Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.05.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Васил Василев
2.
Ваня Иванова
при участието на
секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от Генева гр.д.№
245/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Б.Б.К.
с ЕГН **********, с адрес ***,лично и като законен представител на малолетните К.Б.К.
с ЕГН ********** и Р.Б.К. с ЕГН **********,против решение № 260063/01.12.2020
по гр.д.№ 431/2020г. на ИРС в частта ,с която е отхвърлена молбата му за защита
от домашно насилие.Релевират се оплаквания за
нарушение на материалния закон,на процесуалните правила,за необоснованост и
поставяне в риск живота и здравето-физически и душевно- на децата.Твърди, че е инициирал делото по ЗЗДН „по повод
безотговорните прояви „ на К.И.,нейната сестра В.И. и нейния баща Л.И.,които
застрашили живота,физическото и психичното здраве на Р. и психичното здраве на К..Неправилно
било съждението в мотивите ,че насилието
било винаги умишлен и съзнателен волеви акт .Ответнтицата
К. допуснала животозастрашаващ инцидент на и неглижирала
сигурността на Р. като впоследствие не предприела адекватни мерки за оказване
на квалифицирана медицинска помощ.На второ място- ответницата К.И. не взела мерки да отстрани К. от психо-травмиращата ситуация, а допуснала детето да придружи
сестричката,майката,лелята и дядото в болницата.От 09.06.2020г. до 22.07.2020г.
майката не допуснала нито бащата,нито социалните работници до пострадалото
дете.Неправилно съдът приел,че поведението на ответниците
по време на инцидента и след него до 8.30 ч.на
04.06.2020г.,когато уведомили бащата,не представлявало акт на домашно
насилие.К. била оставена да спи в колата на леля си,докато майката била със
сестричката ѝ в болницата, и няколко дни непрекъснато говорела за
страшната гледка.Актът на домашно насилие по отношение на бащата се изразявал в
това,че го държали в неизвестност за животозастрашаващия
неговото дете инцидент.
Отв.К.И. оспорва жалбата.Съдът правилно
приел,че не са налице актове на домашно насилие.Поведението на ответниците било адекватно,те транспортирали детето до
най-близката болница“С. М.“,откъдето ги изпратили в „Пирогов“.Майката не могла да предвиди падането
и детето било в съзнание.Уведомила бащата още на сутринта след инцидента.Взела
по-голямото дете в колата по негово желание и за успокоение на пострадалата
сестричка.Детето паднало в 21 ч., било прието в шокова зала на „П.“ в 21.45ч. на 03.06.2020г. и
преведено в 0.33 ч. на 04.06.2020г. В „шоковия лист“ било отразено,че
детето е паднало от около 3 метра и не е
губило съзнание.
Ответниците В.И. и Л.И. оспорват жалбата на Б.К..
Особеният представител на децата адв.Б. предоставя на съда да прецени основателността на въззивната жалба с оглед най-добрия интерес на децата.
Поддържа,че по принцип актът на домашно насилие може да бъде извършен по
непредпазливост и оспорва мотивите на съда в обратния смисъл.Що се отнася до
инцидента на 03.06.2020г., той не представлявал акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 ЗЗДН.Принудителното ограничаване на правата на децата да
поддържат личен контакт с баща си представлявало домашно насилие по чл.2, ал.1 ЗЗДН и съдът неправилно отказал
исканата защита по отношение на него.Акт на домашно насилие по смисъла на чл.2,
ал.2 от ЗЗДН било допускането на децата да присъстват на многократни скандали
между родителите,за което майката била отговорна.
К.И. е депозирала въззивна
жалба срещу решението в частта му, с която съдът отказал да уважи молбата
ѝ за защита в лично качество и като законен представител на децата.Иска
съдът да забрани на К. да доближава майката и
децата,жилището,местоработата,местата за социален отдих и контакти за срок от
18 месеца и да му бъде наложена глоба в максимален размер 1000 лв.На
04.06.2020г. бащата взел К. и я направил участник в лично“разследване“,на
мястото на инцидента,което дълбоко травмирало детето, и не го върнал на майката
76 дни, с което причинил морални страдания също на майката и
сестричката.решението в тази част било необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила,тъй
като обединил в общо производство две дела по жалби на страните.
Б.К. оспорва жалбата на К.И..Твърди,че
задържал К., за да ѝ спести душевните травми и да я предпази от
увреждащото поведение на майката.В разширеното семейство на бащата детето било
добре обгрижвано,посещавало логопед и детски
психолог.
Особеният представител на децата адв.Б. е депозирал
становище относно жалбата на К.И., според което съдът не е извършил процесуални
нарушения, обединявайки двете дела на осн.чл.213 ГПК
, а неиздаването на заповед за незабавна защита не опорочило крайния
акт.Неправилно обаче съдът приел,че задържането на К. за 77 дни не било домашно
насилие-то било такова по чл.2, ал.1 ЗЗДН.
В.И. и Л.И. дават становище за
основателност на жалбата на К.И..
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,Софийски окръжен
съд намира въззивните жалби процесуално допустими,но
неоснователни.Не са допуснати визираните процесуални нарушения,тъй като
неиздаването на заповед за незабавна
защита не е опорочило съдебното решение предвид резултата от
делото.Обединяването на делата благоприятства бързо,непротиворечиво и създаващо
предпоставки за спогодба решаване на казуса.Настоящият състав не споделя
доводите на първоинстнационния съд,че актовете на
домашно насилие били винаги умишлени и че задържането на К. било в рамките на
житейски допустимото.Тези доводи обаче не се отразяват на крайните изводи на
съда,обуславящи постановения резултат , а именно: отхвърлени са и двете молби
за защита от домашно насилие.По делото има доказателства,които не се
оспорват,че майката системно препятства контактите на децата с баща им,за което
е осъдена с присъда по нчхд № 45/2020г. на ЕпРС за престъпление по чл.182, ал.2 вр.чл.26,
ал.1 от НК;по изпълнителното дело многократно са налагани глоби за препятстване
режима на лични отношения.От друга страна, за задържането на К. от бащата е
образувано наказателно производство от общ характер.“Огледалното“ поведение на
двамата родители изключва хипотезата да бъдат разглеждани като
„жертви“.Ограничаването на правата на децата да се виждат с родителите си
вследствие на гореописаното поведение на последните безспорно е грубо нарушение
на закона и на морала,но адекватната защита не би могла да се постигне със
средствата на ЗЗДН,защото става въпрос за системно поведение.Очевидно глоба от
1000 лв. и „предупреждение „ не са сериозно препятствие срещу личните амбиции
на двамата родители.Тяхното поведение при доказване на съответните предпоставки по надлежния ред би било е съставомерно за ангажиране на наказателната им отговорност.
Тежкият инцидент на 03.06.2020г. на още по-силно основание би изисквал наказателна
отговорност от майката, но при положение,че такава не е последвала въпреки
изпълнението на съответната процедура в „П.“,съдът в настоящото производство не
е компетентен да преценява поведението на участниците.Решението на майката да
вземе по-голямото дете в болницата не е най-щадящото за него, но е възможно то
да се е чувствало по-сигурно в нейно присъствие.Обяснимо е самата майка да е
била под тежък стрес и да не е могла да вземе най-доброто решение в
момента.Предвид дългата история на конфликтни отношения едва ли е било
подходящо да се обади веднага на бащата,преди да предприеме мерки за транспортиране
на детето до болницата.Ситуацията би провокирала суматоха,взаимни обвинения и
пр.,и то в присъствие на децата.Разпитаната от настоящата инстанция свидетелка
установява грубостта на скандалите между родителите на обществени места в
присъствие на децата.При системни тежки нарушения на родителите социалните
служби, отговорни за закрила на децата, имат необходимия капацитет да вземат
решение за извеждането им от семейната среда и други подходящи мерки. Принципно
е възможно ограничаването и лишаването
от родителски права по съдебен ред, ако с поведението си родителят сериозно
застрашава живота, здравето , развитието
на детето, но исканите в настоящото производство мерки с оглед ограничаване
контактите на децата с родителите биха задълбочили проблемите им.На съда е
служебно известно,че между страните има висящ спор относно упражняването на
родителските права,чието решаване би създало трайни условия за благоприятното
развитие на отношенията с оглед най-добрия интерес на децата.По изложените
съображения въззивният съд намира,че решението следва
да бъде потвърдено.Разноските за въззивното
производство следва да бъдат понесени от страните така,както са направени.
Водим от горното ,Софийски окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260063/01.12.2020г. по гр.д.№ 431/2020г. на РС-Елин Пелин.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.