Определение по дело №267/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 2/01.03.2011 г. постановено по гр.д. № 29/2011 г. , К.йският районен съд е разрешил на децата Д. Н. М. иД. Н. М. да пътуват заедно с майка си В. Д. Е. извън пределите на Република България без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, до навършване на 18-годишна възраст, без да е необходимо за това съгласието на бащата Н. В. М.. Съдът е заместил съгласието на бащата Н. В. М. за издаването на паспорти по реда на ЗБЛД на децата му Д. Н. М. иД. Н. М.. Осъдил е бащата да заплати на майката направените разноски в общ размер от 325 лв. К.йският районен съд е допуснал предварително изпълнение на решението.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволния ответник в първоинстанционното производство, бащата Н. В. М.. Жалбодателя изтъква, че постановеното решение в частта му за разÝоските било не само незаконосъобразно, но и неморално. Не можело да се скрепява със заплащане на разноски поведението на бащата, което било продиктувано от неговото отговорно отношение към децата му. Твърдяната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, жалбодателят мотивира с доводи в два основани аспекта : първо счита, че предявеното пред съда искане по своя характер било плод на себичните и егоистични желания на майката, които не били съобразени дори с обстоятелството, че по-малкото дете страдало от епилепсия; излага и съмнения за произхода на финансовите средства, с които майката искала да изведе децата в чужбина. От друга страна жалбодателят изтъква, че решаващият съд не се съобразил със съществуващата съдебна практика генерализирайки разпореждането си. Твърди, че съдът не съобразил, че има право да разрешава конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави, или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. С оглед изложеното моли настоящата инстанция да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение и постанови друго, с което изцяло да отхвърли предявеното искане. Претендира разноски за двете инстанции.

В надлежния срок по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от ответницата по същата, ищца в първоинстанционното производство, В. Д. Е.. В него се излагат доводи за допустимост, но и за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание , жалбодателят, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание , ответницата по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивна жалба.

По делото е депозирано и прието писмено становище на Д. за С. П.,О. „. на Д., гр. К..

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство е предявено искане с правно основание чл.127а, ал.2 от СК , с което ищцата - майка В. Д. Е. цели да получи от съда разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. В. М., да бъдат издадени на родените от брака им деца Д. иД., паспорти за задгранично пътуване по реда на ЗБЛД, и да бъде разрешено на децата да пътуват с майка си извън пределите на Р. България, без за това да е необходимо разрешението на бащата.

В този аспект по делото не е спорно, че страните – В. Д. Е. и Н. В. М. са родители –майка и баща на малолетните деца Д. Н. М., с ЕГН *, и Д. Н. М., с ЕГН *. Не е спорно по делото и обстоятелството, че гражданският брак между страните е прекратен, и че след развода упражняването на родителските права по отношение и на двете деца са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с децата. Установява се от събраните по делото доказателства, че за децата се полагат необходимите грижи, че бащата изплаща редовно дължимата издръжка, но и че личните отношения с бащата не се осъществяват в предписаната от бракоразводното решение форма и периодичност.

В аспекта на тези констатации съдът подложи на обсъждане правната норма относима в конкретния казус, а именно тази на чл.127а от СК. Съобразно цитираната разпоредба въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите. Когато те-родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В този аспект безспорно компетентен да реши спора, възникнал между родителите на малолетните Д. иД. , В. Е. и Н. М., изразяваш се в несъгласието на бащата децата да пътуват в чужбина и за това да им бъдат издадени необходимите лични документи, е К.йският районен съд. Разглеждайки надлежно спора, решаващият съд е достигнал до принципно правилният извод, че в интерес на децата е да пътуват с майка си извън територията на Република България, да придобиват нови впечатления и така да разширяват своя мироглед. Безспорно правилен е и извода на районния съд, че Конституцията на Р. България е прогласила правото на свободно предвижване на българските граждани. Безспорно правилен е и извода, че правото на свободно предвижване е гарантирано и от приложимия у нас Договор за Европейския съюз.

Безспорно правилна е и формулираната от първоинстанционния съд констатацията, че цитираната разпоредба на чл.127а от СК не съдържа конкретно предписани критерии, които да служат за ръководно начало на съдебната преценка, както и че отсъства единна съдебна практика по приложението на тази относимата правна норма/ вероятно поради сравнително не дългия период на нейното приложение - ДВ. бр. 100/21.12.2010 г./. Но съществуват общи принципни критерии, залегнали в СК, които последователно следва да бъдат съобразявани в това производство. Такъв общозначим критерий е например правната рамка, в която могат да бъдат упражнявани родителските права. Детето не следва абсолютно родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Т.е. родителят, комуто е възложено упражняването на родителските права по отношение на детето, може да взема самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат вземани и от двамата родители. Въпросът отразен в разпоредбата на чл.127а от СК е от характера на тези въпроси, решенията по които следва да бъдат вземани и от двамата родители и при това при всеки конкретен повод. Този извод се налага от буквалния прочит на разпоредбата на ал.1 на чл.127а от СК, съгласно която въпросът за всяко пътуване на дете следва да бъде решен и от двамата родители. Поради което настоящата инстанция счита, че абсолютизираната формулировка в диспозитива на първоинстанционното решение досежно даденото от съда разрешение децата да пътуват извън пределите на Република България без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, до навършване на 18-годишна възраст на детето, без да е необходимо изобщо за това по-нататъшно съгласие на бащата, надхвърля логиката на закона. Доколкото всяко пътуване на дете следва да бъде подложено на преценка с оглед интереса на детето и необходимостта от осъществяването му, това генерално дадено съгласие съдът намира за незаконосъобразно. Настоящата инстанция е склонна да приеме, че кръгът може да бъде разширен до ограничен брой пътувания през определен период от време и до определена държава/държави или до неограничен брой пътувания но отново ограничени в някаква времева рамка и до определена дестинация, но не и до възможността да бъде дадено генерално разрешение за неограничен брой пътувания , неограничено по света като дестинации и то за дългия период в казуса от 6 години до навършване пълнолетие на детето Д. и 10 години до навършване пълнолетие на дететоД.. Всъщност в този аспект е и приложеното становище на Д. за С. П., О. „. на Д., гр. К., според което в интерес на децата е да пътуват на гости при майка си / която преимуществено живеела и работила в гр. В., А./, и при това в удобно за децата време, което предполага лятната ваканция, защото и двете деца са ученици в СОУ „П.Р. С.”, гр. К., т.е. интересът на децата може и е преценен в контекста на конкретно направление и в конкретна времева рамка.

В аспекта на изложеното настоящата инстанция, която принципно възприема изводите на районния съд относно интересите на децата, намира, че правилно същият е заместил съгласието на бащата да бъдат издадени на малолетните деца паспорти по реда на ЗБЛД, поради което следва първоинстанционното решение в тази му част да бъде потвърдено. Прочие следва обаче първоинстанционното решение в частта му ,с която съдът генерално е разрешил малолетните деца да пътуват заедно с майка си извън пределите на Република България, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, до навършване на 18-годишна възраст,без да е необходимо за това съгласието на бащата, да бъде отменено, а искането в предявения му общ вид /неконкретизирано по брой пътувания, време и направление / да бъде отхвърлено.

Що се касае да обжалваното решение в частта му за разноските, настоящата инстанция като прецени наведените във въззивната жалба доводи в този аспект, като взе предвид процесуалното поведение и на двамата родители, и най-вече с оглед изхода на делото, счита, че правилно, а и морално / по смисъла на разгърнатия във възивната жалба довод/ е разноските да бъдат поети от всяка от страните, така както са направени, вкл. и във въззивното производство. Или казано с други думи настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение и в частта му досежно разноските следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2/01.03.2011 г. постановено по гр.д. № 29/2011 г. по описа на К.йския районен съд, в ЧАСТТА МУ, с която съдът е разрешил на децата Д. Н. М. иД. Н. М. да пътуват заедно с майка си В. Д. Е. извън пределите на Република България, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, до навършване на 18-годишна възраст, без да е необходимо за това съгласието на бащата Н. В. М., и в ЧАСТТА МУ, с която бащата Н. В. М. е осъден да заплати на майката В. Д. Е., направените разноски в общ размер от 325 лв., ВМЕСТО което постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявеното от майката В. Д. Е. от гр. К., искане с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, да бъде разрешено на родените от брака деца Д. иД. да пътуват с майка си извън пределите на Р. България, без да е необходимо за това съгласието на бащата Н. В. М..

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.