№ 2158
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330204558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-3389-
000149/18.07.2022г., издадено от *** в ОДМВР- ПЛОВДИВ, 06 РУ-Пловдив,
с което на Д. Г. Ч., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
02.08.2022г., а жалбата е подадена на 09.08.2022г.), от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
От фактическа страна се установява, че на 02.04.2022г. в 16,30ч. в гр.
Пловдив, бул. „Освобождение“ № 1, жалб. Ч. управлявал МПС „Опел Астра“
с рег. № ****, собственост на П. С. Г.. Жалб. Ч. бил спрян от екип на 06 РУ –
Пловдив, като св. С. извършил проверка и установил, че на 09.03.2022г.
регистрацията на управляваният автомобил е била прекратена служебно с
отбелязване в АИС на основание чл. 140, ал. 10 от ЗДвП. Св. С. съставил акт
за така констатираното, като била сезирана РП-Пловдив за преценка за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С постановление за
отказ да се образува ДП от 20.06.2022г. прокурорът счел, че липсва състав на
престъпление, поради което изпратил преписката на началника на 06 РУ-
Пловдив за преценка за реализиране на административнонаказателна
отговорност. Административнонаказващият орган приел, че е налице състав
на нарушение, поради което издал процесното НП.
В хода на съдебното производство от съда е била изискана справка за
извършено уведомяване на собственика на процесното МПС, като видно от
писмо рег. № 103000-17388/31.08.2022г. системата автоматично е прекратила
регистрацията на МПС-то, като липсват данни да е изпращано уведомление
до собственика на МПС.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за
установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е
извършил дистанционна справка, при която е получил информация от
системата АИС, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с
прекратена регистрация. Изяснява се и причината за дерегистрацията, а
2
именно липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Показанията на свидетеля се подкрепят от събраните
писмени доказателства по делото, поради което се ценят като достоверни.
Безспорно се явява и обстоятелството, че към 02.04.2022г.
регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил „Опел Астра“ с
рег. № **** е била прекратена, като това е видно от справката за регистрация
на автомобила, видно от която на 09.03.2022г. регистрацията е била
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а на 06.04.2022г. същата е
била възстановена. Безспорно се доказва и че уведомление до собственика на
превозното средство не е било изпращано, като в доказателствената тежест на
административнонаказващия орган е било да представи доказателства в хода
на съдебното следствие за този факт, което не е било сторено, като и в
деловодната система на сектор „Пътна полиция“-Пловдив липсват данни
такова уведомление да е било изпращано.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност. АУАН се потвърждава че е издаден и от лице,
посочено в Заповед № 317з-11675-31.12.2021г. и оправомощено да издава
актове по ЗДвП.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено
при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай
деянието, осъществено от жалбоподателя Ч., е несъставомерно както от
обективна страна, така и от субективна страна. По делото не се доказва в
обективната действителност да са осъществени всички признаци, включени в
състава на нарушението. Липсата на който и да е съставомерен признак
препятства възможността цялата деятелност да се квалифицира като
нарушение от съответния вид.
В конкретния случай в автоматизираната информационна система на
МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек
автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За разлика от останалите
хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-
3
45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е
предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното
средство. Граматически то е въведено със съединителния съюз "и" – "и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство ". По делото не се
доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към
датата на деянието, а и към датата на изискване на справката. Както вече се
посочи, доказателствената тежест в процеса се носи от
административнонаказващия орган, а съгласно постъпилия отговор с рег.
№ 103000-17388/31.08.2022г. не са предприемани действия по уведомяването
на собственика на автомобила за прекратената регистрация. Следователно от
обективна страна липсва признак от фактическия състав на нарушението.
На следващо място предвид изричното предвиждане в закона за
уведомяване на собственика следва да се приеме, че е налице хипотеза на
изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта
като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението
за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно
допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях
деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй
като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяването на
регистрацията.
За пълнота следва да се посочи, че задължението за уведомяване по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса
за застраховането - така Решение № 80/25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022 г.
на Административен съд – Стара Загора.
По тези съображения съдът приема, че административнонаказващият
орган в настоящия случай е процедирал, както в останалите хипотези на
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и така е
игнорирал особеността на процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доказано
по делото е, че липсва уведомяване на собственика на процесното ППС, с
което процедурата е нарушена, поради което и деянието, санкционирано с
обжалваното наказателно постановление, е несъставомерно.
Съдебната практика на административните съдилища по приложението
на състава по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП също трайно и последователно приема,
че тази хипотеза на прекратяването на регистрация на ППС е специална
4
спрямо останалите случаи и включва задължение за администрацията по
уведомяване на собственика на автомобила – така и Решение № 775 от
07.06.2022 г. по к. а. н. д. № 830/2022 г. на Административен съд – Варна -
"не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който
кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на
собственика за това", Решение № 80 от 25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022
г. на Административен съд – Стара Загора – „При липсата на уведомяване на
собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, ползвателят на
автомобила към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140
от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за
факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в
хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП“; Решение № 1497 от 15.10.2021 г. по
к. а. н. д. № 1765/2021 г. на Административен съд – Бургас – „Това
задължение на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че
съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът е наясно с
прекратената по служебен път регистрация и въпреки това управлява
МПС“; Решение № 104 от 09.03.2022 г. по к. а. н. д. № 46/2022 г. на
Административен съд – Враца ; Решение № 116 от 01.06.2022 г. по к. а. н. д.
№ 113/2022 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 979 от
04.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1114/2020 г. на Административен съд –
Пазарджик, Решение № 195 от 28.10.2022 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. №
205/2022 г., Решение № 783 от 20.10.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.
№ 734/2022 г., Решение № 330 от 14.10.2022 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д.
№ 375/2022 г. и много други
Липсата на уведомяване на собственика е прието като изключващо
вината обстоятелство и в Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. а. н. д. №
312/2022 г. на Административен съд – Пловдив, разглеждащо казус относно
прекратена регистрация на различно от процесното основание. Изводите по
прилагането на материалния закон обаче намират съответно приложение и в
настоящата хипотеза.
Така мотивиран, съдът приема, че от обективна страна не е изпълнено
включеното в състава на нарушението изискване за уведомяване на
собственика на превозното средство за прекратената регистрация. Тази
непълнота в процедурата представлява неин съществен порок и е основание
за отмяна на наказателното постановление поради несъставомерност на
5
деянието.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно, поради което и следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лв. Съдът обсъди
възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото
се явява основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание
с разпит само на един свидетел, без да са били назначавани експертизи или да
са били разпитвани повече свидетели. Поради това и възнаграждението
следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на
сключването на договора размер съгласно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, а именно – до размер от 300 лв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая юридическото лице, в
структурата на което е административният орган, се явява ОДМВР-Пловдив,
поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3389-000149/18.07.2022г.,
издадено от *** в ОДМВР- ПЛОВДИВ, 06 РУ-Пловдив, с което на Д. Г. Ч.,
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
6
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7