Решение по дело №3629/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 30.06.2021 г. ПО АНД № 3629/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ
Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение Л. Б. Х., ЕГН ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по
78а НК, за това, че на 12.11.2016 г. в гр.Пловдив, в качеството на ***
търговското дружество „Строителна компания Х.“ ЕООД *** в 30–дневен
срок след спиране на плащанията по публичноправни парични задължения
към ТД на НАП гр. Пловдив, свързани с търговската му дейност в общ размер
на 71329.74 лв., не е поискал от съда – Пловдивския окръжен съд, да открие
производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от
НК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият Х. в хода на съдебното производство, сочи че се
признава за виновен, съжалява за случилото се и повече няма да се повтори.
В правото си на лична защита моли за наказание в минимален размер. В
последната си дума посочва, че съжалява за стореното и моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Л. Б. Х. е роден на ***, живущ в ***, ***, български
гражданин, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН
**********.
Дружество „Строителна компания Х."ЕООД гр.Пловдив,
ЕИК:********* е основано на 01.04.2013г. със седалище ***, със *** Б.Л. Х. и
*** Л. Б. Х.. Предметът на дейност на фирмата бил
строителство,проектиране,озеленяване,техническо ръководство и контрол в
строителството, интериор и екстериор, инженеринг/търговска дейност, внос и
износ, търговско представителство,посредничество,комисионна
дейност,спедиторска и превозна дейност и всякакви други дейности и услуги
незабранени от закона.
В ТД на НАП гр.Пловдив е било образувано изпълнително дело
№16150005858/2015г срещу „Строителна компания Х."ЕООД, с *** Л. Б. Х.,
за публични задължения в общ размер на 70 988,08 лв. Задълженията са с
взискател НАП, изцяло на декларативен принцип и са установени с Данъчни
декларации по ЗКПО, Декларации по образец 6 и СД по ЗДДС.
Видно от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, последното
доброволно плащане от страна на дружеството е на 12.10.2016г.
1

По изпълнителното производство са извършени действия като са
наложени обезпечителни мерки по отношение на дружеството- запор на
парични средства в банкова сметка в „Алианц Банк България"АД с
постановление от октомври 2017г и на парични средства в банкова сметка в
„Първа Инвестиционна Банка"АД с постановление от април 2018г, като към
момента на изготвяне на мотивираното постановление сметките са били без
налични авоари.
Направено е в хода на изпълнителното производство пълно проучване
за активи на дружеството. Извършена е справка за притежавани МПС от
задълженото лице. Установено е, че на дружеството се водел регистриран до
25.06.2019г товарен автомобил марка„Фолксваген Дока" с рeг. № ****. На
името на физическите лица тоест на ***я на дружеството- Л.Х., се водел лек
автомобил марка „Форд" модел „Торнео Конект" с per. № **** , а на ***а на
дружеството- Борислав Х., се водел лек автомобил марка „Фолксваген
Шаран" с рег. № ****. Според писмо на КЧСИ в България, спрямо
дружеството в качество на длъжник има две висящи изпълнителни дела от
2018г. за частни вземания на взискатели. Извършената справка в електронния
сайт на Търговския регистър, приложена в досъдебното производство,
установява че задълженото лице не притежава дялове и акции в други
дружества, няма и наличие на въздухоплавателни средства, няма недвижимо
имущество.При извършена проверка в Агенция по вписвания също не се
установяват недвижими имоти, придобити на името на задълженото лице.
Съобразно писмо от ТД на НАП, възникналите публични задължения на
дружеството са на декларативен принцип, чрез самоизчисляване от
задълженото лице и според предвидената в такъв случай възможност са
известни на самото лице, предвид самоизчисляването и декларирането, както
и предвид факта, че следва да бъдат внесени в срокове, тоест невнасянето им
също е известен за лицето факт,предвид доброволния акт на плащане от
негова страна. На база на събрани доказателства за имущественото състояние
на задълженото лице, както и въз основа на всички факти и обстоятелства,
станали известни в производството по събиране и съгласно критерии,
утвърдени с указания на Директора на НАП с оглед окачваната събираемост
на публичния им дълг и по преценка на публичен изпълнител, е установено,
че задълженото лице е с несъбираем дълг.
В хода на разследването е изготвена съдебна счетоводна експертиза,
видно от която изискуемите публични задължения на „Строителна компания
Х."ЕООД към датата на последното доброволно плащане от страна на
дружеството-12.10.2016г, са в общ размер на 71 329.74лв. Съгласно
Предоставената информация от ТД на НАП-Пловдив с изх. №11-04-98 2-
24.04.2020г последното доброволно плащане от страна на „Строителна
компания Х."ЕООД е на 12.10.2016г.
По делото с писмо до ОС-Пловдив е изискана служебна справка, от
която се установява, че до 14.04.2020г няма образувано дело за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо дружеството. От изисканата справка
2

съдимост за обв. Любомил Х. се установява че същият е неосъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните на съдебна фаза и в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства, както
следва:
-обяснения на обвиняемия, дадени на съдебна фаза, както и дадените
в досъдебното производство, в които изрично признава вината си;
- показания на свидетелите А.-М.Д. и М.Х.;
- приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, сред които - свидетелство за съдимост, характеристична справка,
Уведомление изх. № С200016-178-0008439/13.03.2020г. на ТД на НАП-
Пловдив, Извлечение от ТР за дружеството „Строителна компания Х.“ ЕООД,
Справка в Централна база – КАТ за ПС собственост на „Строителна компания
Х.“ ЕООД, Справка в Централна база – КАТ за ПС собственост на Л.Х.,
Справка в Централна база – КАТ за ПС собственост на Борислав Х., Оборотна
ведомост за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., Оборотна ведомост за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., Писмо на ТД на НАП-Пловдив изх. № 11-
04-98/24.04.2020г., Справка за общи задължения, актуална към 20.04.2020г.,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180016-022-
0023687/12.04.2018г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С170016-022-0061385/25.10.2017г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С160016-022-0004622/18.04.2016г., Съобщение
за доброволно изпълнение изх. № 005858/2015/000001/24.03.2015г., връчено
на 12.04.2018г. Писмо от КЧСИ изх. № 1528/13.04.2020г., ведно със справка
за образувани изпълнителни дела, Решение № 2242/05.07.2017г. на РС-
Пловдив по гр.д. № 2025/2017г., Изпълнителен лист № 2036/23.02.2018г.
издаден по същото дело, Заповед № 9635/05.12.2016г. по ч.гр.д.
№ 16611/2016г. на РС-Пловдив, Изпълнителен лист № 9547/24.08.2017г.,
издаден по същото дело, Заповед № 6893/05.10.2015г. по ч.гр.д.
№ 12536/2016г. на РС-Пловдив, Изпълнителен лист № 10917/18.11.2015г.,
издаден по същото дело, Заповед № 1838/26.02.2018г. по ч.гр.д. № 3093/2018г.
на РС-Пловдив, Изпълнителен лист № 2999/28.03.2018г., издаден по същото
дело, Счетоводни баланси, ОПР, отчет за собствения капитал, отчет за
паричните потоци по прекия метод, справка за нетекущите(дълготрайни)
активи на дружеството „Строителна компания Х.“ ЕООД за 2013г., 2014г.,
2015г. и 2016г., Писмо изх. № 11-04-98/28.08.2020г. на ТД на НАП-Пловдив,
Справки изх. № РБ-7135/19.08.2020г. и изх. № 2224/24.08.2020г. от Агенцията
по вписванията, ведно с Удостоверение изх. № 20200819102449/19.08.2020г..
Постановление за налагане на възбрана и Постановление за вдигане на
възбрана по изп. дело № 20148630404135, Справка от КЧСИ изх. №
2925/20.08.2020г., ведно със справка за образувани изпълнителни дела,
Оборотни ведомости за 2016г. и 2017г.
3

- заключение на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза от 27.02.2021г. на в.л. Н.Ю.А..
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление и призната от обвиняемия на досъдебната фаза,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
Признаването на вина от страна на обвиняемия напълно кореспондира
със събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и с
назначената по делото съдебно-счетоводна ескпертиза. Същите
кореспондират и с показанията на свидетелите Д. и М.Х.. В тази връзка следва
да се посочи, че св. Х. сочи, че е прекратила дейността по счетоводно
обслужване на дружеството през 2018г., доколкото ***ят не е могъл да се
разплати и с нея, като посочва, че причина да не бъде обявена фирмата в
несъстоятелност вероятно е надеждата на ***я да получи вземанията си и да
изплати задълженията си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.227б, ал.2 , вр.ал. 1 от НК.
Деецът в качеството си на управител на „Строителна компания Х.“
ЕООД се явява годен субект на престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК
доколкото съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5
от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК управителят и
представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл.227б, ал.2 и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от
съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това
задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган
на управление.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е реализирано
престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК от обективна страна следва
кумулативно да са се реализирали следните елементи от фактически състав:
-търговецът да е изпаднал в неплатежоспособност по смисъла на чл.
608 НК и
- управляващият или представляващият търговецът да не е изпълнил
задължението си да заяви това обстоятелство в 30 дневен срок от спиране на
плащанията, като поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно чл. 608 НК деецът е изпаднал в неплатежоспособност,
когато:
- не изпълни /включително и частично/ свое изискуемо:
• вземане произтичащо от търговска сделка или
4

•публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или
•задължение по частно държавно вземане или
•задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко
една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца
-неизпълнението се дължи не на субективни причини или временни
затруднения, а на едно трайно икономическо и финансово състояние на
търговеца, което не му позволява да обслужва своите задължения.
За нуждите на Наказателния процес неплатежоспособността не е
необходимо да бъде изрично обявена със съдебен акт от гражданския съд в
производство по несъстоятелност /чл. 608 и сл. ТЗ/, а е достатъчно да бъде
констатирана, като обективно съществуващо фактическо състояние. В същото
време в наказателния процес не могат да намерят приложение презумпциите
по чл. 608, ал.2 и чл. 608, ал.3 ТЗ, съгласно които неплатежоспособността се
предполага, когато деецът е спрял плащанията и ако преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години, доколкото подобен подход би противоречал на
базисни принципи, прогласени в чл. 13, 14. 16 и 301-303 НПК. В този смисъл
трайната невъзможност на търговеца да погасява своите изискуеми и
ликвидни вземания следва да бъде доказана с всички допустими
доказателствени средства.
В случая трайно установената невъзможност за заплащане на
публичните задължения на дружеството се установява от приетите по делото
писмени доказателства, които оформят едно постепенно градиране и
увеличаване на задълженията на дружеството към държавата, до достигането
на сумата в общ размер на 71 329,74 лв. към 12.10.2016г. До дружеството
била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 12.04.2018г. ,
но в дадения 7-дневен срок задължението не било изпълнено именно поради
липсата на активи, водеща до невъзможността задължението да бъде
погасено. Невъзможността за извършване на плащания се установява на
следващо място от показанията на св. Х., сочеща, че дружеството е спряло да
извършва дейност към края на 2016г. Така дружеството не е могло да трупа
активи с оглед липсата на осъществявана търговска дейност. От
заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза също е
видно, че дружеството не е притежавало активи и не е разполагало с
необходимите средства за погасяване на всички установени по размер
изискуеми задължения.
В тази връзка и наличният към 2019г. товарен автомобил
марка„Фолксваген Дока" с рeг. № **** не променя изводът за
неплатежоспособност на дружеството, до колкото същият дори след
продажбата му няма как да обслужи публичните вземания, които са се били
натрупали до този момент.
5

Престъплението е на формално извършване и се счита за довършено с
изтичането на 30-дневния срок за заявяване на неплатежоспособността,
считано от спиране на плащанията /неизпълнение на изискуемото
задължение/, като за съставомерността му не е необходимо да настъпва
допълнителен противообществен резултат.
В този изричен смисъл Решение № 554 от 13.02.2001 г. по н. д. №
503/2000 г. на ВКС I н. о, Решение № 36 от 22.03.2000 г. по н.д. № 581/1999 г.
, I н.о. на ВКС, Решение № 183 от 5.06.2001 г. по н.д. № 121/2001 г., III н.о,
Решение № 566 от 13.10.2004 г. по н. д. № 173/2004 г., I н. о. на ВКС,
Решение № 538 от 30.12.2009г. по нак. д. № 586/2009г. на Върховен
касационен съд, I НO, Решение № 170 от 13.05.2014 г. по нак. д. № 273/2014 г.
на Върховен касационен съд.
В конкретния случай от приетата за установена фактическа обстановка
се установи, че всички гореизложени съставомерни обстоятелства са налице.
За търговеца „Строителна компания Х.“ ЕООД е съществувало изискуемо
публично задължение към НАП за внасяне на ДДС, което дружеството
поради трайно влошеното си икономическо състояние не могло да изпълни
изцяло. Тоест същото е било изпаднало в състояние на неплатежоспособност
по смисъла на чл. 708 ТЗ.
Публичния характер на вземането на държавата за внасяне на ДДС
произтича директно от законовата норма на чл. 162, ал.2 ДОПК, съгласно
която публични са вземанията на държавата и общините:
- за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни
осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
- за други вноски, установени по основание и размер със закон;
- за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
- за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
- за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата,
глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства
в полза на държавата;
- по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за
публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на
Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена
държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и
имуществени санкции;
- по влезли в сила наказателни постановления;
- за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от
средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни
ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано
финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз;
6

- лихвите за вземанията по предходните точки.
Както вече се посочи, трайно влошеното икономическо състояние на
дружеството, обуславящо обективна невъзможност за изпълнение на
изискуемото задължение за внасяне на ДДС се обуславя от установените от
фактическа страна обстоятелства, че дружеството не разполагало с
дълготрайни активи, нямало регистрирани моторни превозни средства,
нямало открита банкова сметка, не притежавало имоти, нямало наети
работници към датата на изпадане в неплатежоспособност.
Въпреки, че на 12.10.2016г. дружеството спряло плащанията към
държавата, обвиняемият в качеството му на управител не е изпълнил в
предписания от закона 30-дневен срок задължението си да заяви това
обстоятелство и да поиска откриване на производство по несъстоятелност от
ОС-Пловдив.
30-дневният срок е изтекъл на дата 11.11.2016г, следователно на
12.11.2016г. – първият последващ работен ден, престъплението се явява
довършено.
В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничаващ умисъла на
пряк и евентуален, намира приложение само при резултатните, но не и при
формалните (на просто извършване) престъпления. При формалните
престъпления (какъвто е процесния случай) умисълът може да бъде само
пряк и никога евентуален, като за да е налице е необходимо и достатъчно
деецът да съзнава фактите, които обуславят общественоопасния и
противоправен характер на извършеното деяние.
Така изрично Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г.,
II н. о. на ВКС.
В конкретния случай от показанията на свидетелката Х. се установи,
че обвиняемият е знаел за наличните публични задължения към НАП, като
същото се потвърждава и от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на
досъдебното производство. Тоест налице е познание за съставомерните
факти, което обуславя и пряк умисъл за извършване на престъпното деяние.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1
НК наказание е лишаване от свобода до три години или глоба; обвиняемият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на 78а;
от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице
условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.
78 А НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
делото съдът намира, че на обвиняемият следва да се наложи
административно наказание глоба в рамките на минимума предвиден в чл.
78а НК, а именно 1000 лв.
При определяне размера на административната санкция съдът
7

съобрази:
-вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно тези
осигуряващи нормално функциониране на установената в страната
икономическа система и търговски оборот.
-степента на засягане на обществените отношения, намиращ
проявление в обстоятелството, че задължението на дееца за заявяване на
състоянието на неплатежоспособност, в което е изпаднал търговеца, въобще
не е изпълнено и към настоящия момент.
-данните за личността на обвиняемия –в хода на досъдебното
производство признава вината си и изразява съжаление за стореното. Същият
е неосъждан, без данни за извършени други противообществени прояви,
трудово ангажиран, с добри характеристични данни.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени и изминалия срок от
извършване на деянието- почти 5 години, като според константната практика
на ЕСПЧ с увеличаване на срока на наказателното преследване,
необходимостта от налагане на по-високо наказание намалява, доколкото
самият наказателен процес сам по себе си оказва поправително и
превъзпитателно въздействие
При оценка на гореизложените факти, настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказателната
отговорност няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018
на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37
от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки гореизложените принципни положения, настоящият
състав счита, че на обвиняемия следва да се наложи санкция в минимален
размер- 1000 лева.
Този размер на административната санкция според съда съответства в
максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца и
гарантира постигане целите на наказанието, без да се използва спрямо
обвиняемия непропорционална държавна репресия.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК
обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
сумата от 858 лева, представляваща разноски по делото за изготвена съдебно-
8

счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
9

Номер на акта:	948
Дата:	30 юни 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20215330203629
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юни 2021 г.

Решение по дело №3629/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите