№ 723
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110139355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК
Образувано е по предявени от Р. Д. М. против В. Д. Н. съединени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК за увеличаваме размера на месечната издръжка на издръжка на
общото дете на страните София В.ова Н.а, от 220лв. на 550 лв. съединен с иск с правно
основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за постановяване на съдебно решение за
заместване на съгласието на бащата за издаване на необходимите за това лични документи, а
именно паспорт на детето и за пътуването на детето извън страната, а именно до държавите
–членки на ЕС и Великобритания, Албания и Турция с цел туризъм за срок от седем години
без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност в рамките на режима
налични отношения между бащата и детето, съгласно постигнатото между родителите
споразумение от 08.11.2021г. моли за постановяване на предварително изпълнение на осн.
чл. 127а, ал. 4 СК. Претендира разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника В. Д. Н. в който оспорва двата
предявени иска като неоснователни. Твърди, че не отговаря на действителното положение
твърдението, че са увеличили разходите на малолетното дете. В същото време твърди, че
разходите му са се увеличили. Още повече, че на 04.10.2021г. е сключил граждански брак с
Ангела Стоянова Н.а, която има две деца, за които трябва да се грижи. Оспорва и вторият
предявен иск като твърди, че никога не е отказвал да подпише и предостави декларация
съгласие за пътуване на детето, но с ищцата имали организационни разногласия по повод
предаването на оригинала на декларацията. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото се установява, че страните са родители на детето София В.ова Н.а, родена
на 09.02.2017г., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0171/15.02.2017г. на Столична Община – район Средец (л.7 от делото).
1
Страните са постигнали помежду си споразумение относно упражняване на
родителските права по отношение на общото им малолетно дете София В.ова Н.а, режима на
лични отношения с неотглеждащия родител и дължимата от него издръжка. Същото е
оформено в писмен вид, подписано на 08.11.2021г. от двамата родители с нотариално
удостоверяване на подписите им с рег. № 15538 и удостоверяване на съдържание с рег. №
15539, акт 146, том VII по описа на нотариус Ивайло Николов с район на действие района
на СРС. Съгласно подписаното споразумение родителските права ще се упражняват от
майката, при която детето ще живее. На бащата – ответникът В. Н. е определен режим на
лични отношения с детето и същият се е задължил да заплаща на малолетното си дете чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 220 лв., считано от
01.11.2021г.
От събраните по делото доказателства (писмени и гласни – чрез разпит на свидетеля
Димитър Иванов Митев, баща на ищцата - кредитирани в съответните части, в които не
пресъздават споделено им от страна по делото, в които части показанията им са вторични и
не са годни да установят релевантни за спора факти ) се установява, че страните по делото са
живели заедно около шест години, по време на които се е родило общото им дете София.
След раздялата имат споразумение за упражняване на родителските права, по силата на
което ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 220лв. Същият е
преустановил заплащането й от месец януари 2022г. В същото време за детето основно се
грижи майката с помощта на нейните родители. Детето не е прието в детска градина и се
наложило да бъде записано в частна такава. Таксата за посещение в детската градина е 800
лв. месечно и се поема изцяло и единствено от майката. Тя поема и разходите за
извънкласни занимания /английски и тренировки по капуейра/, на които детето ходи с
удоволствие като така създава социални контакти извън детската градина. Майката има
желание да пътува в чужбина, но бащата не дал съгласие като няколко пъти отказал да
подпише нужната декларация.
По делото е приет социален доклад от ДСП Сердика, изготвен след среща с детето и
майката. При социалното проучване са установени добри хигиенно –битови условия в
жилището, в което се отглежда детето от неговата майка с помощта на бабата и дядото по
майчина линия. Между детето и майката съществувала здрава емоционална и доверителна
връзка. Детето посещава частна детска градина, ходи допълнително на курсове по
английски език, логопед, танци и спортува. Майката полага много усилия за по-добро
образование на детето и социализацията му. Семейството й има възможност да пътува в
чужбина, но до настоящия момент бащата не оказвал нужното съдействие.
От социалния доклад на ДСП Слатина се установява, че ответникът живее заедно с
новото си семейство – съпруга и нейни две деца от предходна връзка. Бащата е споделил, че
има финансови затруднения и затова не е заплащал издръжка на родното си дете. Бащата не
поддържа регулярни отношения с детето си, въпреки наличието на споразумение за това с
майката.
По делото е постъпило писмо от НАП София с вх. № 228179/26.10.2022г. Към него са
приложени справки за доходите на двамата родители за период от една година преди
депозиране на исковата молба.От тях се установява, че майката – Р. М. работи в“Експириън
България“ ЕАД със средно месечно възнаграждение около 5000 лв., а бащата работи в „От
Просес Технолоджи България“ ЕООД със средно месечно възнаграждение в размер на около
5300 лв.
Към отговора на исковата молба е приложена разпечатка от разговори в електронна
платформа между страните. От нея се установява, че майката и искала от бащата декларация
за пътуване на детето и за снабдяване с паспорт, но последният изразява съгласие за
подписването им, но не осигурява необходимото съдействие за това. Освен това е видно, че
ответникът по неизяснени по делото причини не желае да се вижда са майката, дори по
повод въпроси касаещи общото им дете.
В съдебно заседание, проведено на 05.12.2022г. бащата представи пълномощно ,
2
даваща правото на майката да се снабди сама с паспорт на общото им дете и декларация
съгласие за пътуване на детето. Същите са нотариално заверени на 02.12.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК при спор между родителите относно начина на
упражняване на родителските права съдът следва да определи и издръжка на детето.
Страните не спорят, а и от представеното по делото копие се установява, че по силата на
споразумение, постигнато между страните от 08.11.2021г., в сила от 01.11.2021г.
ответникът В. Н. се е задължил да заплаща на малолетното си дете София Н.а издръжка в
размер на 220 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4 от Постановление на
пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да
покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени
потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е
обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната работна заплата,
или към момента (780лв.) – 195 лева. Или в настоящия случай ответникът се е задължил да
заплаща издръжка на детето си близка до минимума, определен в закона и въпреки това
същият от началото на 2022г. не е изпълнявал това свое задължение, което е поставило
малолетното му дете и неговата майка в затруднено положение.
За успешно провеждане на иска по чл.150 от СК и да бъде изменен размера на
издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена.
Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и
продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и по което може
да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са
налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните съображения:
В случая е налице изменение във възможностите на ответника да предоставя издръжка
на малолетното си дете. Към момента на определяне на актуалния размер на издръжката
същият е реализирал доходи в размер на около 4300 лв. /заявени пред социалните
работници/. От доказателствата в настоящото дело се установява, че същият реализира
средно месечно възнаграждение за последните дванадесет месеца повече от 5300 лв.
Следователно финансовите му възможности са се увеличили почти с 20% през последната
година. Твърдението, че ответникът има ново семейство в което трябва да се грижи за
малолетните деца на своята съпруга е ирелевантно. По делото не се представиха
доказателства, а и несе твърди, че той е осиновил децата на своята съпруга. При това
положение задължението за издръжка към родното му дете има приоритет пред
задължението за издръжка на съпругата и родителите му.
От постигането на споразумение между родителите за дължимата от бащата издръжка е
изминал период повече от една година. Безспорно по делото се установи, че детето посещава
частна детска градина, защото не е прието в общинска такава. Установи се, че таксата за нея
е 800 лв. детето София е на шест години, в предучилищна възраст. Установи се, че същото е
изключително будно и социализирано дете с множество интереси, принос за което явно има
само майката. Тя освен, че поема разходите за тези занимания, организира и логистиката по
посещаването им с помощта на своите родители. Установи се по делото, че ответникът не
само не оказва никакво съдействие на майката, но и не желае да осъществява контакти с нея
по негови си неизяснени по делото причини. При това положение след като същият не
желае да съдейства на другия родител в отглеждането на детето, поне трябва да поеме
половината от разходите за детето. Това именно дава основание на съда да приеме, че е
3
настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била определена издръжката при
постигане на споразумение между страните, поради което и последната следва да бъде
увеличена. Или, съдът намира, че дължимата издръжка в полза на малолетното дете София
от 220 лв., следва да бъде увеличена до размер на 400 лева, считано от 21.07.2022г. - датата
на исковата молба (съобразно искането в тази насока и с оглед на задължителните указания
по т. 21 от ППВС 5-70 г. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно. Издръжката се дължи до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК), като в останалата част и за разликата
до пълния предявен размер от 550,00 лева исковата претенция на майката за издръжка на
детето следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Що се отнася до претенцията на ищеца с правно основание чл.127а СК съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на децата им в чужбина
и за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ
адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД може да не се разреши
напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица,
които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите спора се решава
по реда на чл.127а от СК.
