Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 29.06.2018г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева като разгледа
докладваното от председателя НАХД № 84 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Ю.Р. с ЕГН ********** ***, против Наказателно
постановление № 290 от 28.02.2018г. на Директора на Регионална Дирекция по
горите /РДГ/ гр.Ловеч, с което на жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1 от Закона
за горите/ЗГ/ е
наложена глоба в размер на 200.00лв. за нарушение на чл. 104, ал 1 т.5 и глоба в
размер на 200.00лв. на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за нарушение по чл.108
ал.1 т.2 от същия. Със същото
постановление на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е определено Р. да заплати
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 2.60 пр.
куб.м. акациеви дърва за огрев, в размер на 63.34лв.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Р., който го обжалва в срок и моли да бъде
отменено като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото нарушение,
както и че липсват каквито и да било доказателства, че на посочената в НП, е
извършено вмененото му нарушение.
В съдебното производство
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.Г., който
моли съда да отмени обжалваното НП, т.к. авторството на нарушението не е
безспорно нарушено.
Ответникът – ДГС – Ловеч, редовно
призован, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.01.2018г., свидетелят Е.О.П.
в присъствието на свидетеля С.А.К., съставил АУАН № 290, бл. № 000465 против М.Ю.Р.
*** затова, че извършил сеч, с верижен моторен трион „Щил“ съвместно с лицето Ю.М.Р.
***, в отдел 69, „ш1“, собственост на община Никопол, намиращ се в горският
фонд, на 20бр. акациеви дърва, със среден диаметър 16см., и ср.височина 13
метра, с обща кубатура, 2.86 куб.м. плътни- 5.20куб.м. пространствени, без да
са маркирани с КГМ и писмено ползвателно по образец, с което е нарушил чл.104,
ал.1, т.5 и чл.108, ал.1, т.2 от ЗГ. Нарушението е извършено на 07.11.2017г., и
е установено на същата дата. На
09.11.2017г., измерили кубатурата и
установили ,че се касае за отрязани 2.86 пр. куб. акациеви дървета,
плътни, както и че имота е с кадастрален № 209013, собственост на Община
гр.Никопол. По съставеният акт, жалбоподателят е вписал, че няма
възражения. Въз основа на горният АУАН е
издадено атакуваното НП. При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административно нарушение.
Била извършена и проверка от РП
Никопол, за извършено престъпление по чл.235, ал.6, вр.ал.1, вр.чл.20 от НК, но
с Постановление № 827/19.12.2017г., същата прокуратура отказала образуване на
ДП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по
- горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Е.П. и
С.К.. Свидетелите обаче, нямат
преки и непосредствени впечатления от извършеното нарушение, доколкото актосъставителя и свидетеля при
съставянето на акта, не са очевидци на извършените нарушения, вменени на
жалбоподателя, съгласно изнесеното от свидетелите в с.з.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 т.2 от Закона за
горите,
сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от:
оправомощено от кмета на съответната община или от управителя на общинската
горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 лице с
висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване
на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и
за такива, предоставени за управление въз основа на договор;
Според чл. 104, ал. 1, т. 4 ЗГ, забранява се
сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл.
101, ал. 3.
По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с
глоба от 50 до 3000лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице,
което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му
сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява,
преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти, а
според чл. 273, ал. 1 от същия закон, вещите,
послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението,
се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен
ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика
им.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът, констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
последното на процесуално основание.
Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност
да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение обаче е съставен от лице, което не е доказано, че е
компетентно съгласно чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, напротив
доказано е, че дървесината от вида акация е добита в имот общинска собственост
,така е отразено в АУАН и НП .В тази връзка се налага и извода, че тази
дървесина е общинска собственост.
След като в настоящия случай е
установено, че добитата дървесина е общинска собственост, то
компетентните органи, които могат да провеждат адм.-накадзателна процедура за
нарушения по ЗГ, са посочените в чл.274 ал.1 т.3 от ЗГ-кметовете на кметствата,
кметските наместници и лицата, които заемат длъжност в общините, за която се
изисква лесовъдско образование съответно като актосъставители и съответно Кмета
на общината в качеството на административно-наказващ орган.
В тази връзка се налага извода,че АУАН съставен от служител на РДГ
–Ловеч и издаденото въз основа на същия НП от Директора на РДГ-Ловеч изхождат
от материално и териториално некомпетентни лица.
В тази насока съдът намира за
уместно да отбележи, че компетентността на лицата по чл. 274, ал. 1, т. 3 ЗГ е
предпоставена и от териториален признак, доколкото същите по силата на закона
имат право да съставят актове за установяване на административни нарушение
по Закона за горите и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му единствено за горските
територии на територията на съответната община. В случая, до колкото се доказа
по делото, че дървесината е от територия общинска собственост, то съдът приема,
че и АУАН е съставен от некомпетентен орган.
С оглед горното съдът намира, че постановлението следва да се отмени
поради съществените процесуални нарушения описани по-горе.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, също не се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. НЕ се доказа безспорно, че на
посочените в АУАН и наказателното постановление дата жалбоподателят е извършил
сеч на соченото количество дървесина, а
само, че тези дърва не били маркирани с контролна горска марка, съответно с производствена
марка.
Съдът намира още, че незаконосъобразно е
определено жалбоподателя да заплати паричната равностойност на липсващите вещи
– предмет на нарушението: 2.86 куб.м., акациеви дърва за огрев в размер на
63.34лв., на основание чл.275, ал.2 от
ЗГ. В наказателното постановление не е формулирано твърдени и в същото никъде
не е указано /както и в така съставения АУАН и констативен протокол/, че
въпросните 2.86 куб.м., дърва за огрев
от цер, са липсвали на мястото на установяване на нарушението. Следва да се има
предвид, че фактът на липса на вещите – предмет на нарушението, е определящ
относно произнасяне на административнонаказващия орган по реда на чл.275, ал.2
от ЗГ, и същият факт не може да се „предполага“, нито да се въвежда тепърва
като обстоятелство в диспозитива на наказателното постановление, без да е
обсъден в мотивната част.
Гореизложеното, мотивира отмяна
изцяло на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Водим от горното,
съдът
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 290 от 28.02.2018 г. на Директора на
Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на М.Ю.Р. *** на основание чл. 266, ал. 1 от Закона
за горите е
наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 104, ал 1 т.5 от същия закон
и глоба в размер на 200.00лв. на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за нарушение по
чл.108 ал.1 т.2 от същия, а на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е определено Р.
да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението:
2.60 пр. куб.м. акациеви дърва за огрев, в размер на 63.34лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Плевен в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: