Р Е Ш Е Н И Е

 

25.03.2019 г.

номер ..................                                                                 град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 26 февруари

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 285 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на С.М.К., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 14-0938-005635 от 29.10.2018 г. на Началник сектор “ПП” към ОД на МВР -  Плевен, С-Р “Пътна Полиция” – Плевен, с което на основание 53 от ЗАНН и по чл. 178, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на С.М.К. глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателят С.М.К., който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

 

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.

Атакуваното наказателно постановление № 18-0938-005635 от 29.10.2018 г. е издадено въз основа на Акт Серия Г № 449091 от 16.10.2018 г. за установяване на административно нарушение, в който е отразено, че:

На 16.10.2018 г. в 08:40 часа на път-II км 10+522 от с. ***в посока към град Плевен до „***“, като водач на лек автомобил „***, с регистрационен номер *** при извършване на маневра да се отклони наляво по платното за движение, в частност за да премине в другата пътна лента удря минаващият покрай него лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, с водач ***, с ЕГН: **********, от което настъпва ПТП с материални щети, след което напуска местопроизшествието без да уведоми органите на МВР.

Нарушение на чл. 25, ал.12 от ЗДвП.

Нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя В.С.В. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР  – Плевен, С-р „Пътна Полиция“.

Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателят  е издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 178, ал. 2 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил на жалбоподателя – глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните правни изводи:

СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ категорично счита, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено !!!

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год, която е задължителна за съдилищата .

 В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение или не .

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.

 Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен също не ангажира никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.

Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно вината на жалбоподателя.

От свидетелските показания на актосъставителя В.С.В. се установява, че АУАН-а е съставен от неочевидец, и че вписания като свидетел по акта – свидетелят А.М.Й., също не е очевидец на нарушението.

 Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения.

С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какви са те и най вече в какъв размер.

Съдът констатира, че  грубо е нарушена процедурата по съставяне на АУАН за пореден път изцяло по вина на актосъставителя.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.

 Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият случай.

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението.

Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.

При внимателен прочит обаче се констатира че актосъставителя изрично е подчертал в АУАН-а, че колегата му А.М.Й. е свидетел единствено при съставяне на акта, но не и свидетел очевидец присъствал при установяване на нарушението !!!

 

         В такъв случай, достатъчно е било при съставяне на АУАН-а да присъства поне един свидетел присъствал на нарушението или такъв установил нарушението, за да е спазено буквално изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН.

На следващо място, видно от представеното по делото наказателно постановление, в него не е извършено конкретно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, включително и доказателствата, които го потвърждават. Посочено е, че жалбоподателят като водач на лек автомобил „***а“, с регистрационен номер ***, при извършване на маневра да се отклони наляво по платното за движение, в частност, за да премине в другата пътна лента удря минаващият покрай него лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. Номер ***, с водач ***, от което настъпва ПТП с материални щети, като съдът намира че така описано не изяснява фактическата обстановка по делото и самото извършване на административно нарушение.

Не са събрани доказателства за виновното поведения на водача на лекия автомобил- жалбоподателя по делото, не е направен задължителният оглед на место, не е установен по безспорен и несъмнен начин механизма на самото съприкосновение на лекия автомобил с другия автомобил.      Използването на общата и бланкетна формулировка на закона визирана в разпоредбата му не е основание да се приеме наличието на доказано административно нарушение, тъй като такова е налице само при виновно поведение на даденото лице.

 След като тези фактически положения не са установени по делото Съдът не може да  приеме за безспорно установено описаното в обжалваното наказателно постановление за меродавно.

 От друга страна административно наказващият орган е посочил, че с деянието си жалбоподателят е допуснал нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, но не е конкретизирано коя от всичките хипотези на този текст от закона е нарушена – още едно основание да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който на практика не може да разбере, в какво точно се обвинява.

Съдът счита, че в НП следва да фигурират всички факти и обстоятелства обосноваващи обективните признаци на нарушението, като само възпроизвеждането на съдържанието на санкционната норма е недостатъчно.

В НП следва да са посочени фактите, които го конкретизират.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН става ясно единствено и само, че са получили сигнал от дежурния за настъпило ПТП. В съставения АУАН е посочено, че двамата водачи са напуснали ПТП-то.

В дадените показания непосредствено и устно пред съда актосъставителят и свидетелят обаче заявяват, че единият от участниците в ПТП-то, в случая жалбоподателят е бил намерен на мястото на ПТП-то.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.                         За потвърждаване на констатациите от акта и обжалваното НП не спомогнаха нито показанията на актосъставителя, за който се установи, че не е бил очевидец и не е възприел лично и непосредствено извършване на нарушението, нито  от показанията на свидетеля А.М.Й., доколкото същите са вътрешно противоречиви, неподкрепени от останалите доказателства по делото.

 Да се направи положителен извод за извършено от жалбоподателя нарушение на горепосочената разпоредба от ЗДвП не спомогнаха и събраните писмени доказателства. От тях категорично не се потвърждава, че именно жалбоподателят на инкриминираните дата и място е нарушил правилата за движение, като преди да предприеме маневра наляво не се е съобразил с преминаващия покрай него от лявата му страна лек автомобил „Фолксваген Поло“ с неговото положение, посока и скорост на движение. Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, както и че от произшествието са нанесени материални щети – но не се установи точно какви и в какъв размер.

Не се установи обаче безспорно, че причина за ПТП е виновното поведението на жалбоподателя, несъобразено с изискванията на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е разпоредил разследване на спорните обстоятелства.

Същият не се съобразил и с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН - “Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция.”.

В случая не може да се приеме, че е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя.

          Съдът счита, че административно наказващият орган от своя страна, изобщо не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде настоящето НП предмет на съдебна проверка, да провери АУАН-а, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на безспорно множеството  спорни обстоятелства в конкретния случай.         

          С оглед изложеното по горе, и допуснатите процесуални нарушения от административно наказващия орган, изобщо не следва да се обсъждат доводите по същество на делото и останалите направени с жалбата възражения от страна на жалбоподателя.

          Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0938-005635 от 29.10.2018 г. на Началник сектор “ПП” към ОД на МВР -  Плевен, С-Р “Пътна Полиция” – Плевен, с което на основание 53 от ЗАНН и по чл. 178, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на С.М.К., с ЕГН: ********** *** глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: