Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260005
14.08.2020
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8015 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
e осъдителен иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД от В.Н.Р. срещу Р.Н.Р.-А..
Твърди се, че страните са деца и
единствените наследници на Н. К. Р., починала на ****. Преди нейната смърт, на ***.,
****. и ****. ответницата, притежавайки пълномощно от наследодателката,
изтеглила от банковите й сметки няколко суми в лева и щатски долари, в общ
размер и равностойност от 30 160.45 лева. Въз връзка с тези действия между
наследодателката и ответницата възникнало правоотношение по договор за поръчка,
с предмет тегленето на сумите. Твърди, че ответницата не била дала сметка на
доветителката си за изтеглените суми, нито ги била предала. Поради това ищецът като
наследник, поискал отчет и връщане на средствата в наследството. Отчет не бил
предоставен и ответницата следвало да внесе сумата в наследствената маса.
Предвид неизпълнението иска, като наследник на Н. Р., осъждането на ответницата
да му заплати половината от изтеглените средства, а именно 15080.23 лева, ведно
с законната лихва от подаването на исковата молба. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответницата подава
отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и размер.
Твърди, че грижите за наследодателката са били осъществявани от нея, чрез
изпращането на парични средства от чужбина и доходи от наем. Възразява, че
всички изтеглени суми били на ответницата и не дължала отчет на
наследодателката. Същата преди смъртта си дала съгласие ответницата да изтегли
всички налични по сметките средства, за да погаси нейни задължения във връзка с
лечения и заеми, а с останалите да се разпореди както намери за добре, защото й
ги дарявала. Дава подробен отчет на изразходваните средства. Иска отхвърляне на
претенцията. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада
на делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване за отделени
обстоятелствата, че на 14.12.2018г., 03.01.2019г. и 04.01.2019г.
ответницата, притежавайки пълномощно от наследодателката, изтеглила от
банковите й сметки няколко суми в лева и щатски долари, в общ размер и равностойност
от 30 160.45 лева. Тези факти се установяват и от
представеното от ищеца извлечение от сметките и представеното от ответницата
пълномощно от 14.12.2018г.
Съгласно
практиката във връзка с тези правоотношения (Решение № 338 от 27.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 706/2017 г., IV г. о., ГК) овластяването на едно лице да
извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да възникне
било по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е
най-често използвания способ за учредяване на представителна власт. По своето
същество то представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се
нуждае от получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане.
Тъй като никой не може да бъде задължен, чрез едностранно изявление, да
извършва действия, то узнаването на упълномощаването не
създава правно задължение на упълномощения да извършва действия. Чрез
упълномощаването се създава само представителната власт на пълномощника, но не
се задължава представителят да извършва правни действия и да упражнява
представителната власт. Затова неговото бездействие не може да увреди
упълномощителя. Задължението на представителя да извършва правни действия от
името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от
сключения между тях договор. Затова когато упълномощаването се извършва чрез
едностранна сделка то почти винаги се съпровожда от договор, който най-често е
договор за поръчка. Самото представителство включва както вътрешни, така и
външни отношения. Вътрешни са тези между упълномощителя и представителя, а
външни тези между упълномощителя и третото лице, между което лице и
представителя се разменят изявления (при прякото представителство) или между
представителя и третото лице (при косвеното представителство). Упълномощаването
определя съдържанието на външните отношения, а вътрешните се определят от
договора. Представителната власт се упражнява за изпълнение на задължението по
договора, като от начина на това упражняване зависи дали задълженото лице ще изпълни
задълженията си по договора. Самото упълномощаване не представлява предложение
за сключването на такъв договор, но с
упражняването на представителната си власт пълномощникът може да се обвърже от
договор за поръчка, със съдържане според извършените в рамките на
упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля
за това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля. Самото
упълномощаване обаче може да бъде конклудентно действие, с което се приема
предложението за сключването на договор за поръчка. Когато с упражняването на
представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е
длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото,
което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да
му предаде всичко което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи
това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд
интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка,
поради което носи отговорност за това неизпълнение.
Предвид горното
тълкуване и с оглед безспорните факти, между Н. К. Р. (наследодател на двете
страни) и ответницата Р.Н.Р.-А. е възникнало материално правно отношение, на основание
на пълномощното за разпореждането със средства от банковите сметки в „Юробанк
България“ и „Сосиете женерал Експресбанк“. С факта на изтеглянето на сумите от
страна на ответницата между двете са възникнали правоотношения по договор за
поръчка. С оглед обема на задълженията си по този договор ответницата е
трябвало да предаде на Н. К. Р. изтеглените от нейната банкова сметка ***а
упълномощителката. Поради това съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД довереникът е длъжен
да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника
задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет
за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с
изпълнението. Това задължение е такова за действие, а не за бездействие, поради
което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни действия от
страна на длъжника (довереник), като именно от тези действия, той черпи изгодни
за себе си правни последици. Затова при предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД ответникът
(довереник) носи доказателствената тежест за установяване на това, че е
уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за това
изпълнение, както и че му е предал всичко, което е получил във връзка с
изпълнението. С отговора на исковата молба ответницата дава отчет за
изразходваните средства, но не доказва всички плащания да са извършени в полза
на Н. Р..
Установява се плащането на сумата от
общо 2403 лева за осигуряване на грижи от дружеството „Деспа 2008“ ЕООД и за
разходи за храна, лекарства и консумативи. От представените разписки, фискални
бонове и ССЕ е видно, че са били извършени три плащания- 1233 лева, 1170 лева и
600 лева. Към сметката следва да бъде включено и плащането от 600 лева, тъй
като с категоричност се установява ангажирането на служител на дружеството за
осигуряване на грижи за Н. Р. за периода декември 2018г.-януари 2019г., когато
тя е била в тежко здравословно състояние, видно от медицинската документация и
свидетелските показания. За периода несъмнено е било необходимо купуването на
храна, лекарства и консумативи за осъществяването на грижите. Тъй като няма
данни тези разходи да са били поети с други средства, следва да бъдат
приспаднати от общата изтеглена сума. Възражението на ищца, за изпълнение на
морален дълг на ответницата не могат са се възприемат, защото не се установява
плащанията да са били направени с нейни лисни средства, и всички са извършени
преди смъртта на наследодателката.
Установява се и плащането на сумата
от 1705 лева за погребението на Н. Р. и сумата от 436 лева за урнополагане и
други разходи във връзка със смъртта й. Разходите за погребение не
представляват част от отчета, който ответницата би могла да даде на доверителя,
защото са извършени след смъртта, а няма доказателства Н. Р. приживе да е
възложила ползването на сумите с тази цел. Въпреки това, доколкото извършването
на погребение на починалия представлява морален
дълг на всички наследници, съдът намира, че ищецът също следва да участва в
тези разходи съответно на наследствените си права. Ето защо половината от
сумата следва да бъде приспадната.
Следва да се приспадне и сумата от
240 лева, платена за балонен екстрактор в „Еврохоспитал Пловдив“ ООД- лист 121
от делото.
Останалите
описани в отговора разходи не следва да се приспадат, защото не се установява
да са извършени или да са били в полза на Н. Р..
За сумата от 2500 лева за жена,
която да осъществява ежедневни грижи, както и за пазаруване и плащане на
разходи няма събрани категорични доказателства. За осъществяването на грижи от
втора жена, освен служителката на „Деспа-2008“ ООД има данни в показанията на
свидетелите на ответницата. Никой от тях не споменава какви суми са били
плащани и кога са извършвани тези плащания. Няма доказателства, коя е била тази
жена, кога се е грижела за Н. Р., предвид ангажирането на професионални грижи,
и каква заплата е получавала за предоставянето на тази услуга. Освен това за
периода до месец ноември 2018г. грижите са полагани от свид. Ц. И., а през голяма
част от останалото време до смъртта на Н. Р., до нея е била самата ответница.
Плащането на сумата от 359.40 лева
се установява от представения фискален бон. От разписката е видно, че плащането
е извършено с карта „Visa electron” на името на ответница. Няма данни за
какво точно са извършени тези разходи. Дори да се приемат твърденията за помен
на починалата, предвид дата на плащане, те отново не могат да бъдат отчетени.
Няма доказателства ищецът да е присъствал и да е участвал в организирането на
събитието, поради което разходите следва да останат за близките, които са
инициирали мероприятието, след като единствено те са решили при какви условия
да бъде проведено.
Разходите
от 150 лева за надпис на гроба на починалата не се установяват от ангажираните
писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели.
Разходите от 250 лева за изготвяне
на пълномощно и консултация са по договор сключен с ответницата и тя се явява
задължена да заплати същите, като не се установява от събраните гласни
доказателствени средства да е имало уговорка за възстановяването им от Н. Р..
Този извод се потвърждава и от самото писмо, което е изготвено от името на
ответницата, а не от името на наследодателката.
Разходите в размер на 7000 лева за
лекарства, медицински консумативи, осигуряване на банки с кръв и капки за очи
се установяват до 240 лева за балонен екстрактор, както бе посочено по-горе. В
представените от „Еврохоспитал Пловдив“ ЕООД и страните документи няма данни за
други плащания, извършени след първото теглене от 14.12.2018г. Съдът констатира
още едно плащане в размер на 1200 лева, но същото е извършено на 07.11.2018г.,
преди тегленето на процесните суми. Освен това от представения служебен бон е
видно, че плащането е извършено с карта, а от представената на лист 288
обобщена сметка, се установява плащане в размер на 703.85 щатски долара
(приблизително 1200 лева) към същото дружество, извършено от съпругата на
ищеца.
Разходите от 1000 лева за закупуване
на инвалидна количка, антидекубитален дюшек и комбиниран тоалетен стол не се
установяват от събраните доказателства. За извършването на такива не се
констатират писмени доказателства, а свидетелите не излагат факти в такава
насока.
Не се установяват и разходи от 250
лева за придружител в „Еврохоспитал Пловдив“ ООД, като следва да се има
предвид, че за този период са били ангажирани професионални грижи за Н. Р.,
като твърди и ангажирането на втора жена със същите задължения.
Не се доказват и разходи от 125 лева
за престой в хладилна камера. За такъв има данни единствено от документите във
връзка с погребението, но те бяха отчетени по-горе.
Плащането на сумата от 1974.40 щатски
долара и 1525.25 щатски долара за самолетни билети се доказва от приложените
към отговора документи. От събраните гласни доказателствени средства не се
установява между починалата и ответницата да е имало уговорка за възстановяване
на средствата след нейното пристигане. В тази насока не се излагат факти от
никой от свидетелите, поради което тези стойности не могат да бъдат взети
предвид при отчитането на изтеглените суми.
Не се установяват и ежемесечни
плащания за храна, ел. енергия, вода, интернет, телефон и обслужване на общи
части за период от 1 година. За конкретния размер на същите няма ангажирани
доказателства, от показанията на свидетеля Н. Н. се установява, че той е
извършвал периодично плащанията със средства предоставени му от самата Н. Р..
Никой от останалите свидетели не излага обстоятелства за периода декември
2018-януари 2019г. ответницата да е плащала задължения на Н. Р..
Не следва да се приспадат и сумите
от 4000 лева и 3500 лева за върнати заеми на Н. Р.. За подобни суми има данни
единствено в показанията на свидетеля А. Свидетелят не излага конкретни факти
за това кога е предоставил средствата и в какъв размер са били те. Казва
единствено, че за периода са били 7500 лева и са му върнати от Р. на два пъти-
през месец януари 4000 лева и през месец март 3500 лева. Според показанията му
предоставените заеми са били по искания на ответницата Р.Р.-А., а не на Н. Р.,
поради това тя би следвало да се явява страна по тези правоотношения и не се
твърди да е имало уговорка за възстановяването им от нейната майка. На следващо
място, трябва да се има предвид, че от показанията се установява припокриване
на описаните в отговора на исковата молба разходи и заемите, защото заявява, че
е давал пари на жените, които са полагали грижи за Н. Р., носил е пари в
агенцията, която е била ангажирана да я гледа и е дал 1500 лева за
погребението. Разходи за всички тези дейности са посочени от ответницата
отделно в отговора на исковата молба и не могат да бъдат отчитани повторно,
като погасяване на заеми. Освен това, се констатира и съществено разминаване в
изложените от страната факти и показанията на свидетеля, като се твърди, че
заемите са били върнати на две различни
лица, без за се посочва кои са те,
а от показанията излиза, че всъщност лицето е едно и заемите не са два, а
множество- неизвестен брой и размер, които са били върнати на два пъти. Друго
разминаване има относно плащането на наема, като свидетелят заявява, че не е
плащал наеми след 2012г., а в отговора на исковата молба се твърди, че след
2012г. немите са били плащани в брой на Н. Р.. Поради липсата на конкретика за
времето и размера на предоставяните средства, припокриването на
предназначението на даваните суми и предвид разминаването между твърденията на
страната и показанията на самия свидетел, съдът намира изложените от него
обстоятелства не следва да бъдат кредитирани, а сумата от общо 7500 лева да не
бъде приспадана, като изразходвана в полза на Н.Р..
Предоставените от ответницата на Н. Р.
парични средства за 2014, 2015 и 2018г. също не могат да бъдат взети предвид.
На първо място за тях няма никакви конкретни факти в показанията на
свидетелите. Всички говорят за това, че Н. Р. им е казвала, че дъщеря й и праща
пари, но никой не възприел самите предавания, нито знае за размера на
изпращаните суми и времето, когато е станало това. Дори да се приеме
твърдението, след предаването им сумите са станали собственост на Н. Р. и
единствено тя е можела да се разпорежда с тях.
На последно място, не се установява
и твърдението за извършено от Н. Р. дарение на сумите по сметките на
ответницата. Данни за извършени действия със средствата по сметките има
единствено в показанията на свидетелката М., която заявява, че Н. Р. е казала
преди да влезе последно в болницата, че парите в банката ги дава на
ответницата. Този разговор следва да се е провел преди 06.12.2018г., когато от
данните по делото Н. Р. последно е била приета в болница. Малко след това, в
самата болница, видно от заверката на нотариуса, е било подписано и
пълномощното, с което е оправомощена ответницата да оперира със средствата по
банковите сметки. В самото пълномощно не е извършено изрично разпореждане със
средствата, като ответницата е упълномощена да тегли и оперира с наличностите,
както намери за добре, но от името на
Н. Р.. При тези доказателства, съдът намира, че не се установява извършено от
наследодателката дарение на средствата в полза на ответницата. Изявлението на наследодателката, че „дава парите на Р.“, не може да се приеме за сключване на дарение,
защото от показанията на останалите свидетели се установява, че ответницата се
е грижила за майката си през последните месеци и с парите по сметките всъщност
е осъществявала издръжката й. В тази насока е съставено пълномощното, като
както в него, така и в показанията няма удостоверено изявление за извършване на
дарение. Точно обратното, в отговора на исковата молба се твърди, че Н. Р. е
предоставила пълномощното и сумите за погасяването на разходите по лечението й,
като е нямало как да знае към началото на декември 2018г. колко време ще
продължи то, нито какви средства ще са необходими.
Дарението е едностранен договор,
който изисква и изявление на дарения, че приема дарението, а съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД формата за действителност на дарение на движими
вещи е писмена с нотариална заверка на подписа, или чрез предаване. По делото
не се доказва предаване на вещите, защото не се установява отчитането им, а
изявлението за даването им е направено преди това. Няма доказателства и за
изявление от ответницата за приемане на дарението, нито писмен договор между
страните за това. Определение № 522 от 23.11.2018 г. на ВКС по гр. д. №
699/2018 г., I г. о., ГК.
С оглед на
изложеното, ответницата е дължала на Н. Р. отчет за действията, за които са
били изразходвани изтеглените суми. В случай, извършването на такъв не е
доказано, поради което дължи възстановяване на сумите, без разходите, които са
отишли в полза на наследодателката, а именно: 2403 лева, 1705 лева, 436 лева и
240 лева, общо в размер на 4784 лева. Единствено те следва да бъде отчетена от
изтеглените 30160.45 лева, като се получава разлика от 25 376.45 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД,
довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което
е получил в изпълнение на поръчката. Ответницата не е доказала, че е предала сумата
от 25 376.45 лева на наследодателката, нито че е изразходвала същата за
нейни нужди, поради което дължи изпълнение на това задължение. Предвид смъртта
на доверителката, правата са преминали към нейните наследници- насрещните
страни по делото, поравно. Поради това ответницата следва да бъда осъдена да
заплати на ищеца сумата от 12 688.22 лева. За разликата до 15 080.23
лева претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
2101.95 лева разноски, съразмерно на уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъди сумата
от 6.34 лева разноски за ССЕ, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Н.Р.- А., ЕГН **********,
да заплати на В.Н.Р., ЕГН **********,
сумата от 12 688.22 лева- представляваща
стойността на половината от паричните средства, изтеглени от Р.Н.Р.-А. на
14.12.2018г., 03.01.2019г. и 04.01.2019г. от банкови сметки на Н. К. Р.,
починала на 16.01.2019г., като неин пълномощник, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 21.05.2019г. до изплащането на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 12 688.22 лева ДО
15 080.23 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.Н.Р.- А., ЕГН **********,
да заплати на В.Н.Р., ЕГН **********,
сумата от 2101.95 лева- разноски по
делото по съразмерност.
ОСЪЖДА В.Н.Р., ЕГН **********,
да заплати на Р.Н.Р.- А., ЕГН **********,
сумата от 6.34 лева- разноски по
делото по съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.