Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 21.04.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 16.03.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4581 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба, както и след изменение на исковете по реда на чл.214 ГПК, са предявени искове от „Б.М.-С.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление ***, срещу „В.Х.“ АД, с ЕИК:********със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1113, р-н Изгрев ул.Самоков, комплекс ЕСТЕ, № 28И, както следва:
А.с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на следните машини и съоръжения:
1.магнитен сепаратор модел MAG-З, производител „М.Р.“ ООД - Новара, Италия, фабрика в Масерано (провинция Биела), година на производство 2009г.;
2.метален детектор - модел METALARM 3500. производител „М.Р.“ ООД - Италия, фабрика в Масерано (провинция Биела), година на производство - 2009 г.:
3.газова горелка/отоплител - генератор за директна топлина за сушилня за минерали - мощност 2,5 Mkcal/h, производител „Текнеко Форни1’ ООД - г. Кавриаго (провинция Реджо Емилия), Италия, година на производство – 2008г.
като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца владението на същите вещи.
Б.При условията на евентуалност в случай, че процесните вещи не бъдат намерени и върнати от ответника в масата на несъстоятелността на „Б.М.-С.“ АД или са погинали, правомерно отчуждени или употребени, е предявен иск с правно основание чл.521, ал. 2 ГПК, за осъждане на ответника „В.Х.“ АД да заплати на ищеца както следва:за магнитен сепаратор - 1 бр. 95 000.00 лева: за газова горелка/отоплител 2.5 Mu cal/h - 54 000 лева; за метален детектор - 45 000 лева, заедно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на присъдените суми.
В.При условията на кумулативност е предявен и иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 106 000 лева. за това, че в периода от 07.12.2015г., когато е сключен Договора за наем между двете дружества, до 31.12.2020г. ответникът е ползвал неправомерно трите машини - магнитен сепаратор, газова горелка/отоплител 2.5 Mu cal/h и метален детектор за производствените си нужди, като по този начин ги е амортизирал и обезценил, заедно със законната лихва върху присъдената му сума от предявяването на иска-02.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата ищецът твърди, че ищецът е обявен в несъстоятелност по т.д. № 66/2010 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик. Твърди, че в края на 2008 и началото на 2009 г. дружеството е закупило от италианско търговско дружество „М.Р.“ ООД машини и съоръжения за изграждане на технологична линия, обслужваща производствената дейност на „Б.М.С.“ АД (в несъстоятелност), извършвана в базата на дружеството в гр. Стрелча и изразяваща се в преработката на фелдшпат (натриев пегмит). Технологичната линия била проектирана, доставена и отделните й елементи били монтирани на място в производствената база в гр. Стрелча изцяло със средства, платени от „Б.М.-С.“ АД (в несътоятелност). Твърди, че три от машините, част от технологичната линия не са прехвърляни със последващи сделки и са останали собственост на дружеството. Твърди, че на 07.12.2015г. синдикът на дружествотоС.Ж. е подписала договор за наем с ответника „В.Х.“ АД, по силата на който на наемателя били предоставени за временно и възмездно ползване поземлен имот – производствен терен с площ от 35000 кв.м., означен с кадастрален № 000680, местност „Радин дол“ по картата на възстановената собственост на гр. Стрелча, 14 бр. сгради, разположени в поземления имот, подробно описани в договора, машини и съоръжения, находящи се в промишления обекти сградите в него, описани в Опис – приложение към договора за наем. Твърди, че производствената линия била монтирана в една от наетите сгради – мелница, като трите машини представлявали част от тази поточна линия и били ползвани по силата на договора за наем от ответника. Твърди, че на 12.08.2016 г. синдикът на ищцовото дружество е прекратил с предизвестие договора за наем, сключен с „В.Х.“ АД. Твърди, че на 15.09.2016 г. представител на ответника е отказал да предаде наетото имущество, като е преместил съоръженията и машините в новопостроена сграда. Поддържа, че процесните вещи – сепаратор, метален детектор и газова горелка са част от вещите, които са пренесени от представители на ответника в новата сграда.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.Х.“ АД оспорва предявените искове. Твърди, че процесните вещи не са индивидуализирани по безспорен начин, тъй като не е представена никаква документация, от която да е видно серийни номера, партиди, паспорт и т.н., което да позволи индивидуализацията им. Поддържа, че трите машини са принадлежности на главната вещ – поточна линия за производство на обогатени обезжелезени фелдшпатови продукти и отделни искове за тях са недопустими. Сочи, че горелката е част от сушилен барабан, а металният детектор е част от ленти и шнекове и по повод на тези компоненти има две дела пред ОС Пазарджик поради което настоящето се явява недопустимо.
От представените към отговора доказателства е видно, че процесиите вещи са били валидно продадени от ищеца на "В.Х." АД, а това дружество от своя страна ги е продало на „М.Г.Б." ЕООД. Твърди, че процесните вещи са собственост на „М.Г.Б.“ ЕООД. Ответникът твърди, че към завеждане на делото нито ищецът е собственик на процесните движими вещи, нито ответникът ги владее. Твърди, че същият не осъществява фактическа власт върху вещите, тъй като с договор за охрана от 15.09.2016 г. синдикът е ограничил посредством частна охранителна фирма достъпа на ответника до производствените помещения където се намират процесните машини, което показва възвръщане фактическата власт върху тях. Оспорва иска за тяхната равностойност, тъй като те не са погинали и са във владението на ищцовото дружество. Счита, че при евентуално уважаване на този иск преценката следва да бъде по действителната стойност на вещите съобразно чл. 57 ЗЗД. Твърди, че владението на процесните вещи било за кратък период 01.09.2016 г. – 01.06.2017г.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.
Искът с правно основание чл. 108 ЗС е осъдителен по своя характер, като ищецът винаги има правен интерес от предявяването му. Доколко ищецът е собственик на вещта на претендираното от него основание е въпрос, относим към основателността, а не към допустимостта на иска. В този смисъл е Определение № 113/22.06.2018г. по ч.гр.д. № 1300/2018г. на ВКС, І г.о.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника, че настоящето производство е недопустимо доколкото процесиите движими вещи са предмет на две дела образувани в Окръжен съд – Пазарджик, а именно т.д.94/2020г. и т.д.95/2020г., в които са предявени идентични искови претенции. Предмет на делата пред ПОС са сушилен барабан и система за наблюдение, които ищецът оспорва да включват съответно процесната газова горелка и метален детектор. Предмет на делото пред ПОС е единия магнитен сепаратор, а ответникът претендира собствеността върху друг такъв. Не е налице обективен идентитет между настоящето дело и двете дела, образувани в Окръжен съд – Пазарджик.
Съгласно константната съдебна практика процесуалната легитимация на страните е предпоставка за допустимост на иска, докато материалната легитимация обуславя основателността на иска. Процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от твърденията на ищеца относно спорното право, така както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Съдът намира, че с исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесните движими вещи, като самостоятелни такива, които не са включени в производствената линия, като е въпрос по съществото на делото дали твърдението му отговаря на действителното състояние.
По
основателността:
Съгласно постоянната съдебна практика за да се уважи иск за ревандикация на определена вещ , в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ, че ответникът я владее, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на вещта.
По делото са приети като доказателства Фактура № V2-14 от 31.03.2009г., Товарителница № 22 от 26.03.2009 г., Фактура № V2-33 от 30.09.2008г., Товарителница от 25.09.2008г., Фактура № V2-24 от 31.07.2009г. и Транспортен документ № 44 от 31.07.2009г., от които е видно, че ищецът е закупил от продавача „М.Р.“ ООД – Италия процесните движими вещи, а именно:
1.магнитен сепаратор модел MAG-З, производител „М.Р.“ ООД - Новара, Италия, фабрика в Масерано (провинция Биела), година на производство 2009г.;
2.метален детектор - модел METALARM 3500. производител „М.Р.“ ООД - Италия, фабрика в Масерано (провинция Биела), година на производство - 2009 г.:
3.газова горелка/отоплител - генератор за директна топлина за сушилня за минерали - мощност 2,5 Mkcal/h, производител „Текнеко Форни’ ООД - г. Кавриаго (провинция Реджо Емилия), Италия, година на производство – 2008г.
Ищецът твърди, че същите вещи са закупени за изграждане на производствената площадка на дружеството в гр. Стрелча на производствена линия за смилане и обезжелезяване на фелдшпат.
Съгласно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката- вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място. Съдът намира, че горепосочените фактури съдържат необходимите реквизити. Същите не са оспорени от ответника, поради което и съдът намира, че ищецът е доказал придобиването на процесните движими вещи в периода от 30.09.2008г. до 31.07.2009г.
По делото са приети като доказателства Фактура №37/29.01.2010г. /стр.117 от делото/, с която ищецът е продал на „Б..ИАД сушилен барабан, както и Фактура №40/12.03.2010г. /стр.118 от делото/, с която ищецът е продал на „Г." АД апаратура за управление и контрол.
Ищецът твърди, че процесните три движими вещи не са обхванати от продажбите, които са удостоверени с горепосочените две фактури. Ответникът твърди, че процесната горелка е част от сушилния барабан, поради което и собствеността върху него е прехвърлена със сделката, удостоверена с Фактура №37/29.01.2010г. /стр.117 от делото/. Ответникът твърди, че процесните магнитен сепаратор и метален детектор са част от апаратурата за управление и контрол, поради което и собствеността върху тях е прехвърлена със сделката, удостоверена с Фактура №40/12.03.2010г. /стр.118 от делото/.
Видно от заключението по СТЕ на в.л. доц М., неспорено от страните, процесните движими вещи -„Горелка/Отоплител 2,5Mcal/h/", „Метален детектор" и „Магнитен сепаратор" представляват машини които се използват в много производствата от миннодобивния отрасъл. В процесния случай (съгласно приложените документи по делото) те са били част от инсталация за производство на обогатени обезжелезени фелдшпатови продукти.
След изкопаване на рудата тя бива транспортирана до обогатителната фабрика където първоначално тя се разтрошава (в случая с челюстна трошачка). Лентовият транспортьор захранващ трошачката е снабден с метален детектор. Той служи да предпази трошачката от повреди вследствие на метални предмети постъпващи от рудника заедно с рудата. Разтрошения от трошачките материал постъпва в топкови мелници за мокро смилане където допълнително се намалява диаметъра на частиците. Следва процес на дешламация и изсушаване на материала (В случая изсушаването става с сушителен барабан в който е вградена горелка). Накрая изсушения материал постъпва в магнитен сепаратор където биват отделени ненужните и вредни железни хидроокиси.
Ако процесните три вещи са част от такава инсталация и бъдат демонтирани това би довело до пълна неработоспособност на инсталацията. Тя е възможно да бъде доведена до работоспособност само ако процесните три вещи бъдат заменени с други имащи подобни на тях технически характеристики.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесните вещи са отделни движими вещи, които са функционално свързани в поточна линия за производство на обогатени обезжелезени фелдшпатови продукти. Същите са отделен обект на правото на собственост, подлежащ на самостоятелна защита, като законът не придава правно значение на функционалната им съвкупност.
Ответникът обаче е направил правоизключващи възражения по отношение правото на собственост на ищеца, а именно, че ищецът се е разпоредил с правото си на собственост върху процесните движими вещи както следва:
С фактура №362/01.09.2016г. /стр. 120 от делото/ „Б..ИАД е продал процесния сушилен барабан на ответника"В.Х." АД. С фактура №1091/01.09.2016г. /стр. 119 от делото/, „Г." АД е продал процесните магнитен сепаратор и метален детектор на "В.Х." АД.
Ответникът не оспорва, че е притежавал правото на собственост върху процесните движими вещи, считано от 01.09.2016г. до 01.06.2017г., когато ги е продал на „М.Г.Б." ЕООД.
По делото е приет като доказателство и приемо- предавателен протокол от 01.06.2017г. /стр.122 от делото/, с който ответникът "В.Х." АД е предал на третото лице „М.Г.Б." ЕООД владението върху изброени в същия протокол активи, сред които и процесните движими вещи.
Процесните писмени доказателства не са оспорени от ищеца. Ищецът не е оспорил и сделките, които същите обективират.
Съгласно постоянната съдебна практика продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но няма вещно- прехвърлително действие. По начало собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или я държи (чл. 108 ЗС). Изключение от това общо правило е разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗC, според която този, който добросъвестно е придобил една движима вещ по възмезден начин от несобственик, с това става собственик на вещта.
Ищецът не е оспорил нито сделките, с които ответникът "В.Х." АД е придобил процесните движими вещи, нито сделката от 01.06.2017г., с която същият се е разпоредил с процесните движими вещи в полза на третото лице „М.Г.Б." ЕООД.
Предвид приетите по делото доказателства съдът намира, че след 01.06.2017г. собственик на процесните движими вещи е трето за настоящето производство лице, а именно- „М.Г.Б." ЕООД, на което същите са предадени с приемо- предавателен протокол от 01.06.2017г. /стр.122 от делото/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че към датата на образуване на настоящето производство е собственик на процесните движими вещи, нито че ги владее.
Предвид гореизложеното следва да бъде отхвърлен като неоснователен искът, с който ищецът иска да бъде признато за установено,че е собственик на процесните вещи, както и ответникът да бъде осъден за предаване владението им на ищеца.
Доколкото съдът намира, че ищецът не е собственик на процесните движими вещи към момента на образуване на настоящето производство, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединения иск за заплащане равностойността им в случай, че същите не са налице или са развалени изцяло или отчасти.
Уважаването на иска по чл. 521, ал. 2 ГПК е предпоставено от установяване на обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца на движима вещ, както и че предаването на вещта е невъзможно, тъй като същата не се намира у него. Без значение е причината, поради която вещта не се намира у ответника - унищожаването й, укриването й, извършено разпореждане със същата в полза на трети лица, неположена грижа за опазването. Следва да се установи и равностойността на вещите.
Доколкото ищецът не е собственик на процесните движими вещи, то следва да бъде отхвърлен като неоснователен и иска с правно основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника от ползването на същите вещи.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 11300лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 10800лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 500лв. за разноски за експертиза.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ от масата на несъстоятелността на „Б.М.-С.“ АД (в несъстоятелност), се дължи на съда ДТ за предявените искове в размер на 12000лв., която и следва да бъде присъдена.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „Б.М.-С.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление ***, срещу „В.Х.“ АД, с ЕИК:********със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1113, р-н Изгрев ул.Самоков, комплекс ЕСТЕ, № 28И, с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска
да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на следните машини и съоръжения:
1.магнитен сепаратор модел MAG-З, производител „М.Р.“ ООД - Новара, Италия, фабрика в Масерано (провинция Биела), година на производство 2009г.;
2.метален детектор - модел METALARM 3500. производител „М.Р.“ ООД - Италия, фабрика в Масерано (провинция Биела), година на производство - 2009 г.:
3.газова горелка/отоплител - генератор за директна топлина за сушилня за минерали - мощност 2,5 Mkcal/h, производител „Текнеко Форни1’ ООД - г. Кавриаго (провинция Реджо Емилия), Италия, година на производство – 2008г., както и
да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението на следните машини и съоръжения:
1.магнитен сепаратор модел MAG-З, производител „М.Р.“ ООД - Новара, Италия, фабрика в Масерано (провинция Биела), година на производство 2009г.;
2.метален детектор - модел METALARM 3500. производител „М.Р.“ ООД - Италия, фабрика в Масерано (провинция Биела), година на производство - 2009 г.:
3.газова горелка/отоплител - генератор за директна топлина за сушилня за минерали - мощност 2,5 Mkcal/h, производител „Текнеко Форни1’ ООД - г. Кавриаго (провинция Реджо Емилия), Италия, година на производство – 2008г.,
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално предявения иск на „Б.М.-С.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление ***, срещу „В.Х.“ АД, с ЕИК:********със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1113, р-н Изгрев ул.Самоков, комплекс ЕСТЕ, № 28И, с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК, в случай, че процесните вещи не бъдат намерени и върнати от ответника в масата на несъстоятелността на „Б.М.-С.“ АД или са погинали, правомерно отчуждени или употребени, за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:за магнитен сепаратор - 1 бр. 95 000.00 лева: за газова горелка/отоплител 2.5 Mu cal/h - 54 000 лева; за метален детектор - 45 000 лева, заедно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на присъдените суми.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „Б.М.-С.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление ***, срещу „В.Х.“ АД, с ЕИК:********със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1113, р-н Изгрев ул.Самоков, комплекс ЕСТЕ, № 28И, с правно основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 106 000 лева. за това, че в периода от 07.12.2015г., когато е сключен Договора за наем между двете дружества, до 31.12.2020г. ответникът е ползвал неправомерно трите машини - магнитен сепаратор, газова горелка/отоплител 2.5 Mu cal/h и метален детектор за производствените си нужди, като по този начин ги е амортизирал и обезценил, заедно със законната лихва върху присъдената му сума от предявяването на иска-02.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Б.М.-С.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление ***, да заплати на „В.Х.“ АД, с ЕИК:********със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1113, р-н Изгрев ул.Самоков, комплекс ЕСТЕ, № 28И, сумата от 11300лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 10800лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 500лв. за разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „Б.М.-С.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление ***, да заплати на Софийски градски съд сумата от 12000лв., представляваща дължимата се за настоящето производство държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: