Решение по дело №367/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството пред Окръжен съд гр.Сливен е образувано по повод на
получено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е
видно, че с Решение № 1062 5422 5043 8954 от 12.12.2022г., влязло в сила на 23.01.2023г.,
издадено от несъдебен орган – Bonnen & Transacties Transactiemod, Нидерландия по
отношение българския гражданин В. В. А. на основание чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата е наложена финансова санкция в размер на 140 евро. Изпратеното удостоверение е
издадено по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
и е по реда на чл. 30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр. Сливен заявява, че
са налице изискванията на специалния закон за признаване на решение, с което е
наложената финансова санкция от несъдебен орган на Кралство Нидерландия на
българския гражданин В. А.. Засегнатото лице е било уведомено за решението, както и
за възможността да го обжалва. Наложената финансова санкция била над минимално
предвидения в закона размер, а посоченото нарушение било такова по транспорта,
което съществувало и в българското законодателство и за което не се изисквала двойна
наказуемост. Моли съда да признае решението на несъдебния орган на Кралство
Нидерландия и ведно с препис от настоящото решение да го изпрати на органите
на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява. Назначеният му служебен
защитник изразява становище, че когато е извършено нарушението засегнатото лице е
било непълнолетно и въпреки че непълнолетното лице носи административна
отговорност, то същото това лице не би следвало да има свидетелство за
правоуправление на МПС, след като няма навършени 18г. Изразява опасение, че
автомобилът се е водил на лицето, но то не било нарушителя, който трябвало да бъде
санкциониран. По изложените съображения моли съда да не признава решението на
несъдебния орган на Кралство Нидерландия.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено
СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице В. В. А. е български гражданин, с постоянен адрес гр. *** и
компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31, вр. чл. 6 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции е Окръжен съд - Сливен.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е
представено за признаване и изпълнение Решение № 1062 5422 5043 8954 от 12.12.2022г.,
влязло в сила на 23.01.2023г., издадено от несъдебен орган – Bonnen & Transacties
Transactiemod, Нидерландия, с което на засегнатото лице В. В. А. на основание чл.2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение
по пътищата е наложена финансова санкция в размер на 140 евро. Левовата равностойност
на сумата от 140 евро е 273,82 лева. Давностният срок за изпълнение на санкцията изтича на
23.01.2028 г.
Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени, обстоятелствата на
извършване на нарушението от засегнатото лице А. са следните: на 26.06.2022г. в 11:00 часа
държал в ръка мобилен телефон по време на шофиране `s-Gravenhage, Dierenselaan huisnr:
1

48.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй
като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския
съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. Нарушението, осъществено от
засегнатото лице В. В. А. попада сред изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС
случаи, за които не се изисква двойна наказуемост.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа,
който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от
съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото
съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити,
предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така
и според изискванията на приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в Република България или в
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено
решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция
не е по-малка от 70 евро; в удостоверението изрично е посочено, че лицето е било
уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Същевременно в процесния случай е налице основание по чл. 35, т. 4, пр. 2 от
ЗПИИАКОРНФС да се откаже признаването и да не се допуска изпълнението на наложената
финансова санкция.
Към датата на осъществяване на нарушението В. В. А. е бил непълнолетен,
навършил шестнадесет годишна възраст. По силата на чл. 26, ал. 2 от ЗАНН лицето носи
административнонаказателна отговорност, когато е могло да разбира свойството и
значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си. В тези случаи
следващото се административно наказание „Глоба", в съответствие с разпоредбата на чл. 15,
ал. 2 от ЗАНН, задължително се заменя с наказание "Обществено порицание".
Налице е визираната от чл. 35, т. 4, пр. 2 от ЗПИИАКОРНФС "привилегия по
българското законодателство", която прави изпълнението на решението недопустимо. В
тази връзка следва де се има предвид, че разпоредбата на чл. 12 от ЗПИИАКОРНФС
действително допуска изпълняващата държава да наложи алтернативна на финансовата
санкция мярка, но само в случаите, когато не само санкционното решение не може да бъде
изпълнено изцяло или частично, но и издаващата държава изрично е посочила това в
удостоверението и собственото й законодателство допуска това. Видно от приложеното
удостоверение (раздел „и", т. 1), издаващата държава изрично е заявила недопустимостта на
замяната, като този факт безусловно обвързва националния съд не само относно размера на
санкцията, но и досежно нейния вид.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са
налице визираните в ЗПИИАКОРНФС предпоставки да откаже признаването и
изпълнението на Решение № 1062 5422 5043 8954 от 12.12.2022г., влязло в сила на
2

23.01.2023г., издадено от несъдебен орган – Bonnen & Transacties Transactiemod,
Нидерландия.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗПИИАКОРНФС, следва незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение, като копие от
уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

3

Номер на акта:	118
Дата:	19 юли 2023 г. (в сила от 27 юли 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200367
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	10 юли 2023 г.

Решение по дело №367/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите