РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Тутракан, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100279 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „З. к. л.
и.“ АД с ЕИК ***против И. П. П. с ЕГН ********** за установяване на
вземането от 20000 лева, за което на 15.04.2022 г. е издадена Заповед № 53 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 163/2022 на
Районен съд Тутракан. Срещу заповедта в срок е подадено възражение по чл.
415 от ГПК.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца постоянен адрес на ответника в гр. Тутракан – чл. 105
ГПК, и от цената на иска, която е 20 000 лева.
Ищецът „Застрахователна компания лев инс“ АД твърди, че на
15.02.2017 г., около 01:10 часа в ***, И. П. П. като водач на л.а. марка „Ф.”
модел „Г.” с per. № ***, се движи по ***. На кръстовището с ***реминава на
червен светофар и блъска лек автомобил марка „Д.”, модел „Л.” с per. № ***,
движещ се по ***, вследствие на което причинява телесни травми на Д. И. Т.
(пътник в л.а. марка „Д.” съгласно Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 427 от 15.02.2017 г. - ОДМВР - Варна), с което му
причинява неимуществени вреди. В съставения протокол за ПТП е отразено,
че И. П. П. е с алкохол в кръвта в концентрация 1,60 промила. Към датата на
събитието, отговорността на водача на лекия автомобил „Ф.”, модел „Г.”, с
per. № *** е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в
„Застрахователна компания лев инс“ АД, застрахователна полица №
BG/22/116002196814, със срок на валидност от 16.08.2016 г. до 16.08.2017 г.
1
По подадено от Д. И. Т. заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение е образувана щета под № 0000-1000-63-17-7291/18.05.2017 г.
При произшествието на Д. И. Т. са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в контузио капитис, закрито счупване на гръдната кост,
фрактура на втора ребрена дъга вляво. Пострадалият Д. И. Т. е предявил по
съдебен ред иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
застрахователя по Гражданска отговорност, „З. к. л. и.“ АД. Образувано е
гр.д. № 15727 / 2017 г., ГО. 19-ти състав по описа на Софийски градски съд.
На основание сключено Споразумение № 511 от 01.08.2018 г. между „З. к. л.
и.“ АД и пострадалото лице Д. И. Т., с преводно нареждане №
BORD01213520 на 04.07.2018г. му е изплатена сумата от 20 000.00 лв.
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от процесното ПТП,
изразяващи се в контузио капитис, закрито счупване на гръдната кост,
фрактура на втора ребрена дъга вляво.
Предвид твърдените обстоятелства ищецът моли съда, на основание чл.
500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, да постанови решение, по силата
на което да приемете за установено, че И. П. П., ЕГН **********, адрес: ***,
дължи на „З. к. л. и.“ АД сумата от 20 000 лвева — главницата, за която вече е
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 163/2022 на ТнРС..
Ищецът претендира законната лихва върху главницата, считано от
далата на подаване на заявлението за издаване да заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, както и направените разноски
по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение в двете производства.
Ответникът И. П., чрез процесуален представител, оспорва иска като
неоснователен. Моли за неговото отхвърляне изцяло.
На първо място, оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП. В тази
връзка излага, че на 21.01.2019 г. с Протоколно определение по НОХД №
5321/2018 г. на ВРС е одобрено споразумение от същата дата, с което
подсъдимият И. П. е признат за виновен, че при управление на л.а. „Ф.“,
модел „Г.“ , с per. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, като
изрично са посочени законовите разпоредби, които е нарушил, и че по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д. И. Т., изразяваща
се в „счупване на гръдната кост“, обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за период от около 2 месеца. Ответникът твърди, че в
проведеното наказателно производство не е обследван механизмът на ПТП,
независимо от признанието на вината на подсъдимия, поради което с оглед
доказване на съпричиняване на вредосносния резултат и направеното
възражение, оспорваме механизма на ПТП отразен в КП за ПТП с пострадали
лица № 427/15.02.2017 г.
На второ място, ответникът настоява, че представеният Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 427/15.02.2017 г., макар да е
официален документ, в частта относно механизма на настъпване на
произшествието, относно обстоятелствата, причините и условията за
2
настъпване на ПТП, същият няма качеството на свидетелстващ официален
документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия
пострадал пред длъжностното лице. В тази връзка счита, че Констативният
протокол няма материална доказателствена сила.
Трето, ответникът счита, че виновен за настъпване на процесното ПТП е
и водачът на лекия автомобил марка „Д.“, модел „Л.“ с per. № *** – Я. Х. М.
като съпричинител. Същият е нарушил правилата за движение по пътищата,
поради движение с несъобразена скорост, несъобразяване с пътната
обстановка в процесното кръстовище, като не е пропуснал преминаването на
участник 1 и излизането му от кръстовището, и с несъобразено навлизане в
процесното кръстовище, без да пропусне навлезлия вече участник 1, е станал
причина за настъпилото ПТП, вследствие на което е реализирал
пътнотранспортно произшествие с управлявания от него автомобил. Като
съпричинител на вредоносния резултат ответникът сочи и пътника в лекия
автомобил марка ,Д.“, модел „Л.“ с per. № *** Д. И. Т. – пострадал при
процесното ПТП, поради липса на поставен обезопасителен колан в
автомобила, въпреки задължението му съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Четвърто, ответникът смята, че Споразумение № 262/10.05.2018 г.
между ищеца и пострадалото лице, няма действие спрямо него като трето
лице, което не е страна по него.
Отделно от горното, наказателното производство е приключило близо
две години след настъпилото ПТП и е било с участието на пострадалото лице
Д. Т.. За същия са събрани доказателства, в досъдебното производство,
относно претърпените телесни вреди, изразяващи се единствено в счупване
на гръдната кост, а не и сочените в застрахователната претенция и в исковата
молба травми - „фрактура на втора ребрена дъга в ляво и контузио капитис“,
които повреди ответникът оспорва изцяло да са пряка последица от
настъпилото на 15.02.2017 г. произшествие. Също така е посочен и
възстановителния период на пострадалото лице, а именно около два месеца
след произшествието, поради което и заплатеното обезщетение в размер на 20
000 лв. се явява значително завишено.
Последно, не става ясно, според ответника, на какъв принцип е
определен точно този размер на обезщетение от застрахователя „Л. И.“ АД и
на какво основание. Счита, че представената пред застрахователя медицинска
документация изключва пълното и главно доказване за нанесени точно тези
телесни вреди – закрито счупване на гръдната кост, фрактура на втора
ребрена дъга в ляво и контузио капитис, предвид липсата на медицинска
документация, от която да се заключи категорично, че действително са
възникнали сочените травматични увреждания, вследствие на настъпилото
застрахователно събитие ПТП и оттук следва, че застрахователят е заплатил
обезщетение на други основания, в сочения размер, а не на действителни
увреди, в необосновано завишен размер, поради което ответникът оспорва
3
изцяло заплатения размер на обезщетение, като прекомерен.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
За да се ангажира отговорността на ответника по предявения иск, е
необходимо да се докаже, че е извършил деяние, неправомерно, виновно, да
са настъпили вредоносни последици и да има причинна връзка между тях;
отделно, следва да се докаже размерът на причинените вреди, които според
чл. 52 от ЗЗД се определят от съда по справедливост; накрая трябва да се
докаже, че застрахователят е платил застрахователно обезщетение тъкмо за
тези вреди на пострадалото лице, защото само за тях следва да отговаря
ответникът. Ако застрахователят е платил повече, той няма право на регрес
срещу причинителя на вредата за разликата, а вместо това има право да търси
връщане на даденото без основание от лицето, на което е изплатил
обезщетението.
Съдът е обявил с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че с
протоколно определение от 21.01.2019 г. по НОХД № 5321/2018 г. на ВнРС е
одобрено споразумение, с което И. П. е признат за виновен, че при
управление на л.а. „Ф.“, модел „Г.“, с per. № *** е нарушил редица правила за
движение по пътищата, в т.ч. управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта 1,55 на хиляда, и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Д. И. Т., изразяваща се в „счупване на гръдната кост“,
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2
месеца.
Не е спорно между страните, че към датата на събитието, отговорността
на водача на лекия автомобил „Ф.”, модел „Г.”, с per. № *** е застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” в „З. к. л. и.“ АД по застрахователна
полица № BG/22/116002196814, със срок на валидност от 16.08.2016 г. до
16.08.2017 г.
Доказа се от приетия платежен документ, че застрахователната
компания действително е изплатила на Д. Т. сумата от 20000 лева за
неимуществените вреди.
На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането ищецът
има право на регресен иск срещу ответника, като следващото изложение
касае размера му.
Въпреки указаната доказателствена тежест на ищеца, нито се наведоха
твърдения по делото от негова страна, нито се събраха доказателства, че
изплатената сума е била насочена за обезщетяване на други извън
посочените в исковата молба телесни увреждания - контузио капитис,
закрито счупване на гръдната кост, фрактура на втора ребрена дъга вляво.
Оттук, съдът не следва да обсъжда други аспекти на неимуществените вреди,
особено преживения стрес от катастрофата, който обичайно присъства при
всяко такова събитие. Вярно е, че в искането на Д. Т. до застрахователя се
сочи стресът като фактор, за който е поискал да бъде обезщетен, но не личи
4
застрахователят да го е взел предвид в споразумението, нито го изтъкна пред
съда в отговор на указаната тежест с доклада по делото. Ето защо, съдът също
не може извън диспозитивното начало да го включва в доказателствения си и
правен анализ в ущърб на ответната страна, тъй като така ще се наруши
равенството на страните в процеса.
Другото, което не следва да се обсъжда подробно, е престоят на Д. Т. в
гастроентерологичното отделение в МБАЛ „Е.“ ООД в периода 14.03.2017-
17.03.2017, за което е представил епикриза пред застрахователя, а последният
я е представил пред съда. Стана ясно от приетата СМЕ по делото, че болестта,
за която е пролежал в болницата свид. Т. – неспецифичен колит, е отпреди
процесното ПТП; данните за хемороидната му болест са от 2009 г.; а
терапевтичната схема, за която свидетелства пред съда и от която твърди, че
му се раздразнил стомаха, не се подкрепя от медицинската документация по
делото. Лекарството Трамадол вещото лице обяснява, че се отпуска със
зелена рецепта и се води на специален отчет, което изключва да се купи
свободно. Ето защо, съдът не дава вяра на свидетеля, че е вземал това
лекарство във връзка с травмата от катастрофата, още по-малко, че именно то
е раздразнило лигавицата му на стомаха и затова се е наложило да бъде
хоспитализиран в гастроентерологичното отделение на МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД в периода 14.03.2017-17.03.2017. Касае се за две
отделни събития и причини, нямащи общо помежду си освен личността на
пациента. Поради това ответникът не следва да отговаря за хемороидите,
раздразнената лигавица на стомаха и „болестта на Крон“ на свид. Т. и тяхното
обезщетяване.
Според устно изложеното уточнение на вещото лице д-р И., свид. Д. Т.
е бил с поставен обезопасителен колан. Оттук следва да се отхвърли като
неоснователно възражението на ответника в обратния смисъл за
съпричиняването.
Спорни и дискусионни остават обстоятелствата, които са посочени в
исковата молба и дали основание на застрахователя да плати обезщетението
̀
от 20000 лева, изразяващи се в контузио капитис, закрито счупване на
гръдната кост, фрактура на втора ребрена дъга вляво.
Опроверга се от заключението по назначената СМЕ, че на свид. Т. е
била причинена фрактура на втора ребрена дъга вляво. В резултата от
рентгенологичното изследване от 15.02.2017 г. пише само суспектни данни за
фрактура, но в.л. д-р И. се е консултирал с началника на отделението по
образна диагностика на МХБАЛ-Силистра и те са категорични, че счупване
няма. Тази мнима фактура, следователно, не следва да се отчита при
определяне на справедливото обезщетение.
Контузия на главата също не се доказва по делото от медицинските
документи. Оплакванията на свидетеля са отразени при преглед на 22.02.2017
г., седмица след ПТП-то. Във всички медицински документи от прегледа в
болница „Св. Анна“, в които е отразено „контузио капитис“ вкл. на латински,
се касае за суспектни данни, т.е. за съмнение – казва вещото лице д-р И.. И
според съда е логично при ПТП да се назначат изследвания, в т.ч. образни, в
5
обосновката на необходимостта от които да се посочи суспекция на контузия
на главата, за да се изключат по-сериозни последици. Няма обаче убедителни
данни за загуба на съзнание, нито има патологични промени, които да са
установени при изследванията – е отразено в амбулаторния лист от
22.02.2017 г., въпреки посочената в него диагноза, която следва да се приеме,
че е била работна (суспектна), но в никакъв случай
диагностицирана/потвърдена (л. 159 от ДП). Възражението на ответника, че
тази диагноза не е следвало да се вземе предвид при обезщетяването е
основателно.
Най-спорно е твърдението за счупване на гръдната кост. От една страна,
касае се за съставомерна последица на престъплението, за което е сключено
споразумение по нохд-то, от друга страна, вещото лице по назначената в
настоящото дело СМЕ е категорично, че счупване не е имало. Между двете
експертизи: онази от ДП по воденото наказателно производство и тази по
настоящото гражданско дело, по обоснована е втората. Това е така, защото в
нито един от медицинските документи, издадени от болница Св. Анна не
присъства диагнозата счупване, а се касае за травма на гръдната кост –
contusio. Резултатът от образното изследване също не говори за счупване,
сочи в.л. д-р И.. Прави впечатление на съда, че първо д-р КараИ.а, която явно
е личен лекар на свид. Т., е посочила, че се касае за счупване на гръдната кост
и му е издала болничен лист, но не пише на база кой документ или на какво
изследване се позовава. Следващите лекари от ЛКК д-р Х. С., д-р Г. И. и д-р
Р. К. преповтарят диагнозата, като първите двама посочват в „Изследвания:
Рьо-гр. Ф-ра стерни“ (фрактура на стернума, т.е. гръдната кост), а последният
- „Изследвания: RO GR - без патологични промени“ – !!! А, нали, все за едно
и също изследване става въпрос?!!! Касае се, според съда, за подвеждане от
страна на д-р К.а на останалите лекари в т.ч. на съдебния лекар д-р Д. начални
на отделение СМ в МБАЛ „Св. Анна“, който се позовава на болничен лист от
20.02.2017 и амбулаторни листове № 81/21.02.2017, № 915/27.02.2017, №
797/20.02.2017, № 5479/28.02.2017 и № 933/27.02.2017, за да обоснове
заключението си за счупване на стернума, но нито един от тези документи не
е издаден от болничното заведение, в което работи съдебния лекар, а от д-р
К.а и другите трима лекари от ЛКК. В същото време не личи от писменото му
заключение да е провел собствен консулт със специалист по образна
диагностика, както е направил д-р Т. И. – вещо лице по назначената в
настоящото дело СМЕ, изследвайки предадения от болницата CD-диск с
рентгеновите снимки. Ето защо, съдът приема, че счупване на гръдната кост
не е имало.
Трайно затруднение при движението на снагата също не е имало,
предвид липсата на счупване на гръдната кост, като в.л. д-р И. е категоричен,
че описаната травма (тъпа) не лишава от възможност пострадалото лице да се
самообслужва и да се придвижва в дома си или извън него.
Отчитайки, от една страна, че влязлата в сила присъда (споразумение) е
задължителна за гражданския съд, вкл. по отношение на съставомерните
последици – чл. 300 от ГПК, а, от друга страна, заключението по назначената
експертиза в настоящото дело опровергава наказателно съставомерната
6
последица от деянието на ответника, Тутраканският районен съд счита, че
докато не са отменени последиците на споразумението, имащо значение на
влязла в сила присъда, следва да ги зачете, но при определяне на
справедливото обезщетение да се ръководи само от заключението на в.л. д-р
И..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди по справедливост. От изложеното по-горе
следва, че единствено контузията на гръдната кост, причинена при
катастрофата, за която е отговорен ответникът, следва да се дължи
обезщетение. Съдът отчита поведението на пострадалия, което е описано от
свидетелката Х.: дошъл на собствен ход, видимо му нямало нищо, усмихвал
се, нещо смешно си говорил с друг от пострадалите пътници, докторите му
казали, че е добре и го пуснали. От съпоставката на нейните показания, от
една страна, и неговите, от друга, спрямо медицинските документи и
заключението на в.л., съдът намира, показанията на свидетелката за
достоверни, а тези на свидетеля Т. за преекспонирани. Същите по-скоро
говорят за представени страдания, отколкото действително преживени такива,
в т.ч. че му се наложило да пролежава месец на легло и т.н. Справедливото
обезщетение за тъпа травма в областта на гръдната кост от катастрофа, при
която инерцията на тялото е била спряна от предпазния колан на пострадалия,
недовела до функционално ограничаване на движенията и влошаване
качеството на живот впоследствие, без никакви други твърдени от ищеца и
доказани неимуществени вреди, следва да е 1500 лева. За тази сума
установителният иск е основателен и следва да се уважи, а за разликата е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съразмерно с уважената и отхвърлената част следва да се присъдят
разноските по заповедното и исковото производство, т.е. при съотношение на
1500 към 20000 лева. Ищецът е направил в заповедното производство
разноски за държавна такса 400 лева и му следва да му се отчете
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева за цялата сума. В исковото
производство е направил разноски за 400 лева държавна такса и 50 лева
депозит за разпит на свидетел, но следва да се вземе предвид и
възнаграждението за юрисконсулт от 360 лева по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, която е приложима в случая. Не следва да се
увеличава сумата, съгласно ал. 2, тъй като ищецът остана пасивен в делото.
Следва да му се присъдят 33,75 лева за заповедното производство и 60,75
лева в исковото. Ответникът е направил разходи за СМЕ 300 лева и за
адвокатски хонорар 2700 лева, от които следва да му се присъдят 2775 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска на „З. к. л. и.“ АД с ЕИК ***, че И.
7
П. П. с ЕГН ********** дължи 1500 лева (хиляда и петстотин лева) и законна
лихва върху тази сума от 11.04.2022 г. до изплащането и, за която на
̀
15.04.2022 г. е издадена Заповед № 53 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 163/2022 на Районен съд Тутракан, и
ОТХВЪРЛЯ установителния иск за сумата от 18500 лева, явяваща се
разликата над уважения размер за главницата от 1500 лева до претендирания
от 20000 лева, поради невъзникване на задължението в отхвърлителната част.
ОСЪЖДА И. П. П. с ЕГН ********** да плати на „З. к. л. и.“ АД с ЕИК
*** сумата от 33,75 лева (тридесет лева и седемдесет и пет стотинки) за
сторените разноски по ч.гр.д.№ 163/2022 и 60,75 лева (шестдесет лева и
седемдесет и пет стотинки) по гр.д.№ 279/2022 на ТнРС.
ОСЪЖДА „З. к. л. и.“ АД с ЕИК *** да плати на И. П. П. с ЕГН
********** сумата от 2775 лева за (две хиляди седемстотин седемдесет и пет
лева) за сторените разноски по гр.д.№ 279/2022 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8