Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Плевен, 21.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА
при участието на секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 2950 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от П.Ц.Н. с ЕГН ********** *** против Т.П. ЕАД ***. Ищецът твърди, че по заявление на ответника било образувано ч.гр.дело №5621/2015г. и издадена заповед за изпълнение за сумата от 2806,66 лева, представляваща главница за предоставена, но незаплатена топлоенергия в периода 01.11.2005г. – 30.04.2015г. и сумата от 1691,17 лева лихва за забава и разноски в размер на 89,96 лева. Твърди, че заповедта за изпълнение не била връчена на длъжника, но в разписката било отбелязано, че е връчена при отказ, поради което съдът разпоредил длъжникът да се счита редовно уведомен за издадената заповед. Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е влязла в сила на 30.11.2015г., а на 08.02.2016г. бил издаден изпълнителен лист. Ищецът твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №140/2019г., а с покана за доброволно изпълнение ищецът бил уведомен за образуваното дело. Твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение до момента на образуване на изпълнителното производство бил изтекъл срок и вземането било погасено по давност. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 2806,66 лева главница и 1691,17 лева лихва за забава върху нея, както и 89,96 лева разноски за държавна такса и 120 лева ***.възнаграждение.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че същият е недопустим и моли съда да прекрати делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Преди
заседанието е подадена молба от ищеца да бъде даден ход на делото и делото да
се гледа в негово отсъствие.
Ответникът се представлява от ***. М., който
поддържа подадения по делото писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и съобразно чл.235, ал.2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск и в тежест на ответната страна е да установи
съществуването на задължението по процесния изпълнителен лист, като в тежест на
ищцовата страна е да установи твърдението си за изтекла погасителна давност.
Претенцията е допустима. Ако длъжникът не
възрази в срок, заповедта влиза в сила, а единствената възможност за оспорване
на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК. Извън
тях и след срока по чл.424, ал.2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга
форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд
отмяна на заповедта за изпълнение на основанията по чл.423 ГПК. Когато е
предявен отрицателен установителен иск, в който ищецът се основава само на
факти и обстоятелства настъпили до изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК, то
същият би бил недопустим /така определение
№ 292 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 156/2011 г., III г. о. и
определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о./.
По настоящето дело, ищецът се позовава на погасителна давност, настъпила за
периода 30.11.2015г. – 23.01.2019г. , т.е. след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
Видно от ч. гр. д. №5621/2015г. заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 06.11.2015г.
Заповедта за изпълнение е издадена на 09.11.2015г., връчена е на ответника при
отказ на 16.11.2015г. и е влязла в сила на 30.11.2015г., а изпълнителния лист
по нея е издаден на 08.02.2016г. С подаването на исковата молба ищецът се
позовава на новонастъпил факт, а именно период от време изминал след датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Разглеждането на твърденията за
настъпила погасителна давност касае периода от влизане в сила на заповедта за
изпълнение (30.11.2015г.) до датата на образуване на изпълнителното
производство (23.01.2019г.)
В случая се касае за периодични вземания, които
се погасяват с кратката тригодишна давност, според нормата на чл.111 ЗЗД, като
извършените действия след изтичане на давността, не могат да породят своите
правни последици. Вземанията за цена на отдадена топлинна енергия покриват
признаците на понятието „периодични плащания”, което налага извода, че
приложима по отношение на тях е кратката тригодишна погасителна давност, установена в чл.111,
б.”в” ЗЗД (Решение № 9 от 12.09.2013 г.
по т. д. № 616/2011 г. на II т. о., решение № 54 от 13.05.2011 г. ПО т. д. №
456/2010 г., І т. о. на ВКС, решение № 397/14.12.2012г., по гр.д. № 520/2012г.
на ІІІ г.о. на ВКС и др.).
С даденото по т.14 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК разрешение се прие, че
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по чл.242 ГПК отм. не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.„в” ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. В т.10 от същото се приема, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Приема се, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
В случая давността би могла да бъде прекъсната с подаване на молба за
образуване на изпълнително дело, и то ако е редовна молбата. Такава молба е
подадена едва на 23.01.2019г., когато тригодишната давност от влизане в сила на
заповедта за изпълнение (30.11.2015г.) е била вече изтекла.
Поради изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло като следва да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че П.Ц.Н. с ЕГН ********** *** не
дължи на „Т.П.“ ЕАД ***, представлявано от ***, сумата от 2806,66 лева
представляваща главница за потребена топлинна енергия в периода 01.11.2005г. –
30.04.2015г., сумата от 1691,17 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 03.01.2006г. – 16.10.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 06.11.2015г. до окончателното изплащане, както и
разноски в размер на 89,96 лева за държавна такса и 120 лева ***.възнаграждение.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските по делото в размер на 738,32 лева съобразно представения списък.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.П.“ ЕАД ***,
представлявано от ***, на основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, че П.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Т.П.“ ЕАД ***, представлявано от ***, сумата от 2806,66 лева представляваща
главница за потребена топлинна енергия в периода 01.11.2005г. – 30.04.2015г.,
сумата от 1691,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 03.01.2006г. – 16.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 06.11.2015г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер
на 89,96 лева за държавна такса и 120 лева ***.възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.П.“ ЕАД ***, представлявано от *** да заплати на П.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 738,32 лева – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: