№ 951
гр. П., 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102306 по описа за 2021 година
В исковата си молба срещу Н. Г. АТ. с ЕГН ********** от град П., ул.“Х. Б.“№35,
ет.6, ап.23 ищецът „НД М.“ООД с ЕИК ***** със седалища и адрес на управление град П. ,
ул.“Р. Д.“бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, представлявано от Л. Д. твърди, че на 10.12.2019г. с
ответника са сключили договор за потребителски кредит №40659 по силата на който ищецът
в качеството на кредитор е предоставил на ответника в качеството на кредитополучател
сумата от 1 200лв. Редът и условията ,при които е отпуснат кредита са уредени в договора и
общите условия към него. С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил,
че подробно се е запознал с всички клаузи на договора и се е съгласил с тях. Ищецът
твърди, че е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил на ответника сумата
от 1 200лв. За ответника е възникнало насрещното задължение да върне сумата съгласно
уговорените погасителни вноски. Погасителните вноски представляват изплащане на
главница по договора при фиксиран годишен лихвен процент от 0%. Кредитът следва да
бъде изплатен с 24 седмични вноски всяка в размер на 50лв. Твърди се, че ответникът е
изплатил пет вноски по кредита в общ размер от 300лв., съгласно погасителния план и така
вземането на кредитора е в размер на 900лв. за главницата по кредита и 99.50лв. законна
лихва от деня следващ датата на падежа /30.05.2020г/ до датата на предявяване на исковата
молба. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията по договора ищецът е подал
молба за обезпечение на бъдещ иск до РС-П., на основание на която е образувано ч.гр.д.
№2359/2021г. и е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове, които са предмет
на настоящото дело. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 900лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит №40659/10.12.2019г. ведно със законната лихва, считано от датата на
1
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за
забава в размер на 99.25лв. за периода следващ падежа, а именно 30.05.2020г до датата на
завеждане на исковата молба. Претендират се сторените по делото разноски , включително и
такива направени в обезпечителното. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпила молба вх.№18592/11.10.2021г., с която се поддържат предявените искове.
Поддържа се и искането за присъждане на разноски в исковото и обезпечителното
производство и се ангажират доказателства за сторените разноски в обезпечителното
производство. Прави се искане и за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът се явява лично. Признава ,че дължи сумата от 900лв.
главница по договора за кредит. Твърди ,че е първоначално е плащал редовно ,но
впоследствие е спрял плащанията поради финансови затруднения. Признава, че е получил
сумата от 1 200лв. и че се е задължил да я върне на 24 месечни вноски.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото , а и от представените от ищеца писмени
доказателства се установи, че на 10.12.2019г страните са сключили договор за
потребителски кредит №40659, по силата на който ищцовото дружество в качеството на
кредитор е предоставило на ответника в качеството на кредитополучател парична сума в
размер на 1 200лв. Ответникът е поел задължението да върне тази сума на 24 седмични
погасителни вноски всяка по 50лв. като падежната дата на първата вноска е 20.12.2019г , а
на последната- 29.05.2020г., съгласно погасителен план неразделна част от договора / виж.
лист 11 от делото/ подписан и от двете страни по правоотношението.Видно от разходен
касов ордер №1206/10.12.2019 / лист 6 от делото/ в деня на сключване на договора
ответникът е получил в брой сумата по кредита в размер на 1 200лв., а и в съдебно
заседание ответникът призна този факт.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е
погасил пет вноски в общ размер от 300лв като последно е извършил плащане на
07.02.2020г и след този момент е преустановил плащанията си по кредита – факт, който се
признава от самия ответник.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове- главен иск с
правно основание чл.9 и сл. от ЗПК във вр.с чл.240 от ЗЗД и акцесорен- по чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
2
Изхождайки от предмета на договора- предоставяне на кредит под формата на заем ,
както и страните по него – ищецът е юридическо лице, което е небанкова институция,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност и ответник – физическо лице,
което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност съдът счита, че процесният заем има характер на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което при решаване на настоящия правен
спор намират приложение правилата за действителността на договора за кредит, залегнали в
ЗПК, глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във
вр.с чл.22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на
договора водят до извод за недействителност/ нищожност/ на същия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря кумулативно на всички изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 от
ЗПК, чл.11, ал.1т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1т.7-9 от ЗПК. Неспазването на което
и да е от императивни изисквания, разписани в посочените разпоредби води до
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Ищцовото дружество черпи правата си от договор за потребителски кредит
№40659/10.12.2019г . Съгласно чл.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснения за плащане.Страните по договора за потребителски кредит са потребителя и
кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Съгласно ал. 3 на чл.9 от ЗПК кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договор за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.
Безспорно се установи след анализ на събраните по делото писмени доказателства, че
страните са били обвързани от валидно учредена облигационна връзка, черпеща правна
опора в договора за потребителски кредит. Процесният договор е сключен при стриктно
съблюдаване на императивните законови изисквания, посочени по-горе. Съдържа всички
разписани от нормативния акт реквизити. Договорът е съставен в писмена форма, подписан
е от двете страни по правоотношението и съдържа валидно направени от страните
изявления, насочени към настъпване на правните му последици . Поради това съдът приема,
че страните са надлежно обвързани от сключения помежду им договор за мобилни услуги.
Безспорно се установи от ангажираните от ищеца писмени доказателства, че същият
е изправна страна по договора, тоест изпълнил е основното си договорно задължение да
предостави на ответника кредит в размер на 1200лв.Следва да се отбележи, че този
релевантен факт бе признат от ответника. Установи се, че кредитът е следвало да бъде
3
върнат на 24 седмични погасителни вноски всяка в размер на 50лв. като падежът на
последната погасителна вноска съгласно постигнатата договореност е бил на 29.05.2020г.
Установи се, че ответникът е погасил част от кредита, а именно сумата от 300лв., а
остатъкът от главницата в размер на 900лв. не е погасен- факт също признат от ответната
страна.
Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на главница в размер на 900лв.
по договор за потребителски кредит №40659/10.12.209г.е основателен и следва да бъде
уважен,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на
исковата молба -01.07.2021г до окончателното изплащане на сумата.
По акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на
99.25лв съдът намира следното:
Основателността на акцесорната претенция зависи от изхода по главния иск. Касае се
за парично задължение, което не е изпълнено на падежа -29.05.2020г., поради което считано
от 30.05.2020г ищецът е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху главницата от
900лв. за периода от 30.05.2020г до датата на подаване на исковата молба 30.06.2021г. Искът
е установен по своето основание, поради което и на основание чл.162 от ГПК съдът
определи с помощна на online calculator неговия размер , а именно 99.25лв., който е в
рамките на заявената искова претенция .Ето защо и този иск като основателен следва да
бъде уважен като се осъди ответника да заплати на ищеца и сумата от 99.25лв. обезщетение
за забава за периода от 30.05.2020г до 30.06.2021г.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за настоящото исково производство и за водено
обезпечително производство пред РС-П. за допускане на обезпечение на бъдещи искове
срещу ответника – предмет на настоящото дело. Във връзка с настоящото исково
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 400лв., от които 100лв.
държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 400лв. разноски за исковото производство.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства, от които се установява, че по молба на
ищеца за обезпечаване на бъдещи искове/ които са предмет на настоящото дело/ е било
образувано ч.гр.д.№2359/2021г по описа на РС-П., по което е допуснато исканото
обезпечение и е издадена обезпечителна заповед от 04.06.2021г. Въз основа на
обезпечителната заповед е било образувано изпълнително дело 394/2021г по описа на ЧСИ
М. А. с район на действие ОС-П.. В самото обезпечително производство ищецът е направил
разходи в размер на 340лв., от които ДТ-40лв. и адвокатско възнаграждение 300лв. Ищецът
претендира и разноски за изпълнителното производство в размер на 354лв.Съгласно
разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г на
ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението / по обезпечения иск/, с което се разглежда спора по същество
4
и съобразно неговия изход и в защита на правните последици от решението. Следователно
разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на
висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство,
чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или
отхвърляне.Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението
на иска.Съгласно формираната практика на ВКС разноски, понесени в обезпечителното
производство са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство , доколкото в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни
мерки това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител/ в т.см. определение №845 от 05.12.2011г на ВКС по ч.т.д.№648/2011г. I т.о. ТК,
определение №876 от 02.12.2014г по ч.т.д.№3490/2014г на ВКС, I т.о. ТК и определение
№336 от 21.07.2016г на ВКС по ч.т.д.№874/2016г на I т.о.,ТК. Съобразявайки съдебната
практика , съдът намира ,че направените и изпълнителното производство разноски в размер
на 354лв. не следва да се присъждат на ищеца. Тези разноски следва да се присъдят в
изпълнителното производство.
Ето защо и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 400лв. разноски в исковото производство и сумата от 340лв.
разноски в обезпечителното производство.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. АТ. с ЕГН ********** от град П., бул.“Х. Б.“№35, ет.6, ап.23 да
заплати на „НД М.“ ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град П., ул.“Р.
Д.“ бл.80, вх.В, ет.6, ап.71 , представлявано от Л. Д. сумата от 900лв., представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит №40659/10.12.2019г и сумата от
99.25лв. обезщетение за забава за периода 30.05.2020г. до 30.06.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -01.07.2021г до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Н. Г. АТ. с ЕГН ********** от град П., бул.“Х. Б.“№35, ет.6, ап.23 да
заплати на „НД М.“ ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град П., ул.“Р.
Д.“ бл.80, вх.В, ет.6, ап.71 , представлявано от Л. Д. сумата от 400лв. разноски за исковото
производство и сумата от 340лв. разноски за обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6