№ 3370
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110155289 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 59062/24.09.2021 г. на „. АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от . срещу ЗК „.“ АД,
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ. . ШОСЕ № 67А, РАЙОН „.“,
представлявано от М. и Павел Валериев Димитров, с предявен иск с правно основание по по чл.
422 от ГПК във връзка с чл.411, ал.1 КЗ за установяване дължимостта на сумата от 232,80 лв.,
представляваща част от непогасено регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение в
общ размер на 13042.83 лв., възникнало следствие на ПТП, реализирано на 31.07.2016 г. на път от
Аксаково - Добрич, на разклона за с. Долище, между л.а. "." с рег. № . и л.а. "БМВ 320" с рег.№.,
ведно със законна лихва от 22.07.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за периода от
23.07.2018 г. до 26.07.2021 г. в размер на 70,94 лева.
В исковата молба се твърди, че на 31.07.2016 г. на път от Аксаково - Добрич, на разклона
за с. Долище, между л.а. "." с рег. № . и л.а. "БМВ 320" с рег.№. настъпило ПТП, документирано с
Протокол № 1662626/31.07.2016 г. Твърди, че водачът на лек автомобил "." с рег. № . е отнел
предимството на движещото се по пътя с предимство МПС и реализирал ПТП,като вследствие на
отнетото предимство л.а. "БМВ 320" с рег.№. е излязъл извън пътното платно. В Протокола за
ПТП било отразено, че виновен за настъпилото произшествие е водачът на лек автомобил "." с рег.
№ ., като последният бил санкциониран с АУАН № 746835 за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/. За увредения автомобил "БМВ 320" с рег.№. имало сключена
застраховка „Каско“ с ищцовото дружество с клауза „П“ – Пълно каско с полица № 0306Х0195004,
валидна към момента на настъпване на произшествието.
След настъпване на ПТП-то в ищцовото дружество е подадено уведомление за щета по
застраховка „Каско“ на МПС на 31.07.2016 г. и била образувана ликвидационна преписка №
13016030105156. След оглед и опис на вредите, причинени от ПТП-то, с банкови преводи на
1
24.08.2016 г., 18.11.2016 г., 14.12.2016 г. и на 24.01.2017 г. било изплатено застрахователно
обезщетение на доверен автосервиз, отстранил повредите по пострадалия автомобил, в това число
за пътна помощ сума в размер от 65.64 лв., съгласно представена фактура от 31.07.2016 г., 200 лв.
на „Карс Ауто Партс“ ЕООД за доставка на врата задна лява за пострадалото МПС, 2013.22 лв. на
„Ауто Финес“ за доставка на една от увредените части; 9691.17 лв. на „Карс Ауто Партс“ ЕООД за
извършване на ремонт на увреденото МПС; 1057.80 лв. на „Карс Ауто Партс“ ЕООД по фактура №
6796/26.10.2016 г. с платежно от 24.01.2017 г. Сочи, че обезщетението е платено на базата на
възстановяване на автомобила в доверен сервиз на застрахователя, чрез възлагателно писмо за
сметка на ищеца, като общият размер възлиза на 13027.83 лв. В хода на ликвидационната дейност
са извършени и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. Ответникът е бил уведомен за
регресната претенция като застраховател на Гражданската отговорност на виновния за
произшествието водач, като ответното дружество е погасило част от вземането чрез прихващане с
насрещни вземания. Неплатена оставала разлика от 232.80 лв. Претендира незаплатения остатък от
главницата и лихвите върху нея за периода 23.07.2018 г. до 23.07.2021 г., както и разноските по
делото. Сочи, че е предявил вземането по реда на чл. 410 от ГПК, което съдът е уважил, но поради
постъпило възражение за него се поражда правен интерес от завеждане на настоящия
установителен иск.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва предявения иск по размер. Счита, че искът е неоснователен, тъй като ответникът е
заплатил сума в размер на 12729.38 лв., като счита, че това е действителният размер на вредите,
което не се оспорвало от ищцовата страна. Счита, че сумата, която ищецът претендира е
недължима. Сочи, че съгласно представената преписка от страна на ищцовото дружество
експертите на ответника не са уважили единствено смяна челно стъкло, тъй като тази увреда не
кореспондирала с механизма на настъпване на ПТП и не е следствие от същото. Счита, че поради
своевременното изпълнение на задължението си за погасяване на вземането не дължи и лихва за
забава. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че на 31.07.2016 г. на път от Аксаково - Добрич, на разклона за с. Долище, между л.а. "." с рег. № .
и л.а. "БМВ 320" с рег.№. настъпило ПТП, документирано с Протокол № 1662626/31.07.2016 г.; че
водачът на лек автомобил "." с рег. № . е отнел предимството на движещото се по пътя с
предимство МПС и реализирал ПТП, като вследствие на отнетото предимство л.а. "БМВ 320" с
рег.№. е излязъл извън пътното платно; че в Протокола за ПТП било отразено, че виновен за
настъпилото произшествие е водачът на лек автомобил "." с рег. № .; че ответникът е погасил по
щетата сумата от 12729.38 лв., на основание чл. 146 от ГПК.
Със заявление по чл. 410 от ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, като по образуваното ч.гр.д. 43105/2021 г. на СРС, 120 състав, е уважено
направеното искане и е издадена заповед за сумата от 232,80 лв., представляваща част от
непогасено регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 13042.83
лв., възникнало следствие на ПТП, реализирано на 31.07.2016 г. на път от Аксаково - Добрич, на
разклона за с. Долище, между л.а. "." с рег. № . и л.а. "БМВ 320" с рег.№., ведно със законна лихва
2
от 22.07.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за периода от 23.07.2018 г. до 26.07.2021 г. в
размер на 70,94 лева. В законовия срок е подадено възражение от длъжника и ответник по
настоящото производство, в което твърди, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта и
има насрещни вземания спрямо кредитора. Претендира разноски. Съдът е дал указания на
кредитора по реда на чл. 415 от ГПК за предявяване на иск, като такъв е депозиран в законовия
срок.
Не са спорни между страните обстоятелствата, свързани с настъпване на процесното ПТП,
както и относно наличието на валидни застрахователни правоотношения между собственика на
увредения автомобил и ищеца по застраховка „Каско“, респективно между виновния за ПТП водач
и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста. Спорен е
размерът на вредите и доколко всички вреди са в причинна връзка с процесното ПТП.
Изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебна автотехническа
експертиза установява, че щетите по лек автомобил "БМВ 320" с рег.№. се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като вещото лице е посочило, че увреждането по
челното стъкло на автомобила и механизма на настъпване на ПТП, както и от представения цветен
снимков материал, се установява, че увреждането е настъпило отвътре навън, вследствие на
упражнен натиск върху вътрешното огледало за обратно виждане, като такъв натиск би могъл да
бъде упражнен от водач или пасажер в купето на превозното средство. В съдебно заседание
вещото лице обяснява, че това увреждане може да настъпи и от съприкосновение, и от самото
движение на огледалото, което да разпука мястото на захвата му или от излизане извън пътното
платно. Сумата, необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени, възлиза на
14766.60 лв., а обичайните ликвидационни разноски възлизат на 15.00 лв.
Няма спор между страните, че ищецът е заплатил обезщетение за увредения автомобил в
общ размер на 13027.83 лв., както и че е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Няма спор също така, че ответното дружество е погасило част от вземането чрез прихващане с
насрещни вземания и непогасена е останала сумата от 232.80 лв.
Съдът счита, че възражението на ответника, че е изплатил изцяло дължимото обезщетение е
неоснователно. Неоснователно е също така твърдението, че вещото лице е установило, че
увреждането е получено следствие на упражнен натиск от водача или пасажера, без да има връзка
с процесното ПТП. Вещото лице категорично посочва в съдебно заседание, че увреждането може
да бъде получено или чрез такъв натиск от водача или пасажера, упражнен следствие на механизма
на процесното ПТП, така и следствие на други явления, касаещи движението на самото огледало
при излизане на автомобила от пътното платно. Никъде в заключението по САТЕ и в
изслушването си в съдебно заседание експертът не е заявявал, че увреждането е настъпило от
упражнен натиск от водач или пасажер, което е без връзка с ПТП-то, а се обвързва именно с
механизма на настъпилото ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилите вреди
по автомобила и самото произшествие, които щети са били обезщетени от ищеца, а ответникът се
явява застраховател на гражданската отговорност на виновния за произшествието водач.
С оглед на горното и предвид това, че вещото лице е дало оценка на щетите в размер
повече от хиляда лева над заплатеното от ищеца, съдът счита, че се установява по безспорен
начин, че сумата от 232.80 лв. е дължима от ответника като непогасена при извършените
прихващания с насрещни вземания на ищеца.
С оглед на това, съдът приема, че следва да се уважи иска за главница.
3
За да установи дължимата лихва, съдът извърши изчисление с електронен лихвен
калкулатор и установи, че същата за процесния период възлиза на 70,94 лева, поради което следва
и този иск да се уважи изцяло.
При този изход от спора, само ищеца има право на разноски, както следва: разноски в
заповедното производство в общ размер на 100 лв., в това число юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК; в исковото – 50 лв. за
държавна такса, 350 лв. за депозит за вещо лице, внесен от ищеца и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, но тъй като съдът определя
такова в минимален размер, без да съобразява същия с поискания от правоимащата страна, това
възражение се явява неоснователно. Следва на ищеца да се присъдят разноски в общ размер за
двете производства от 650 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните . АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от . и ЗК „.“ АД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ. . ШОСЕ № 67А, РАЙОН „.“, представлявано от
М. и Павел Валериев Димитров, че ответникът ЗК „.“ АД, ЕИК: . дължи на ищеца „. АД, ЕИК ., на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.411, ал.1 КЗ сумата от 232,80 лв. /двеста тридесет и два
лева и осемдесет стотинки/, представляваща част от непогасено регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение в общ размер на 13042.83 лв., възникнало следствие на ПТП,
реализирано на 31.07.2016 г. на път от Аксаково - Добрич, на разклона за с. Долище, между л.а. "."
с рег. № . и л.а. "БМВ 320" с рег.№., ведно със законна лихва от 22.07.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва за периода от 23.07.2018 г. до 26.07.2021 г. в размер на 70,94 лв. /седемдесет лева
и деветдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК „.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ. .
ШОСЕ № 67А, РАЙОН „.“, представлявано от . да заплати на „. АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от ., сумата от 650 лв.
(шестстотин петдесет лева) за разноски в исковото и заповедното производство, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4