Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, І-22 - ри
състав, в публично съдебно заседание на 12.10.2021 година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН Б.
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия Б. гр.д. № 15925 по описа на съда
за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
подадена от Е.Д.М. против П.на Р.България, с която предявява иск с правно
основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът претендира неимуществени вреди от ответника с
твърдението, че прокурори при ответника П.на Р.Б.не са изпълнили служебните си
задължения, като с неправомерното си поведение-бездействие в период от
06.12.2013 г. до датата на исковата молба, не са му съдействали да упражни
правата, които има на основание чл.141, ал.2 НПК и по-конкретно не са му
предявили за запознаване протокол за извършен разпит на свидетел № 1 от
05.08.2013 г., както и не са му дали възможност да зададе въпроси на свидетеля
лично или чрез неговата защита. Поддържа, че ответникът приобщава незаконно
показанията на свидетел № 1 пр.пр.№ 221/13 г. по описа на СпП, ДП № 78/2013 г.
на ГДНП, по което е образувано НОХД 1006/2016 г. на СпНС, 14 състав, и по този
начин допуска доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при
условията и по реда на предвидените в НПК, нарушава презумпцията по ч.6§1,
3б“д“ във връзка с чл.1 от ЕКЗПЧОС. В причинна връзка от това противоправно
бездействие ищецът търпи неимуществени вреди-стрес, в резултат на което се
поболял от високо кръвно и тумори, за което претендира обезщетение в размер на
сумата от 50 000 лв. Поддържа се, че нарушението е извършено по пр.пр.№
221/13 г. по описа на СпП, ДП № 78/2013 г. на ГДНП.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 09.12.2015 г. до окончателното й плащане. С уточняваща молба от
06.04.2017 г. процесуалния представител адв. Б. е уточнил, че се предявява иск
срещу АСпС, за сума в размер на 100 000 лв, както и при ризлична фактическа
обстановка, но доколкото се касае за нов иск, същия не е приеман за съвместно
разглеждане, респ. не е допускано уточение на исковата молба в такъв смисъл.
В законоустановения едномесечен срок на
19.10.2017 г. е постъпил отговор от ответника.
Прави възражение за нередовност на
исковата молба, което възражение и предвид Определение № 1599/16.05.2017 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1925/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, 6
състав, което с определение от 15.05.2018 г. е оставено без уважение. В
определението си, с което състава на САС е отменил прекратителното определение
на съда, е приел, че исковата претенция е ясна и същата съдържа изискуемото се
по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК изложение на обстоятелствата, на които се
основа иска и ясен петитум в какво се състои искането до съда.
По същество счита иска за допустим, но
недоказан по основание и размер. Твърди се, че не е изпълнен фактическия състав
на отговорността по чл.49 от ЗЗД. Оспорва
наличието на противоправно деяние, вина и пряка причинна връзка между твърдяното
деяние и настъпилия вредоносен резултат.
Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли иска и да присъди на ответника направените разноски, включително и
такива за юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е постъпил заверен препис на протокол от
открито съдебно заседание на 14.05.2018 г., видно от който в съдебното
заседание е участвал ищеца и негови процесуални представители, във връзка с разпит на свидетел № 01 /с тайна самоличност/ от СпНС, 14 състав, по НОХД 1006/2016 г., намиращ се по ДП № 78/2013 г. по
описа на ГДНП, пр. пр. №
221/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура. От протокола е видно, че всички подсъдими по това дело, включително
ищеца Е.Д.М. са били запознати с протокола от
разпита на свидетел № 01 /с тайна самоличност/, както и
им е дадена възможност да зададат въпроси към свидетеля. Всички въпроси са били
допуснати от съда, след което съдебното заседание е продължило в специално
помещение, като свидетеля е отказал да отговори на въпросите на ищеца. С
протоколно определение от 11.12.2018 г. съдът не е приел като писмено доказателство
протокола от 14.05.2018 г.
По делото са приети като писмени
доказателства протоколи от 05.08.2013 г., 07.10.2013 г., както и 31.01.2014 г.,
за разпит на анонимен свидетел № 1 по пр.пр.№
221/13 г. по описа на СпП, ДП № 78/2013 г. на ГДНП.
Приети като писмени доказателства
са и документите, приложени към писмо от 14.11.2018 г., изпратено от
Министерство на правосъдието, Затвора София, касаещи здлавословното състояние
на ищеца Е.Д.М. за периода
2015 г. – 2018 г.
Видно от заключенията на вещото
лице по съдебно – психиатричната експертиза от 03.06.2019 г. д-р В.С.,
ищецът Е.Д.М. е развил разстройство в адаптацията с преобладаващо
нарушение на други емоции. Поради връзката на това разстройство с други
негативни психологични и социални фактори то протича протрахирано.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят М.С.П. знае за делото "Килърите 2". Там били обвиняеми Е.М.
с В.Б.и още едно момче. Коментирали с ищеца след делата, че там е разпитван
анонимен свидетел и П.не му е дала протокола, за да зададе въпроси на този
свидетел. Били заедно с М. в един отряд и заедно правели престой навън. Близо
три часа всеки ден прекарвали заедно докато бил в затвора. Коментирали го много
този въпрос. Той изпадал в бяс, в състояние на амок, защото не било само това,
но и други неща се случвали, които по принцип по законодателство трябва да се
случват по един начин, а законодателството много често се прескача и се
пренебрегва. Твърди, че когато искал протоколите от заседанията, без никакво
обяснение не му били давани тези протоколи, а той искал да си изгради защита
върху това, за което е бил разпитван защитения свидетел. Той изпадал в сляпа
ярост, псувал, крещял, бил агресивен. Не е възприел никакво лечение.
Свидетелката М.А.П., съпруга на ищеца, знае за делото „Килърите 2“ и че е разпитван свидетел с тайна самоличност № 01. Тя била конституирана като защитник на съпруга й Е.М. и била постоянно с него да четат делата в СпНС. Това дело още не е приключило. Не са й давали по това дело протокол от разпит на свидетел № 01, както и на Е. също. Адв. Б. го познава. В началото бил адвокат по наказателното дело, след това дошъл друг адвокат. Доколкото знае на адв. Б. не са му давали протоколите от това дело. Е. е писал молби, но не му дали протокола. Той се притеснявал от това поведение на прокурорите и започнал да вдига високо кръвно, защото това е отказ от правосъдие за него. По време на тези откази той бил около месец на „Г.М. Д.“ и след това го прехвърлили на „М-р Векилски“ № 2. Ходила му е на свиждане на „М-р Векилски“ много пъти. Той се ядосвал изключително много, защото не е справедливо, даже не можел да спи, имал главоболие и много високо кръвно. Лекар му назначил лекарства за кръвното.
При така установените факти от значение
за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД. По отношение на правното основание на иска, съдът
намира, че безспорната съдебна практика е приела, че за вреди, причинени в
резултат на акт или дейност, които не са сред изчерпателно посочените в чл. 1,
чл. 2, чл. 2а и чл. 2б ЗОДОВ, увреденото лице може съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ да ангажира отговорността на държавата по общия исков ред –
по реда на ЗЗД /чл. 49 ЗЗД/.
На следващо място съдът намира, че по
делото не се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на
иска, като съображенията за това са следните. Ответникът е юридическо лице, поради
което неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД. Съгласно
чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не
произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна
виновност и за нейното опровергаване. За възникване на отговорността по чл. 49
от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия
(ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответникът) е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника; непосредственият
причинител на вредата да има вина за причинените вреди.
Следователно, вина се търси не у този, който е възложил работата, а у
този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето
лице (като при преценка на вината се преценява с оглед презумпцията по чл. 45,
ал.2 от ЗЗД), гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да
няма вина. Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред могат да
обхващат претърпените загуби – последица от засягане на налични блага
(намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски) или
пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на имуществото.
По делото се твърди, че ищецът е претърпял вреди
от неправомерното поведение на служители
на ответника - бездействие в период от 06.12.2013 г. до датата на исковата
молба, не са му съдействали да упражни правата, които има на основание чл.141,
ал.2 НПК и по-конкретно не са му предявили за запознаване протокол за извършен
разпит на свидетел № 1 от 05.08.2013 г., както и не са му дали възможност да
зададе въпроси на свидетеля лично или чрез неговата защита. Поддържа, че
ответникът приобщава незаконно показанията на свидетел № 1 пр.пр.№ 221/13 г. по
описа на СпП, ДП № 78/2013 г. на ГДНП, по което е образувано НОХД 1006/2016 г. на
СпНС, 14 състав, и по този начин допуска доказателствени средства, които не са
събрани или изготвени при условията и по реда на предвидените в НПК, нарушава
презумпцията по ч.6§1, 3б“д“ във връзка с чл.1 от ЕКЗПЧОС. На първо място
следва да се има предвид, че по делото не бяха представени писмени доказателства
в подкрепа на твърденията за неправомерно бездействие на прокурорите, респ. за
отказ от предоставяне на процесните протоколи, както и такива искания да са
били налице. В тази насока са налице единствено свидетелски показания, но
доколкото се касае за извършване на процесуални действия по досъдебно производство
такива писмени доказателства са необходими за пълното и главно доказване на
твърдените обстоятелства. В тази насока следва да се има предвид и че в случая
е налице съдебно производство по НОХД
1006/2016 г. на СпНС, 14 състав, което е образувано по пр.пр.№ 221/13 г. по
описа на СпП, ДП № 78/2013 г. на ГДНП, по което съдът ще се произнесе по
законосъобразността на извършените от прокурора процесуално – следствени
действия, дали те са съществени, както и дали е нарушено правото на защита на
подсъдимия. Към момента няма такива данни по делото. Едва
след приключване на това дело, респ. при наличие на влязла в сила оправдателна
присъда, ищецът би могъл да претендира обезщетение за причинените му вреди. Затова
и доколкото не се установява още първата предпоставка на иска, а именно
наличието на противоправно поведение на служители на ответника, съдът намира
исковете за неоснователни, поради което не е необходимо да се разглеждат
останалите му предпоставки и размера на иска.
С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Д.М., ЕГН **********, със съд. адрес ***,
Търговски дом, ет. 3, кантора 308, чрез адв Ю., против П.НА Р.Б., адрес гр. София,
бул. Витоша № 2, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
претърпени в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в следните обстоятелства: неправомерно
бездействие в период от 06.12.2013 г. до датата на исковата молба 09.12.2015
г., като служители
на ответника не
са му съдействали да упражни правата, които има на основание чл.141, ал.2 НПК и
по-конкретно не са му предявили за запознаване протокол за извършен разпит на
свидетел № 1 от 05.08.2013 г., както и не са му дали възможност да зададе въпроси
на свидетеля лично или чрез неговата защита по пр. пр. №
221/13 г. по описа на СпП, ДП № 78/2013 г. на ГДНП,
по което е образувано НОХД 1006/2016 г. на СпНС, 14
състав, и по този начин са допуснати доказателствени средства,
които не са събрани или изготвени при условията и по реда на предвидените в
НПК, нарушава презумпцията по ч.6§1, 3б“д“ във връзка с чл.1 от ЕКЗПЧОС.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********, със съд. адрес ***,
Търговски дом, ет. 3, кантора 308, чрез адв Ю., да заплати на П.на Р.Б.,
гр. София, бул. „Витоша” №2, сума в размер на 100 лв., представляващи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 вр. чл. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: