №
5
130/2020 г. по описа на Районен съд - Оряхово, с което е отхвърлено
заявлението на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор Н. К. Н., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу солидарните длъжници „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано
от П. Ю. Р., и П. Ю. Р., ЕГН ***, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, за
сумите от 882,77 лева - такса за периода от 07.03.2019 г. до 17.02.2020 г. по
договор за кредит № 7008015/09.08.2018 г., 17,65 лева - държавна такса за
горницата над 41,04 лева до пълния размер от 58,69 лева, и 119,77 лева -
адвокатско възнаграждение за горницата над 279,48 лева до пълния размер от
399,25 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Н. К. Н.,
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу солидарните длъжници „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано
от П. Ю. Р., и П. Ю. Р., ЕГН ***, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, за
сумите от 882,77 лева - такса за периода от 07.03.2019 г. до 17.02.2020 г. по
договор за кредит № 7008015/09.08.2018 г., 17,65 лева - държавна такса за
горницата над 41,04 лева до пълния размер от 58,69 лева, и 119,77 лева -
адвокатско възнаграждение за горницата над 279,48 лева до пълния размер от
399,25 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Оряхово за издаване на заповед за
изпълнение за посочените суми.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6