№ 1605
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110110585 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 срещу О. К. А., ЕГН ********** с настоящ
адрес г************* за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува вземане за сумите: 1870,98лева, представляваща незаплатена главница
за периода 15.04.2023г. – 15.02.2024г. по договор за стоков кредит № *************,
сключен с „Банка ДСК” АД, като задължението е прехвърлено на заявителя „Еос Матрикс”
ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.11.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
11.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 496,29лева, представляваща
договорна лихва за периода 15.04.2023г. – 15.02.2024г.; 132,01лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.04.2023г. – 10.03.2024г. вкл., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1337/12.03.2024г. по ч.гр.д. № 2899/2024г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
09.11.2022г. между ответника и „Банка ДСК” АД е бил сключен договор за стоков кредит за
закупуване на мебели в размер на 4144,40лева. Връщането на заема е следвало да се
извърши на 24месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 09.11.2024г. Твърди
се, че след усвояване на кредита ответницата погасила част от месечните си вноски, след
което преустановила плащанията си.
На 21.11.2023г. е бил сключен договор за цесия, въз основа на който ищецът е
придобил от кредитора цялото остатъчно задължение.
На 09.01.2024г. било изпратено уведомление до ответницата за извършената цесия,
като известието за доставка се върнало, с отбелязване „непотърсено“. Отправя се молба
ответницата да бъде уведомена за това с настоящата искова молба.
Поради липсващо изпълнение, за събиране на вземането си, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, с което обосновава
1
и правния си интерес от търсената защита.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковата
претенция се оспорва по основание и размер. Не отрича, че ответницата е сключила
процсесния договор за стоков кредит във връзка със закупуването на мебели. Твърди, че
редовно е обслужвала кредита си, като последната вноска изплатила през м. ноември 2024г.
Сочи, че договора е нищожен, като съдържащ неравноправни клаузи.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител с писмено становище
поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен, в о.с.з. се представлява от процесуален представител.
Поддържа депозирания отговор.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени изискуеми
задължения на ответника по потребителски договор за отпускане на кредит №
*************, сключен с „Банка ДСК” АД, вземанията по който са прехвърлени от „Банка
ДСК” АД в полза на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.11.2023. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч.гр.д. № 2899/2024г. по описа на РС Варна, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока
по чл. 414 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него като възникнали факти: валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване
на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. от
негов пълномощник; валидно сключен договор за потребителски стоков кредит за
закупуване на мебели № ************* между „Банка ДСК” АД и ответника, по който
кредиторът е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до
определен срок; усвояване сумата от ответника; дължимост на сумите за главница,
договорна и мораторни лихви в посочените от ищеца размери; изпълнение на задълженията
на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите
относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията
по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и
индивидуалното договаряне на условията по договора.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
На 09.11.2022г. между „Банка ДСК” АД и ответницата е бил сключен договор за
стоков кредит № ************* по който финансовата институция е отпуснала
потребителски кредит в размер на общо 4144,40лева, за закупуване на стоки/услуги от Аико
Мулти Консепт ООД. Сумата се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца.
Срокът за издължаване по кредита, е уговорен от страните на 24месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Уговорен е ГЛП от 37% или 0,0594% на ден и ГРП 23,6%.
В чл. 4 е регламентирано, че кредитът се погасява чрез сметка с IBAN
*************4 с месечни вноски, главница и лихва, съглсно погасителния план към
договора. Дължимата лихва е фиксирана за целия срок на договора съгласно ОУ на договора.
В чл. 12 от ОУ е договорено, че при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
2
договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10процентни пункта. Според
12.2. от датата на изискуемост на кредита – краен падеж или предсрочна такава, целият
непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД до
окончателно погасяване на задължението.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.11.2023г.,към рамков договор
от 21.03.2023г. сключен между „Банка ДСК” АД, като цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като
цесионер, цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 1.1 свои необслужвани от длъжници
вземания за период от над 181-210дни просрочие, произтичащи от договори за
потребителски кредити сключени от цедента с физически лица. Списъкът на вземанията по
договорите за кредит са изброени в Приложение № 1 към договора, в който под № 136
фигурира и процесното вземане с посочване номер на договора за кредит, остатъчен размер
на главницата и лихвите, и общо дължимото по него, с което описание следва да се приеме,
че вземането е достатъчно индивидуализирано. Цесията е изрично потвърдена от цедента. За
да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде
постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С
постигането му цесионерът става носител на вземането. Към исковата молба /л.18/ е
приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Константната
съдебна практика приема, че уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то
е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при
размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. Предвид изложеното
следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето
действие и съответно обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца.
Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно
правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното, каквото уговаряне в случая няма.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
заключението на в.л. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо
отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на събраните по
делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, цедента, бива
възприето от съда. От него и разясненията дадени при изслушването му се установява, че:
Усвояването на отпуснатата главница от общо 4144,40лева по кредита е осъществено, като с
тази цел са издадени две фактури №************* на стойност 3970,40лева и с №
************* 09.11.2022г., на стойност 174лева. От представена справка за извлечение от
бА. сметка с титуляр „Аико Мулти Консепт“ ООД, експертът е установил, че на 09.11.2022г.
по сметка на дружеството и във връзка с усвоения стоков кредит от О. К. А., е постъпила
сума в размер на 4144.40 лева. Констатирано е още, че в периода 10.01.2023г. – 10.06.2024г.,
ответницата е внасяла суми за погасяване на кредита, но също така на 17.06.2024г. е
изтеглила част от тях, подробно описани в табличен вид в т.2 от поставените задачи. Така
според експерта неиздължената главница, след приспадане на действително извършените
плащания отнесени към процесния кредит за периода 15.04.2023г. – 15.02.2024г., е в размер
на 1852,63лева. Размерът на възнаградителната лихва възлиза на 434.84 лева, а на
обезщетението за забава /в размер на законната лихва върху дължимата главница/, изчислено
за периода от 15.04.2023 г. до 10.03.2024 г. вкл. е 178.30 лева. В открито съдебно заседание
експертът посочва, че е съобразил всички плащания, извършени от ответницата за
погасяване на кредита.
При така установеното, искането за присъждане на главница и възнаградителна лихва
е доказано до размера установен от в.л., а именно за сумата от 1852,63лева /главница/ и
434,84/лихва/, което обосновава неоснователност на претенцията за разликата до пълните
заявени размери от 1870,98лева и 496,29лева. Според заключението обезщетението за забава
е в размер на 178,30лева, което обуславя основателност на заявения с исковата молба размер
3
от 132,01лева, в неговата цялост.
Други плащания на установените по размер задължения на ответницата не са
установени.
Исковата претенция за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - 11.03.2024г., така както е било поискано.
По разноските:
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът за частична основателност на иска поставя
въпроса за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да бъдат
редуцирани съобразно уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото
производство от 124,85лева ДТ и 400лева депозит за вещо лице. Или общият размер на
разноските е 524,85лева. От тях съобразно уважената част на исковата претенция в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 508,09лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Те са в размер на 49,99лева за платена ДТ и 240лева адв.
възнграждение. С оглед частичната основателност на иска в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 280,73лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират се
такива за адв. възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв. В полза на адв. М. Д. от АК
Варна следва да се определи адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер
на 542лева за исковото производство и в размер на 250лева за ч.гр.д., по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което съобразно отхвърлената част на претенциите е в общ размер на 17,30лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6
съществува вземане срещу ответника О. К. А., ЕГН ********** с настоящ адрес
г************* за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане за сумите: 1852,63лева, представляваща незаплатена главница за
периода 15.04.2023г. – 15.02.2024г. по договор за стоков кредит № *************, сключен с
„Банка ДСК” АД, като задължението е прехвърлено на заявителя „Еос Матрикс” ЕООД с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.11.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.03.2024г. до
окончателното изплащане на задължението; 434,84лева, представляваща договорна лихва за
периода 15.04.2023г. – 15.02.2024г.; 132,01лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 15.04.2023г. – 10.03.2024г. вкл., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 1337/12.03.2024г. по ч.гр.д. № 2899/2024г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума от 1852,63лева за главница до пълния заявен размер от
1870,98лева и за разликата над присъдената сума от 434,84лева, договорна лихва за периода
15.04.2023г. – 15.02.2024г. до пълния заявен размер от 496,29лева, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА О. К. А., ЕГН ********** с настоящ адрес г************* да заплати на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 сумата от
4
508,09лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА О. К. А., ЕГН ********** с настоящ адрес г************* да заплати на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 сумата сумата
от 280,73лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 2899/2024г. по
описа на РС Варна, съдебно- деловодни разноски съразмерно частта от вземането предмет
на иска по чл. 422 ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6 да заплати на адв. М. Д. от АК Варна, в качеството й на пълномощник
на ответника по настоящото гр.дело сумата от 17,30лева, представляваща дължимо адв.
възнаграждение за исковто и заповедното производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5