За да е допустимо настоящото производство трябва между родителите на детето да е
налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос, каквото в случая съдът приема, че
съществува с оглед процесуалното поведение на бащата. Към отговора на исковата молба е
приложел разпечатка на текстови съобщения, разменени с ищцата, от които се установява,
че същият изразява съгласие, но цялостното му поведение е шиканиране. Представените в
съдебно заседание оригинали на пълномощно и декларации, подписани и завери на
02.12.2022г. не са достатъчни да установят наличието на съгласие от страна на бащата.
Безспорно е, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република
България, да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява
неговият мироглед, в каквато насока е и разпоредбата на чл.35, ал.1, изр.І от Конституцията
на Република България, според която „всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели“, като според чл. чл.35, ал.1, изр.ІІ КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани“. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на
Европейския съюз е гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз. Това
правото, обаче, включително и правото на всяко дете да е с родителите си по чл.9 от
Конвенцията за защита на правата на детето и правото на личен и семеен живот,
гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека, не сочат на безусловно
задължение към съда да замести съгласието на всеки един от родителите му детето да пътува
с другия родител извън пределите на страната. Съдът дължи произнасяне по този въпрос,
респ. има правомощието да замести съгласието на родител детето му да пътува извън
пределите на Република България, единствено в случаите, в които родителите на детето не
могат да постигнат съгласие по тези въпроси (по арг. от чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК), каквото
съгласие в настоящият случай не може да бъде постигнато, но само ако проектното пътуване
на детето в чужбина е в негов интерес. Съблюдавайки най-добрия интерес на детето,
включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието му и с оглед конкретните
индивидуални обстоятелства на настоящият казус, съобразявайки възраст на детето – шест
години, обстоятелството, че то все още не е започнало основното си образование в страната,
което е задължително, степента на неговата зрялост, с оглед възрастта му и възможността на
майката да му осигури почивка извън страната, мотивират съда да приеме, че разрешението
за пътуване в чужбина на детето Софиядо Държави членки на ЕС, Хърватска, Северна
Македония, Република Сърбия, Република Турция и Великобритания, за неограничен брой
4
пътувания и тяхната продължителност във времето, но без да се променя
местоживеенето на детето в Република България е в най-добър интерес на детето, ако
тези пътувания не съвпадат с определения на бащата режим на лични контакти с
детето. Може да се приеме, че не е налице риск за здравето и/или сигурността на детето
при пътуванията до цитираните дестинации, заедно с майка си или определено от нея трето
лице, доколкото това не и съседните на РБ държави са създадени достатъчно правни
механизми, които да гарантират връщането на детето в страната.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция на майката по
чл.127а СК за заместване съгласието на бащата за пътуване на общото дете на страните
извън страната, следва да бъде уважена, но за срок от седем години.
Що се отнася до срока от седем години, за който съдът намира, че следва да се замести
съгласието на майката детето да пътува извън страната, то същият е съобразен с
конкретиката на настоящия казус, така заявената искова претенция и липсата на
обстоятелства имащи изключителен характер. Относно срока на даваното разрешение
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, още, че този срок е
съобразен с възрастта и интереса на детето, за който именно е длъжен и служебно да следи
(арг. и от чл.127а, ал.3, изр.3 и ал.4 от СК), поради което и не е тясно обвързан от искането
на страните, първоначално заявени или уточнение в последствие, за което не е необходимо
изменение на исковата претенция по реда, предвиден в ГПК, тъй като производството по
делото е по характер спорна съдебна администрация.
Що се отнася до искането за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт
на общото дете на страните, то съдът счита, че претенцията е последица от уваженото
искане за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето извън страната, поради
което и следва да бъде постановено решение, с което да бъде заместено съгласието на
ответника за издаване на паспорти на общото дете на страните.
По разноските:
Разноски по делото се претендират от двете страни, които представят и
доказателства за извършването им. С оглед изхода на делото и характера на настоящото
производство, обаче - спорна съдебна администрация на страните не се следват разноски и
същите следва да останат в тяхна тежест така, както са направени от всяка страна, поради
което и искането на страните за присъждането им следва да бъде оставено без уважение.
За да обоснове този свой извод, съдът съобрази следното :
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е
право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е
постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски.
Съответно съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът пък има право да иска
заплащане на направените от него разноски съобразно отхвърлената част на иска. Като се
има предвид, че претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК и чл.127а СК се разрешава чрез
съдебно администриране се налага извода, че правилото на цитираната законова
разпоредба не намира приложения, така като в теорията се приема и от проф. Ж.Сталев.
Този извод на съда не се променя, от наличието съдебна практика в обратния смисъл -
Определение № 252/25.09.2016г., постановено по ч.г.д.№ 3895/2015г. на ВКС, ІІ ГО. По този
въпрос е налице противоречива съдебна практика, а настоящият съдебен състав застъпва
практиката съобразно, която съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора – Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 3423/2015г., І ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Разпределението
на деловодните разноски по претенции, по които предявяването на молба (искова молба) е
5
законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, не е съобразно правилото на
чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото спора между родители за родителската отговорност, част от
който е и този по чл.127а от СК, се разрешава само по съдебен ред, дори и когато
родителите постигнат споразумение по чл.127, ал.1 от СК, то също следва да бъде утвърдено
от съда с решение. Нещо повече, дори и да не е сезиран с някоя от претенциите по чл.127,
ал.2 от СК, съдът дължи служебно произнасяне по този въпрос, с които не е сезиран, ако те
до момента не са регламентирани, водейки се отново само от интереса на детето (напр. ако е
направено само искане за определяне на режим на лични отношения на неотглеждащия
родител с детето съдът, ако не са регламентирани ще уреди и въпросите свързани с
упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето). Съдът
преценява и замества споразумението между родителите, съобразно интересите на детето.
Касае се за акт на спорна съдебна администрация, решението по което няма сила на
присъдено нещо, което при промяна на фактическите обстоятелства, може да бъде изменяно
във всичките му части. Нещо повече, в повечето от случаите, както е и в настоящия случай
съдът не е уважил изцяло претенциите на който и да е от двамата родители, между които не
е спорен въпроса за това кой ще упражнява родителските права и при кого ще живее детето.
При този изход на спора ответникът В. Д. Н. следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС държавна такса върху издръжките на детето София в размер на 576 лева
(чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.6 и т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които събират съдилищата по ГПК).
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със споразумение с нотариално удостоверяване
на подписите на страните с рег. № 15538 от 08.11.2021г. и нотариално удостоверяване на
съдържанието с рег. № 15539 от 08.11.2021г. , акт 146, том VII Б по описа на нотариус
Ивайло Николов с рег. № 040 на НК с район на действие СРС, подписано между
родителите, в полза на София В.ова Н.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
220 (двеста и двадесет) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, вр. чл. 127 СК
като:
ОСЪЖДА В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 59,
вх. Ж, ет. 4, ап. 11 да заплаща на малолетното се дете София В.ова Н.а, ЕГН **********,
представлявано от неговата майка и законен представител Р. Д. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „Янтра“ № 17, ет. 2, ап. 4 месечна издръжка в размер на 400
(четиристотин) лева, считано от 21.07.2022г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 550 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на
бащата В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 59, вх. Ж, ет.
4, ап. 11, за пътуване на София В.ова Н.а, ЕГН **********, извън пределите на
Република България, придружавани от нейната майка Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „Янтра“ № 17, ет. 2, ап. 4, или от определено от нея трето лице, до държавите-
членки на ЕС, Великобритания, Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция,
Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина за неограничен брой пътувания, несъвпадащи по
време и продължителност с определения на бащата режим за лични контакти с детето и
без да се промяна местоживеенето му в РБългария, за срок от седем години.
ЗАМЕСТВА, чл.127а СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на В. Д. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 59, вх. Ж, ет. 4, ап. 11, за
6
издаването на паспорт, по реда на ЗБЛД на детето София В.ова Н.а, ЕГН **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. „Янтра“ № 17, ет. 2, ап. 4 за срок от седем години.
ОСЪЖДА В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 59,
вх. Ж, ет. 4, ап. 11, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 576
лева (петстотин седемдесет и шест лева) - държавна такса по делото върху издръжката на
детето.
Остава без уважение искането на двете страни за присъждане на разноски по
делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване частна жалба през СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7