РЕШЕНИЕ № 33
гр. Пазарджик, 13.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско
отделение, на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина Младенова
като разгледа
докладвано от съдията т. д. № 290/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава 39 от ТЗ.
Образувано е по
молба вх. № 8597/11.10.2018 г. на
„ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София-1225, район Сердика, ж. к. Орландовци, ул. „Нешо Бончев“ № 32,
представлявано от управителя Т. Г., чрез адв. Т. от САК, срещу „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Ангел Кънчев“ № 16, ет. 1, ап. 4, за откриване
на производство по несъстоятелност поради наличие на състояние на
неплатежоспособност и свръхзадълженост, на основание чл. 625 от ТЗ.
Фактическите
твърдения, изложени в молбата са, че между страните е сключен договор на
20.12.2016 г. за доставка на стоки и продажба на изплащане със срок на действие
01.04.2017 г. Съгласно този договор достъвчикът „ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД продава своите
стоки, а купувачът „ТЕРМИКС ЕС“ ООД ги купува на разсрочено плащане. В
изпълнение на договора били издадени седем фактури за периода 20.12.2016 –
15.03.2017 г. на обща стойност 44 696.43 лева с вкл. ДДС (след приспадане
на определени суми и издадени в тази връзка кредитни известия). След изтичане
срока на договора, през месец май 2017 г. търговските отношения между страните
се подновяват със същия предмет на дейност, като въз основа на сключените
неформални договори били издадени 15 фактури за периода от 26.05.2017 –
03.09.2018 г. на обща стойност 45 810.89 лева с вкл. ДДС. Излага се, че
задълженията по издадените фактури както по сключения на 20.12.2016 г. договор
за доставка, така и по следващите неформални договори, не са изпълнени, като
общата сума възлиза на 90 507.32 лв. с вкл. ДДС. Наличието на неизпълнение
на паричните задължения от страна на ответното дружество по сключените
търговски сделки по смисъла на чл. 318, ал. 1 и чл. 286 от ТЗ обосновават
правния интерес на молителя за предявяване на настоящата молба за откриване на
производство по несъстоятелност поради настъпила неплатежоспобосност към
30.06.2016 г. или по-рано, както и свърхзадълженост, предвид това, че наличното
имущество на длъжника не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Позовава се и на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Моли да се уважи молбата
с присъждане на разноски.
С Определение № 838/22.11.2018 г. съдът е присъединил т. д. № 317/2018 г. по
описа на ОС – Пазарджик, образувано по молба вх. № 9895 от 21.11.2018 г. на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, чрез юрк. Н. за откриване на производство по несъстоятелност на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 625 ТЗ, към настоящото дело,
като е конституирал молителя като присъединен кредитор в производството. Подадената молба
по чл. 625 от ТЗ на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД съдът
е приел като молба по чл. 629, ал.
4 от ТЗ за присъединяване
към молбата по чл. 625 от ТЗ на „ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД, по която е
образувано настоящото дело, предвид на това, че е депозирана в преклузивния срок за
това (арг. от Определение № 129/16.03.2017 г. ВКС по ч. т. д. № 2620/16 г., I т.о.). Кредиторът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД се позовава на
сключени с длъжника подробно описани договори и анекси към тях за банков кредит
под условие от 09.04.2013 г., за банков кредит – овърдрафт от 22.04.2013 г., за
банков револвиращ кредит от 14.07.2016 г. като е индивидуализирал вземанията
си. Моли за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност на длъжника.
С Определение от
22.11.2018 г. на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ съдът е конституирал
като присъединен кредитор и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 81-83. Кредиторът „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“
АД се позовава на сключен с длъжника Договор за микрокредит от 31.05.2016 г. и
анекси към него, като е индивидуализирал вземанията си по пера. Моли за
откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на
длъжника.
Ответникът „ТЕРМИКС
ЕС“ ООД, представлявано от управителите С. Г. и Д. Г., редовно уведомено за
производството, не изразява становище по молбите.
По допустимостта на производството:
Молбата
е допустима, доколкото легитимацията на първоначалния кредитор по търговска
сделка и присъединените кредитори е изрично предвидена в чл. 625, ал. 1 от ТЗ.
Сезиран е надлежният съд съобразно разпоредбата на чл. 613 от ТЗ – окръжният
съд по седалището на търговеца. Представени са приложения по чл. 628, ал. 3 от ТЗ.
След
съвкупна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искането
за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното
дружество е направено от молителя „ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД и на двете
основания, визирани в чл.607а от ТЗ – неплатежоспособност и
свръхзадълженост, при условията на кумулативност, което е допустимо (в този
смисъл Решение № 201/11.12.2014 г. на ВКС т. д. №
659/2014 г., I т. о.).
Предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност са три, от които две са
материалноправни, а третата – процесуална. Материалноправните са търговското качество
на длъжника и неговата неплатежоспособност или свръхзадълженост. Неплатежоспособността
е обща предпоставка и се прилага за всички длъжници, а свръхзадължеността е
специална предпоставка и се отнася само за капиталовите дружества. Процесуалната (формалната)
предпоставка е съдебното решение, което не създава неплатежоспособността или
свръхзадължеността на длъжника, които са обективно съществуващи имуществени
състояния, настъпили преди и извън (независимо) от съдебното решение, а само
констатира търговското качество на длъжника и неговата неплатежоспособност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не
е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Ответникът „ТЕРМИКС ЕС“ ООД
е търговец съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1
от ТЗ.
Твърдените от
молителя „ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД неудовлетворени изискуеми парични
вземания, обосноваващи соченото състояние на неплатежоспособност на ответника –
търговец, като материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, се претендират като произтичащи от незаплатена продажна
цена на доставени от молителя стоки по сключен между страните Договор от 20.12.2016 г. за
доставка на стоки и продажба на изплащане, със срок на действие 01.04.2017 г. Съгласно
този договор доставчикът „ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД продава своите стоки, а купувачът
„ТЕРМИКС ЕС“ ООД ги купува на разсрочено плащане, като са издадени седем
фактури за периода 20.12.2016 – 15.03.2017 г. на стойност 44 696.43 лв. с
вкл. ДДС. След изтичане срока на договора, търговските отношения между
страните са подновени със същия предмет на дейност, като въз основа на сключени
неформални договори били издадени още 15 фактури за периода от 26.05.2017 – 03.09.2018
г. на обща стойност 45 810.89 лева с вкл. ДДС.
Изхождайки
от въведения от законодателя с нормата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ субективен критерий и при
липса на проведено опровергаване на предвидената оборима законова презумпция,
съдът намира, че претендираното като изискуемо вземане произхожда от сделка, сключена между търговци в процеса на осъществяване
на търговската им дейност, т. е. сделките са
търговски.
Релевантно в
случая е установяване съществуването
на изискуемо по приетите за търговски сделки парично задължение, което би
обусловило качеството на молителя на кредитор по чл. 625
ТЗ. Последното е необходимо, тъй като само наличие на непогасено парично
вземане го прави активно легитимиран да иска откриване на
производство по несъстоятелност на ответника, респ.
липсата на такова води до липса
на положителна предпоставка по чл.
608, ал. 1
ТЗ, върху която да се градят правни изводи за неплатежоспособността на
дружеството.
За доказване на активната си материалноправна
легитимация на кредитор по доставени и незаплатени въз основа на договори за
продажба стоки /чл. 327, ал. 1 ТЗ/, иницииралият производството молител „ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД е представил и
съдът е приел обективиращите задължението
фактури.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно
чл. 318, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 183 от ЗЗД, е консенсуален. Сключването му предполага постигане на
съгласие между страните – продавач и купувач относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената.
С постигането на съгласие за продавача възниква задължението да предаде
определената в договора вещ, а за купувача възниква задължение да заплати
уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на
вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на продажбата,
а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като
при липса на други договорености чл.
327, ал. 1 от ТЗ
поставя плащането в зависимост от предаването.
ІІ. Присъединеният
кредитор „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД претендира сума
от 22 910.74 лева, за която се е снабдил с изпълнителен лист от 13.11.2018
г. по силата на издадена заповед по чл. 417 от ГПК. Представя се Договор асет
микрокредит от 31.05.2016 г. Сделката е абсолютна търговска съгласно чл. 286,
ал. 2 от ТЗ. Липсва оспорване от страна на ответното дружество за дължимостта
на сумите, като с оглед чл. 3, ал. 3 от договора крайният срок за връщане на
кредита е 31.05.2017 г., който е изтекъл. Едната от
материалноправните предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност, свързана с вида на паричното задължение, произтичащо от
търговска сделка, е то да е само изискуемо, а не и безспорно (така Решение № 125 от 15.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 91/2010
г., I т. о.).
Другият
присъединен кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД също претендира
сума
в общ размер от 1 104 654.98 лева
по предоставени три кредита по Договор № 358/09.04.2013
г., Договор № 363/22.04.2013 г. и Договор № 794/14.07.2016 г. Представя
извлечения от сметки, в които подробно е посочен дължимият размер от страна на
ответното дружество.
От Съдебно-икономическата
експертиза, приета от съда като компетентно изготвена и обоснована, неоспорена
от страните по делото, се установява следното:
Към 31.12.2018 г. дружеството не
развива дейност, не разполага с материална база и няма заети служители – всички са освободени до 31.10.2018 г.
В счетоводните регистри на ответника надлежно са
осчетоводени издадени от молителя „ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД фактури за осъществени
продажби в периода 20.12.2016 г. – 15.03.2017 г., както и 26.05.2017 г. –
03.09.2018 г., като незаплатеният дължим по тях размер възлиза на обща сума от
90 507.24 лева. Издадените фактури са отразени в дневниците за продажби и
справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди и начисленият в тях
ДДС е участвал в разчетите за формиране на данъчен кредит.
Изрично
е изложено, че задълженията по ползваните от ответното дружество банкови кредити
представляват 35.4 % от всички задължения на дружеството към 31.12.2018 г.
Предоставените кредити са за оборотно финансиране и за банкови гаранции.
По
баланса на дружеството към 31.12.2017 г. (а и към 31.12.2018 г.) е отразен
дълготраен финансов актив, формиран от предоставени от дружеството парични
заеми по 150 договора за обща сума в размер на 1 877 726 лева, за
които обаче не се установяват нито заемополучателите, нито условията по
предоставените кредити. От счетоводните записвания е видно, че през 2017 г. са
предоставени в заем 1 800 000 лева и към момента те не са върнати. Вещото
лице излага, че по информация на счетоводната кантора, обслужваща ответното
дружество, заемите са предоставени на съдружниците в него. До 2017 г.
дружеството е отчитало касови наличности в особено големи размери, но към
31.12.2017 г. същите са трансформирани в предоставени заемни средства. Към
31.12.2017 г. с трансформирането на характера на притежаваните парични средства
от краткотраен актив в дълготраен актив чрез предоставянето им като заеми,
дружеството е загубило своята ликвидност – наличните парични средства и общата
стойност на вземанията му не са достатъчни за осигуряване погашения на текущите
му задължения. По този начин търговецът е изпаднал в ликвидна криза, която не е
можел да преодолее с привличането на допълнително банково финансиране. В
резултат на това неразплатените задължения са нараснали. Видно от балансите на
дружеството за периода 31.12.2013 г. до 31.12.2017 г. собственият му капитал
винаги е бил положителна величина, тъй като през този период дружеството е
реализирало печалба от дейността си.
Ликвидността
характеризира възможностите на предприятието да посреща текущите си задължения
в момента, когато те станат изискуеми. Коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.41, а към
31.12.2018 г. – 0.18. Коефициентът за бърза ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.25, а към 31.12.2018 г. – 0.23. Коефициентът за незабавна ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.25, а към 31.12.2018 г. – 0.23. Коефициентът за абсолютна ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.01, а към 31.12.2018 г. – 0. За
периода 2013 и 2016 г. показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са със стойности, надвишаващи референтните, тъй като ответника е
отчитал налични парични средства в особено големи размери и по този начин са
били обезпечени всички плащания на текущите задължения. Стойностите на
коефициентите за ликвидност към 31.12.2017 г. са далеч под референтните за
отрасъл строителство. Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост за
периода от 2013 г. до 2016 г. са на стабилни нива. Стойностите на тези
коефициенти за 2018 г. показват абсолютна зависимост на ответника от своите
кредитори – всъщност собствения капитал е формиран единствено от текущите
задължения на дружеството. За анализ платежоспособността на ответника експертът
е използвал модела „Z-резултат на Алтман“, който предоставя кредитна оценка и
анализ на вероятността от фалит, като е в състояние да предвиди такъв с точност
от 95 % една година преди настъпването му. Предимството на този метод е, че е
по-малко вероятно резултатът да бъде повлиян от манипулиране на финансовите
отчети. Резултатите от изследването сочи, че през 2015-2017 г. стойностите на Z-резултата са в
границите на референтните стойности за „сива“ зона, което сочи, че за ответника
е съществувал евентуален риск от неплатежоспособност, а през 2018 г. стойността на Z-резултата
доказва трайното му състояние на
неплатежоспособност. За периода 2013 г. до 2017
г. вкл. ответникът е отчитал счетоводна
печалба, която прогресивно е намалявала. Вещото лице сочи, че ответното
дружество не разполага с бързоликвидни активи – парични средства, материални
запаси, стоки, вземания в достатъчен размер за покриване на началните разноски
на несъстоятелността. Осчетоводените налични по банкови сметки 5 000 лева
са запорирани. Като обобщение експертът сочи, че изпитваните от ответника
финансови затруднения имат траен и необратим характер, тъй като към 31.12.2017 г. не разполага с
достатъчни по размер ликвидни активи, които да му позволят да успее да погаси
своите изискуеми парични задължения към кредиторите си в разумни срокове, а към
31.12.2018 г. същият е в състояние
на свръхзадълженост, тъй като
имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения – собственият
капитал е формиран единствено от текущите задължения на ответника, неговата
стойност е отрицателна величина и то не притежава собствен реален източник за
финансиране на своята дейност.
При
констатирана неплатежоспособност съдът е длъжен да постанови
решение, с което да обяви неплатежоспособност и свръхзадължеността при
условията на чл. 630, ал. 1
от ТЗ, както и да определи началната дата. Законодателят не е регламентирал
някакви формални изисквания за определяне началната дата или юридически факти,
с настъпването на които да се определя тя. Съдът е
задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на
неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото. Той не е
обвързан от диспозитивното начало, тъй като
решението му има действие спрямо всички.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът
приема, че именно 31.12.2017 г. е моментът, в който преустановяването на
обслужването на дълговете е следствие на трайно наложилата се
невъзможност на предприятието да покрива текущите си задължения. Или, в
настоящия казус, съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2017
г., т. е. това е датата, на която трайно се е наложила невъзможността на предприятието да
покрива текущите си задължения. Преди това показателите на дейността не позволяват
предприятието да се третира като неплатежоспособно.
С оглед и
приетото в СИЕ, за периода 2013 г. до 2017 г. вкл. ответникът е отчитал (счетоводна) печалба,
като към 31.12.2018 г. резултатът от стойността е загуба. Ето защо съдът приема,
че към 31.12.2018 г. ответното
дружество е и в състояние на свръхзадълженост
по смисъла на чл. 742 от ТЗ.
При
кумулативно съединяване и осъществяване едновременно на двете основания (които в случая са
налице към момента на даване ход на устните състезания), производството по
несъстоятелност следва да се открие на основанието, което е настъпило по-рано
(което има по-ранна начална дата). В случая това е датата на
неплатежоспособността - 31.12.2017
г., поради което производството по несъстоятелност следва да се открие само на
това основание, а не и на основанието по чл. 742 от ТЗ. При
наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата – Решение № 201 от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. №
659/2014 г., I т. о.
С оглед категорично установеното по делото, че ответникът не разполага с налично имущество,
с което да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, съдът
приема, че производството по несъстоятелност ще следва да се открие при
условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Искане за присъждане на разноски е направено само от първоначалния
кредитор, което с оглед изхода на спора следва да се уважи.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на „ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД разноски в размер на 4 762 лева – 250 лева д. т., 3 912 лева адв. възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на
600 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, чл. 608,
ал. 1 от ТЗ и чл. 632
ал. 1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
длъжника
„ТЕРМИКС ЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Ангел Кънчев“ № 16, ет. 1, ап. 4.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2017
г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ангел Кънчев“ № 16, ет. 1,
ап. 4.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
на
предприятието на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Ангел Кънчев“ № 16, ет. 1, ап. 4.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ТЕРМИКС ЕС“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Ангел Кънчев“ № 16, ет. 1, ап. 4.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да добави “в
несъстоятелност”.
ОСЪЖДА „ТЕРМИКС ЕС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ангел
Кънчев“ № 16, ет. 1, ап. 4, да заплати от масата на
несъстоятелността на „ИНТЕРМЕТАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София-1225, район Сердика, ж. к. Орландовци, ул. „Нешо Бончев“
№ 32, сумата от 4 762 (четири хиляди седемстотин шестдесет и два) лева, от които 250 лева държавна такса, 3 912 лева – адв. възнаграждение и 600
лева - депозит за вещо лице, на основание чл. 620, ал. 3 от ТЗ.
СПИРА
производството по търговско дело № 290/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик при условията на чл. 632,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, като указва
на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде възобновено в
едногодишен срок от вписване на настоящето решение в ТР по молба на длъжника
или кредитор, ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б от ТЗ в
размер на 8 000 лева.
Препис
от решението служебно да се изпрати на длъжностното лице по регистрация при
Агенцията по вписвания за вписване в
Търговския регистър.
Решението
да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение и има действие по отношение на всички.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър пред Апелативен съд - гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: