№ 4067
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110159997 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът *** АД с ЕИК: *** и адрес: гр. София,
УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, и ответниците Л. С. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК МЛАДОСТ 2, бл.204, вх.3, ет.1, ап.48 и Н. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК МЛАДОСТ 2, бл.204, вх.1, ет.1, ап.48.
Предявени са искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД за
признаване да установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №33724/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 2 882,99 лева - главница по Договор за потребителски кредит № FL770411 и 1 бр.
Анекс от 30.04.2015 г. за период от 19.01.2021 г. до 05.06.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането,
- 435,98 лева - договорна лихва за период от 19.02.2021 г. до 22.03.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането,
- 230,33 лева - мораторна лихва за период от 19.02.2021 г. до 05.06.2022 г.,
- 35,00 лева - такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски
кредит, за периода от 19.02.2021 г. до 05.06.2022 г.,
- 48,00 лева - разноски за уведомяване.
Ответниците, представлявани от адв. С. и адв. Д., оспорват исковете.Твърдят, че в
договора не е посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент, което
противоречи на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК, че клаузата на чл.13, ал.6 от договора, в която е
предвидено право за банката едностранно да променя възнаградителната лихва, противоречи
1
на ЗЗП, че е нарушена нормата на чл.11, ал.1,т.11 ЗПК, тъй като не е конкретизиран ГПР,
както и че в ГПР не е включена застрахователната премия, не е предоставен погасителен
план, тъй като не са посочени компонентите на погасителните вноски. Твърдят, че
договорът противоречи на чл.11, т.20,23 и 24 ЗПК, поради което считат, че договорът е
недействителен. Твърдят, че исковете за главницата са неоснователни на предявеното
основание. Правят възражение за погасяване по давност.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на
валиден договор за кредит, по силата на който ответниците дължат претендираните суми;
уведомяване на ответника за пресрочната изискуемост, че е направил разноски за обявяване
на предсрочната изискуемост.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделеи следните релевантни факти:
Между *** АД и Л. С. В. и Н. В. В. е сключен Договор за потребителски кредит №
FL770411 от 30.4.2015г. за сумата 4445лв. при солидарна отговорност на двамата
кредитополучатели.
Сумата била получена по банкова сметка в банката-ищец, за обслужването на която
била уговорена месечна такса от 2,50лв., начислена за периода 19.2.2021г.-19.3.2022г. в
размер от 35лв.
На 14.6.2020г. между страните е подписано допълнително споразумение, с което са
облекчени условията по връщане на кредита във връзка с пандемията от Ковид 19.
Въпреки това длъжниците не платили две последователни вноски с падежи на
19.1.2021г. и 19.2.2021г. и банката обявила кредита за предсрочно изискуем.
За настъпване на предсрочната изискуемост ответниците били уведомени лично на
22.3.2022г. чрез ЧСИ, за което банката платила такса в размер на 48лв.
Горните факти, освен че не са спорни, се установяват от събраните писмени
доказателства и заключение към ССчЕ.
Относно методиката за изчисляване на референтния лихвен процент Прайм: начинът на
изчисление е посочен в чл.3, ал.6 от договора, като приложение към договора е представена
Методология за определянето му – разписана е формула, в която са посочени видът,
количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти, както и
дефиниция на всеки от компонентите. Предвид изложеното, са спазени изискванията на
чл.33а, вр. чл.11, ал.1, т.9а ЗПК
Относно възможността на банката едностранно да променя договорната лихва –
процедурата по изменение на дължимата лихва е посочена в чл.6, ал.1-ал.6.
Следва да се посочи, че възможност за едностранна промяна на референтния лихвен
процент е предвидена в чл.33а, ал.5 и ал.6 ЗПК, според която към момента на прилагането
на плана по ал. 5 новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от
размера на лихвения процент по договора преди този момент. Съгласно чл.6, ал.5 от
2
договора страните се съгласяват, че промяната на приложимата годишна лихва по кредита в
резултат на промяна на референтния лихвен процент води до съответната промяна
/увеличаване или намаляване/ на общия разход по кредита за кредитополучателя. Тази
уговорка не съответства на чл.33а, ал.6 в частта, в която предвижда увеличаване на
разходите за кредитополучателя, ако размера на РЛП се увеличава в сравнение с РЛП в
предходен момент, поради което същата е нищожна в посочената част на основание чл.26,
ал.1,т.1 ЗЗД.
В случая съгласно заключението към ССчЕ в годишния лихвен процент се включват
референтния лихвен процент за необезпечени кредити, както и договорна надбавка, която за
първата година е 3,05%, а след това – 9,55%. Видно е, че референтният лихвен процент е
намалявал през исковия период, което е отразено в приложимия годишен лихвен процент.
Увеичението при него не се дължи на едностранна промяна от страна на банката, а на
изтичане на срока на промоционалната лихва. В.Л. е посочило, че няма увеличение на
лихвата, респ. няма платена в повече възнаградителна лихва, поради което частичната
нищожност на чл.6, ал.5 в слуая не се отразява на размера на задължението за договорна
лихва.
В договора е посочен начинът на формиране на ГПР, според заключението в него не е
включена застрахователна премия, нито има данни такава да е начислявана.
В чл.17 от договора е посочен редът и начинът, по който кредитополучателят може да
се откаже от договора, поради което договорът не е недействителен на основание чл.22,
вр.чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Не се установяват липси в съдържанието на договора, визирано в
чл.11 ЗПК, които да водят до извод за неговата недействителност.
Съгласно заключението към ССчЕ обезщетението за забава за исковия период е в
размер на 191,21лв., за която сума искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен.
Относно възражението за давност – връщането на предоставената за ползване сума на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/. Приложима по отношение на това задължение е общата
5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Относно разноските: Страните са си направили взаимно възражения за прекомерност на
претендираното адвокатстко възнаграждение. Минималният размер по чл.7, ал.2, т.2 вр.
чл.2, ал.5 НМРАВ е 768,14лв. за исковото произовдство и 600лв. -за заповедното, като на
ответника адвокатско възнаграждение за заповедното произовдство не се дължи, поради
което и такова не следва да се присъжда на адв. Билева. Претендираните суми за адвокатски
възнаграждения и от двете страни не надхвърлят посочените минимуми. Общият размер на
разноските на ищеца е 1454,97лв., следва да му се присъдят 1439,30лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
На адв. С. следва да се присъди сумата 7,73лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
3
Ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да платят по сметка на СРС сумата
49,45лв., тъй като съдът е допуснал ССчЕ по въпроси, касаещи възражения в отговора на
исковата молба.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. С. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
МЛАДОСТ 2, бл.204, вх.3, ет.1, ап.48 и Н. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
МЛАДОСТ 2, бл.204, вх.1, ет.1, ап.48, дължат солидарно на *** АД с ЕИК: *** и адрес: гр.
София, УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №33724/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 2 882,99 лева - главница по Договор за потребителски кредит № FL770411 и 1 бр.
Анекс от 30.04.2015 г. за период от 19.01.2021 г. до 05.06.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането,
- 435,98 лева - договорна лихва за период от 19.02.2021 г. до 22.03.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането,
- 191,21лв. - мораторна лихва за период от 19.02.2021 г. до 05.06.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 191,21лв. до предявения размер от 230,33 лева
- 35,00 лева - такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски
кредит, за периода от 19.02.2021 г. до 05.06.2022 г.,
- 48,00 лева - разноски за уведомяване.
ОСЪЖДА Л. С. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, бл.204,
вх.3, ет.1, ап.48 и Н. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, бл.204,
вх.1, ет.1, ап.48, да платят солидарно на *** АД с ЕИК: *** и адрес: гр. София,
УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, сумата 1439,30лв. – разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА *** АД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, да
плати на адв. В. Филипов С. с ЕГН **********, гр. София, ул. Гургулят №31 сумата 7,73лв.
– адвокатско възнаграждение за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
4
исковете.
ОСЪЖДА Л. С. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, бл.204,
вх.3, ет.1, ап.48 и Н. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, бл.204,
вх.1, ет.1, ап.48, да платят солидарно на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 49,45лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5