Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 4448 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Айкард“ АД срещу наказателно постановление № 38-79/04.08.2019
г., издадено от Д.З.Г. – председател на Държавна агенция „Национална
сигурност“, с което на въззивното дружество на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 53 ЗАНН и чл. 23, ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари (отменен 31.03.2018 г.) е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 4, ал. 1 от ЗМИП (отменен 31.03.2018 г.)
вр. чл. 2, ал. 1 ППЗМИП (отм. 12.01.2019 г.).
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито
съдебно заседание дружеството – жалбоподател чрез процесуалния си представител
адв. С.Ц. поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното открито
съдебно заседание въззиваемата страна ДАНС чрез процесуалния си представител И.С.
(държавен служител с юридическо образование) излага становище за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли за
потвърждаване на същото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и
доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Въззивното дружество „А.“ АД е
лицензирано от БНБ като дружество за електронни пари. Същото е със седалище и
адрес на управление *** 1.
На
11.01.2018 г. в гр. Варна въззивното дружество „А.“ АД установило търговски
отношения с клиент с идентификатори Walet ID : 1169725 и Walet number 40785066040 – Sebastian Popa чрез дистанционно въвеждане от страна на последния
на идентификационните му данни на сайта (мобилно приложение) и приемане на
Общите условия на продукта LeuPay Wallet.
Посоченият клиент бил
идентифициран с чуждестранно свидетелство за управление на МПС, а именно DRIVING LICENCE № POPA9804220S99SB14.
Свид.
Д.Л.П. – служител при ДАНС приела, че въззивното дружество не е изпълнило
задължението си да идентифицира клиента чрез официален документ за самоличност
при установяване на търговски/професионални отношения по смисъла на пар. 1, т.
1 от ДР на ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018 г.), за което съставила АУАН,
предявен и подписан от пълномощник на въззивното дружество.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
въззивното дружество е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН,
като на 04.08.2019 г. Д.З.Г. – председател на ДАНС, приел идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в АУАН, и издал обжалваното наказателно
постановление.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на
св. Д.Л.П. и писмени доказателства: протокол за доброволно предаване, клиентско
досие на Sebastian Popa, договор за
LeuPay сметка на iCard с последно изменение от 05.02.2018 г., договор за LeuPay
сметка на iCard с последно изменение от 23.11.2017 г., превод на свидетелство
за управление на МПС на Себастиан Попа, свидетелство за управление на МПС на
Себастиан Попа, разпечатка (netverify by Jumio).
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. Д.Л.П. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на представените по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира и събраните
по делото писмени доказателства като обективни и достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
Посочените гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, обсъдени и ценени поотделно и
в тяхната съвкупност, установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях
съдът изгради своите фактически изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка
не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на
чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМИП (отменен
31.03.2018 г.) лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират
клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения, в т. ч.
при откриване на сметка, както и при извършване на операция или сключване на
сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а
лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, 9 - 11, 13, 28 и 32 - и при извършване на
операция или сключване на сделка в наличност на стойност над 10 000 лв. или
тяхната равностойност в чужда валута. Не се допуска откриване или поддържане на
анонимна сметка или сметка на фиктивно име.
Разпоредбата на чл. чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМИП (отменен 31.03.2018 г.) въвежда задължение идентифицирането на
клиентите и проверката на тяхната идентификация да се извършват за физическите лица - чрез
представяне на официален документ за самоличност. В чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. 12.01.2019 г.)
е посочено, че идентифицирането и проверката на идентификацията на
физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 61 от Договора за
функционирането на Европейския съюз докато не бъдат отменени
ограниченията върху свободното предлагане на услуги всяка държава-членка има
право да прилага такива ограничения, без да прави разлика на основание
гражданство или пребиваване на всички лица, които предлагат услуги по смисъла
на член 56, първа алинея. В чл. 56, ал. 1 от ДФЕС е посочено, че в следващите
разпоредби се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в
рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се
установили в държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за
което са предназначени услугите.
Доколкото по отношение на български
граждани на територията на Република България е допустимо същите да
удостоверяват самоличността си със свидетелство за управление на МПС (по арг.
от чл. 3, ал. 2 ЗБЛД – свидетелството за управление на моторно превозно
средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно
средство, а за български граждани - и самоличността на територията на Република
България, чрез съдържащите се в него данни), то съдът, че това е допустимо и по
отношение на самоличността на чуждите граждани, т.е. граждани на друга държава
– членка също могат да удостоверят самоличността си чрез свидетелство за
управление на МПС. Този извод съдът прави на основата на посочените по-горе
разпоредби от ДФЕС и във връзка с чл. 21, т. 2 от Хартата на основните права на
ЕС, която се прилага, доколкото в случая са приложими разпоредби от ДФЕС.
Съгласно последната разпоредба в областта на прилагане на
Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка
форма на дискриминация, основана на гражданството.
Следователно смисълът на посочените
като нарушени разпоредби на ЗМИП (отменен
31.03.2018 г.) е самоличността да бъде удостоверена с официален
документ за самоличност, като по изложените вече съображения съдът намира, че
това може да бъде и свидетелство за управление на МПС.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния
закон, поради което като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-79/04.08.2019 г., издадено от Д.З.Г. – председател на Държавна агенция
„Национална сигурност“, с което на въззивното дружество на основание чл. 3, ал.
1 и ал. 2 и чл. 53 ЗАНН и чл. 23, ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари (отм.) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
за нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари (отменен 31.03.2018 г.) вр. чл. 2, ал. 1 ППЗМИП (отм. 12.01.2019 г.).
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: