Р Е Ш
Е Н И Е
№ 299
Гр. Пловдив, 06.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІ граждански
състав в публичното заседание на 27.02.2018г в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Бешкова в. гр. д. №
389 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2208/11.01.2018г от М.З.Г., ЕГН: **********,*** против решение № 4235 от 04.12.2017г на РС – Пловдив, V състав, по гр. д. № 14906/2017г, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е задължен
да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на И.Д.Г., ЕГН: **********; забранено му е да я приближава, както
и обитаваното от нея жилище, местоработата й и местата й за социални контакти и
отдих за срок от шест месеца; наложена му е глоба в размер на 200 лв и е
осъден за държавната такса.
В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се излагат
съображения за неправилност на решението, което се иска да бъде отменено в
обжалваната част. Не се претендират разноски.
В отхвърлителната му част – по
отношение на търсената за децата защита, решението е влязло в сила като
необжалвано.
Въззиваемата
страна – И.Д.Г.,
изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, което
се иска да бъде потвърдено в обжалваната
част. Не се претендират разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в
жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално правни правила. Поради това и на
основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното
решение, които споделя изцяло.
В допълнение
към всичко изложено от районния съд, чийто фактически и правни изводи
въззивната инстанция споделя изцяло и съобразно доводите в жалбата е необходимо
да се посочи и следното:
Въз основа на
събраните по делото доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗД, социален доклад,
справка от ЦПЗ и изложеното от ответника в депозираните молби и становища,
районният съд е стигнал до неоспорения от страните извод, че отношенията между
тях са значително влошени, в резултат на което са и в бракоразводен процес. Прието е също, че описаното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
поведение на ответника представлява проява на домашно насилие под формата на
психическо, физическо и емоционално такова, респ., че молителката е жертва на
насилие.
По принцип законът придава на декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН качеството на достатъчно доказателство за основателност на молбата
/при липса на други доказателства за това/. За да се ползва от това предимство,
тя трябва да посочва фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния акт на
домашно насилие, спрямо който се търси и дава защита /чл. 9, ал. 3 ЗЗДН изисква
декларацията да е за „извършеното насилие”/. Това е направено в случая, като
в декларацията по отношение на търсената за молителката защита, /тази за децата
е отказана с влязъл в сила акт, поради което не е предмет на въззивен контрол/,
се твърди следното: че на 15.09.2017 г. срещу нея от страна на съпруга й М.З.Г.
е упражнено домашно насилие, изразяващо се в нанесен побой и отправени заплахи
и обиди, грубо, обидно и унизително отношение към нея. На 17.09.2017 г. срещу
молителката от страна на съпруга й М.Г. е упражнено домашно насилие, изразяващо
се в нанесен сексуален тормоз и грубо, обидно и унизително отношение към нея. Следователно
декларацията е надлежно доказателство за твърденията в молбата, като по отношение на доказателствената й сила следва да се
посочи, че това й предимството се дължи на определена законодателна логика, а
не е самоцелно. С това си разрешение
законът държи сметка за спецификата на производствата по ЗЗДН. По дефиниция
домашното насилие е акт, който трудно се установява със свидетелски показания и
други доказателства. Често действието или бездействието е достояние само на
извършителя и пострадалия. В подобни случаи прилагането на общите правила на
ГПК за разпределение на доказателствената тежест би лишило пострадалото лице от
възможност за защита. Молителят ще трябва да установява при условията на пълно
и главно доказване, че е жертва на насилие. Обратно, за ответника ще е
достатъчно да твърди отрицателния факт, че не извършил акт на насилие, без да е
необходимо да проявява процесуална активност. В случая няма спор, че събитията
са настъпили в интимна обстановка, без присъствие на трети лица, които да могат
да потвърдят или отрекат случилото се.
По принцип доказателствената сила на декларацията може да бъде оборена само когато по делото има други
доказателства в обратен смисъл. На
практика ответникът може, ако проведе обратно доказване, да опровергае
декларираните факти. По делото обаче не се установиха такива положителни факти, които да изключват
твърденията в молбата. Напротив, събраните по делото писмени доказателства,
включително становищата на ответника, кореспондират на изложеното от молителката.
Това в пълна степен важи и по отношение на съдържанието на жалбата и подробните
обяснения в депозираните пред въззивния съд „писмени пояснения“, които съдържат
признания на случилото се, като детайлите около конкретната обстановка, хронологията
на събитията, обстоятелствата и мотивите, довели до тях, са без значение за
факта на насилието, а могат да се отразят само на вида на мерките за защита и
тяхната продължителност.
Същевременно
съдът изцяло се е съобразил с всички обстоятелства и факти по делото, като е
наложил безсрочната мярка по чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН, по отношение на която правилно е
посочено, че задължаването на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие по съдържание не се различава от задължението на всеки правен
субект да не нарушава правата на останалите, поради което правната му сфера не
може да бъде несъразмерно засегната, а мярката по т. 3 е наложена за ориентиран
към минимума срок от шест месеца, който съобразно конкретиката по делото и
обясненията на самия жалбоподател, е абсолютно необходим за справяне с
междуличностните проблеми на страните и развиване на достатъчна самокритичност
и въздържание у ответника, който, ако желае да възобнови нормалното общуване с
молителката в интерес на децата, трябва да осъзнае и приеме, че желанията и
потребностите му, свързани с друг човек, не могат да бъдат задоволени без
насрещна воля за това. Емоционалният натиск върху чуждата психика,
„настояването“ по терминологията на ответника или дори, когато му „става криво“
при отказ или развой на събитията в посока, която не отговаря на очакванията
му, са също – при определен интензитет и честота, форма на домашно насилие и
изискват самокритичност и зряло поведение.
Що се отнася до санкцията по чл. 5, ал. 3 от
закона, по отношение на която жалбоподателят се оплаква и моли за
„снизходителност“, съобразена с финансовото му положение, нормата е императивна
и съдът е длъжен да наложи глоба в диапазон от 200 до 1000 лева. Т.е. има ли
установен по делото акт на домашно насилие, както е в случая, глобата е
задължителна, като съдът може само да варира с размера й, който в настоящия
казус е изцяло съобразен с финансовото положение на ответника и е в минималния
предвиден в закона размер, под чийто праг съдът няма право да слезе. И тук
идеята на закона е да се въздейства дисциплиниращо и възпиращо от извършване на
актове на домашно насилие.
Налага се изводът, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По тези съображения, ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4235 от 04.12.2017г на РС – Пловдив, V състав, по гр. д. № 14906/2017г, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която жалбоподателят
М.З.Г.,
ЕГН: ********** е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на И.Д.Г., ЕГН: **********; забранено
му е да я приближава, както и обитаваното от нея жилище, местоработата й
и местата й за социални контакти и отдих за срок от шест месеца; наложена
му е глоба в размер на 200 лв и е осъден за държавната такса.
В отхвърлителната му част – по
отношение на търсената за децата защита, решението е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: