РЕШЕНИЕ № 262
гр. Пазарджик, 03.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданско отделение, на петнадесети юни през две хиляди
и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина Младенова
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 633/2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявени субективно съединени искове от С.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да му заплати сумата от 38 766.39 евро, с която ищецът като солидарен
длъжник за периода от 21.04.2010 г. до 31.07.2015 г. е надплатил своята част от
дълга и която се дължи от ответницата в качеството й на кредитополучател по
договор за потребителски кредит, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, както и
сумата от 5 418.99 евро, която същата дължи в качеството си на наследник на
съпруга си В. М. и с която ищецът като солидарен длъжник, за същия период, е
надплатил своята част от дълга, припадащ се на кредитополучателя В.М., на
основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, както и за осъждане на
М.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, да му заплати
сумата от 5 418.99 евро, която се дължи от ответницата в качеството й на
наследник на баща си В. М. и с която ищецът като солидарен длъжник за периода
от 21.04.2010 г. до 31.07.2015 г. е надплатил своята част от дълга, припадащ се
на кредитополучателя В. М., на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 60, ал.
1 от ЗН, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че на 19.04.2010 г. е сключен Договор за потребителски кредит HL, по силата на който „Юробанк И Еф
Джи България“ АД с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД
предоставя на С.Д.К., В.Ж. М. и Д.К.М., в качеството им
на кредитополучатели сумата от 98 650
евро. Съгласно клаузите на договора кредитополучателите отговарят за връщането
на кредита и за изпълнението на всички задължения по него солидарно. Сумата
била усвоена по сметката на С.К., открита в банката-кредитодател. За
обезпечаване задълженията по договора, в полза на банката били ипотекирани три
недвижими имота, находящи се в гр. Пазарджик: АПАРТАМЕНТ-МЕЗОНЕТ, който бил собственост
на В. М., представляващ и семейно жилище на същия със съпругата му Д.К.М., МАГАЗИН и ОФИС
№ 3, собственост на „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със съдружници към
датата на учредяване на ипотеката двамата кредитополучатели С.Д.К. и В. Ж. М. при
равни дялове. Договорът предвиждал при предсрочно частично или пълно погасяване
на кредита да се заплаща такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно
погасената главница. Ищецът сочи, че получената сума от 98 650 евро била
изразходвана по следния начин: 2/3 от нея, а именно 65 766.66 евро е
инвестирана в общия бизнес на С.Д.К. и В. Ж. М., а 1/3
в размер на 32 883.33 евро е получена от съпрузите В. и Д.
М.
за задоволяване на техни лични и семейни нужди. С част от тази сума (от
32 883.33 евро), в размер на 12 170.25 евро, е разкрит депозит лично
на В. М. Ищецът излага, че предвид законновата презумпция по чл. 127, ал. 1 ЗЗД, а и начина на усвояване и изразходване на сумите по кредита и вътрешните
отношения между кредитополучателите, всеки един от тях е следвало да участва в
погасяването на всички задължения по договора с 1/3. За периода от 21.04.2010
г., когато е разкрита заемната сметка по договора, до 31.07.2015 г.
кредитополучателят С.К. е погасил чрез вноски на каса и по банков път обща сума
в размер на 88 370.76 евро, а за същия период В. М. – 27 928.41 евро,
или погасената сума по кредита била общо 116 299.17 евро. Доколкото всеки
кредитополучател е бил длъжен да погаси 1/3 от получения банков кредит, всеки е
следвало да поеме припадащата му се част в размер на 38 766.39 евро (една
трета от 116 299.17 евро). Извежда се като извод, че С.К. е надплатил
повече от своето вътрешно задължение със сумата от 49 604.37 евро. По този
начин Д.М. се е обогатила със сумата от 38 766.39 евро, тъй като тя не е
правила никакви вноски по кредита, а В. М. със сумата от 10 837.98 евро,
представляваща разликата между дължимата от него сума от 38 766.39 евро и
изплатените от него 27 928.41 евро. Понеже на 14.07.2015 г. В. М. е
починал, неговите наследници поемат задължението му по равно, а именно
съпругата му Д.М. и дъщеря му М.В.М. – всеки по 5 418.99 евро. Моли се
съдът да осъди Д. М. да заплати на ищеца веднъж сумата от 38 766.39 евро,
която дължи в качеството си на кредитополучател по договора за потребителски
кредит и с която сума ищецът е надплатил своята част от дълга, на основание чл.
127, ал. 2 от ЗЗД, както и сумата от 5 418.99 евро, която същата дължи в
качеството си на наследник на съпруга си В. М. и с която ищецът е надплатил
своята част от дълга, припадащ се на кредитополучателя В. М., на основание чл.
127, ал. 2 от ЗЗД, или общо 44 185.37 евро, а ответницата М.М. – да бъде
осъдена да заплати сумата от 5 418.99 евро, която дължи в качеството си на
наследник на баща си В.М. и с която ищецът е надплатил своята част от дълга,
припадащ се на кредитополучателя В. М., на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Сочи се, че за заплатените след 31.07.2015 г. суми са били водени други съдебни
производства – по гр. д. № 51258/2016 г. на РС – Пазарджик и по в. гр. д. №
294/2017 г. на ОС – Пазарджик, като искът на С.К. е уважен изцяло, както и по
гр. д. № 2246/2016 г. на РС – Пазарджик. Било допуснато обезпечение на
настоящия иск по ч. гр. д. № 578/2017 г. на ОС – Пазарджик, като е предоставен
1-месечен срок за предявяване на иска. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Д. М. В същия се
изразява становище за недопустимост на иска поради изтекла погасителна
3-годишна давност, тъй като се касаело за периодични плащания, респ. за периода
от 19.04.2010 г. до 19.09.2014 г. всички плащания от ищеца са погасени по
давност. Евентуално заявява неоснователност на иска. Не се оспорва, че
процесният договор за потребителски кредит е подписан от ответницата, но се
заявява, че същата не е действително кредитополучател. Излага се, че през 2010
г. за упражняване дейността на общата на ищеца и В. М. фирма – „ВИ ЕС ИНВЕСТ“
ООД, ЕИК ********* – са били необходими оборотни парични средства, но банките
отказвали да предоставят кредит на дружеството. Ето защо В. М. и ищецът решили
да кандидатстват като физически лица пред банки за отпускане на кредит, сумите
по който да инвестират като оборотни средства в дейността на „ВИ ЕС ИНВЕСТ“
ООД. Така В. М. е получил кредит от 40 000 евро съгласно договор от
20.09.2012 г. с „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД (впоследствие преобразувана чрез вливане в „Първа
инвестиционна банка“ АД), а ищецът е получил кредит от 98 650 евро съгласно
процесния договор от 19.04.2010 г. с „Юробанк
И Еф Джи България“ АД, които средства и двамата са вложили в общото им
дружество. Затова и обезпеченията са с лични имоти и имоти на общата им фирма. На
това основание ответницата твърди, че всички суми по посочените кредити са
инвестирани в общия им бизнес, а не само посочените от ищеца 2/3 от процесния
кредит. Твърди още, че паричните средства с които са погасявани вноските по
процесния кредит са от бизнеса на общото им дружество, а не са лични нито на С.К.,
нито на В. М. Заявава, че С.К. не е имал друг доход, който да ползва за
погасяване задълженията по кредита, видно от обстоятелството, че за периода от
2010-2015 г. ищецът не е декларирал в НАП доходи като физическо лице. Не било
вярно, че била изплатена сумата от 116 299.17 евро. Посочените от ищеца
суми от 10 209 евро и 21 320 евро били платени от друго тяхно общо
дружество „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********. Ответницата заявява, че е
само солидарен длъжник в правоотношението си с банката, а ищецът е
кредитополучател. Понеже не е получила нищо от предоставения кредит,
ответницата счита, че няма задължение да възстановява каквито и да е вноски.
Няма участие и в дружествата на ищеца и бившия й съпруг. Твърди, че В. М. е
възстановил на банката повече отколкото дължи, поради което за него също е
налице оборената презумпция по чл. 127, ал. 1 ЗЗД. На това основание и
претенцията за 5 418.99 евро срещу нея като наследник също следва да се
отхвърли. Като последно възражение се сочи, че ищецът не е титуляр на вземането
по договора за кредит, за да претендира от ответниците посочените суми. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от М. М. Заявява се
възражение за изтекла погасителна 3-годишна давност за всички периодични
плащания за периода от 19.04.2010 г. до 19.09.2014 г. Излагат се твърдения за
отношения между наследниците на Валентин М.и ищеца, които не са пряко свързани
с предмета на настоящия спор. По същество се заявява, че сумите по процесния
кредит са усвоени единствено и само от ищеца, а получените паричните средства
са преодставени в полза на общия му бизнес с бащата на ответницата В. М.
Паричните средства, чрез които са погасявани задълженията по кредита са
осигурени също от общия им бизнес, поради което счита иска за неоснователен.
Претендира разноски.
По
допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран
е родовокомпетентният
съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК. Основание
на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното от ищеца субективно материално право. В настоящия
процес фактите и обстоятелствата, на които се позовава ищецът са различни от
тези, на които се е позовал същият в предходните две искови производства както
по време на изпълнение, така и по размер на претенциите.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство Договор за
потребителски кредит HL 47419 от 19.04.2010 г., по силата на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставя на кредитополучателите: ищецът С.Д.К.,
В. Ж. М. и ответницата Д.К.М. кредит за текущи нужди в размер на 98 650
евро. За връщането на кредита и за изпълнението на другите задължения по
сключения договор кредитополучателите са поели солидарна отговорност – чл. 1.
Усвояването на кредита се осъществява по открита в същата банка разплащателна сметка
на ищеца. Предвидени са и други условия по договора, като срок за издължаване
на кредита, вкл. дължимите лихви – от 240 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка, такси за управление, административна такса,
комисионна за управление на кредита и т. н. Съгласно чл. 3, ал. 1 за усвоения
кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на
БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в евро, действащ за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.55
пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП за жилищни кредити в евро е бил
в размер на 8.2 %. Уговорено е кредитът да се погасява на равни (анюитетни)
месечни вноски, всяка в размер на 935.71 евро, включваща главница и лихва.
Падежът за плащане е определен на 20-то число на месеца. При предсрочно
частично или пълно погасяване на кредита се дължи такса в размер на 4 % върху
размера на предсрочно погасената главница, удържаще се в момента на
погасяването. Предвидено е при непогасяване на която и да е вноска или при
неизпълнение на задължение по договора, банката да може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал. 1, а при неиздължаване на
три последователни вноски изцяло или частично, целият остатък от кредита
автоматично да се обявява за предсрочно изискуем, считано от падежа на
последната вноска – чл. 18, ал. 2.
Не се спори, че
договорът от 19.04.2010 г. е автентичен като документ.
Към този договор
се съдържа приложение, удостоверяващо, че заемната сметка е открита на
21.04.2010 г., обстоятелство по което не се спори.
Съгласно
предвижданията на договора, за обезпечаване вземанията на банката е предвидено сключване
на договорна ипотека върху три имота – учредена с нотариален акт, вписан в СВ –
Пазарджик на 19.04.2010 г.
От Удостоверение за наследници, издадено от Община Пазарджик,
се установява, че В. Ж. М. е починал на 13.07.2015 г. и е оставил наследници по
закон: ответницата Д.К.М. – негова съпруга и ответницата М.В.М. – негова дъщеря.
Видно от публичния ТР към АВ се установява, че след
31.03.2009 г. съдружници във „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД са С.Д.К. и В.Ж. М. (до
смъртта му) при равни дялове. Управител е С.Д.К..
Видно от публичния ТР към АВ се установява, че от 13.02.2014
г., когато е регистрирано дружеството, до 28.02.2014 г. съдружници във „ВИ ЕС ИНВЕСТ“
ООД са С.Д.К. (100 лв. дялово участие), В. Ж. М. (100 лв.
дялово участие) и „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД (179 200 лв. дялово участие), а
след 28.02.2014 г. съдружници във „ВИ
ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД са С.Д.К. и В. Ж. М. (до
смъртта му) при равни дялове – по 89 700 лева. Управители са С.Д.К. и В. Ж. М.
поотделно.
По делото е
приет като писмено доказателство Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ от
20.09.2012 г., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД, от една страна, и В. Ж. М. /кредитополучател/
и ищеца /солидарен длъжник/, от друга, в размер на 40 000 евро.
Приета е по
делото Молба от 17.04.2014 г. на „Юробанк България“ АД, вписана в Служба по
вписванията – Пазарджик за частично заличаване на договорна ипотека – относно апартамент-мезонет, собственост на В. М., поради предсрочно
погасяване на част от процесния потребителски кредит в размер на 66 000
евро.
Видно от Договор
за цесия от 17.11.2015 г., сключен между ищеца С.К., като цедент, и „ВИ ЕС
ИНВЕСТ“ ООД, като цесионер, цедентът прехвърля на цесионера вземането си към Д.К.М. и М.В.М. в размер на общо
29 774.74 евро, произтичащо от надплатени от цедента, като
съкредитополучател, вноски за погасяване на потребителски кредит по договор HL 47419 от 19.04.2010 г. с „Юробанк И Еф Джи България“ АД без посочване на основанието и
размера на вземането спрямо всеки длъжник поотделно.
Представено е
доказателство по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за уведомяване на длъжниците Д.М. и М.М. от предишния кредитор
– ищецът (нотариална покана, връчена на 25.11.2015 г.).
Видно от Споразумение
от 10.05.2017 г., сключено между С.Д.К., и „ВИ ЕС ИНВЕСТ“ ООД, страните
по Договора за цесия от 17.11.2015 г., с който се прехвърля вземането от
29 774.74 евро, по взаимно съгласие прекратяват „с обратно действие“ договора,
поради неплащане на продажната цена от цесионера.
Представят се и
уведомления от „ВИ ЕС ИНВЕСТ“ ООД до длъжниците Д.М. и М.М. за приетото прекратяване.
По делото са приети товарителниците от доставката за връчването им от куриерска
служба „Спиди“ на 16.09.2017 г. – л. 128-130 и л. 195 от делото. От изслушана
по делото СГЕ безспорно се установи, че подписите в товарителниците за
получател са на ответницата Д.М..
Видно от Договор
за цесия от 17.11.2015 г., сключен между „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД,
представлявано от управителя С.К., като цедент, и „ВИ ЕС ИНВЕСТ“ ООД, като
цесионер, цедентът прехвърля на цесионера вземането си към С.Д.К., Д.К.М. и М.В.М. в размер на 31 648.80
евро, произтичащо от платени без основание вноски за погасяване на
потребителски кредит по договор HL 47419 от 19.04.2010 г. с „Юробанк И
Еф Джи България“ АД, без посочване на отделното вземане спрямо всеки длъжник.
Представено е
доказателство по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за изпращане на уведомление до длъжниците
Д.М. и М.М. от предишния
кредитор – „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД (нотариална покана, връчена на 24.11.2015
г.) без данни за получаването.
Видно от
Споразумение от 11.05.2017 г., сключено между „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД, и „ВИ ЕС
ИНВЕСТ“ ООД, страните по Договора за цесия от 17.11.2015 г., с който се
прехвърля вземането от 31 648.80 евро, по взаимно съгласие прекратяват с „обратно
действие“ договора, поради неплащане на продажната цена от цесионера. Представят
се и уведомления до длъжниците за приетото прекратяване.
Приета е като
писмено доказателство покана до ищеца, изходяща от „Юробанк България“ АД, представлявано
от адв. В., чрез ЧСИ Д., за уведомяване на кредитополучателя С.К. за
обявяването на кредита по процесния Договор
HL 47419
от 19.04.2010 г. за предсрочно изискуем, считано от 14.12.2017 г. Поканата е
получена от ищеца на 04.01.2018 г.
По делото са приети и годишни данъчни декларация на ищеца за
2006-2009 година за удостоверяване на получени и декларирани от него доходи.
Представя се и регистрационна карта за земеделски производител от 2006 г.
Приет е по делото нотариален акт № 97/30.09.2013 г. на
нотариус рег. № 423 от НК за продажба на имот на „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД за сумата
от 39 116.60 лева.
От събраните по делото гласни доказателства се установява
следното:
Св. Л. И. А., работила като брокер дава показания, че основала
собствена агенция за недвижими имоти. По това време твърди, че двамата съдружници
ищеца и В. М. учредили „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД. Понеже то нямало оборотни средства, се наложило съдружниците като физически
лица да изтеглят кредит от банка. Този кредит бил за закупуване на парцел в гр.
П., ул. „Д. П.“ и за неговото бъдещо застрояване. Заявява, че има информация,
че кредитът бил погасяван от продажбите на имотите на „ВИ ТИ ЕС -
ИНВЕСТ“ ООД, но не знае със сигурност
дали не е погасяван и с лични средства.
По делото съдът
е изслушал едно основно и две допълнителни заключения по назначена съдебносчетоводната
експертиза. Понеже представените от вещото лице две заключения: (основно) от
11.01.2018 г. – на л. 89 и (допълнително) от 22.02.2018 г. – на л. 181 съдържат
технически грешки, за улеснение на съда и страните, съдът е указал на вещото
лице да представи същите, но коригирани. В изпълнение на тези указания вещото
лице с молба вх. № 5235 от 07.06.2018 г. е представило коригирани двете заключения
– основно и допълнително, както и допълнителното заключение от 07.06.2018 г. Всичките
три заключения са приложени по делото към молба вх. № 5235/07.06.2018 г., приети
са от съда съгласно изискването на чл. 200, ал. 2 от ГПК. Преценяват се като компетентно
и обосновано изготвени. Същите не са оспорени от страните.
От експертизите се установи следното:
Потребителският
кредит по процесния договор от
19.04.2010 г. в размер на 98 650 евро е изцяло усвоен на 21.04.2010
г., като от тях изтеглени от ищеца на каса през периода 22-26.04.2010 г. са
85 000 евро, 12 170.25 евро са преведени от ищеца за разкриване на
депозит на В.М., а 1 479.75 евро са удържани автоматично от банката като
такса за управление на кредита. С посочената сума от 12 170.25 евро на
27.04.2010 г. е открит депозит „Активни пари“ с титуляр В. М., респ. същият е закрит
на 27.10.2010 г. Процесният кредит е бил погасяван чрез внесени на каса и
преведени по банков път суми по обслужващата го банкова сметка *** „Юробанк
България“ АД. За процесния период от 21.04.2010 г. до 31.07.2015 г. са погасени общо 110 959.04 евро, в
това число погасителни вноски по главница, договорни и наказателни лихви,
такси, комисионни и застрахователни премии, от които: общо 51 392.35 евро
– са погасени от ищеца С.К., общо 27 917.89 евро – са погасени от В. М. и 31 648.80
евро (веднъж 10 209.29 евро на 13.12.2013 г. и след това 21 439.51
евро на 21.02.2014 г.) – отново ищецът С.К. е погасил част от кредита, но източникът
на тази сума произхожда от „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД (вещото лице в о. с. з. от
15.06.2018 г. обяснява, че сумата от
31 648.80 евро първо е била преведена от
банковата сметка на „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД чрез превод от ищеца като управител
на дружеството, по разплащателната
сметка, обслужваща процесния кредит – с основание „захранване на сметка“, след
което кредитополучателят С.К. е подал две искания до банката за предсрочно погасяване
на част от процесния кредит с сумите, формиращи общия размер от 31 648.80
евро; експертът разяснява, че всеки един кредитополучател е можел да поиска
погасяване на кредита с постъпили по разплащателната сметка суми, обслужваща
процесния кредит; в случая това е сторил ищецът). За исковия период няма
внесени или преведени по банковата сметка, обслужваща кредита, суми от
ответницата Д.М.. Експертът посочва, че към 14.12.2017 г. – датата, на която се
сочи банката да е обявила кредитът за предсрочно изискуем, изискуемите
задължения по него възлизат на общо 32 778.18 евро, а размерът на целия кредит
към тази дата възлиза на сумата от 150 499.37 евро (32 778.18 евро
изискуеми задължения + 117 721.19 евро погасени задължения). Експертът
посочва, че към 21.02.2018 г. – датата на изготвяне на заключението на вещото
лице по настоящото дело, изискуемите задължения по процесния кредит възлизат на
общо 33 910.13 евро, а размерът на целия кредит към тази дата възлиза на
сумата от 151 631.32 евро (33 910.13 евро изискуеми задължения +
117 721.19 евро погасени задължения). В последното допълнително заключение
от 07.06.2018 г. вещото лице сочи, че за периода 2010-2015 г. по разплащателната
сметка на „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД са постъпили общо 712 518.33 лева, от
които: от продажба на имоти на дружеството – 442 884.91 евро, от наеми – 5 400
лева, от внесени на каса от ищеца С.К. – 254 693 лева, други – 9 540
лева. Като счетоводно записване за източник на внасяните от ищеца суми по банковата
сметка на дружеството е посочено наличност в касата на дружеството. Тази наличност
в касата е формирана или от приходи на дружеството или от лични средства на
съдружниците при временна необходимост. За посочения период 2010-2015 г. същата
сума, която е постъпила като приход по сметка на дружеството (общо
712 518.33 лева) е била изтеглена от сметката. От тях: 109 821 лева
са преведени по разплащателната сметка на ищеца в Банка ДСК; изтеглени от ищеца
на каса – 62 117 лева; преводи за предсрочно частично погасяване на
процесния кредит – 62 000 лева (които вещото лице уточнява в о. с. з. от
15.06.2018 г., че са тези 31 648.80 евро, с които частично е погасен
кредитът); банкови преводи в полза на съдружниците В. М. и С.К. – 32 000
лева; остатъкът за осигуровки, доставчици и т. н.
Правни
изводи:
Предявени
са субективно съединени
искове по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл. 127, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН.
По
отношение на сключените договори за цесии:
Съдът
приема, че с развалянето на договора за цесия от 17.11.2015 г., извършено на основание чл. 20а, ал. 2, пр. 3 вр.
чл. 88 от ЗЗД, обективирано под
формата на извънсъдебно Споразумение от 10.05.2017 г., сключено между С.Д.К., като цедент, и „ВИ ЕС ИНВЕСТ“ ООД,
като цесионер, прехвърленото вземане се връща в партимониума на С.К. в резултат
на обратното действие на развалянето, което води до извод за неоснователност на
възражението за липса на материалноправна легитимация от страна на ищеца.
Уведомяването на
длъжниците за извършеното разваляне има значение за преценка надлежното
изпълнение от тяхна страна по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД (относно това кой
се явява надлежният кредитор), но доколкото в случая няма изложени твърдения за
изпълнение от страна на длъжниците на задължението им за изплащане на
надплатените от ищеца суми, уведомяването до тях е ирелевантно за процеса.
По същество:
Пасивната
солидарност по своята правна същност е вид лично обезпечение. Според общото
правило на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД при пасивна солидарност няколко длъжници дължат една и
съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки
съдлъжник. Солидарността
е установена само в интерес на кредитора. Спрямо него всички солидарни длъжници
отговарят за цялото.
В отношенията между солидарните
длъжници обаче приложение намира принципът на разделността. Солидарните
съдлъжници помежду си са разделни длъжници и всеки от тях понася само част от
общия дълг, така че ако един от тях плати дълга, той не може да иска от другите
това, което е заплатил изцяло, а само частта, която тежи върху
всеки един от тях.
Законът,
в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, въвежда презумпция, че всички
съдлъжници дължат равна част от дълга. Това предположение е оборимо и има сила само
„доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници“. Следователно презумпцията намира приложение само ако
преди това не се установи, че следва „друго“ от отношенията между солидарните длъжници.
„Друго“ по смисъла на разпоредбата може
да бъде уговореното между самите солидарни длъжници – тогава договореното е
меродавно. „Друго“ може да следва и когато интересът на съдлъжниците не е
еднакъв, т. е. при липса на изрични уговорки, прилагат се правилата за забрана
на неоснователното обогатяване. Така ако солидарните длъжници са получили
насрещна престация от кредитора, делът на всеки от тях ще зависи от степента, в
която съответният длъжник се е възползвал от нея. Този, който не е получил
нищо, не отговаря спрямо останалите (в този смисъл е както доктрината, така и съдебната практика – Решение № 241
от 20.V.1988 г. на
Върховния съд по гр. д. №
146/88 г., IV г. о.).
В конкретиката на казуса, няма спор,
че цялата сума по кредита от 98 650 евро е усвоена по разплащателна сметка
с титуляр ищеца С.К..
Съгласно приетото в Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 177/2011 г., IV г. о., Решение № 232 от 12.08.2014 г. ВКС по гр. д. №
7488/2013 г., IV г. о., в случай
на поемане на солидарно задължение, във вътрешните отношения на съдлъжниците само
се предполага, че те дължат по равно, т. е. че длъжниците са се облагодетелствали
в равна степен. В
тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да
докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в
по-голяма степен другия. При оборването на презумпцията за равна задълженост
важно доказателствено значение имат изявленията
на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да
бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Получилият
заема длъжник трябва да заяви за какво е разходвана сумата.
Ако той
не заяви за какво е разходвана сумата следва да се приеме, че тя е у него и във
вътрешните отношения съдлъжниците
не дължат по равно.
В
случая ищецът твърди, че 2/3 от процесния кредит от 98 650 евро са ползвани
за общия му бизнес
с В. М., а 1/3 е получена от В. М. и
съпругата му ответницата Д.М. за текущи лични и семейни нужди.
Ответниците от своя страна твърдят,
че цялата сума по кредита от 98 650 евро (а и други суми по изтеглени през
този период кредити) е инвестирана в общия бизнес на двамата бивши вече
съдружници С.К. и В. М., а не само посочените от ищеца 2/3.
От събраните по делото доказателства
се установи, че през периода 22-26.04.2010 г. 85 000 евро от процесния
кредит са изтеглени от ищеца на каса, а други 12 170.25 евро са преведени
от ищеца в полза на В.М. за откриване на името на последния на срочен депозит
„Активни пари“. По делото липсват каквито и да е доказателства, установяващи
начина на разходване на лично получените от ищеца 85 000 евро след
изтеглянето им на каса, като например разписки за получени суми от някой от
другите солидарни длъжници, банкови преводи в тяхна полза и т. н., но доколкото
ответниците твърдят, че цялата сума по кредита от 98 650 евро е използвана
за дейността на общия бизнес на ищеца и В. М., съдът приема това признание на
неизгодни за тях факти за имащо доказателствено значение, поради което достига
до извод, че сумата от 85 000 евро не е използвана единствено от получилия
я ищец, а е облагодетелствала и двамата солидарни длъжници – ищеца и В. М.
Това обстоятелство, взето предвид с
установеното, че остатъкът от кредита в размер на 12 170.25 евро е
използван само от В. М. за откриване на срочен депозит в негова полза, доказва
твърдението на ответницата Д.М., че същата не е получила каквато и да е сума от
процесния кредит от 98 650 евро. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗР на СК (2009 г.) паричните влогове, придобити от
съпрузите по заварени бракове, се превръщат в лично имущество – на името на
титуляра на влога, поради което не може да се приеме, че и ответницата се е
облагодетелствала по някакъв начин от открития депозит.
От друга страна, въпреки че В. М. е
получил част от кредита лично (12 170.25 евро), то ищецът не твърди съдлъжникът
му да отговоря в по-голяма степен във вътрешните отношения помежду им. Напротив,
в исковата молба сам ищецът излага, че В. М. отговоря за 1/3, така както
отговаря всеки един от тримата кредитополучатели, т. е. ищецът и В. М.
отговарят по равно. Това твърдение, съдът приема като признание на обстоятелството,
че във вътрешните им отношение получената сума от 12 170.25 евро е била
част от общата сума, предвидена за ползване от кредитополучателя В. М.
Наред с това, към датата на усвояване
на кредита – 21.04.2010 г. „ВИ ЕС ИНВЕСТ“ ООД все още не е било учредено
(същото възниква през 2014 г.), поради което посоченият от страните по спора общ
бизнес най-вероятно касае дейността на „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД (в този смисъл
са и свидетелските показания). В това дружество дяловете на съдружниците са
равни.
С оглед гореизложеното, а и доколкото
само ищецът С.К. и В. М. са се възползвали от процесния кредит изцяло, на
основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че е установено „друго в
отношенията между солидарните длъжници“ – задължението за връщане на кредита следва
да се понесе от тях
двамата по равно и не са налице условията
на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД
ищецът да
иска от ответницата Д.М.
частта от сумата, която той е надплатил в качеството си на солидарен длъжник. Ответницата Д.М.
не е получила нищо като кредитополучател, поради което не отговаря спрямо
останалите солидарни длъжници във вътрешните им отношения (в този смисъл и Решение № 241 от 20.V.1988 г. на
Върховния съд по гр. д.
№ 146/88 г., IV г.о.). Искът по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД
срещу ответницата, в качеството й на кредитополучател, е неоснователен.
ІІ. Относно
възникването на регресното право по чл. 127,
ал. 2
от ЗЗД за солидарен длъжник, издължил за определен период
частично погасителни вноски, чиито размер не
надхвърля този на цялата
припадаща му се част от солидарното задължение, е постановено Решение № 191 от 23.02.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 3907/2016 г., ІV г. о., с което е прието, че при сключен договор за кредит с уговорен начин на погасяване
за определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по
чл. 127, ал. 2
от ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни
длъжници следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част
от една или няколко месечни вноски. В тази хипотеза предвиденото в чл. 127, ал. 2, изр. 1
от ЗЗД „изпълнил повече от своята част” следва
да се разбира платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една
или няколко месечни вноски по договора за банков кредит. Изводът се
извежда от предвиденото в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, според която, когато кредитът
или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. С
посочените разпоредби е уредена възможността банката да се снабди с
изпълнителен лист за всяка една
неплатена вноска по договор за банков кредит, което означава, че вземането
на банката за всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо. Във вътрешните
отношения между солидарните длъжници всеки от тях дължи плащане на солидарния
длъжник, който е платил тази вноска. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че при банковите кредити с променлив лихвен процент, и при
изплатени месечни вноски от солидарен длъжник за част от кредитния период е
невъзможно да се изчисли останалата неиздължена част от задължението до края на
периода, тъй като лихвата е променлива, за
да се прецени платилият солидарен длъжник изпълнил ли е повече от своята част
от целия кредит.
Като взема предвид изложеното и
спецификата на договора за банков кредит, съдът намира, че ищецът, като солидарен длъжник по този договор с уговорен начин на погасяване
за определен срок на месечни вноски, доколкото е изплатил няколко вноски има
правото да претендира на основание чл. 127, ал. 2
от ЗЗД от останалия солидарен
длъжник да му върне припадащата му се
част от тези вноски.
Съдът
приема, че за исковия период от 21.04.2010–31.07.2015 г. ищецът е погасил част
от процесния кредит в размер на общо 83 041.15 евро (51 392.35 евро +
31 648.80 евро), като обстоятелството, че сумата от 31 648.80 евро е
с първоизтичник „ВИ ТИ
ЕС - ИНВЕСТ“ ООД, т. е. че тази
сума първоначално е внесена от ищеца по разплащателната сметка, обслужваща
кредита, с основание „захранване на сметка“, и впоследствие ищецът, като
кредитополучател, е заявил искане до банката за предсрочно погасяване на част
от кредита, не опровергава извода, че именно ищецът е платецът на тази част от кредита. Произходът
на средствата, с които са направени месечните вноски от ищеца,
е неотносим към предмета на спора (в този смисъл също Решение № 191 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2016 г., ІV г. о.).
Ако платилият
солидарен дължник
(ищецът) е платил с чужди средства, а не с негови, то
той се е обогатил неоснователно за сметка на собственика на средствата,
доколкото си е спестил пари, които дължи. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение
на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице (така т. 1 от ППВС № 1/79 г.). Защитата на обеднялото лице може
да бъде осъществено в друго производство по друг ред и начин.
Дори хипотетично
да има значение произходът на средствата, послужили за погасяване на кредита,
по делото беше установено, че получените по разплащателната сметка на „ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ“ ООД средства
произхождат както от продажба на имоти на дружеството, от наеми и т. н., така и от внесени на каса от ищеца суми в
размер общо на 254 693 лева. Счетоводното записване за източник на
внасяните от ищеца суми по банковата сметка на дружеството е посочената
наличност в касата на дружеството. Тази касова наличност се формира както от
приходи на дружеството, така и от лични средства на съдружниците,
направени при временна необходимост. Следователно напълно е възможно сумата от 31 648.80 евро да има като произход
лични средства на съдружника С.К. – обстоятелство, което не беше опровергано от
ответниците.
Съгласно
чл. 127, ал. 2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята
част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. За да се определи каква част дължи всеки, първо следва да се определи
цялата сума, която е послужила за погасяване на кредита за процесния период.
При
условие, че задължението за връщане на кредита следва да се
понесе от С.К. и В. М. по равно, както и че през
исковия период 21.04.2010 – 31.07.2015 г. е погасена сума от кредита в размер
на общо 110 959.04 евро (83 041.15 евро – от ищеца и 27 917.89
евро – от В. М.), то за този период дължима сума от всеки един от съдлъжниците
е сумата от 55 479.52 евро. Предвид, че ищецът е заплатил сумата от
83 041.15 евро, а дължимата от него е тази от 55 479.52 евро, то той
е надплатил своята част за исковия период със сумата от 27 561.63 евро.
Наследството
включва както права, така и задължения. Всеки един от наследниците отговаря за
задълженията, с които е обременено наследството съобразно дела, който получава – чл. 60, ал. 1 от ЗН (така Р-19-85-II, Р-219-86-II). Наследници по закон на В. М., починал
на 13.07.2015 г., са ответницата Д.К.М. – негова съпруга и ответницата М.В.М. – негова дъщеря, които отговарят по
равно, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН. При това условие, всеки наследник дължи
сумата от 13 780.82 евро (половината от 27 561.63 евро).
По
възражението за давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Доколкото се прие, че платилият солидарен длъжник има
възможността да иска от другия солидарен длъжник да му върне
припадащата му се част от всяка
една платена сума, послужила за погасяване на задълженията по кредита, то следва, че изискуемостта настъпва с
факта на плащане на съответната сума (по
арг. и от Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6629/2013 г., IV г. о. относно погасителната давност за анюитетните вноски по
договор за кредит).
Съдът
не възприема тезата на ответниците, че платените от солидарния длъжник към
банката суми представляват периодични плащания и затова давността била
тригодишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. За да е
налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен
характер, или да е установено като такова със закон. При договора за заем е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора (така и Решение № 261
от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.).
Характерът
на изплатените суми от солидарния длъжник следва от характера на анюитетните
вноски. Доколкото последните не представляват периодични плащания, не са такива
и сумите, платени от ищеца за погасяване на кредита, респ. тази част от тях,
която е дължима от другия солидарен длъжник съобразно вътрешните отношения
между съдлъжниците.
В този
смисъл погасителната давност е петгодишна – чл. 110 от ЗЗД.
Исковата
молба е предявена на 20.09.2017 г. и
прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички заплатени суми,
дължими след 20.09.2012 г., съгласно
чл. 116,
б. „б“ от
ЗЗД. И обратното, всички
дължими от съдлъжника суми, заплатени от ищеца в исковия период 21.04.2010 –
20.09.2012 г. са погасени по давност.
Съобразно заключението по ССчЕ ищецът е заплатил в периода 21.04.2010 – 20.09.2012
г. сумата от 4 919.82 евро, като е имал право да претендира от съдлъжника
си само половината, т. е. сумата от 2 459.91 евро, която претенция се
установи, че е погасена по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. При това
положение от общо приетата за основателна сума в размер на 27 561.63 евро
следва да се приспадне сумата от 2 459.91 евро като погасена по давност, респ.
исковете са основателни до общия размер от 25 101.72
евро, или по 12 550.86 евро
срещу всеки наследник на В. М.
Искът
по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН срещу Д.М. е основателен за
сумата от 12 550.86 евро. До този размер е основателен и искът по чл. 127,
ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН срещу М.М..
Предвид
диспозитивното начало съгласно чл. 6 от ГПК, съдът не може да присъди повече от
поисканото от ищеца, поради което исковете по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 60,
ал. 1 от ЗН срещу ответниците следва да се уважат до предявената претенция от по
5 418.99 евро спрямо всеки ответник.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.
Респективно на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците също имат право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Също е представен списък
на разноските за всяка ответница.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да му заплати сумата от 38 766.39
евро (тридесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и шест евро и 39
евроцента), представляваща сумата, с която С.К. като солидарен
длъжник, за периода от 21.04.2010 г. до 31.07.2015 г., е надплатил своята част
от дълга и която се претендира от Д.М. в качеството й
на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит HL 47419 от 19.04.2010 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 418.99 евро (пет хиляди
четиристотин и осемнадесет евро и 99 евроцента), която същата дължи в
качеството си на наследник на съпруга си В.Ж. М., починал на 13.07.2015 г., и
с която С.Д.К. като солидарен длъжник, за периода от
21.04.2010 г. до 31.07.2015 г., е надплатил своята част от дълга, припадащ се
на кредитополучателя В. Ж. М. по Договор
за потребителски кредит HL 47419 от 19.04.2010 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на
сумите, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 418.99 евро (пет хиляди
четиристотин и осемнадесет евро и 99 евроцента), която същата дължи в
качеството си на наследник на баща си В. Ж. М., починал на 13.07.2015 г., и
с която С.Д.К. като солидарен длъжник, за периода от
21.04.2010 г. до 31.07.2015 г., е надплатил своята част от дълга, припадащ се
на кредитополучателя В. Ж. М. по Договор
за потребителски кредит HL 47419 от 19.04.2010 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на
сумите, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН.
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН **********,
с адрес: *** и М.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят
разделно на С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, общо сумата от 394.03 лева (триста
деветдесет и четири лева и 3 ст.) или по 197.02
лева всяка, представляващи съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 3 069.78
лева (три хиляди шестдесет и девет
лева и 78 ст.), представляващи съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.В.М., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата
от 703.36
лева (седемстотин и три лева и 36 ст.),
представляващи съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: