№ 277
гр. Горна Оряховица , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101914 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че „БТК“ ЕАД сключил с ответника ПЛ. Й. ЗЛ.
договор от 12.05.2017 г. с клиентски номер 1445922****. По силата на този договор на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги чрез абонатен номер
087793**** и чрез абонатен номер 087615**** за срок от 24 месеца при избран и за
двата мобилни номера абонаментен тарифен план „Vivacom i-Traffic XL“ с месечна
абонаментна такса 27.99 лв. с ДДС. Твърди се, че на 12.05.2017 г. между „БТК“ ЕАД и
ответника било сключено и допълнително споразумение, по силата на което чрез
абонатен номер 087615**** се предоставя и интернет услуга по тарифен план
„Vivacom net slim 20” с месечен абонамент от 20,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Твърди се, че в периода 22.05.2017 г. – 21.08.2017 г. ответникът не заплатил
дължимите абонаментни такси по избраните тарифни планове на обща стойност 150,54
лв. Неплащането на мобилните услуги за повече от два последователни отчетни месеца
съгласно договорните условия съставлявало основание за „БТК“ ЕАД да прекрати
едностранно договора, което дружеството упражнило от 25.08.2017 г. Това било и
основание съгласно т.2 от договора за заплащане на неустойка в размер на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за
услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, или в случая за двата
1
мобилни номера, общо неустойка в размер 230,34 лв.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило
на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си по посочения договор от ответника, като след това
– с договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги прехвърлило. Към
исковата молба ищецът прилага уведомление за цесиите от „С.Г. Груп“ ООД, като
пълномощник на „БТК“ ЕАД и като цедент по втората цесия, с което счита, че
длъжникът е уведомен за цесиите. Моли за постановяване на решение, с което да се
приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 230,34 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 1445922**** от 12.05.2017 г.,
сключен с „БТК“ ЕАД, за което е издадена заповед № 1109/11.08.2020 г. по ч.гр.д. №
1110/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица с присъждане на сторените в
заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва основателността на
иска и моли за неговото отхвърляне поради неустановяване на предпоставките за
съществуване на спорното право.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане за
заплащане на неустойка, за което е издадена заповед за изпълнение. Уважаването му, с
оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на
следните материалноправни предпоставки: че между „БТК“ ЕАД и ответника е
сключен договор от 12.05.2017 г. с клиентски номер 1445922**** за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение с твърдяното от него
съдържание; осъществяване на предпоставките за едностранно прекратяване на
договора от страна на „БТК“ ЕАД на 25.08.2017 г. – че ответникът не заплатил
дължимите абонаментни такси по избраните тарифни планове през периода 22.05.2017
г. – 21.08.2017 г.; че на 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД
вземането си по договора с ответника за заплащане на неустойка, като след това – с
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му го прехвърлило; че ответникът е
уведомен за двете цесии.
Представените два договора установяват, че на 12.05.2017 г. „БТК“ ЕАД и
ответникът са постигнали съгласие за възмездно предоставяне на далекосъобщителни
услуги чрез абонатен номер 087615**** и абонатен номер 087793**** за срок от 24
месеца при стандартни условия на тарифен план „Vivacom i-Traffic XL“ при месечна
2
абонаментна такса от 27,99 лв. с ДДС и при условията на „Промоция i-Traffic Април
2017“ със съдържание включени допълнителни MB на максимална скорост за първите
12 месеца от срока на договора. С допълнително споразумение от същата дата услугата
за абонатен номер 087615**** била закрита, а ответникът се съгласил да ползва оферта
„Комбинирай и спести“ за срок от 24 месеца – предоставяне на далекосъобщителни
услуги чрез абонатен номер 087615**** по тарифен план „Vivacom i-Traffic XL“ с
условията, посочени по-горе и на интернет по тарифен план „Vivacom net slim 20“ при
цена от 20,80 лв. с ДДС на месец. Съгласно условията по двата договора, ако
споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок по искане или по
вина на абоната, включително поради неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
„БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги по техния стандартен
размер без отстъпка. Към двата договора и към допълнителното споразумение са
представени декларации, подписани от ответника, съгласно които той е получил
екземпляр от Общите условия, подписан от представител на „БТК“ ЕАД, приема и се
съгласява с приложението на Общите условия като неразделна част от индивидуалните
договори. Посочените документи, съдържащи неоспорени по авторство изявления на
ответника, съставляват основание да се приеме, че първата от посочените предпоставки
се явява осъществена.
Съдът обяви за служебно известно и ненуждаещо се от доказване, че с Решение
№ 117/02.04.2021 г., постановено по гр.д. № 1508/2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица, влязло в сила на 29.04.2021 г., е отхвърлен искът на ищеца да бъде
установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания срещу ответника за
сумата от 70,54 лева цена на потребени далекосъобщителни услуги чрез телефонни
номера 087793**** и 087615**** в периода от 22.05.2017 г. до 21.09.2017 г. по договор
с клиентски № **********, сключен с „БТК” ЕАД и съответно обезщетение за забава в
размер на законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
905/2020 г. по описа на съда. Между страните е установено със сила на пресъдено
нещо, че не съществува вземането, неизпълнението на което се сочи като основание за
възникване на вземането за неустойка. Идентитетът следва от еднаквите основание и
период на твърдяното неизпълнение и доколкото искът по гр.д. № 1508/2020 г. по
описа на съда не е предявен като частичен, втората от горепосочените предпоставки не
е осъществена, въпреки разликата в размера на вземането.
Изложеното е достатъчно за произнасяне по съществото на спора, доколкото
материалноправните предпоставки за съществуване на спорното право следва да са
налице кумулативно. Затова само за пълнота следва да бъде посочено, че събраните
доказателства не установяват също ищецът да е кредитор на ответника въз основа на
3
противопоставима на последния цесия.
Видно от договор № **********/16.10.2018 г., „БТК“ АД продало на „С.Г.
Груп“ ООД вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл.1.1 от договора),
които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по тях от датата на
представяне на Приложение № 1 (чл.2.5. от договора). На 24.10.2018 г. „БТК“ АД
упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да уведоми длъжниците за цесията. Въз основа на
ангажираните доказателства няма основание да се счете, че вземането на „БТК“ АД от
ответника е предмет на договора за цесия, както твърди ищеца. Приложение № 1, с
което съгласно договорните условия следва да се индивидуализират вземанията и от
представяне на което се поражда уговореното правоприемство, не е представено, а
други доказателства за сочения факт не бяха ангажирани. Неустановяването, че
процесното вземане е част от предмета на договора за цесия от 16.10.2018 г., е пречка
да се приеме, че „С.Г. Груп“ ООД го е прехвърлил на ищеца с договора от 01.10.2019 г.
Предметът на този договор съгласно съобр.2 е вземания, придобити от „С.Г. Груп“
ООД по няколко договора за цесия, в т.ч. и този с „БТК“ АД, които са
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора (чл.1, ал.1 от договора).
Предметът на този втори договор за цесия не може да бъде установен нито от
препращането към договора с „БТК“ ЕАД, нито пряко от приложението към него, тъй
като и то не е представено.
Представено е изходящо от ищцовото дружество изявление, че вземане срещу
ответника в размер на 314,31 лв., произтичащо от „договори за мобилни услуги,
подписани преди датата на сключената цесия“ е включено в приложение № 1 към
договора за цесия от 01.10.2019 г. На първо място този частен документ съдържа
изгодни за издателя му факти (възпроизвеждане на неговите твърдения от исковата
молба), изготвен е непосредствено след получаване на указанията за предявяване на
иск по реда на чл.415 ГПК. Той не се ползва с материална доказателствена сила, не е
противопоставим на трети лица и липсват други доказателства за същия факт, поради
което съдът не би могъл да приеме, че отразеното в документа на самия ищец е
осъществено. На следващо място – в посоченото ищцово изявление вземането срещу
ответника не е надлежно индивидуализирано. Какъвто и способ за тълкуване на
изявлението да се приложи, не става ясно какво е основанието на вземането. То от своя
страна е съществен негов елемент, без който вземането не може да бъде определено и
разграничено от други вземания от същия длъжник. Понеже вземането съставлява
предмета на договора за цесия, ако то не е индивидуализирано, липсва и съществен
елемент на договора за цесия. Посоченото води на извод, че ищецът не доказа да е
придобил вземане срещу ответника от „С.Г. Груп“ ООД – частен правоприемник на
„БТК“ ЕАД, поради което обсъждане на производния въпрос за уведомяване на
ответника за цесииите не се налага.
4
С оглед всичко изложено, не се установи да са осъществени предпоставките на
претендираната от ищеца договорна отговорност за заплащане на неустойка по двата
договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение и не се установи
праводателя на ищеца „С.Г. Груп“ ООД да е бил титуляр на вземането на „БТК“ ЕАД
от ответника, поради което дори и вземане да съществуваше, ищецът не е кредитор на
ответника. Това води на извод за неоснователност на предявения иск и предпоставя
неговото отхвърляне.
Ответникът, представляван от особен представител, не е сторил разноски в
производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма основание да му бъдат
присъдени такива, поради което отговорност за разноски не следва да бъде
разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Триадица“, бул.“България” № 81, вход „В“, етаж 8,
представлявано от управителя ЮЛ. Б. Ц. срещу ПЛ. Й. ЗЛ., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.Г******************** да се приеме за установено по
реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане за сумата от 230,34 лв. /двеста и
тридесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 1445922**** от 12.05.2017 г.,
сключен с „БТК“ ЕАД по вина на абоната, за което е издадена заповед №
1109/11.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1110/2020 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5