ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 9596
28.09.2015 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд
ІІІ граждански състав
На 28.09.2015 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 9512 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск, предявен по реда на чл.240, ал.2 ГПК от „БМД-М“ ЕООД с ЕИК
********* – гр.Пловдив, представлявано от * Г. Х. Х., чрез пълномощника адв.И.Д.
*** с искане да се признае за установено по отношение на ответниците В. К. Ф. в
качеството му на ЕТ „*“ с ЕИК * от гр.П. и А. А. В. в качеството й на ЕТ „*“ с
ЕИК * от гр.Пловдив, че ищецът не дължи вземанията, представляващи обезщетение
по чл.31, ал.2 ЗС за периода 13.04.2010 г.- 29.01.2014 г., установени с влязло
в сила неприсъствено решение по гр.д.№ 1357/2014 г. по описа на ПРС, Х гр.с. В
исковата молба се позовава на новооткрити обстоятелства- договор за наем от
01.04.2010 г. за срок от три години и договор за наем от 13.04.2013 г. също за
срок от три години, сключени от съсобствениците / страните в настоящото производство/,
представлявани от лицето С. Н. М. / бивша съпруга на предишния * на „БМД-М“
ЕООД Л. П. М./ като наемодатели и трето лице Б. Р. Б.- наемател. Твърди, че
узнал за наличието на описаните договори едва на 03.07.2015 г., когато му били
предоставени от М., която не била надлежно упълномощена да представлява
наемодателите, въпреки което ищецът не се противопоставя на извършените от нея
действия. Нямало как да узнае за тези договори, тъй като не били сключени
посредством управителя на ищцовото дружество или надлежно упълномощено лице.
Счита, че обстоятелството, че процесният недвижим имот е бил ползван от
наемател по договор за наем е от съществено значение за дължимостта на
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Ответниците са подали отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост на иска и
настояват за прекратяване на производството. Поддържат, че сочените договори за
наем не могат да се възприемат като новооткрити обстоятелства, тъй като
страната трябва да не е осъществявала фактическата власт върху имота през
периода, за който е осъдена с влязлото в сила решение, тъй като само тогава не
би знаела, че в имота има трето лице. Излага подробни съображения.
Съдът, като прецени изложените в
исковата молба твърдения, прецени възражението за недопустимост на иска за
основателно по следните съображения:
Правото
на иск, както по чл.
240, ал. 2 ГПК, така и на иск по чл. 424 ГПК е обусловено от
твърдението на ищеца за съществуване на новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му
бъдат известни към определен момент или с които не е могъл да се снабди
своевременно. Ето защо, даденото в т. 16 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити
факти или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане
на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за
допустимостта на иска, е съответно приложимо и за иска по чл.
240, ал. 2 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение
подробно е изложено, че допустимостта на иска е обусловена от излагане на
твърдения в исковата молба за съществуването на факти, чието установяване би
обусловило извод за недължимост на вземането, като ако ищецът не твърди такива
факти, той няма правен интерес да претендира установяване по исков ред на
несъществуването на вземането. Преценката дали по естеството си твърдяните от
ищеца факти са "от съществено значение", обуславя допустимостта на
иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти.
Аналогично, трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се
смята за новооткрит по смисъла на закона. Безпредметно е образуване на исково
производство, ако фактите са неотносими към преценката за дължимост на
вземането, съответно са били известни на длъжника и дори да се установят, искът
не бил уважен. Преценката дали твърдяните от ищеца факти са от съществено
значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост
към материалния спор, съответно съобразяването дали поисканото доказателство е
относимо към релевантните за спора факти, е начална и обуславя допустимостта на
производството.
В разглеждания
случай ищецът твърди следния новооткрит факт- наличие на договор за наем за
имота с трето лице, което, съотнесено към правнорелевантните факти за
възникване на вземането по чл.31, ал.2 ЗС всъщност означава, че твърди да не е
било налице „лично ползване“ по смисъла на посочената законова разпоредба. Че
ищецът / ответник по влязлото в сила решение/ не е ползвал лично имота не би
могло да бъде новооткрито обстоятелство, за което не е знаел и което да му е
станало известно едва след приключване на производството по гр.д.№
1357/2014 г. на ПРС. Разпоредбата на чл.240, ал.2 ГПК има предвид именно обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях
при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства
за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи
на собствената й небрежност.
В
обобщение на изложеното, съдът намира, че ищецът не е релевирал в исковата
молба новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.240, ал.2 ГПК, което от своя
страна обуславя недопустимостта на оспорването на правото, признато с влязло в
сила съдебно решение.
С
горните съображения и на осн.чл.130 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА
исковата молба на „БМД-М“ ЕООД с ЕИК ********* – гр.Пловдив,
представлявано от * Г. Х. Х., чрез пълномощника адв.И.Д. *** и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като
недопустимо.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Препис
от определението да се връчи и на ответниците за запознаване.
СЪДИЯ:/п/
/Таня Георгиева/
Вярно с оригинала
ВА