О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
04.03.2020 г.
Номер 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
Кюстендилски административен съд
на четвърти март 2 0 2 0 година
в закрито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар:
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 121 по описа на КнАдмС за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 - 201 от АПК.
Образувано е по жалба на Т.Й.В. ***, чрез пълномощника му адв.
Л.А. с адрес ***, пл. „***“
№ 1, ет. 5, офис 6, против
писмо изх. № 94-Т-126/27.11.2019 г. на Заместник-министъра на правосъдието, в което е обективиран
отказ да се разгледа по същество подадено от жалбоподателя заявление № РС-19-396/03.06.2019 г. по описа на Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдържащо
искане по чл. 60а от Закона за съдебната
власт (ЗСВ). Твърди се незаконосъобразност на изводите на административния
орган за подаване на заявлението след изтичане на 6-месечния срок по чл. 60а ал. 4 ЗСВ и моли оспореното писмо да бъде
отменено, да му бъдат изплатени 10 000 лева обезщетение по чл. 60а
от ЗСВ за бавно правосъдие по ДП № 39/13 г., алтернативно преписката да бъде върната на административния орган за
произнасяне по същество по заявлението по
чл. 60а от ЗСВ.
Ответникът, чрез ст. юрисконсулт С. Т., излага писмено становище, в което твърди, че писмото е законосъобразно. Сочи, че е не е спазен срокът по чл. 60а ал. 4 ЗСВ, поради което жалбата е недопустима и следва да бъде отхвърлена.
С Определение № 1238/13.02.2020 г., постановено по адм. дело № 922/2020 г., Административен съд - София
град е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - Кюстендил, тъй като жалбоподателят е с
постоянен адрес ***.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата
основания за незаконосъобразност и доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК и служебно, на
основание чл. 168 ал. 1 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано
въз основа на заявление на Т.Й.В. с вх. рег. № РС-19-396/03.06.2019 г. (л. 42-45 от адм. дело № 922/2020 г. на Административен съд - София
град, подадено чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на
правосъдието за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на
дело в разумен срок. В заявлението е посочено, че Т.В. е бил в качеството му на обвиняем по
ДП № 39/2013 г. по описа на ОД на МВР – Кюстендил, пр. пр. 2299/2012 г. по
описа на Районна прокуратура - Кюстендил, продължило необосновано дълго във времето. Жалбоподателят е
претендирал обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени му вреди. Към
заявлението е приложена декларация по чл. 60б ал. 2 ЗСВ и адвокатско
пълномощно.
Във връзка със заявлението на 02.10.2019 г. е съставен констативен протокол от
състав от специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет,
определен по реда на чл. 60в ал. 3 ЗСВ. (л. 34-41 от делото на
АССГ). В протокола е
разгледан ходът на образуваното ДП № 39/2013 г. по описа на ОД на МВР –
Кюстендил, пр. пр. №2299/2012 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил. Производството е приключило с постановление
за прекратяване на наказателното производство от 07.11.2013 г. на Районна
прокуратура – Дупница по ДП № 1994/2013 г., ДП-1006/2013 г. по описа на РП - Дупница,
ЗМ № 39/2013 г. по описа на ОД на МВР – Кюстендил. На 19.06.2015 г. Т.В.
предявява иск пред СГС с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ против
Прокуратурата на Република България. Образувано е гр. д. № 8018/2015 г. по
описа на СГС, което е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд –
Кюстендил с определение от 18.11.2015 г. В ОС – Кюстендил е образувано гр. д. №
705/2015 г. С Решение № 113/25.05.2018 г. съдът отхвърля като неоснователен
предявения срещу Прокуратурата на РБ иск като неоснователен. След въззивна
жалба от В. в САС е образувано гр. дело № 3498/2018 г. С Решение №
296/26.11.2018 г. САС е отменил решението на КОС и е осъдил Прокуратурата на РБ,
на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Т.Й.В. обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение в извършване на
престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК, в размер на 300 лв., ведно със законната
лихва от 14.11.2013 г. до окончателното изплащане, като потвърждава решението
на КОС в частта, в която искът на В. е отхвърлен за разликата над 300 лв. до
25 001 лв. В. е обжалвал решението на САС и във ВКС е образувано гр. д. № 1823/2019
г., по което с определение от 27.09.2019 г., съдът не е допуснал касационно
обжалване на въззивното решение. Производството е приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 07.11.2013 г. на Районна прокуратура – Дупница.
Копие от постановлението е връчено на заявителя на 14.11.2013 г. като същото е
влязло в сила на 21.11.2013 г.,
тъй като въпросното
заявление е подадено на 03.06.2019 г.
Изложени са мотиви досежно срока по чл. 60а ал. 4 от ЗСВ и е отчетено, че
заявлението на В. е
подадено след изтичане на 6 - месечния срок по чл. 60а ал. 4 ЗСВ, поради което не подлежи на
разглеждане по същество.
С оспореното писмо изх. № 94-Т-126/27.11.2019 г. на Заместник
- министъра
на правосъдието жалбоподателят е уведомен, че заявлението не подлежи на
разглеждане по реда на глава Трета "а" от ЗСВ, тъй като е подадено
повече от 6 месеца след приключване на производството с окончателен акт.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в
срока по чл. 197 АПК от субект, адресат на подлежащ на пряк съдебен контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно ЗСВ по реда на чл. 60а и следващите
се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия
или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Целта на процедурата е при
констатиране на нарушение на цитираното право, на заявителя да се определи и
изплати обезщетение в съответствие с практиката на ЕСПЧ в размер на не повече
от 10 000 лева ( чл. 60а ал. 3 ЗСВ).
В съответствие с нормата на чл. 60а ал. 4 ЗСВ заявленията по ал. 1 се
подават в 6 - месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен
акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. В
процесния случай Заместник - министърът на правосъдието, при
условията на делегиране (съгласно заповед № ЛС-04-328/07.05.2019 г.,
издадена на основание законовата норма на чл. 60е ал. 1 ЗСВ – лист 29 - 30 от делото на
АССГ) и въз основа на
установените от проверяващия състав факти и обстоятелства в констативния
протокол от 02.10.2019 г. е оставил без разглеждане
искането като просрочено. Поради това същественият по делото въпрос се свежда
до това правилна ли е преценката на административния орган за просрочие на
заявлението или не. Решаването на спорния въпрос е обусловено от установяване
на два юридически факта – момента на приключване на наказателното производство
срещу жалбоподателя с окончателен акт и момента на депозиране на заявлението на
жалбоподателя по чл. 60а ал. 1 от
ЗСВ.
От събраните в административното и съдебното
производство писмени доказателства безспорно се установява, че наказателното
производство е приключило с постановление от 07.11.2013 г.на Районна
прокуратура – Дупница. Връчено на Т.В. на 14.11.2013 г., същият не е поискал
продължаване на производството /в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС/ и постановлението е влязло в сила на 21.11.2013 г., а заявлението е подадено на 03.06.2019 г. т. е. след изтичане на 6 месечния
срок, като заявлението е подадено 5 години 5 месеца и 12 дни след приключване на производството с окончателен акт.
В нормата на
чл. 60а ал. 4 ЗСВ е установен 6 - месечен срок за подаване на
заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на
дело в разумен срок, който тече от приключване на съответното производство с
окончателен акт. Спазването на този срок, преклузивен по своя характер,
обуславя допустимостта на производството по
чл. 60а ЗСВ. Установеното неспазване на срока по чл. 60а ал. 4 ЗСВ, се споделя и от настоящия
състав, което обуславя правилност на оспорения отказ на зам. - министъра на правосъдието
обективиран в оспореното писмо.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното Административен съд - Кюстендил,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.В. ***, чрез пълномощника му адв. Л.А., с адрес ***, пл. „***“ № 1, ет. 5, офис 6, против писмо изх. № 94-Т-126/27.11.2019 г. на Заместник - министъра на правосъдието, в което е обективиран отказ да се разгледа по същество подадено от жалбоподателя заявление № РС-19-396/03.06.2019 г. по описа на Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдържащо искане по чл. 60а от Закона за съдебната власт ЗСВ).
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 121/2020 г. по описа на АС – Кюстендил.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: