М О Т И В И:
Обвинението е против А.Т.Ш., С.И.С. и Д.А.Н.
***, за това че на 24.02.2003 година в гр. Плевен, като се сговорили
предварително, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Деу Рейсърс”, с ДК№ 3249СС, Ш.
при условията на повторност, отнели чужда движима
вещ - 1 брой мъжка чанта на стойност 8
лева, сумата от 2350 лева, всички вещи на обща стойност 2358 лева от владението
на И.Т.К. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 195, ал.1, т.4,
т.5, вр. с чл. 194, ал.1 от НК за подсъдимите С.С. и Д.Н. и престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4, т.5, т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК за подсъдимия А.Ш..
Представителят на Районна прокуратура –
гр. Плевен, счита че обвинението е доказано въз основа на събраните по делото
доказателства, като прави подробна интерпретация на фактическата обстановка установена,
чрез доказаните според него фактически обстоятелства. Относно наказанието
излага аргументи за необходимостта от високия му размер, с оглед изпълнението
целите на чл. 36 от НК.
На основание чл. 84 и следващите от НПК
и чл. 45 от ЗЗД съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск предявен от процесуалния представител на
пострадалия И.К. – адвокат Й.Я. от Плевенска адвокатска колегия за сумата от
2358 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 24.02.2003 година до окончателното
изплащането й.
На основание чл. 76 от НПК съдът е
конституирал И.К., като частен обвинител в наказателното производство, а
адвокат Я. като негов повереник.
Адвокат Я. поддържа обвинението и предявения
граждански иск. Счита фактическата обстановка за подкрепяща изцяло обвинението.
След кратък анализ моли съда да осъди подсъдимите да заплатят солидарно на И.К.
сумата от 2350 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Защитникът на тримата подсъдими - А.Т.Ш., С.И.С. и Д.А.Н.,
адвокат В.М. от Плевенска адвокатска – колегия в пледоарията си подробно излага
своите съображения за недоказаност на обвинението. Акцентира върху извършените
процесуални нарушения при разпознаването на подсъдимите от пострадалия К. в
хода на досъдебното производство. Счита, че
постановения съдебен акт, следва да е съобразен с липсата на доказателства по
отношение на подсъдимите и съдът да ги признае за невинни.
Подсъдимият А.Ш. не се признава за виновен и не дава обяснения.
Подсъдимият С.С. не се признава за виновен и не дава
обяснения.
Подсъдимият Д.Н. не се признава за виновен и не дава
обяснения.
Съдът, след като взе предвид обясненията на
подсъдимите А.Ш., С.С., Д.Н., показанията на гражданския ищец И.К., показанията
на свидетелите Н.Ж. /дадени в хода на съдебното следствие и от досъдебното производство лист 59/, И.А. дадени при
предходно разглеждане на делото прочетени на основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, М.М., В.Б., Д.С., Л.В., В.П., както и приложените по делото писмени
доказателства – приобщени по реда на чл. 283 от НПК, намира за установено
следното:
На неустановена ден, преди 24.02.2003 година
подсъдимите А.Ш., С.С. и Д.Н., които живеели приоритетно в гр. София получили
информация, че на 24.02.2003 година в гр. Плевен, гражданският ищец и частен
обвинител И.К. ще закупува земята под стопанисвания от него увеселителен
комплекс „Холивуд” в гр. Плевен и по този повод, ще носи в себе си голяма сума.
Подсъдимите предварително проучили къде живее К. и неговите навици и на
24.02.2003г. в гр. Плевен, рано сутринта в лек автомобил марка „Део-Рейсър”, с ДК№ С 32 49 СС, сив на цвят, го причакали
пред дома му на улица „Люляк”, № 36. Предварително синхронизирали действията си
по отнемане на сумата. Автомобила бил закупен от бащата на подсъдимия С.С.,
свидетелят И.С. от Д.К.. В този ден автомобила бил управляван от неустановено
по делото лице. Гражданския ищец К. излязъл от дома си. Отключил гаражната
врата и изкарал на пътното платно собствения си микробус марка „Форд”. К. без да подозира за намеренията на
намиращите се наблизо в автомобила „Део-Рейсър” със
запален двигател подсъдими, оставил на дясната предна седалка мъжка чанта, в
която освен личните му документи се намирал сумата от 2350 лева в предната
преграда и сумата от 22350 лева отделена в друга преграда. След като гражданският
ищец напуснал автомобила и се отдалечил за да затвори вратата на гаража, който
се намирал във вътрешния двор на кооперацията, подсъдимият Д.Н. бързо се
приближил и взел чантата му. В този момент бил забелязан от К.. Н. започнала да
бяга, преследван от гражданския ищец. Извикал на намиращите се по надолу по
улицата в лекия автомобил други подсъдими и неустановеното лице да го последват.
В движение Н. отворил чантата на К. взел отвътре сумата от 2350 лева, след
което захвърлил чантата. Приближил се към чакащия го автомобил, качил се вътре
и подсъдимите бързо се отдалечили от гражданския ищец К.. Последния успял да
запомни лицата на тримата подсъдими и да забележи разположението им в
автомобила, а на стъклото на съседен автомобил записал номера му. Веднага
депозирал жалба във Второ РПУ на МВР – гр. Плевен.
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от показанията на гражданския ищец и частен обвинител И.К.,
от показанията на свидетелите Н.Ж. /дадени в хода на съдебното следствие и от досъдебното производство лист 59/, И.А., лист 63 от досъдебното производство, приложената на лист 181 от
съдебното производство справка от СДВР – отдел „Пътна полиция”, относно
собствеността на лек автомобил „Деу Рейсър”, приложената на лист 321 от съдебното производство
справка от ЕТ „Виктория – Йорданка Петрунова”,
протоколите за извършени разпознавания на подсъдимите и другите писмени
доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Защитната теза на подсъдимите е
представена чрез показанията на свидетелите Д.С., Л.В. и В.П..
В показанията си свидетелката Д.С.,
твърди че на 24.02.2003 г. в гр. София се е запознала с подсъдимия Д.Н. по
повод организирано в хотел „Александрия”, стопанисван от ЕТ „Виктория-Йорданка Петрунова” събиране от нейната приятелка свидетелката Л.В..
Твърди още, че е била с подсъдимия Н. и на 25.02.2003 година в интимни
отношение, като Л.В. е имала близост с подсъдимия А.Ш.. Твърди, че е получила
документ за престоя си в хотела.
Аналогични са показанията на
свидетелката Л.В., която твърди, че 23 и 24.02.2003 година е прекарала с
подсъдимия А.Ш. в заведението и хотелската част на хотел „Александрия” в гр.
София, като има фактура за престоя си.
С показанията си свидетелката В.П.
създава алиби за 24.02.2003 година на подсъдимия С.С.. Твърди, че е прекарала с
него 23 и 24.02.2003 в гр. Ботевград в интимна близост.
Свидетелските показания на Д.С. и Л.В.
съдът провери, като изиска справка от
собственика на хотел „Александрия” – гр. София ЕТ „Виктория-Йорданка Петрунова”. От приложената на лист 321 от съдебното
производство справка се установява, че след извършена справка в книгата за
регистрация на гости в хотел „Александрия” за 2003 година не е установено
присъствие на нито един от подсъдимите, както и на свидетелките Д.С., Л.В. и В.П.
на 23.02.2003, 24.02.2003 и 25.02.2003 година.
Тази справка, което съдът приема за
годно писмено доказателство, тъй като почива на проверка извършена в книгата за
регистрацията на гости на хотела за 2003 година, безспорно опровергава
изграденото от свидетелките Д.С. и Л.В. алиби за подсъдимите А.Ш. и Д.Н..
Представените на лист 147, 148, 149 и 150 от предходното разглеждане на делото
заверени, от адвокат М. копия на фактури за престоя в хотел “Александрия” на
двамата подсъдими А.Ш. и Д.Н. и свидетелките Д.С. и Л.В. не представляват годно
доказателство, тъй като същите не са представени в оригинал и видно от
приложената от ЕТ „Виктория-Йорданка Петрунова”,
справка не са били издавани такива. В хода на съдебното следствие същите не са
представени в оригинал за да им бъде извършена необходимата графическа
експертиза, поради което не могат да бъдат приети за достоверно писмено
доказателство.
Що се отнася за показанията на
свидетеля В.П. съдът, счита че те не отговарят на истината. Не е логично и
житейски обосновано наличието на спомен за случилото се отпреди почти 10
години. Представените от П. показания са аналогични по своето съдържание, като
местопребиваване /в хотел/ и продължителност на отношенията с тези на другите
две свидетелки. Изградени са на една и съща плоскост, свидетелките удостоверяват
с показанията си присъствието на подсъдимите в деня когато е извършена кражбата
от автомобила на К. на друго място, което свързват, като спомен с интимни
преживявания, с подсъдимите. Това съвпадение само по себе си е достатъчно да
внесе съмнение за достоверността на свидетелските показания на тези три
свидетелки.
Противопоставени на тези свидетелски
показания са показанията на гражданския ищец И.К.. Същият подробно описва
механизма на престъплението и начина, по който е запаметил номера на автомобила
на извършителите. Установено е съответствие между съобщения от гражданския ищец
номер на автомобил, показанията му относно марката и модела, както и цвета на
автомобила, като съвпадението на част от тези данни се установява от приложената
лист 181 от съдебното производство справка от СДВР – отдел „Пътна полиция”.
От показанията на свидетеля И.А.
прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, от досъдебното
производство се установява, че той е предоставил закупения от Д.К. автомобил
марка „Део – Рейсър” с ДК№ С 32 48 /49/ на сина си С.С..
Съдът отдава несъответствието на последните две цифри в номера на грешка от
страна на А.. В потвърждение на тези показания са и показанията на свидетеля Н.Ж..
Налице е пълно съответствие в
показанията на К. относно марката на автомобила, номера и цвета му. Поредното
такова се явява извършеното разпознаване на подсъдимите от страна на
гражданския ищец. На протокола на лист 25 от досъдебното
производство К. сочи, като един от извършителите на престъплението подсъдимия С.С..
Няма как гражданския ищец да е измислил
номера на автомобила, с който са се отдалечили извършителите на кражбата, тъй
като е налице пълно съответствие с предоставените от него данни за автомобила и
показанията на свидетеля И.А., чийто син е сочен от К. като един от
извършителите на кражбата.
Що се отнася до извършените
разпознавания на подсъдимите от гражданския ищец К., съдът счита че те са годно
доказателство, тъй като са извършени в съответствие с изискванията на чл. 169 и
следващите от НПК.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 170
от НПК е извършен разпит на гражданския ищец К. преди извършването на самото
разпознаване. Същия е посочил тримата подсъдими, като в протоколите са отразени
белезите, по които разпознава подсъдимите. Налице съвпадение от казаното от
него при извършените разпознавания и последващите показания дадени в хода на
съдебното следствие относно действията на всеки един от подсъдимите при
извършване на кражбата и местата на които са се намирали в автомобила.
При извършените разпознавания са
изпълнени изискванията на чл. 171, ал.1 от НПК, като на тях са присъствали поемни лица, именно свидетелите М.М. и В.Б.. Тяхното
присъствие при извършените процесуално следствени действия се установява освен
от подписите им положени на протоколите за разпознаване, така и от
свидетелските им показания депозирани в хода на съдебното следствие.
Обстоятелството, че свидетелят Б. е полицейски служител, каквото възражение за
процесуално нарушение е направено от защитника на подсъдимите адвокат В.М. от
Плевенска адвокатска колегия, по никакъв начин не води до опорочаване на
извършеното разпознаване. Разпоредбата на чл. 137, ал.2 от НПК въвежда
забраната поемните лица да имат друго процесуално
качество. От приложените по досъдебното производство
документи никъде не се установява, друго процесуално качество на свидетеля Б..
Обстоятелството, че в качеството си на полицейски служител е извършил
транспортирането на подсъдимите от гр. София в гр. Плевен, не означава че е
извършил действия по разследването за да му бъде вменена
процесуална функция при провеждането на досъдебното
производство. Обстоятелството, че е разговарял с пострадалия при депозиране на
жалбата също не представлява нарушение на процедурата по чл. 170 и следващите
от НПК.
Установените противоречия в показанията
на свидетелите М. и Б., които не са съществени съдът отдава на изминалия
значителен период от време. Обстоятелството, че свидетелят М.М. се е подписал
на протоколите за извършените разпознавания означава, че свидетелят не
констатирал действия, които да опорочават извършването им.
При така установените доказателства и след техния
анализ съдът кредитира с доверие показанията на гражданския ищец И.К.,
показанията на свидетелите Н.Ж. /дадени в хода на съдебното следствие и от досъдебното производство лист 59/, И.А., лист 63 от досъдебното производство и писмените доказателства
приложената на лист 181 от съдебното производство справка от СДВР – отдел
„Пътна полиция”, относно собствеността на лек автомобил „Деу
Рейсър”, приложената на лист 321 от съдебното
производство справка от ЕТ „Виктория – Йорданка Петрунова”,
протоколите за извършени разпознавания на подсъдимите и другите писмени
доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК, тъй като гласните
доказателствени средства са подкрепени от писмените доказателства. Не е налице
противоречие между тях, а същите логически се допълват. Същото обаче не може да
се твърди за показанията на свидетелките Д.С., Л.В. и В.П., които съдът счита
за недостоверни, поради противоречието им с приложената справка на лист 321 от
съдебното производство по отношение на С. и В. и поради липсата на логичен
отговор на въпроса за причините, поради които свидетелката П. е пазела толкова
дълго време спомена за прекараните нощи и дни с подсъдимия С.С.. Следва да се
отбележи, че ако твърденията на свидетелките са истина, те е следвало да бъдат
депозирани още в хода на досъдебното производство,
което евентуално е щяло да доведе до прекратяване на наказателното
производство, като липсата на действия в тази насока единствено може да бъде
тълкувана, че твърдяното от свидетелките не се е
случило или е било на по-късен етап от отношенията им с подсъдимите. Видно е за
съда от бюлетина за съдимост на подсъдимите А.Ш. и С.С., че същите са осъждани
по НОХД № 3647-02/2002 година за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК извършено на
08.03.2000 година в съучастие помежду им, което е доказателство за техните
взаимоотношения и индикация за сформираната между тях, заедно с други лица
престъпна група.
При така установеното от фактическа страна и възоснова на събраните доказателства съдът счита, че
подсъдимите са извършили престъплението, в което са обвинени. С.С. и Д.Н. -
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, т.5, вр. с чл.
194, ал.1 от НК и престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, т.5, т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.
28, ал.1 от НК за подсъдимия А.Ш..
От обективна страна са налице признаците на посочените
престъпни състави. Налице е противозаконно отнемане на чужди движими вещи
сумата от 2350 лева и мъжка чанта на стойност 8 лева, от владението на
собственика И.К., като престъпното деяние е извършено чрез използване на МПС и
след предварителен сговор от страна на подсъдимите, които квалифициращи
обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства и са
логически обосновани от присъствието на подсъдимите в гр. Плевен, като
постоянното им местоживеене ***.
Квалификацията повторност по
отношение на Ш. се установява от предходните му осъждания по НОХД № 156/1999
година на Районен съд – гр. Димитровград и по НОХД № 628/2002 година на Районен
съд – гр. Кърджали.
От субективна страна подсъдимите са съзнавали признаците
на престъпния състав от обективна страна.
От субективна страна са целели да придобият вещите
предмет на престъплението, като за това не са имали съгласието на И.К..
Отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на
подсъдимите А.Ш. и С.С. са предходното им
осъждания извън това определящо квалификацията на деянието, като извършено при повторност за Ш..
За тримата подсъдими отегчаващо отговорността
обстоятелство е значителната стойност на
вещите предмет на престъплението и наглия начин на извършване на престъплението,
които обстоятелства отличават извършеното деяние от обичайните за този род
престъпления. Обстоятелствата, че за осъществяване на престъплението
подсъдимите са дошли от гр. София в гр. Плевен, предварителната подготовка
свързана с проучване на гражданския ищец К. и начина на извършване на самата
кражба, могат да бъдат определени, като отегчаващи отговорността на
подсъдимите.
Съдът счита за смекчаващо отговорността обстоятелство,
чистото съдебно минало на подсъдимия Н..
Причини за извършване на престъплението се явяват
ниското правно съзнание и стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.
Преценявайки по реда на чл.54 от НК отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства и причините за извършване на
престъплението съдът намира, високата степен на обществена опасност на деянието
и такава на извършителите, с оглед начина на извършване на кражбата и
предходните и осъждания, съдът счита, че за изпълнението на целите на
генералната и специалната превенция на подсъдимите С.С., А.Ш. и Д.Н., следва да
бъде наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвора. Относно индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия Н., съдът счита, че въпреки чистото му съдебно
минало, обстоятелството, че именно той е отнел вещта от автомобила на К.,
достатъчно красноречиво го характеризира, като личност с изградена престъпна
психика, за да му бъде наложено еднакво по размер наказание с другите
подсъдими.
Обстоятелството, че престъплението е извършено преди
значителен период от време, по никакъв начин не може да обуславя налагането на
по-леко наказание. С оглед изтъкнатите съображения за високата степен на
обществена опасност на деянието и такава на извършителите, за изпълнение на
целите на специалната превенция съдът намира за необходим именно този размер на
наказанието, като по този начин ще бъдат изпълнени и целите на генералната
превенция свързани с възпиращото въздействие на това наказание върху останалите
лица с престъпни наклонности.
Предявения от И.К. граждански иск солидарно срещу
подсъдимите С.С., Д.Н. и А.Ш., следва на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.84 от НПК
да бъдат уважен, като съдът осъди подсъдимите да заплатят на гражданския ищец и частен
обвинител сумата от 2350 лева, какъв е размера на причинената вреда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 24.02.2003
година до окончателното й изплащане.
В останалата част до 2358
лева гражданския иск следва да бъде отхвърлен, тъй като вещта – мъжка чанта на
стойност 8 лева е възстановена на К..
При
този изход на процеса на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите
С.С., Д.Н. и А.Ш. да заплатят солидарно направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 110 лева, държавна такса в размер на 94
лева върху уважения граждански иск и сумата от 500 лева за направените разноски
от гражданския ищец и частен обвинител И.К..
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: