МОТИВИ към Присъда №11 от 13.03.2020г.,
постановена по ВНОХД №1251/2019г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Производството е образувано по подаден протест от Районна прокуратура Стара
Загора против Присъда от 30.09.2019г., постановена по НОХД №1193/2019г. по
описа на Старозагорски районен съд,
С атакуваната присъда подсъдимият П.М.Д. е признат за виновен за това, че на 04.08.2017г. в село Г.Б.,
общ. Стара Загора причинил средна телесна повреда на Ю.А.Б., изразяваща се в
счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, което е причинило трайно
затруднение на движенията на горния ляв крайник, поради което и на основание
чл.129 ал.2 вр. с чл.129 ал.1 от НК и чл. 54 НК е осъден на една година
лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното
наказание е отложено за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият П.М.Д. е признат за виновен за това, че на 04.08.2017 г. в село Г.Б.,
общ. Стара Загора в съучастие, като извършител с подсъдимите Д.М.М., М.Р.Я. и И.П.М., причинили средна
телесна повреда на А.Д.Ч., изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост на
дясната предмишница, което е причинило трайно затруднение на движенията на
горния крайник, поради което и на основание чл. 129 ал.2 вр. с чл. 129 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, а по
обвинението в частта, че средната телесна повреда е причинена в съучастие и с
подсъдимия В.С.С., е признат за невиновен и е оправдан. На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години. На
основание чл.23 ал.1 НК наложените наказания са кумулирани, като му е определено
едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за срок от три години.
С присъдата подсъдимият
Д.М.М. е признат за
виновен в това, че на 04.08.2017 г. в село Г.Б., общ. Стара Загора в съучастие, като извършител
с подсъдимите П.М.Д., М.Р.Я. и И.П.М., причинили
средна телесна повреда на А.Д.Ч., изразяваща се в счупване на дясната лакътна
кост на дясната предмишница, което е причинило трайно затруднение на движенията
на горния крайник, поради което и на
основание чл.
129 ал.2 вр. с чл. 129 ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на една година лишаване от
свобода, а по обвинението в частта, че средната телесна повреда е причинена в
съучастие и с подсъдимия В.С.С., е признат за невиновен и е оправдан. На
основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок
от три години.
Със същата присъда
подсъдимият М.Р.Я. е
признат за виновен в това, че на
04.08.2017 г. в село Г.Б., общ. Стара Загора в съучастие като извършител
с подсъдимите П.М.Д., Д.М.М. и И.П.М. причинили средна телесна повреда на А.Д.Ч.,
изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост на дясната предмишница, което
е причинило трайно затруднение на движенията на горния крайник,поради което и
на основание чл. 129 ал.2 вр. с чл. 129
ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с
ал.1 от НК и чл.54 НК и е осъден на една година лишаване от свобода, а по
обвинението в частта, че средната телесна повреда е причинена в съучастие и с
подсъдимия В.С.С., е признат за невиновен и е оправдан. На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години.
С присъдата подсъдимият И.П.М. е признат за виновен в това, че на 04.08.2017г. в
село Г.Б., общ. Стара Загора в съучастие като извършител с подсъдимите П.М.Д., Д.М.М.
и М.Р.Я. причинили средна телесна повреда на А.Д.Ч., изразяваща се в счупване
на дясната лакътна кост на дясната предмишница, което е причинило трайно
затруднение на движенията на горния крайник ,поради което и на основание чл.
129 ал.2 вр. с чл. 129 ал.1 във вр. с чл.
20 ал. 2 във вр. с ал.1 от НК и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от
свобода, а по обвинението в частта, че средната телесна повреда е причинена в
съучастие и с подсъдимия В.С.С., е признат за невиновен и е оправдан. На
основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок
от три години.
С
присъдата подсъдимият В.С.С. е признат за невиновен в това, че на
04.08.2017 г. в село Г.Б., общ. Стара Загора в съучастие като извършител с подсъдимите
П.М.Д., Д.М.М., М.Р.Я., и И.П.М. причинили средна телесна повреда на А.Д.Ч.,
изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост на дясната предмишница, което
е причинило трайно затруднение на движенията на горния крайник и е оправдан по
обвинението по чл.129 ал.2 вр. с чл.129
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В протеста се сочи, че присъдата в
оправдателната си част е неправилна и е постановена в несъответствие със
съдържащия се по делото доказателствен материал. От друга страна, прокурорът
счита, че присъдата е неправилна, тъй като размерът на наложеното наказание по
отношение на подсъдимите П.М.Д. и Д.М.М. не е съобразен със степента на
обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, с оглед на което така
определеното наказание се явява явно несправедливо. Моли се въззивният съд да
отмени постановената присъда в оправдателната ѝ част и да постанови нова,
с която подсъдимият В.С.С. бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и на основание чл.334 т.3
вр. чл.377 ал.2 т.1 НПК да измени присъдата, като увеличи наложеното наказание
на подсъдимия П.М.Д. и Д.М.М..
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа протеста и моли
присъдата да бъде отменена в частта, с която подсъдимият В.С. е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като съответно бъде изменена и
в частта, касаеща признаването на всеки от останалите четирима подсъдими за
извършване на деянието в съучастие и с този подсъдим. Поддържа се и искането за
диференциация на наложените наказания на подсъдимите П.Д. и Д.М., като същите
бъдат завишени по размер.
Повереникът на частните обвинители
адв. С.Ч. счита протеста за основателен и моли да бъде уважен по отношение на
всички направени искания.
Частните обвинители А.Д.Ч. и Ю.А.Б. поддържат становището на
повереника си.
Защитникът на подсъдимия В.С. –
адв. Д.А. оспорва протеста и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Счита, че не са събрани доказателства, сочещи по несъмнен начин на извършване
на деянието в съучастие и с доверителя му.
Подсъдимият В.С.С. в дадената му
дума за лична защита заявява, че не е участвал в сбиването, тъй като самият той
бил с няколко пукнати ребра.
Защитникът
на подсъдимите Д.М.М. и М.Р.Я. – адв. Н. Г. също моли атакуваната присъда да
бъде потвърдена, като счита за неоснователни наведените доводи във въззивния
протест.
Подсъдимите Д.М.М.
и М.Р.Я. поддържат изложеното от защитника си.
Защитникът на подсъдимите П.М.Д. и И.П.М. – адв. С.П. излага
подробни съображения за неоснователност на подадения протест и моли присъдата
на Старозагорски районен съд да бъде потвърдена като правилна и обоснована.
Подсъдимите П.М.Д. и И.П.М. поддържат доводите на
защитника си.
В последната си дума подсъдимият В.С.С. заявява, че не
е виновен и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
В последната си дума подсъдимият Д.М.М. моли
да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
В последната си дума подсъдимият М.Р.Я. моли
да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
В последната си дума подсъдимият П.М.Д. моли да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
В последната си дума подсъдимият И.П.М. моли да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното:
Срещу всеки от петимата подсъдими
В.С.С., Д.М.М.,
М.Р.Я., П.М.Д. и И.П.М. е повдигнато
обвинение за това, че на 04.08.2017 г. в село Г.Б., общ. Стара Загора в
съучастие помежду си, като съизвършители, причинили средна телесна повреда на А.Д.Ч.
изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост на дясната предмишница, което
е причинило трайно затруднение на движенията на горния крайник – престъпление
по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. ал.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
Само срещу подсъдимия П.М.Д. е повдигнато обвинение за това, че на същата
дата и същото място е причинил средна телесна повреда на Ю.А.Б., ЕГН: **********,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, което е
причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник – престъпление
по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.
Страните по делото не спорят, а това се установява по
категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели П.К., Ю.Б.А.Ч., Г.Б.
и И.Я., че на 03.08.2017г. св. К.– майка
на частния обвинител А.Ч. била посетена в дома си от подсъдимия В.С. под
предлог, че търси машинка за подстригване. Възползвайки се, че К.била сама в
този момент, С. поискал от нея да правят секс, като, освен вербално, извършил и
действия в тази насока – опипвал си члена, посегнал да придърпа К.. Същата
успяла с много усИ. да го отпрати, но била много разстроена от случилото се,
тъй като не го очаквала. В това състояние, вместо да сезира органите на
полицията, св. П.К. споделила за случилото се със сина си – частния обвинител А.Ч..
Разгневен от постъпката на С., Ч. тръгнал да го търси из селото, за да му
поиска обяснения. В центъра на Г.Б. срещнал вуйчо си – частният обвинител Ю.Б.
и му разказал за случилото се с майка му. Б. решил да придружи племенника си,
виждайки гнева му, и, за да предотврати евентуална саморазправа. Ч. намерил
подсъдимия С. в края на селото, където пасял добитък. Поискал му обяснения за
постъпката спрямо майка му и двамата се скарали. Разменили си и юмручни удари,
като в този момент се намесил Б. и успял да ги разтърве и да прибере А.Ч. в
дома му.
Подсъдимият В.С. споделил със своите близки за
нанесения му побой от А.Ч.. На следващия ден – 04.08.2017г. около 21.30ч. се
събрали С., П.Д., И.М., Д.М. и М.Я. и решили да отмъстят за побоя над С..
Петимата се отправили към дома на А.Ч., въоръжени с дървени колове и земеделски
инструменти. В този момент А.Ч. отсъствал от дома си, като там петимата
подсъдими заварили св. П.К., брат ѝ – частния обвинител Ю.Б. и св. И.Я.,
с когото К.живеела. Последният бил под въздействието на голямо количество
алкохол. Всички подсъдими нахлули в дома на К.и, крещейки, започнали да
разпитват къде е А.Ч.. Свидетелката успяла да се измъкне в суматохата навън и
се обадила по телефона на сина си, като му съобщила, че „хората на С.“ /така наричали В. С./ са в дома им и го
търсят да го бият. Ч. веднага се отправил към дома си и се обадил на вуйчо си –
св. Г.Б., като го помолил за помощ.
В момента на нахлуването на петимата подсъдими св. Ю.Б.
бил легнал в другата стая и при шума отишъл да види какво става. В този момент
подсъдимият П.Д. му нанесъл няколко удара с дървен сап по рамото и главата. В
това време останалите подсъдими претърсвали къщата. Ю.Б. успял да излезе на
двора заедно със св. Я.. Там обаче били заобиколени от подсъдимите, които
започнали да им нанасят удари. В този момент пристигнал и А.Ч.. Той се опитал
да им помогне, но към него се насочили И.М., Д.М. и М.Я. и започнали да му
нанасят удари с дървени колове. От ударите Ч. паднал на земята, като към
тримата подсъдими в нанасянето на удари върху вече падналия Ч. се присъединили
и В.С. и П.Д.. Ударите се сипели по тялото и крайниците на А.Ч.. Св. Ю.Б. се
протегнал да издърпа племенника си и да му помогне, но в този момент
подсъдимият П.Д. му нанесъл удар със сапа на мотика в лявата ръка. Свидетелят
почувствал остра болка и паднал на земята. На място пристигнал и св. Г.Б.
заедно с други съседи, които не били установени в хода на разследването. Същият
бил ударен от подсъдимия П.Д. в главата, но след намесата на съседите петимата
подсъдими избягали и се насочили към дома на П.Д., който междувременно бил
запален от близък на пострадалите.
Телесните повреди, които са получили Ю.Б. и А.Ч. са
установени по категоричен начин от
заключенията на назначените и изслушани СМЕ. От заключението на назначената СМЕ
по писмени данни, се установява, че при инцидента на 04.08.2017г. А.Д.Ч. е
получил: контузия на главата и тялото, разкъсно-контузна рана на главата,
обработена хирургически, мозъчно сътресение, счупване в средната част
/диафизата/ на дясната лакътна кост на дясната предмишница, разкъсно-контузна
рана по дясната вежда с кръвонасядания около нея и дясното слепоочие,
кръвонасядане по клепачите на дясното око, кръвоизлив под слизестата обвивка на дясна очница,
охлузване на лявата ушна мида, кръвонасядане по задната повърхност на дясното
рамо, кръвонасядания и охлузвания по лявата подбедрица. Сочи се, че
установените и описани травматични увреждания могат да бъдат получени при
нанасяне на удари с колове. От тези увреждания счупването на дясната лакътна
кост на дясната предмишница е причинило на пострадалия трайно затруднение в
движенията на горния крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.
От заключението на СМЕ по писмени данни се установява,
че св. Ю.А.Б. е получил на инкриминираната дата: счупване на лъчевата кост на
лявата предмишница, контузия на главата – сътресение на мозъка, две
разкъсно-контузни рани на главата, кръвонасядане по главата, кръвонасядания и
охлузвания на горния десен крайник. Счупването на лъчевата кост на лявата
предмишница е причинило трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник.
По отношение на получената от пострадалия Ю.Б. средна
телесна повреда обосновано е прието, че е причинена само от подсъдимия П.Д. с
нанесения удар в левия крайник на Б. в момента, в който се е притекъл на помощ
на А.Ч.. По този въпрос страните не спорят.
Спори се единствено относно участието на подсъдимия В.С.
в нанасянето на побоя на пострадалия А.Ч., при който същият, освен описаните
по-горе увреждания, е получил също средна телесна повреда - счупване в средната
част /диафизата/ на дясната лакътна кост на дясната предмишница.
В обясненията си самият С. оспорва не само участието
си в побоя, но и присъствието си на мястото на инцидента, като сочи, че, поради
пукнатите ребра, се наложило да лежи в дома си. В обясненията си останалите
четирима подсъдими също сочат, че С. не се е включил в саморазправата над Ч.. В
показанията си св. П.К. обаче заявява, че в дома ѝ нахлули и петимата
подсъдими, като ги изброява по име, при това, въоръжени и търсещи сина ѝ,
за да го бият. Обсъждайки събрания доказателствен материал, в това число и
депозираните в първоинстанционното производство показания на св. Ю.Б. и
пострадалия А.Ч., районният съд е приел за установено, че подсъдимият В.С. е
бил сред петимата, които са търсели Ч. в дома му, но не е сред нанасящите му
удари.
Въззивният съд установи, че в хода на
пръвоинстанционното съдебно следствие е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като относно авторството на деянието в лицето и на подсъдимия С. между
показанията на свидетелите Ю.Б. и А.Ч., депозирани в хода на ДП и тези, дадени
пред съдебния състав, е налице съществено противоречие, а първите не са били
прочетени съобразно разпоредбата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК. За да се
отстрани нарушението на тази процесуална норма, въззивният съд допусна двамата
свидетели до повторен разпит и, като установи заявеното по-горе съществено
противоречие с депозираните от тях показания по досъдебното производство,
приобщи последните чрез прочитането им по горния процесуален ред. След
прочитането им, както св. Ю.Б., така и св. А.Ч., заявиха, че поддържат
депозираните по ДП показания, където същите ясно и недвусмислено са посочили,
че и подсъдимият В.С. е нанасял удари върху падналия на земята А.Ч..
Свидетелите обясниха, че към момента на депозиране на показания пред органите
на досъдебното производство са имали много по-ясен и пресен спомен от случилото
се, за разлика от момента на изслушването им от първоинстанционния съд.
Въззивният съд, като споделя приетото за установено,
че подсъдимият С. е участвал в групата, нахлула в дома на св. К., за да се
саморазправи с А.Ч., прие за доказано по несъмнен начин и че този подсъдим също
е нанасял удари върху последния, в резултат на което е причинена телесната
увреда, предмет на обвинението. На тезата на подсъдимия С. не следва да се даде
вяра, тъй като признаването му за виновен по това обвинение, предвид
обремененото му съдебно минало, би довело до налагане на ефективно наказание
лишаване от свобода. Несъмнено, това е мотивирало и останалите четирима
подсъдими – негови близки и съмишленици в нападението – да го изключат в
обясненията си от участие в побоя. Св. К.откровено заявява, че С. е единият от
петимата, нахлули в дома ѝ, но в суматохата при побоя на двора не е
видяла категорично дали и този подсъдим е нанасял удари на сина ѝ. Самият
А.Ч. обаче в разпита си по ДП на 05.08.2017г. /на л.13 /гръб ДП/ заявява:
„Когато отидох при баща ми да му помагам, тези хора започнаха да ме бият и мен
с дървените колове. Хората, които биеха баща ми и мен, бяха Д., М., С./както
наричат В.С. в махалата/, П. и И.. Те ни биеха през цялото време с дървени
колове. Преди това свидетелят установява, че е паднал на земята в резултат от
нанесените удари от И., М. и Д.. След това обаче се включили и П. и С./В.С./, тъй
като в крайна сметка именно саморазправата с А.Ч. била целта на нахлуването им
в дома на К..
Св. Ю.Б. заявява в разпита си на същата дата /на
л.4/гръб ДП/: „Видях, че някой събори и А. на земята. Тези момчета, които
нанасяха удари на И., като видяха, че А. се засили срещу тях, те започнаха да
удрят и А.. Видях, че С./В.С./ нанесе няколко удара с дървен прът по А..“
Впрочем, св. Б. също категорично установява и нахълтването на С. в дома на св. К.–
факт, който неубедително се оспорва от този подсъдим.
Въззивният съд даде вяра на показанията на св. А.Ч. и
св. Ю.Б., депозирани в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им в настоящето
такова. Тези показания са дадени в деня след инцидента, когато безспорно
споменът за случилото се е бил съвсем пресен и у двамата. Освен това,
показанията и на двамата са последователни при описанието на последователността
на събитията. И двамата свидетели са посочили конкретно с какво оръжие
подсъдимият В.С. е нанасял ударите на Ч. – дървен кол. Отразените в
заключенията на двете СМЕ по писмени данни увреждания, освен съставомерните
такива, също категорично подкрепят депозираните по ДП подробни показания от Б.
и Ч. за това по какъв начин е бил нанесен побоя над последния. След прочитането
на показанията и двамата свидетели категорично ги потвърдиха, като заявиха, че
със сигурност в онзи по-ранен момент са дали и по-точни показания.
Напротив – по делото подсъдимият С. не е ангажирал
убедителни доказателства, че си е останал у дома по време на инцидента. Не е
доказано, че нараняванията, които предния ден му е причинил Ч. и на които
подсъдимият се позовава в защитната си теза, са му попречили да се придвижда,
както и да извършва активни действия, респективно да размахва дървен кол.
По изложените съображения въззивният съд прие, че в
частта, с която подсъдимият В.С. е признат за невинен да е нанасял удари на А.Ч.
заедно с останалите четирима подсъдими и е оправдан по повдигнатото му
обвинение, първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна. При
установеното в хода на въззивното съдебно следствие, че и този подсъдим, заедно
с останалите, е нанасял удари с дървен кол спрямо поваления на земята Ч.,
настоящата инстанция прие, че деянието му също е съставомерно, както от
обективна, така и от субективна страна, по текста на чл.129 ал.2 вр .ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. С. обективно е участвал в побоя заедно с останалите
четирима, като е съзнавал това обстоятелство. Фактът, че ударите са нанасяни от
множество лица, при това въоръжени с колове, спрямо едно лице, невъоръжено и
повалено на земята, обуславя и наличието на пряк умисъл за причиняването на
телесното увреждане, предмет на обвинението, както и обуславя общността на
умисъла между В.С. и останалите подсъдими. Както се посочи по-горе, именно
нанасянето на този побой е бил целта на нахлуването у К..
Ето защо съдът отмени атакуваната присъда в частта, с която подсъдимият В.С.С. е
признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, както
и в частта, с която подсъдимите П.М.Д., Д.М.М., М.Р.Я. и И.П.М. са
признати за невинни да са извършили деянието по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК в съучастие и с подсъдимия В.С.С. и са оправдани в тази част на повдигнатите
им обвинения, като призна С. за виновен по повдигнатото му обвинение и му
наложи наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство, че си изкарва прехраната с труд като пастир, на
което придаде по-голяма тежест, както и че през продължителния период от време
от последното му осъждане – на глоба за деяние по чл.235 ал.6 вр. ал.2 вр. ал.1 НК до момента няма данни за други противообществени прояви. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство беше съобразено обремененото му съдебно минало –
осъждан е неколкократно, като с определение по ЧНД №1175/2013г., в сила от
26.06.2013г. му е определено едно общо наказание по НОХД №1077/2013г. на Старозагорски
районен съд и НОХД №18/2013г. на РС Тополовград – една година лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години. За
първото осъждане на С. по НОХД №642/2006г. на Старозагорски районен съд е
настъпила реабилитация по чл.86 ал.1 т.1 НК, поради което за последното липсва
такава възможност, въпреки че към момента на деянието вече е изтекъл
определеният изпитателен срок. Следователно, не е налице първото условие,
визирано в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК – лицето да не е било осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо съдът определи
първоначален общ режим на изпълнение на наложеното наказание съобразно
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Съответно, всеки от подсъдимите П.Д., Д.М., М.Я. и И.М.
беше признат за виновен в това, че е извършил деянието в съучастие като
съизвършител и с В.С.С..
Съдът намери за неоснователни доводите за явна
несправедливост на наложените наказания на подсъдимите П.Д. и Д.М.. Като
основание на искането за завишаване на тези наказания се сочи обремененото
съдебно минало на всеки от тях, а само за Д. – и това, че е причинил средна
телесна повреда и на св. Б..
Въззивният съд установи от приложените справи за съдимост,
че по АНД №894/2010г. на СРС Д.М.М. е освободен от наказателна отговорност за
деяние по чл.325 ал.1 НК и на основание чл.78а ал.1 НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. По НОХД №1049/2015г. на
СРС е признат за виновен за деяние по чл.191 ал.1, но съобразно алинея 4 на
същия състав не е наказан. Следователно, към момента този подсъдим е неосъждан,
въпреки че неправилно и в обвинителния акт, и в присъдата, е посочено, че е
осъждан.
Съответно, подсъдимият П.М.Д. също е неосъждан /е за
него неправилно е отразено обратното/, тъй като е реабилитиран по право –
осъден е като непълнолетен за деяние по чл.325 ал.2 пр.2 вр. ал.1 НК на една
година лишаване от свобода с присъда на Старозагорски окръжен съд по НОХД
№66/1998г., като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от
две години.
Така установеното относно съдебното минало на двамата
подсъдими не дава основание да се приеме, че следва определеното им от
първоинстанционния съд наказание да бъде завишено. От друга страна, това не
следва да бъде сторено и само за подсъдимия П.Д., въпреки че с действията си е
причинил и средна телесна повреда на св. Б.. Въззивният съд съобрази, че
петимата подсъдими са действали като група нападатели и, макар че са нахлули в
дома на св. К., само за да нанесат побой на св. А.Ч., междувременно са нанасяли
удари и на заварените там лица – И.Я., Ю.Б., както и на притеклия с на помощ
св. Г.Б.. На Ю.Б. са нанесли удари и останалите подсъдими, преди П.Д. да му
нанесе удара, причинил съставомерното увреждане. Ето защо деянията на Д. не
разкриват много по-висока обществена опасност от това на останалите четирима и
съответно не следва размера на наказанието му да бъде съществено диференциран.
Присъдата беше отменена и в частта за разноските в
полза на държавата и в полза на частния обвинител А.Ч., като вместо това всеки
от петимата подсъдими беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Стара
Загора направените съдебни разноски в размер по на 63,48лв., както и да заплати
на частния обвинител А.Ч. направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер по на 200лв.
В останалата част присъдата беше потвърдена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: