Решение по адм. дело №2049/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба на А. Х. М., с [ЕГН], от гр. Варна, срещу Решение № 2153-03-121/08.08.2024г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-415/08.07.2024 г. на жалбоподателката, срещу разпореждане [номер]/09.05.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на НОИ, с което по подадено на 03.01.2024 г. заявление, считано от 01.01.2024 г. й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, във вр. с Р 883/2004г., в минимален размер, съгласно чл.70, ал.13 от КСО, изплащан в съответната пропорция за сметка на РБ /Републиканския бюджет/ - 197/237 от 444,58 лева или 369,55 лева и срещу разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на НОИ, с което размера на получаваната пенсия е изменен, на осн. чл. 100 от КСО и ПМС № 222/19.06.2024 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост, от 01.07.2024 г. – 197/237 от 493,48 лева или 410,19 лева.

В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, поради неправилно изчисление на положения от нея общ трудов стаж в България, който според жалбоподателката е повече от 15 години.

Направено е искане за отмяната му в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу разпореждане [номер]/09.05.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на НОИ, в частта за разликата от 369,55 лева до 444,58 лева, като съда постанови друго решение, с което да отмени посоченото разпореждане в същата отхвърлителна част и да определи общо месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 01.07.2024г. в размер на 493,48 лева. В хода по същество чрез процесуален представител адв. В. П., поддържа жалбата на посочените в нея основания, като сочи, че в Разпореждането за определяне на пенсията, ответния орган е посочил осигурителен стаж на А. М. от 16 години и 2 месеца. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателката за съдебно-счетоводна експертиза и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител И. К. - Г. - главен юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане на присъждане на разноски по списък, като в условията на евентуалност моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд - Варна, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба от 12.01.2011 г., жалбоподателката е поискала потвърждаване на осигурителен стаж, придобит в Германия. На 21.09.2011 г., с формуляр Е 205 DЕ, от компетентната институция на Германия е потвърден осигурителен стаж на лицето в периода 1991 г. - 2008 г., с продължителност 40 мес. (03 год. и 04 мес.). Със заявление от 11.05.2022 г., А. М. е поискала отпускане на пенсия от Германия. Пенсионният орган е предприел съответните действия за размяна на необходимите данни и документи, чрез електронния обмен на социално-осигурителна информация, като към момента, от компетентната институция на Германия, такива не са постъпили.

С молба от 12.10.2010г. жалбоподателката е поискала потвърждаване на трудов стаж в ГДР от 01.01.1989г. и осигурителен стаж в ГФР, като е приложила работни карти от ГДР и осигурителен номер от ГФР. С формуляр Е001BG от 27.04.2010г. до немската осигурителна институция е изпратено запитване по Регламент (ЕИО) №1408/71, чл. 84 за издаване на формуляр Е 205 D. Такъв е издаден, за което жалбоподателката е била уведомена с писмо рег. №И-11618/30.09.2011г. С декларация от 30.03.2018г. А. М. представя 3 бр. трудови книжки и 3 бр. осигурителни книжки, като декларира, че има около 4 год. стаж в Германия. С разпореждане [номер]-00-245-1 от 15.01.2018г. на жалбоподателката е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 01.01.2018г. до 30.04.2018г., като в приложения опис на осигурителен стаж, органът е посочил, че А. М. има действителен осигурителен стаж в България – 16 г. 00 мес. 19 дни, а в чужбина – 03 г. 04 мес. 00 дни /л.25 от преп./. В служебна бележка изх. №1044-03-60/04.04.2018г. е посочено, че жалбоподателката има осигурителен стаж в България от трета категория – 17г. 07мес. 12 дни и осигурителен стаж в Германия – 03 г. 04 мес. 00 дни /л. 32 от преп./.

Със заявление за отпускане на пенсия вх. №2113-03-984/11.05.2022г. жалбоподателката е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ от Германия, като е декларирала, че не получава друга пенсия и има придобит стаж в Германия. По повод подаденото заявление е извършена предварителна преценка за придобити права, според която жалбоподателката има действителен осигурителен стаж – 16 г. 00мес. 10дни и осигурителен стаж, придобит в чужбина – 03 г. 04 мес. 00 дни /л. 36 от преп./. по линията на електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС на 14.06.2022г. със СЕД Р2000-искане за пенсия и старост от компетентната институция в Германия е поискано да представи СЕД Р5000 и Р6000 и е посочено, че лицето иска пенсия само от Германия и не желае пенсия за старост от България. Със СЕД Р5000 са посочени осигурителните периоди и периоди на пребиваване на жалбоподателката, като период на задължително осигуряване с вноски е посочен 15 год. 11 мес. 00 дни, а за приравнени периоди е посочено 1 год. 11 мес. 00 дни /л. 51 гръб от преп./.

Със Заявление вх. №2113-03-14 от 03.01.2024 г., Анна Менце е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от България, като е посочила, че получава пенсия от Германия, има придобит осигурителен стаж там и да се ползват документите от пенсионното й досие. Според описа на осигурителен стаж към заявлението органът е приел, че жалбоподателката има действителен осигурителен стаж – 14 год. 03 мес. 07 дни и осигурителен стаж в чужбина – 03 год. 04 мес. 00 дни /л. 64 гръб от преп./. С писмо изх. №2113-03-984#4/06.02.2024г. Ръководител „ПО“ е поискал от жалбоподателката да представи удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 за периода от 28.10.1976г. до 01.01.1978г. от СХК Девня ЗС „Карл Маркс“. Удостоверение обр. УП-3 вх. №2113-03-984#6 е представено от Менце, според което същата има осигурителен стаж в „Солвей соди“ АД – гр. Девня, по разчетно-платежни ведомости и лично трудово досие и при условията на втора категория труд – т.42 от ПКТП – 01 год. 02 мес. 03 дни /л.71 от преп./.

С молба изх. №2113-03-984#5/06.02.2024г. до Началник сектор КРД при ТП на НОИ – Варна от ръководител „ПО“ е поискано да се извърши проверка на осигурител „Златни пясъци“ АД за периода 22.07.1978г.-01.10.1987г. Видно от Констативен протокол №КП-5-03-01544414/22.02.2024г. при извършената проверка в осигурителя „Златни пясъци“ АД е установено, че жалбоподателката фигурира по разплащателни ведомости с различни длъжности, които са описани в издадените Удостоверения за осигурителен стаж и доход с изх. №4006/20.02.2024г. и изх. №4007/20.02.2024г. /л. 73-76 от преп./.

Със СЕД Р8000-искане за допълнителна информация от 05.02.2024г. ответникът е поискал от компетентната институция в Германия да му бъдат представени СЕД Р5000 и Р6000, като е посочено, че тези СЕД са били изискани във връзка със заявление за получаване на пенсия от Германия от 11.05.2023г. и до момента такива не са получени.

Със СЕД Р10000-прехвърляне на допълнителна информация вх. №2113-03-14#1/14.02.2024г. на немската осигурителна институция е предоставена Справка за получаване на българска пенсия. Със СЕД Р5000 вх. №2113-03-14#4/04.07.2024г. от немската осигурителна институция е получен отговор за периоди на задължително осигуряване с вноски в Германия – 42 мес. и приравнени периоди – 30 мес. Със СЕД Р6000 вх. №2113-03-14#4/04.07.2024г. от немската осигурителна институция е получен отговор за отпускане на пенсия на жалбоподателката от Германия, считано от 01.12.2022г. в размер на 59.82 евро нето, от 01.07.2023г. в размер на 62.48 евро нето и от 01.07.2024г. в размер на 65.34 евро нето.

С обжалваното разпореждане [номер]/09.05.2024 г., считано от 01.01.2024 г., по подаденото на 03.01.2024 г. заявление, при навършена възраст 67 год. и зачетен осигурителен стаж в РБ: 01 год. 02 мес. 03 дни от втора категория, 15 год. 00 мес. 06 дни от трета категория, от който действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО 13 год. 01 мес. 03; осигурителен стаж за право на пенсия, придобит в чужбина 03 год. 04 мес. 00 дни и осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, придобит в чужбина 03 год. 04 мес. 00 дни, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, и във връзка с чл. 52 от Регламент № 883/2004, й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО, изплащан в съответната пропорция за сметка на Република България - 197/237 от 444.58 лв. или 369.55 лв. А с второто оспорено разпореждане [номер]/30.06.2024 г., размера на получаваната пенсия е изменен, на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 222/19.06.2024 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост, от 01.07.2024 г. -197/237 от 493.48 лв. или 410.19 лв.

С жалба вх. № 1012-03-415/08.07.2024г. Анна Менце е обжалвала двете разпореждания на пенсионния орган. С Решение № 2153-03-121/08.08.2024г. Директорът на Териториално поделение-Варна на НОИ е отхвърлил жалбата, като е приел, че размерът на отпуснатата на Анна Менце пенсия за осигурителен стаж и възраст е правилно и законосъобразно определен, при спазване на съответните правила, след изчисляване на пропорционален размер на пенсията, определен само за българския осигурителен стаж, поради което е отхвърлил жалбата.

В хода на съдебното производство са приети представените от жалбоподателката писмени доказателства: Удостоверение изх. № 4225/05.12.2024 г за един месец трудов стаж в „Балкантурист“, Заповед № 527а от 06.10.1989 г. за провеждане на специализация и работа в ГДР, подписана от председателя на Акционерно дружество „Златни пясъци“, ведно със списък на свободно набрани кадри за ГДР.

Във връзка с изясняване на обстоятелства по делото по искане на жалбоподателя, е допусната основна съдебно – счетоводна експертиза и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи.

Вещото лице по основната ССчЕ изчисли действителния осигурителен стаж на жалбоподателката в два варианта. Според вариант 1, на основата на данните, извлечени от представените трудови книжки, където са отбелязани периодите с намален брой работни часове, вещото лице сочи в Таблица 2 „Справка за осигурителен стаж на Анна Менце по данни от трудови книжки във вариант без прекъсване на стажа в ТК „Балкантурист“, действителен осигурителен стаж в размер на 15 год. 11 мес. 01 дни 06 ч. Според вариант втори В, вещото лице сочи в Таблица 3 „Справка за осигурителен стаж на Анна Менце по данни от трудови книжки във вариант с прекъсване на стажа в ТК „Балкантурист“ данните за осигурителния стаж на жалбоподателката, вземайки предвид периода, за който няма данни в ТК - 13.10.1986 г. - 18.05.1987 г. Според втори вариант действителният осигурителен стаж на Менце е 15 год. 03 мес. 27 дни 06 ч. Поради некоректно отразените данни от осигурителя ТК „Балкантурист“ в трудова книжка № 119 и несъответствието им с представените от същия УП 46/02.02.2010 г. и УП 3 № 4006/20.02.2024 г. експертът не можа да даде категорично заключение за действителния осигурителен стаж на жалбоподателката.

Според вещото лице по допълнителната ССчЕ при изчисляване на продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателката Анна Менце в ТК „Балкантурист“ в периода 22.07.1978 г. - 01.10.1987 г. и след извършената проверка в архива на ТК „Балкантурист“ - Варна, който се съхранява от „Златни Пясъци“ АД, находящ се в к.к. „Златни Пясъци“, сграда Дирекция , експертизата заключава , че: 1. са налице ведомости за периода 07.1978 г. - 10.1987 г., част от които в недобро състояние, в които се установиха данни на начислено и изплатено трудово възнаграждение на Анна Христова Апостолова, които по месеци, отдели, заемана длъжност и отработени дни, съответстват на посочените в УП-3 №4006/20.02.2024г.; 2. за периодите 11-12.1982г., 03-05.1983 г. и 10-11.1983 г. има посочено само име във ведомостта, без данни за отработени дни и начислено възнаграждение; 3. не се установиха никакви данни за Анна Христова Апостолова за м. 05.1980г. и м.05.1981г. в наличните ведомости за РЗ.

На основание констатациите по т.1, експертизата даде три варианта на отговор за действителния осигурителен стаж на Анна Менце:

Във Вариант 1 - като се вземат предвид данните от УП-3 № 46/02.11.2010 г. за осигурителния стаж в ТК Балкантурист - Варна - Приложение 1, действителният осигурителен стаж е 16 год. 00 мес. 12 дни;

Във Вариант 2 - като се вземат предвид данните от УП-3 №4006/22.02.2024 г. за осигурителния стаж в ТК Балкантурист - Варна - Приложение 2, действителният осигурителен стаж е 14 год. 10 мес. 06 дни;

Във Вариант 3 - като се вземат предвид данните от УП-3 № 4006/22.02.2024 г. за осигурителния стаж в ТК „Балкантурист“ - Варна и за периодите 11-12.1982 г., 03-05.1983 г. и 10-11.1983 г. се приложи чл. 40, ал.6 от НПОС т.е. добавят се към действителния осигурителен стаж по УП-3 още 7 месеца (Приложение 3), действителният осигурителен стаж е 15 год. 05 мес. 06 дни.

В допълнителната ССчЕ вещото лице изчисли общия размер на действителния осигурителен стаж на жалбоподателката Анна Менце, съобразно посочените три варианта в основното заключение и вземайки под внимание: - осигурителния стаж от Кауфланд България ЕООД по отношение на жалбоподателката; - представеното в предходно съдебно заседание от жалбоподателката Удостоверение с изх. №4225 от 05.12.2024г. , издадено на Анна Менце; - положения стаж от жалбоподателката в ГДР в дружество „Артърн“.

При Вариант 1 - действителен осигурителен стаж

Години Месеци Дни

Преизчислени: 19 10 12

в т.ч в България 16 1 12

в т.ч в Германия 3 9 0

При Вариант 2 - действителен осигурителен стаж

Години Месеци Дни

Преизчислени: 18 8 6

в т.ч в България 14 11 12

в т.ч в Германия 3 9 0

При Вариант 3 - действителен осигурителен стаж

Години Месеци Дни

Преизчислени: 19 3 6

в т.ч в България 15 6 12

в т.ч в Германия 3 9 0

В хода на последното съдебно заседание вещото лице М. посочи, че ако се приеме, че петте месеца по договора от 1989 г. – 1990 г. са такива, които трябва да се отнесат като стаж в България, тогава във вариант 1 – стажът ще стане 16 години, 6 месеца и 12 дни; във вариант 2 ще стане – 15 години, 4 месеца и 12 дни и във вариант 3 ще стане – 15 години, 11 месеца и 12 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от лице притежаващо активна легитимация да го оспори.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт, на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с целта на закона. При издаването на акта не са допуснати процесуални нарушения.

Съдът намира обаче, че оспореният административен акт не е съобразен с приложимото материално право.

Според чл. 68, ал. 1 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст. Видно от нормата на ал. 2 на същия член от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените.

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. За 2024 г. (в която година е подадено заявлението от жалбоподателката) изискуемата възраст по тази норма е 67 години.

Самият законодател прави разграничение между понятията осигурителен стаж и действителен стаж, регламентирайки ги по различен начин. Времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в чл. 9 от КСО, като от съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. Най-общо казано осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж.

Според законовата дефиниция на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО "действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна и мирновременна алтернативна служба, периодът по чл. 7 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. От посоченото по-горе е очевидно, че понятието "действителен стаж" е по-тясно понятие от осигурителен стаж, доколкото обхваща единствено периодите, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт.

Между страните не е спорно, че към дата 01.01.2024 г., от която жалбоподателката счита, че следва да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице първата от двете кумулативно установени предпоставки - за навършена възраст. Анна Менце е навършила 67 години - има 67 г., 00м. и 02 дни.

Спорно е наличието на втората предпоставка, а именно дали към датата на заявлението – 03.01.2024г. жалбоподателката има 15 години действителен осигурителен стаж.

Съдът намира, че с оглед представените и неоспорени от страните заключения по ССчЕ и представените писмени доказателства, пенсионният орган неправилно е приел, че Анна Менце има действителен стаж с продължителност 14 год. 03 мес. 06 дни, поради което условието на чл. 68, ал. 3 от КСО не е изпълнено.

В настоящия случай част от спорния стаж в ТК „Балкантурист“, чийто правоприемник е „Златни пясъци“ АД, е придобит през времето от 22.07.1978 г. до 01.10.1987 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г.

Видно от първата ССчЕ, вещото лице К. установи след изчисления на представените по делото справки и всички записи от трудовите книжки на Анна Менце, че жалбоподателката има действителен трудов стаж над 15 години, в който не беше включен стажа при получаване на обезщетение за безработица. Както и вещото лице заяви в с.з. проведено на 04.12.2024г. съгласно чл. 352, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случаите, в които това време е прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството. По аргумент от § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, следователно периода от 01.11.1986г. до 11.04.1987г. – 5 месеца, през което жалбоподателката се е обучавала в ПУЦ следва да се признае за трудов, съотв. за осигурителен стаж. В същия смисъл са и издадените удостоверения за осигурителен стаж и доход от 20.02.2024г. Следователно пенсионният орган следва да признае този стаж като действителен осигурителен такъв.

Видно от втората ССчЕ, вещото лице по т. 2, вариант 3 установи, че за периодите м.11-12.1982г., м.03-05.1983 г. и м.10-11.1983 г. има посочено само име във ведомостта, без данни за отработени дни и начислено възнаграждение. Според експерта М., липсата на данни за отработени дни и начислено възнаграждение може да се дължи на ползван неплатен отпуск с право на стаж, каквато е била практиката в тези периоди на неактивен сезон в комплекс „Златни пясъци“, но не са налични документи за такъв отпуск. По аргумент от чл. 40, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм., бр. 15 от 2007 г.) когато няма данни за трудовото възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Като се вземат предвид данните от УП-3 №4006/22.02.2024 г. за осигурителния стаж в ТК „Балкантурист“ - Варна и за периодите м.11-12.1982г., м.03-05.1983 г. и м.10-11.1983 г. се приложи чл. 40, ал.6 от НПОС т.е. добавят се към действителния осигурителен стаж по УП-3 още 7 месеца по Приложение 3, вещото лице изчисли действителния осигурителен стаж на жалбоподателката – 15 год. 05 мес. 06 дни, който съдът намира за правилен и съответен на приложимите материални норми, поради което пенсионният орган следва да признае този стаж като действителен осигурителен такъв.

По отношение на положения стаж от жалбоподателката в ГДР в периода от 01.12.1989г. до 30.04.1990г. съдът намира, че неправилно този стаж не е зачетен като действителен осигурителен стаж. Видно от писмо изх. № 91-01-149 09.06.2004 г. на Главна дирекция „Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване“ удостоверяването на осигурителния стаж на изпратени на работа в чужбина лица чрез българска организация посредник, за периода от 01.01.1975 г. до 01.06.1990 г. е регламентирано с Постановление № 13 на Министерския съвет от 1975 г. за утвърждаване Наредба за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина (отменен 01.12.1990 г.). Документите за трудов стаж за времето, когато специалистите са били на работа в чужбина, следва да се издават от ведомството, организацията или предприятието, където тези лица са били на работа преди заминаването си или от изпращащата ги организация, когато преди заминаването им те не са били на работа. Според § 4 от ЗПР на Наредбата времето, прекарано на работа в чужбина, по условията на тази наредба се признава за трудов стаж за пенсия и по дял II и III от Кодекса на труда, както и за трудов стаж по специалността, като се има пред вид еднаквостта и сходството на задграничната работа със съответната длъжност у нас. Това време не се признава за трудов стаж за ползуване на права за продължителна и непрекъсната работа в едно и също предприятие, но работата в чужбина не прекъсва трудовия стаж за ползуване на това право. От представените по делото Заповед №527а/06.10.1989г. и списък за свободно набрани кадри за ГДР е видно, че на основание ПМС №138/01.11.1975 г. и подписано Генерално споразумение между Министерство на търговията и снабдяването на ГДР и Министерство на вътрешната търговия и услугите на НРБ от 11.07.1975 г. определен брой специалисти от ТК „Балкантурист“ – Златни пясъци (между които и жалбоподателката - т. 29 сервитьор в „Албатрос“) се превеждат на специализация и работа в ГДР. Видно от представения трудов договор от 06.12.1989 г. жалбоподателката е била назначена като сервитьорка в област Артерн от 01.12.1989 г. до 30.04.1990 г., за което има издаден и паспорт за трудово и социално осигуряване. Според чл. 23, ал. 1 от цитираната наредба изпратените на работа в чужбина по реда на тази наредба подлежат на осигуряване по Държавното обществено осигуряване съгласно действащите закони в страната ни. Втората алинея на същия текст изрично казва, че осигурителните вноски се изчисляват върху брутното месечно трудово възнаграждение, което изпратеният на работа в чужбина е получил през календарния месец, предхождащ месеца на заминаването му в чужбина. Освен това в Удостоверение обр. УП-3 от 02.11.2010г. стажът от специализация в ГДР за периода от 01.12.1989г. до 01.05.1990г. е посочен като извънреден труд. Според приложимата разпоредба на чл. 143, ал. 1 от КТ (Обн. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието на ръководителя на предприятието или на непосредствения ръководител от работника извън установеното за него редовно работно време по трудовото му правоотношение. Следователно съдът намира, че посоченият в Удостоверение обр. УП-3 от 02.11.2010 г. стаж от специализация в ГДР за периода от 01.12.1989 г. до 01.05.1990 г., следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж в условията на командироване на жалбоподателката по силата на §4 от ПЗР на Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина (Утвърдена с ПМС № 13 от 11.02.1975 г., в сила от 1.01.1975 г., изм. и доп. с ПМС № 41 от 1977 г. и ПМС № 8 от 1978 г., отм., бр. 95 от 27.11.1990 г.). Видно от заявеното в последното съдебно заседание от вещото лице М., ако се приеме, че петте месеца по договора от 1989 г. – 1990 г. са такива, които трябва да се отнесат като стаж в България, тогава във вариант 1 – стажът ще стане 16 години, 6 месеца и 12 дни; във вариант 2 ще стане – 15 години, 4 месеца и 12 дни и във вариант 3 ще стане – 15 години, 11 месеца и 12 дни, който извод съдът намира за правилен и съответен на приложимите материални норми. Следователно действителният осигурителен стаж на жалбоподателката е повече от 15 години.

Отделно от горното пенсионният орган при изчисленията си следва да включи и действителния осигурителен стаж по представеното Удостоверение УП-3 изх. №4225/05.12.2024г. /л.119 от делото/.

По отношение на действителния осигурителен стаж за периода след 01.01.2010г. съдът намира, че правилно пенсионните органи не са прибавили стажа в „Кауфланд България“ ЕООД към действителния осигурителен стаж, който е през периода от м.10-12.2011г., м.01-02.2012г. и м.01-03.2014г. Както беше посочено и от вещото лице в допълнителната ССчЕ в периодите, в които е имало осигуряване на Анна Менце по извънтрудово правоотношение от осигурителя „Кауфланд България“ ЕООД, лицето е било осигурявано по трудово правоотношение при 8 ч. при осигурителите Община Варна и Домашен социален патронаж-Варна. Поради това осигурителният стаж при този осигурител не формира допълнителен осигурителен стаж. Посочения осигурителен доход от „Кауфланд България“ ЕООД правилно е взет предвид само при определяне на общия осигурителен доход.

В случая основната причина за неправилното приложение на материалния закон се дължи на неправилното приложение на правните материални норми по време. Вярно е, че според чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, което правило обаче е приложимо само при издаване на конститутивни административни актове, т. е. когато се създават (нови) права и задължения въз основа на текущи факти и обстоятелства. Разпореждането, с което се отпуска пенсия и се определя размера на тази пенсия, е индивидуален декларативен административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК (определение № 3815/19.03.2014 г. по адм. д. № 2948/2014 г., VІ отд. на ВАС). С декларативните (констативни) актове, за разлика от конститутивните, се констатират (вече) възникнали, в случая права, въз основа на настъпили в миналото факти и обстоятелства като обаче правопораждащото им действие е отложено във времето по силата на специалния закон КСО. В тези случаи преценката за съществуването на установените факти и релевантната им правна уредба следва да се извършва към момента на твърдяното (респ. и доказано) осъществяване на пораждащия фактически състав, респ. и да се приложат тогава действащите материални правни норми. Изключение от този принцип е наличие на изрична нормативна процесуална забрана. Ето защо съобразяването на административния акт с действащите материални норми към момента на издаването на обжалвания административен акт се явява неприложимо.

Горните обстоятелства не са взети предвид при постановяване на оспорените Разпореждания и потвърдителното решение, като пенсионният орган не е положил необходимите усилия да събере всички относими за изясняване на спорните обстоятелства доказателства, както повелява чл. 35 от АПК, и едва тогава да вземе едно обосновано решение, основаващо се именно на всички доказателства. Посоченото нарушение е повлияло и върху правилността на издадените административни актове, които съдът намира, че са произнесени в разрез с материалния закон. В случая спорният действителен осигурителен стаж в България от 15 години е доказан със събраните в настоящото съдебно производство документи, вкл. заключенията на ССчЕ, поради което за Анна Менце са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Неправилното прилагане на материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че неговото решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на порочното решение.

Предвид разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, съгласно която компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-03-14 от 03.01.2024 г. на Анна Христова Менце за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на действителен осигурителен стаж от 15 години, имайки предвид мотивите на съда, изложени в настоящото решение

С оглед изхода на делото основателно се явява искането на адв. Вилиян Петров от АК - Варна за присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката, видно и от съдържанието на представения /л. 71-гръб от делото/ договор за правна защита и съдействие № 438073 от 17.10.2024г. Съдът определя възнаграждение в размер на 500.00 лева, който размер съответства както на правната и фактическа сложност на делото, така и на извършената от пълномощника работа, и съвпада с размера на възнаграждението, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката се дължат извършените разноски за изготвяне на ССчЕ в размер на платен депозит от 200 лв.

Водeн от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-121/08.08.2024г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/09.05.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на НОИ и разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на НОИ.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх. № 2113-03-14 от 03.01.2024 г. на Анна Христова Менце, при съобразяване на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на адвокат Вилиян Георгиев Петров – ВАК, сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на Анна Христова Менце безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Анна Христова Менце, [ЕГН], от гр. Варна сумата от 200 (двеста) лева, представляваща платен депозит за ССчЕ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.