Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен
състав, в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело
№ 8788 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.П.Х. срещу
решението от 09.04.2019 г. по гр.д. № 41373 по описа за 2018 г. на Софийския
районен съд, III ГО, 80 състав, с което е отхвърлен предявеният от А.П.Х. срещу
С.П.П. иск с правна квалификация чл. 51, ал. 4 от СК –
за изменение на определения с решение № 340286 от 06.02.2018 г. по гр.д. № 78284/2017
г. по описа на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 83 състав,
влязло в сила на 06.02.2018 г., режим на лични контакти на бащата с детето Н.С.П.,
чрез неговото стесняване, като неоснователен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са
изложени съображенията за това. Въззивницата моли да
се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което искът за промяна на режима на лични отношения на
бащата С.П.П. с детето Н.С.П. да бъде уважен, като
бъде определен режимът, посочен във въззивната жалба.
Претендира разноски за двете съдебни производства.
Въззиваемият С.П.П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва изцяло изложеното в последната и моли жалбата да се
остави без уважение.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
С решението от 09.04.2019 г. по
гр.д. № 41373 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, III ГО, 80 състав,
е отхвърлен предявеният от А.П.Х. срещу С.П.П. иск с
правна квалификация чл. 51, ал. 4 от СК – за изменение на определения с решение
№ 340286 от 06.02.2018 г. по гр.д. № 78284/2017 г. по описа на Софийския
районен съд, III Гражданско отделение, 83 състав, влязло в сила на 06.02.2018 г.,
режим на лични контакти на бащата с детето Н.С.П., чрез неговото стесняване,
като неоснователен, и са оставени без уважение исканията на страните за присъждане
на разноски по делото.
Според чл. 51, ал. 4 от СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение
на обстоятелствата. Правната възможност да се
изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на
грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за
всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи
служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на
родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на
децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за
ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки
съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства
съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и
съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. От значение по чл. 51, ал. 4 от СК са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията,
които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови
обстоятелства могат да имат различна проявна форма.
Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които
определят същото. Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на
решението, с което са определени досегашните мерки, не съставлява основание за
нови мерки в полза на виновния за това положение родител.
По делото не се спори, а и видно от представеното
пред първата инстанция удостоверение за раждане, детето Н.С.П. с ЕГН **********
е родено на *** г., като негови родители са А.П. П.
(сега Х.) и С.П.П..
С решение № 340286 от 06.02.2018 г. по гр.д. №
78284/2017 г. по описа на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 83
състав, е прекратен бракът между страните с развод по взаимно съгласие. С
решението е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, по силата на
което родителските права над детето Н.С.П. ще се упражняват от майката А.П. П., при която е определено местоживеенето на детето, а на
бащата С.П.П. е определен режим на лични отношения с
детето, както следва: бащата ще има право да вижда детето и да го взима при
себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00
часа в неделя, с преспиване, по един месец през лятото, несъвпадащ с годишния
отпуск на майката, всяка нечетна година за Коледните и Великденските празници,
всяка четна година за Новогодишните празници, както и по всяко друго време по
взаимна уговорка между родителите. Страните са се споразумели, също така, за
издръжката на детето, дължима от баща му, както и че съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Х..
Пред първата и пред въззивната
инстанция са представени социални доклади на ДСП-Младост.
В социалния доклад на ДСП-Младост, постъпил във въззивната инстанция на 19.04.2021 г., е посочено, че към
момента детето Н.се отглежда и живее при неговата майка А.П.Х.. По данни на
бащата С.П.П., той не се е виждал със сина си от м.
декември 2020 г. и е изразил несъгласие режимът на лични контакти да бъде
променян. В доклада са описани жилищните условия на бащата – той живее в жилище
под наем, което се намира на партерен етаж в жилищен блок, състоящо се от две
стаи, като едната е обзаведена с маса за хранене, кухненски бокс, шкафове и
диван, а другата е обзаведена с две единични легла, както и санитарно
помещение. При извършеното посещение от социален работник жилището е било
подредено.
В първоинстанционното
производство е допусната съдебно-психологическа експертиза, чието заключение не
е оспорено от страните и е било прието от съда. От експертното заключение се
установява, че детето Н.е с леко изоставане в психичното развитие, като при
него е изчислен коефициент на общо развитие от 68 единици, при стойности на
нормално психическо развитие – 86-110. В заключението е отбелязано, че
коефициентите на психическото развитие не са константни и подлежат на промяна.
Те могат да преминават от едни граници в други в зависимост от възпитателните
грижи. При всички случаи коефициентът на общо развитие дава представа за
настоящото състояние, което, проследено в динамика, показва общата тенденция на
развитието. Вещото лице посочва, че е необходимо детето да провежда интензивна
работа с логопед и психолог, за да може да навакса пропуснатото. При работата с
детето е необходимо топло и подкрепящо отношение, за да може то да се почувства
прието и да развие своите възможности. В откритото съдебно заседание на 01.04.2019
г. вещото лице посочва, че нарушаването на дневния режим на детето, при който
до момента е отглеждано от неговата майка, е възможно да му повлияе негативно,
както и че детето следва да спазва поставените му задачи и всяка рязка промяна
би довела до регрес.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай не е настъпило
изменение на обстоятелствата, налагащо промяна на режима на лични контакти на
бащата с детето Н., чрез неговото стесняване. Между детето и неговия баща е
налице изградена емоционална връзка – това е видно, както от показанията на разпитания
от районния съд свидетел Е.Ч., който посочва, че детето е винаги щастливо и
позитивно, когато се среща с баща си, така и от изложеното от въззивницата във въззивната
ѝ жалба за близката връзка между детето и бащата и липсата на синдром на
родителско отчуждение. Въззиваемият към момента е в състояние да осигурява
необходимите битови условия за отглеждането на детето, осигурил му е отделно
легло, при престоя при бащата детето не е оставяно без храна, като в зависимост
от случая такава е купувана от ресторант или приготвяна в жилището, бащата
отделя внимание за развлечението на детето – води го на разходки, на детски
площадки и игрища, купува му книжки за оцветяване, занимава го с пъзели и
конструктори (така показанията на св. Ч.).
Действително, при детето Н.се наблюдава леко
изоставане в психичното развитие, което предполага нуждата от специални грижи за
него. Такива се полагат от неговата майка – въззивницата
А.П.Х., с
помощта на логопед и психолог. Същевременно, не се установява поведение на
бащата, което да препятства полагането на тези грижи, респ. да поставя в
опасност постигнатия от детето напредък. Наблюдаваното при малолетното дете
изоставане е в лека степен и бащата не изпитва трудности в отглеждането му. Представените
по делото планове за допълнителна подкрепа за личностно развитие за учебните
2017/2018 г. и 2019/2020 г. дават единствено общи насоки за отношението и
грижите за детето. Не може да се приеме, че е налице пренебрегване от страна на
бащата на тези препоръки, още повече – по начин, водещ до регрес в развитието на
детето. Напротив – голяма част от съдържанието на плановете включва всекидневни
дейности като физическа активност, оцветяване, игра с конструктори, които,
видно от показанията на свидетеля Ч., се практикуват от детето при посещенията
му при бащата. Показания в обратната насока е дала пред първата инстанция свидетелката
Б.Х. (майка на въззивницата), които обаче са твърде
общи и почиват на мнения и предположения. Нищо в осигурените домашни условия и
в поведението и отношението на бащата към детето не предполага негативно
въздействие или пък би навредило на развитието на детето Н.. От друга страна,
както посочва въззивницата, в резултат на полаганите
грижи при детето Н.се наблюдава значителен напредък, което се потвърждава и от
представения пред въззивната инстанция план за
допълнителна подкрепа за личностно развитие за учебната 2019/2020 г. Това
подобрение в състоянието на детето е настъпило именно при сега установения
режим на лични отношения. Както бе посочено, отношенията между бащата и детето
са топли и близки, което, според вещото лице, заедно със структурирания дневен режим,
е важен елемент за развитие на възможностите на Н.П.. Следва да се има предвид,
че в исковата молба въззивницата-ищца е поискала стеснения
режим на лични отношения да се прилага до навършването на шестгодишна възраст на
детето, но в момента то е на осем години, поради което неговият интерес, така
както е определен от майката, вече не налага ограничаване на режима на лични
отношения. В допълнение е нужно да се отбележи, че относно родителския
капацитет на въззиваемия, възможността му да посреща
специалните нужди на детето, както и относно отражението върху последното на действащия
режим на лични отношения, е допусната съдебно-психологическа експертиза от въззивния съд, като на въззивницата
е било възложено внасянето на депозита за възнаграждението на вещото лице.
Въпреки многократно предоставяните ѝ възможности и определения достатъчен
срок, въззивницата не е внесла този депозит. Това
обстоятелство следва да се цени по реда на чл. 161 от ГПК, а именно, че действащият
режим на лични отношения е в интерес на детето, за което страната е била
предупредена в откритото съдебно заседание на 17.05.2021 г. Накрая, но не на
последно по значение място, трябва да се посочи, че, наред с посрещането на
специалните му нужди, за емоционалното, психическото и физическото развитие на
детето е важно то да поддържа пълноценни контакти и с двамата си родители.
Предвид изложеното, не са налице основания за
изменение на определения режим на лични отношения на бащата с детето Н.С.П..
Ето защо, първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен предявеният иск по чл. 51, ал. 4 от СК, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и характера на
производството, въззивницата няма право на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 09.04.2019 г. по
гр.д. № 41373 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, III ГО, 80 състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.П.Х. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.