Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
гр.Плевен, 27 септември 2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №629 по описа за 2018 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС.
Делото е образувано по искова молба от Е.С.Я., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода”, против Министерството на правосъдието и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” с цена на иска 50000 (петдесет хиляди)
лева, ведно със законната лихва върху тази сума.
В исковата молба се сочи, че вследствие на много
лошите условия за живот в затвора Плевен, се е разболял от ТБК на белите
дробове в 1К+2/1 във фаза на разпад, като така са му причинени неимуществени
вреди. Твърди наличие на пренаселеност, лоша храна, липса на тоалетна в
килията. Сочи, че е лекуван от ТБК в затворническата болница в Ловеч. Сочи, че
отново се е разболял през 2011 г. в затвора Белене, като отново е лекуван в
затворническата болница в Ловеч. Отново навежда твърдения за лоши условия при
повторното заболяване - пренаселеност, негодна за пиене вода, лоша и
недостатъчна храна. Прави доказателствени искания, включително за разпит на
свидетели.
Исковата молба няколкократно е оставяна без движение
за уточняване на исковата претенция, включително след назначаването на служебен
защитник на ищеца. С оглед последващите твърдения на ищеца съдът приема
/л.370/, че е сезиран с две искови претенции. Първата с исков период
март-22.06.1998г., в който период поради лошите условия в затвора Плевен ищецът
се е разболял от *******а, като ответник по иска за този период е Министерство
на правосъдието; Втората искова претенция, с исков период 2010-2011 г., когато
се сочи ново разболяване от *******а поради лошите условия в затвора Белене,
ответник е ГДИН.
Ищецът е освободен от държавна такса и му е
предоставена правна помощ за процесуално представителство, като за служебен
защитник е назначен адв. К. ***.
В писмен отговор на исковата молба от страна МП /л.л.96,97/,
подаден от юрк. У., се сочи, че Я. *** на 06.03.1996 г., като е освободен на
29.05.2001 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност, доколкото
5-годишния давностен срок е изтекъл на 29.05.2006 г. съгласно чл.110 от ЗЗД /Закон за задълженията
и договорите/.
В писмен отговор на исковата молба от страна ГДИН
/л.л.380-382/, подаден от юрк. У., се сочи, че Я. е постъпил в затвора Ловеч на
25.02.2010 г., като на 13.09.2010 г. е преведен в затвора Белене. Със заповед
от 21.04.2011 г. е преведен в затвора Ловеч поради съмнение за карцином на
белия дроб. След проведено лечение съмненията са били отхвърлени и на
27.05.2011 г. е върнат в затвора Белене. По отношение на този исков период се
прави възражение за изтекла погасителна давност, доколкото същата е изтекла на
21.04.2016 г., когато е преведен в затвора Ловеч, алтернативно - 16.03.2017 г.,
когото се навършват 5 години от освобождаването му от затвора, което е станало
на 16.03.2012 г. Сочи в този смисъл т.4 от Тълкувателно решение /ТР/ №3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. №3/2004 г. Освен това сочи, че в нито един
от приложените медицински документи за този период няма данни за това, че се е
разболял от *******а в този период. Моли исковата молба да се отхвърли като
неоснователна. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява
лично. Отсъства назначеният му служебен защитник адвокат В.К.. По делото се
явява адвокат Р.Н., който е преупълномощен от адвокат В.К., каквато процесуална
възможност дава чл. 26, ал. 3 от Закона за правната помощ. Моли да се уважи
предявения иск изцяло със законовите последици, ведно със законната лихва от
момента на предявяването на иска. Счита, че събраните по делото доказателства
установяват твърденията на ищеца за причинната връзка между заболяването му и
условията, при които той се е намирал. Моли за възможност да се представи
писмена защита в 14-дневен срок. Ищецът поддържа казаното от адвоката. В
представена в срок писмена защита допълнително се твърди, че ищецът в резултат
от двете боледувания от белодробна *******а се е разболял от бронхиална астма.
Сочи се, че няма доказателства лекарствата и медикаментите за лечение на *******а
да са използвани в конкретните периоди, посочени от ищеца.
Ответникът по иска
Министерство на правосъдието – редовно
уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Н.У. с
пълномощно по делото.
Ответникът по иска Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София
– редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.У. с пълномощно по делото.
От името на двамата ответници юрк.У. счита исковата молба за изцяло
неоснователна, тъй като предявеният пред съда иск е недоказан както по размер,
така и по основание с оглед неизпълнение указанията на съда за провеждане на
пълно и главно доказване на фактическите основания, на които се основава иска.
Моли да отхвърли иска изцяло и да се присъдят сторените от ответника разходи за
осигуреното процесуално представителство по делото в размер на 400 лева на
основание чл. 375, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Моли за възможност
за представяне на писмена защита. В същите /от всяка от отвениците/ отново
навежда доводите, изложени пред съда.
Окръжна прокуратура Плевен – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, се представлява от прокурор Йорданка Антонова, която счита, че
исковата молба е недопустима с оглед обстоятелството, че са изтекли общите
срокове за погасяване по давност. Сочи, че първото заболяване, за което се
претендира в исковата молба е станало през 1998 година, като от тогава са
минали 20 години. Сочи още, че общата погасителна давност е пет години,
следователно ако се говори за първото заболяване от *******а, за което има
безспорни доказателства, за този случай е изтекла погасителната давност. Що се
касае до заболяването за периода от месец април 2011 г. до 16.03.2012 г. счита, че дори и да се приеме, че в момента, в
който е бил освободен от затвора спира да тече срокът, той също е изтекъл. Сочи,
че тук няма заболяване от *******а, съмненията са били за друго заболяване. Прави
извод, че претенцията може да бъде съсредоточена само до едното заболяване.
Счита, че и двете претенции за двете заболявания са погасени по давност. Моли
да се отхвърли изцяло исковата претенция на лишения от свобода Я..
От фактическа страна по делото се установи следното:
Видно от справката на л.л.114-116, Я. *** на
06.03.1996 г., като е освободен на 29.05.2001 г. след изтърпяване на присъдата.
Постъпил е в затвора Ловеч на 25.02.2010 г. /начало на 09.10.2009 г./, като е
освободен на 16.03.2012 г. след изтърпяване на наказанието.
Преди, между и
след тези излежавания на присъди също е излежавал присъди, като между
излежаването на същите е имало периоди, през които е бил на свобода.
По делото е приобщена медицинска документация, от
която е видно, че в периода 22.06.1998 г. - 15.01.1999 г. е бил на лечение в болница
затвора Ловеч с диагноза Инфилтративно пневмонична ТБК на белия дроб в 1К+2/1
във фаза на разпад, БК отр. /л.л.60-81/. Също медицинска документация за
лечение в същата болница в периода 21.04.2011 г. - 27.05.2011 г. /л.л.82-93/, с
диагноза: Мета*******на пневмосклероза. Състояние след ТБК на б.дроб в дясно
горно и средно белодробно поле. /1998-1999 г./ Личностово разстройство
емоционално-нестабилен тип.
По делото са разпитани трима свидетели /л.л.133-138/.
Св. И.Й.Г. е лишен от свобода, като сочи, че се познава с ищеца от затвора. В затвора
Плевен в периода 1997-1999 г. прозорците в килиите са били малки, не са
позволявали проникване на светлина, килиите са били пренаселени. Не е могло да
се проветрява, за тоалетна се е използвала кофа, която невинаги е имала капак.
Не са осигурявали дрехи и обувки на ищеца, поради което в студеното време е
студувал и не е могъл да излиза на открито поради студа. Оплаквал се е от
храчки и задух, след това св. е разбрал, че са го изпратили на лечение за *******а.
Относно храната сочи, че месо е имало само по празниците. Затворниците са
отслабвали, а на някои са им опадали зъбите поради хранене в алуминиеви канчета
и чинии. Доставената от близките храна е могло да се консумира само в
столовата. В килиите е било шумно, задимено, с невъзможност да се почива.
Св. С.С.Ш. е лишен от свобода, дава показания относно
условията в затвора Ловеч през 2010-2011 г. Сочи, че познава ищеца от 2005 г. Затвора
Ловеч е бил пренаселен, храната е била един хляб на 5-6 човека, продуктите са
били развалени повечето. Липсвали са баня, тоалетна, мивка в коридора, имало е
само обща чешма през деня. Използвали са кофи за тоалетни, прозорците са били
малки, не е имало санитарен възел за миене, имало е една туба за миене. Кофите
са имали капаци, но като се отворят е миришело. В затвора Ловеч водата е добра,
за разлика от водата в затвора Белене.
Св. А.К.Б. е бил директор на болницата към Затвора
Ловеч, работил е там до 2010 г. Познава ищеца от престоя му в болницата. Дошъл
е като болен от *******а. Дошъл е с каверна, протичането на лечението е било
по-бавно. Не всички заразени с *******а се разболяват, заболяването е трудно
откриваемо, бавно започва и бавно се развива. През 1998 г. е имало увеличаване
на заболеваемостта от *******а в цялата страна, причини - стрес, лошо хранене,
пушене. Били са осигурени достатъчно медикаменти за лечение. Няма пряка връзка
между условията в затвора и заболяването. Това не е заболяване на бедността.
Прекараните от ищеца хепатит и хроничният му бронхит са предразполагащи
заболявания. За медикаменти за лечение в затвора средства не са били жалени, за
болните от *******а е имало подсилваща диета. Я. е бил задържан
по-продължително в болницата на затвора, за да се стабилизира, като д-р Б. като
лекар не е имал никакъв проблем с медицинската грижа. По отношение на
епикризата от 2011 г. сочи, че диагнозата „Мета*******на пневмосклероза.
Състояние след ТБК на белите дробове“ не е ново *******но заболяване, това са
трайни невъзвратими изменения на прекараното заболяване.
По делото е назначена съдебно медицинска експертиза
/СМЕ/ с вещо лице /ВЛ/ - специалист по пневмология и фтизиатрия, като
заключението е приобщено на л.л.152-160. Съгласно същото, ищецът е боледувал от
белодробна *******а, установена при флуорографски преглед на 12.05.1998 г. На
25.05.1998 г. е настанен в стационара на затвора Плевен и е започнато лечение с
********. Настанен е в СБАЛЛС-затвора Ловеч на 02.06.1998 г., като е изписан на
15.01.1999 г. Оздравителният процес е вървял бавно. Изписан със затворена
каверна и без бацилоотделяне. Заболяване от активна *******на инфекция е имал
само веднъж - през 1998-1999 г. През 2011 г. във връзка с оплаквания е
хоспитализиран отново, и след рентгенография, кръвни изследвания, КТ на бял
дроб, Манту е прието, че няма данни за активност на *******ния процес и няма данни
за белодробен карцином. Проведено е лечение с антибиотик и симптоматични
средства и е изписан в добро общо състояние. За периода 19.01-19.07.2018 г.
редовно е приемал лечението си за бронхиална астма и не е имал оплаквания от
страна на дихателната система.
Проведеното лечение през 1998 - 1999 г. е било адекватно. През 2011 г.
са предприети своевременни изследвания в достатъчен обем за уточняване причините
за оплакванията. Лечението на бронхиалната астма е редовно, медикаментът Фостер
е утвърден в клиничната практика за лечение на бронхиална астма.
Според ВЛ условията на живот, начинът на хранене и
социалните контакти имат важно значение за вероятността един индивид да заболее
от белодробна *******а. Тя е едно от най-честите инфекциозни заболявания в
света. Заразяването най-често става при инхалиране на частици, съдържащи
причинителя. Източник на заразата е болният, който отделя микроорганизми при
кашлица. Микроорганизмите, причинители на *******а, са широко разпространени в
околната среда и са устойчиви на въздействието на физични и химични фактори.
При нормална имунна защита организмът успява да неутрализира микроорганизмите и
заболяване не се развива. При подтисната имунна система микроорганизмите се
размножават, като периодът между заразяването и развитието на активно
заболяване е с различна продължителност - от няколко месеца до няколко години.
Функцията на имунната система се нарушава при непълноценно хранене, тежки физически
и психически Н.арвания, нерационален режим на труд и почивка, продължителен
прием на медикаменти, съпътстващи заболявания - алкохолизъм, захарен диабет,
тумори. Значение има здравната култура на индивида и свързаните с нея навици,
пребиваването в неблагоприятна среда - влага, липса на достатъчно слънчева
светлина, липса на свеж въздух. Пребиваването в затвор се свързва с повишен
риск от развитие на белодробна *******а, с оглед на което се правят периодични
профилактични и флуорографски прегледи.
ВЛ сочи, че няма утвърдени хигиенни стандарти относно
условията на живот, задължителни за болни от *******а и за преживелите *******ен
процес в миналото. След изписването лицето се връща в обичайната си обстановка,
като е препоръчително пребиваването в хигиенични условия, пълноценно хранене,
ограничаване на физическите и психически Н.арвания, рационален режим на труд и
почивка. Уместно е веднъж годишно преглед от специалист по белодробни
заболявания.
Счита, че местата за лишаване от свобода се свързват с
повишен риск от развитие на *******на инфекция поради наличието на затворен
колектив, поставен в социална изолация, което причинява значителен психоемоционален
стрес, наличието на обитатели с различен изходен здравен статус, различна
здравна култура. Сочи, че условията, посочени в исковата молба, се явяват предразполагащ
фактор за развитието на *******но заболяване.
В о.с.з. на зададените въпроси ВЛ отговаря, че
боледуване от *******а е имало само веднъж - през 1998 г. През 2011 г. е имало
съмнения повече за белодробен карцином, но са направени изследвания и е
установено, че няма *******а. Направени са всички необходими изследвания. Не
може да се даде категоричен отговор, че недобрите условия в затвора са
предпоставка за това заболяване. Пребиваването в място за лишаване от свобода е
рисков фактор за разболяване от *******а, но не е само това фактора.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Преди подаване на ИМ, поставили началото на настоящето
съдебно производство е изменен ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от 17.02.2017
г.), който въвежда нова глава седма "Отговорност за дейност на
специализираните органи по изпълнение на наказанията", в която се съдържат
специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС).
С изричната разпоредба на §49 от ПЗР на
ЗИД на ЗИНЗС на новите процесуални норми е придадено обратно
действие и те се прилагат и по отношение на подадените до влизането в сила на този закон
искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
задържане в лоши условия. По аргумент на по-силното основание същите се
прилагат по отношение на искови молби, подадени след влизане в сила на
изменението на ЗИНЗС, когато се сочат факти и обстоятелства, възникнали преди
влизането им в сила.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
В случая са налице обективно съединени искове срещу
двама ответници. По отношение на допустимостта им съдът съобразява следното:
Искът, насочен срещу Министерство на правосъдието, е допустим
за посочения период март - 22.06.1998 г. По отношение на иска срещу Министерство на
правосъдието за този период съдът съобразява следното:
В този период, както и до 31.05.2009 г. е действал Закона за изпълнение на наказанията
/ЗИН, обн. ДВ бр.30 от 1969 г./, както и Правилникът за прилагането му, издаден
от Министерство на правосъдието /обн. ДВ бр. 97/1990 г./. Съгласно чл.19, ал.1
от ЗИН, общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху
тяхната дейност се осъществяват от Министерството на правосъдието. Следователно
същото е надлежен ответник за този период.
ГДИН е обособена като самостоятелно юридическо лице,
считано от 01.06.2009 г. с влизането в сила на ЗИНЗС- чл.12, ал.2 от ЗИНЗС,
съгласно която разпоредба
Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София и е на бюджетна издръжка.
С оглед на горното исковата претенция срещу
ГДИН за периода 2010 - 2011 г. е подадена от надлежна страна, имаща право и
интерес от предявяването й. На основание чл. 204, ал.4
от АПК исковата молба и в двете и части е допустима за разглеждане.
Възражението за давност не се отразява на
допустимостта на исковите претенции, а на тяхната основателност. По тази
причина твърдението на представителя на ОП-Плевен за недопустимост на иска е
неоснователно.
Разгледани по
същество исковите претенции са неоснователни и недоказани.
Съгласно чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно тази
разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно. Съдът счита, че нарушение на тази забрана е посочено в исковата молба
по отношение на липса на достатъчна жилищна площ, храна, лоша вода, липса на
тоалетни в килиите и употреба на кофи за естествени нужди, които са довели до
лоша миризма в килиите.
По отношение на първата искова претенция - за разболяването от *******а
през 1998 г., съдът счита за доказано, че ищецът се е разболял от това
заболяване, в какъвто смисъл е и СМЕ, която подкрепя неговите твърдения относно
боледуването. В този смисъл са и събраните писмени доказателства, както и
свидетелските показания. Заболяването не се отрича и от ответника за този
период – Министерство на правосъдието.
Съдът приема за доказани и сочените за този период в исковата молба лоши
битови условия. Същите се потвърждават от разпита на пребивавалия по това време
в затвора Плевен И.Й.Г.. Следва да се посочи, че ответникът не е ангажирал
доказателства за противното. Липсват дори твърдения, че битовите условия са
били добри.
Съдът не приема за доказана връзката между лошите битови условия и
заболяването от *******а при ищеца през 1998 г. Видно от СМЕ и заявеното от ВЛ
в съдебно заседание, не може да се
даде категоричен отговор, че недобрите условия в затвора са предпоставка за
това заболяване. Пребиваването в място за лишаване от свобода е рисков фактор
за разболяване от *******а, но не е само това фактора.
Но дори да се приеме, че при ищеца конкретните лоши битови условия са
довели до възникване на заболяването, вземането за неимуществени вреди,
причинени от възникналото заболяване от *******а
е погасено по давност. Каквито и лоши битови условия да са били налице, същите
са продължили до 29.05.2001 г., когато Я. е освободен след изтърпяване на
наказанието. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, и там т.4, вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо при незаконни фактически действия на администрацията - от тяхното
преустановяване. След като администрацията не е осигурила изискуемите от
националното право /включително и от международни договори/ права на лишения от
свобода, от преустановяването на незаконосъобразните действия и бездействия
става изискуемо обезщетение за вреди. В конкретния случай този момент е
29.05.2001 г., в който момент поради изтърпяване на наказанието Я. е освободен.
С оглед направеното още в отговора на исковата молба възражение за давност,
съдът съобразява, че подадената на 29.06.2018 г. искова молба, на която е
поставена собственоръчно дата от ищеца 27.06.2018 г., е подадена значително
след изтичане на давността. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
В случая друг срок не е предвиден, поради което подадената ИМ е значително
по-късно от изтичането на 5 -годишния срок, което е станало на 29.05.2006 г.
С оглед на изложеното, исковата претенция в първата й част следва да се
отхвърли като неоснователна.
По втората искова претенция съдът съобразява следното:
Твърденията, че през 2011 г. ищецът се е разболял отново от *******а, не
са доказани, а напротив - опровергани са от събраните доказателства. Видно от
СМЕ и от отговорите на ВЛ в съдебно заседание, през 2011 г. е имало съмнения -
повече за белодробен карцином, но на ищеца са направени изследвания и е
установено, че няма *******а. По тази причина твърденията , че поради лоши
битови условия в затвора към онзи момент отново е заболял от *******а, са
неоснователни. С оглед липсата на заболяване от *******а не следва да се обсъжда
причинна връзка между установените битови условия и заболяването *******а.
Съдът отчита, че в този случай, дори да е налице заболяване от *******а,
отново е изтекла посочената в закона погасителна давност, доколкото на
16.03.2012 г. Я. е бил освободен от затвора. Дори исковата претенция във
втората и част да беше доказана, давностният срок в този случай изтича на
16.03.2017 г., отново преди подаването на исковата молба. Вторият ответник
изрично сочи изтекла погасителна давност още в отговора на исковата молба.
По отношение на допълнителните твърдения в представената писмена защита на
ищеца съдът съобразява следното:
В исковата молба липсва твърдение, че ищецът в резултат от двете
боледувания от белодробна ******* се е разболял от бронхиална астма. Доколкото
липсва такова твърдение, такъв въпрос - за наличие на причинно-следствена
връзка между прекараната ******* и съществуваща бронхиална астма не е бил
поставен при СМЕ и такава връзка не е установена. Видно от показанията на
лекувалия през 1998-1999 г. ищеца лекар - д-р Б., за медикаменти средства не са
били жалени, като Я. е бил задържан от лекаря, за да се стабилизира, да
получава подсилваща диета, като д-р Б. не е имал никакъв проблем с медицинската
грижа /л.137, гръб/.
С оглед на изложеното, исковата претенция и в двете й части е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло. Следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихва.
Въпреки този изход на делото претенциите за присъждане
на направените в производството разноски от страна на Министерство на
правосъдието и на ГДИН - юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК са
неоснователни. Съгласно чл. 286, ал.2
от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75
и чл. 76 ГПК
са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за
възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от
законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на
такава отговорност, то такава не може да се търси. В този смисъл е съдебната
практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС,
постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал.2
и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от АПК във връзка с чл.284 от ЗИНЗС, Административен съд-Плевен, четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.С.Я., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ срещу Министерството на правосъдието за периода
март-22.06.1998 г., в който период поради лошите условия в затвора Плевен се е
разболял от *******, както и искането за лихва за този период.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Е.С.Я., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” за периода 2010-2011 г., в който период
поради лошите условия в затвора Ловеч отново се е разболял от *******, както и
искането за лихва за този период.
ОТХВЪРЛЯ исканията на Министерството на правосъдието и
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на разноски по
делото.
Решението може да се оспори, чрез Административен
съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/