Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 1378 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „Д.к.“ ЕООД твърди, че е придобил чрез договор
за цесия вземания на Счетоводна кантора Е. срещу длъжника „У.и.“ АД за
неизплатено възнаграждение по договор за счетоводно–консултантско обслужване от
01.04.2013 г. за периода от м. август 2014 г. до м. ноември 2015 г. в размер на 16518.47 лева.
Тези задължения длъжникът не е платил в уговорения в договора срок и към
момента. Предвид изложеното поддържа, че длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение, свързано с
търговската му дейност за период
по-дълъг от една година, поради което на основание чл. 608, ал. 1 от ТЗ се
намира в състояние на неплатежоспособност, ката началната дата на това
състояние е 16.08.2017 г. Моли Съда да открие производство по несъстоятелност
на „У.и.“ АД, като постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
Длъжникът „У.и.“ АД /л/ не взема становище по молбата по
чл. 625 от ТЗ и събраните в производството доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
„У.и.“ АД е вписано като търговско дружество в Търговския
регистър на 16.02.2009 г., като му е предоставен ЕИК********. На 01.12.2015 г. е
вписано откриване на производство по ликвидация, със срок на ликвидацията
16.08.2017 г.
За установяване на вземанията си, молителят кредитор представя
договор за цесия от 22.02.2019 г., с който „Счетоводна кантора Е.“ ЕООД му
прехвърля свое вземане срещу длъжника „У.и.“
АД в общ размер на 16848.84 лева,
представляващо дължимо възнаграждение по договор за счетоводно –консултантско
обслужване от 01.04.2013 г. в размер на 16518.47 лева и разноски в
прозводството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за това вземане в размер на 330.37 лева. Представен е и издаденият в полза
на „Счетоводна кантора Е.“ ЕООД изпълнителен лист от 26.02.2018 г. на СРС, по
гр.д. № 41285/2017 г. срещу длъжника за горепосочените суми. На 06.03.2019 г.
на ликвидатора на „У.и.“ АД е връчено уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
изходящо от Счетоводна кантора Е.“ ЕООД.
Представен е и договорът за счетоводно-консултантско обслужване от 01.04.2013
г., видно от който възложителят „У.и.“ АД се задължава да заплаща на изпълнителя
„Счетоводна кантора Е.“ ЕООД месечно възнаграждение, съгласно представена от
изпълнителя месечна отчетна справка за предходния месец до два дни след
представянето на тази справка и данъчна фактура. Представени са издадените въз
основа на този договор фактури за дължимото възнаграждение за осъществените
счетоводни услуги за периода от м. 08.2014 г. до м. 11.2015 г. вкл., сборът от
които месечни възнаграждения възлиза на 16518.47 лева.
Видно от електронното дело на ответника в търговски
регистър, ответникът е заявил за обявяване своите годишни финансови отчети за
2016 и 2017 г., но към момента няма произнасяне на длъжностното лице по
регистрацията за обявяването им в търговския регистър. Няма заявен за обявяване
ГФО за 2018 г. Последният обявен годишен
финансов отчет е този за 2012 г.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция
по вписванията се установява, че за периода от 01.01.1992 г. до 02.10.2019 г. няма вписвания, отбелязвания и
заличавания по отношение на длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 07.10.2019 г. няма данни за
регистрирани МПС на името на длъжника.
По делото са постъпили подадените от длъжника пред НАП ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2014 г., 2015
г., 2016 г. и 2017 г., като няма данни такава да е подавана за 2018 г. В
информационната система на ТД на НАП има данни за образувано производство по
принудително изпълнение през 2015 г., като има наложени предварителни
обезпечителни мерки, изразяващи се в налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника. Няма данни за издадени ревизионни актове при извършвани на дружестото
ревизии.
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице В.П. по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е работило само въз основа на
представенте по делото документи и заявените за обявяване в Търговския регистър
ГФО за 2016 г. и 2017 г., тъй като поради невъзможност да бъде установен
контакт с представител на ответника не е извършена проверка в счетоводството му.
По данни от тези баланси, в този период дружеството
притежава единствено нетекущи /дълготрайни/ активи. Собственият капитал е
отрицателна величина за 2017 г. и дружеството е в състояние на декапитализация.
Показателите за ликвидност и финансова
автономност, изчислени от вещото лице, съобразно изготвените ГФО на ответното дружество за 2016 г. и 2017 г.,
са посочени в табличен вид. Всички коефициенти на ликвидност към 31.12.2016 г.
и 31.12.2017 г. са с нулеви стойности, което означава, че дружеството не е било
в състояние веднага да погаси своите текущи и изискуеми задължения. Коефициентът
на финансова автономност на длъжника в края на 2016 г. и 2017 г. също е извън допустимите граници, съответно 0 и -0.0091.
Това означава, че съществуващите
задължения на длъжника не са обезпечени с имущество, и дружеството е в пълна
зависимост от кредиторите си, което поставя молителят в състояние н
адългосрочна неплатежоспособност. Този факт се дължи на прекомерно нарастналите
задължения, кумулативно с генерираните загуби. От получената справка от НАП е
видно, че общият размер на публичните задължения на дружеството към 14.10.2019
г. е 40072.83 лева. Предвид липсата на достъп на вещото лице до счетоводството
на длъжника, не може да се определи произхода на вписаните в годишните
счетоводни баланси за 2016 г. и 2017 г.
задължения, като вещото лице представя в табличен вид размера на задълженията,
вписан в тези счетоводни баланси.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни
предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на
легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
По делото се установи, че длъжникът притежава качеството „търговец“ по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ТЗ. От ангажираните от молителя кредитор доказателства се
установи наличието на негови изискуеми вземания спрямо длъжника, породени от
търговска сделка – договорът за счетоводно-консултантско обслужване. Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625
от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на
кредитора не се установяват със сила на
пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са
предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност,
то и установяването на точният размер на вземанията по договора не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е
установяването на валидно възникнало в полза на кредитора изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника.
Ето защо в настоящия случай,
длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1,
т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на
имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да
се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът
приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на
неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на
молителя се използват различни икономически и финансови показатели.
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които
се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част
от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
На следващо
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/
зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е.
от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните
финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ
показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент
дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява
задълженията си с всички КА. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова
краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което
то е в състояние да плаща задълженията си.
Съгласно изготвеното от вещото лице заключение
коефициентите на ликвидност към
31.12.2016 г. и 31.12.2017 г. са извън
границите на референтните си стойности, а именно същите са с нулеви стойности. Съдът
намира, че влошаването на коефициентите от този момент е трайно състояние,
доколкото по делото следва да се
приложат неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното
дружество, което е създало пречки за събиране на
допуснати от съда доказателства.
Затова следва да се
приеме за доказано обстоятелството, че както към 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г., така и към момента на
приключване на устните състезания длъжникът не е в състояние да погасява
текущите си задължения. Длъжникът не е изготвил ГФО за 2018 г., не е предоставил
на вещото лице междинни отчети и баланс към датата на изготвяне на
заключението, въпреки положените от вещото лице усилия да осъществи контакт с негови
представители. На вещото лице не са представени и изготвени от ответника
счетоводни документи, от които да се установи какво е финансовото му състояние
към момента на извършване на експертизата и към момента на приключване на
устните състезания по делото, т.е. към 18.12.2019 г. Ответникът изрично е задължен от съда да окаже на вещото лице необходимото съдействие и
му предостави всички налични счетоводни
документи, от които може да се установи финансово-икономическото му състояние
през 2019 г. и към момента. Всички тези документи са
били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
за да даде заключение по поставените задачи. Ответникът не е изпълнил това свое
процесуално задължение, изрично възложено му от Съда, с което свое поведение сам е създал
пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-икономическото му
състояние към момента на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, както и да установи дали този търговец притежава към тази дата краткотрайни активи, включително парични
средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни
задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че длъжникът не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата
по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата
на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата на
кредитора, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение №
64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на
ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната
дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не
падежът на конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите
показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2016 г., като към тази дата вземанията за
дължимото възнаграждение за периода от м. 08.2014 г. до м. 11.2015 г., по
договора за счетоводно-консултантско обслужване, са били изискуеми. При това положение
началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 31.12.2016 г.
Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично
имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за
развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради
което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „У.и.“ АД /л/, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 30.12.2016 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „У.и.“
АД /л/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „У.и.“ АД /л/, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА „У.и.“ АД /л/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, партер,
в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „У.и.“ АД /л/, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1378/2019 г. по описа на СГС,
ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока
по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът
ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: