Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1656
гр. Бургас, 11.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4495 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.А.Д., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 18-0769-003423/07.09.2018 г., издадено от началник група сектор
„ПП” към ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.
1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са му
наложени наказания „глоба” в размер на 500 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се
явява лично и с адв. К.. Поддържа жалбата и излага подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В
съпроводителното жалбата писмо молят да се потвърди наложеното наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.08.2018 г. около 08:50 часа в гр. Бургас, по бул.
„Сан Стефано“ до кръстовището с бул. „Мария Луиза“ в посока ул. „Гладстон“ управляваният
от жалбоподателя лек автомобил марка „Мазда Премаци“, с рег. № ******** бил
спрян за проверка от свидетеля Х.В.Х. служител в Сектор „Пътна полиция” гр.
Бургас. След като установил контакт с жалбоподателя, свидетелят Х. усетил, че
жалбоподателят мирише на алкохол. По тази причина жалбоподателят бил тестван за
употреба на алкохол с техническо средство
„дрегер” 7510, с фабричен № ARBB-0029, което отчело, че концентрацията на алкохол в издишания въздух от жалбоподателя към
08:55 часа била 0.63 промила. Свидетелят Х.
издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване и на същия била взета кръвна
проба за извършване на химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта. Заключението на експертизата от 17.08.2018 г. е установило,
че в дадената от жалбоподателя кръвна проба има наличие на етилов алкохол в
количество 0.58 промила. За установеното нарушение свидетелят Х. съставил срещу
жалбоподателя АУАН № 0716781, а впоследствие на 07.09.2018 г. е било издадено
обжалваното в настоящото производство НП.
На
27.09.2018 г. е било извършено повторно химическо изследване на кръвната проба
на жалбоподателя, като заключението посочва, че съдържанието на етилов алкохол е
в количество 0.50 промила. Предвид
констатираното различие в резултатите на извършената първоначална и повторна
химически експертизи, съдът допусна изготвяне на съдебно-химическа експертиза.
Експертизата е била изготвена от вещо лице при ВМА гр. София и е приета по
делото. В експертизата е посочено, че в 8:50 часа концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателя се определя като 0.6 промила.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства.
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съгласно Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която
норма гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. От събраните по делото доказателства съдът намира, че може
да се направи категоричен извод за осъществен от жалбоподателя състав на
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
От фактическа страна по делото се установи, че в хода на развилото се
административнонаказателно производство са били извършени първоначална и
повторна химически експертизи на предоставени от жалбоподателя две кръвни
проби, като съгласно заключението на повторната експертиза измереното
количество алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.5 промила, което количество не
попада в забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В съдебно производство в заключението на допусната от съда съдебно-химическа експертиза вещото лице
посочва, че двата резултата (от двете химически експертизи) са коректни и
равностойни, като разликата от 0.08 промила е в рамките на допустимото
отклонение съгласно Наредба № 1/2017 г. Отделно от това обаче в заключението е
отразено, че получените резултати от двете химически експертизи показват
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя не към 08.50 часа на
15.08.2018 г. (когато е бил спрян за проверка управляваният от жалбоподателя
автомобил), а към 09:28 часа –когато са били взети кръвните проби. Вещото лице
дава заключение, че към часа, когато жалбоподателят е бил установен да
управлява автомобил (08:50 часа) концентрацията на алкохол в кръвта му се
определя като 0.6 промила. При така установените обстоятелства съдът счита, че
правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за процесното
нарушение. Това е така, тъй като към 08:50 часа, когато свидетелят Х. е спрял
за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Мазда Премаци“, с рег.
№ ********, концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била в
количество 0.6 промила съгласно съдебно-химическата експертиза. Това количество
на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя, управляващ ППС (0.6
промила) попада в забраната на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което правилно е прието от АНО, че жалбоподателят е
нарушил тази забрана.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП
предвижда кумулативно налагане на наказанията „лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца и „глоба“ от 500 лв.
Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба като
относима и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в нормата
размери „глоба“ от 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя и не подлежат на
изменение. Съдът
счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в
чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
С оглед гореизложеното обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 год. по н.д. № 98/84 год. на ОСНК на ВС по делата от административнонаказателен характер за призоваване на
свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски. Съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от страната възлага
разноските по делото, като при потвърждаване или
изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на
държавата направените разноски. По делото от бюджета на Районен съд –
Бургас е било изплатено възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-химическа
експертиза в размер на 152.49 лева. Предвид изложения по-горе извод на съда, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено и като се съобразят постановките на
Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 год. по
н.д. № 98/84 год. на ОСНК на ВС, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати в полза на Районен съд - Бургас и по сметка на Районен съд - Бургас сумата
от 152.49 лева, представляваща разноски за изплатено възнаграждение на вещо
лице.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0769-003423/07.09.2018 г., издадено от началник група сектор „ПП” към ОД на
МВР – Бургас, с което на Н.А.Д., ЕГН ********** на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са му наложени наказания
„глоба” в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на Районен съд
- Бургас и по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 152.49 лева,
представляваща разноски за изплатено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС