Решение по дело №178/2009 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2009 г. (в сила от 9 октомври 2009 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20091730100178
Тип на делото: Брачно дело
Дата на образуване: 9 март 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                     

 

N

гр.Радомир, 09.10.2009 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

        Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година, в състав:

               

                           Районен съдия:И. П.

 

при участието на секретаря Т.П., след като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №178 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

     Производството е по реда на чл.330, ал.5 от ГПК.

 

     С искова молба от ищеца А.М.В., ЕГН:**********,***, Пернишка област, е предявен против ответната страна- И.С.В., ЕГН:**********, със същия адрес иск за развод с правно основание- чл.99 СК/отм./ 

  В с.з.ищецът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител- адв.Б., редовно упълномощена.

    Ответницата е представила отговор на така предявената искова молба в указания срок, редовно призована се явява в с.з.

    В първото с.з.поради постигнато споразумение между страните на основание чл.321, ал.5 от ГПК, настоящият съдебен състав допусна преминаване на производството от исково в производство за развод по взаимно съгласие.Страните са  депозирали в писмена форма постигнатото помежду им споразумение по чл.101 от СК/отм./уреждащо имуществените и неимуществени отношения във връзка с прекратяването на брака.Също така молителите заявяват  в с.з., че са постигнали взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.Същите  са изразили становище  съда да постанови решение, с което да прекрати брака им и утвърди изготвеното и съгласувано помежду им изискуемо споразумение съгл.разпоредбата на чл.101 СК/отм./.

 

       Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено и доказано следното:

 

      Молбата за прекратяване на брака чрез взаимно съгласие между молителите- А.В. и И.В. е процесуално допустима, доколкото е налице законовата предпоставка по чл.100, ал.2 СК/отм./.Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак от 06.10.2008 г., изд.от кметство Дрен, общ.Радомир лицата А.М.В. и И.С. Ш. са сключили граждански брак на 30.04.2001 година.Към днешна дата споменатият официален документ несъмнено е показател за изтеклия период от изискуемите 3 години от сключване на брака до възможността да бъде предявено искане по съдебен ред за прекратяването му.

   В производството молителите поддържаха непоколебимо искане брака да бъде прекратен помежду им по взаимно съгласие, като са изключили каквато и да е възможност за постигане на помирение.От изразената обща воля на страните, съдът се убеди в действителното наличие и обективиране на едно взаимно, сериозно и непоколебимо тяхно съгласие, според смисъла на чл.100, ал.1 от СК/отм./  и чл.330, ал.5 от ГПК.

   След като разгледа депозираното споразумение, настоящият състав намери, че последното на противоречи на закона и морала, съдържанието му е пълно и изчерпателно и е в интерес на роденото в брака малолетно дете- А. А. В., ЕГН:**********.Споразумението урежда и съществените въпроси относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на детето, имуществените отношения, ползването на семейното жилище, фамилното име на съпругата и издръжката между съпрузите.

     При така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на СК за уважаването на настоящата молба, като бракът следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за предприетото  поведение с насоченост към конкретните последици.

     С оглед на постигнатото споразумение съдът счита, че молителката И.В. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Радомирския районен съд държавната такса в размер на 50,40(петдесет лева  и четиридесет) стотинки, съобразно определения размер на издръжката, както и сумата от 15.00(петнадесет) лева – държавна такса по делото.

       По изложените съображения районният съд

 

 

                                        Р Е Ш И 

 

       ПРЕКРАТЯВА сключеният между А.М.В., ЕГН:**********,***, обл.Перник и И.С.В., ЕГН:**********,***, обл.Перник и гр.Б., ул.”А. С.”№. с Акт №1/30.04.20001 г.на кметство Дрен, граждански брак, поради сериозно и непоколебимо съгласие на съпрузите като:

     УТВЪРЖДАВА постигнатото и подписано споразумение относно последиците от прекратяване на брака, според което:

      Съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака.

      Родителските права върху родената от брака малолетна дъщеря- А. А.В., родена на *** г., видно от Удостоверение за раждане от *** г.на община Радомир, се предоставят на бащата А.М.В., с посочен адрес и ЕГН, като майката И.С.В. има право на лични отношения и режим на свиждане и контакт с дъщеря си, а именно- право да я взема всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч.на съботния ден до 17.00 ч.на неделния ден, с преспиване и един  месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

      Ответницата И.С.В. следва да заплаща на малолетната А. А. В. чрез нейния баща и законен представител А.М.В., месечна издръжка в размер на 70 (седемдесет) лева, считано от 14.07.2008 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху просрочена вноска до издължаването й.

       Ползването на семейното жилище, собственост на родителите на ищеца, находящо се в с.Дрен, общ.Радомир, се предоставя за ползване на ищеца.

       След развода молителката да носи предбрачното си фамилно име- Ш..

      Съпрузите не си дължат издръжка един на друг и нямат претенции за такава.

     Страните заявяват, че не притежават недвижими имоти,а движимите вещи, придобити по време на брака са поделени извънсъдебно и съответно те нямат претенции един спрямо друг във връзка с тях.

     Молителите декларират, че не притежават фирми, нямат участие в търговски дружества и не притежават акции.

     Влоговете и заемите остават в полза или вреда на онзи, на чието име са направени.

     Осъжда се И.С.В.,***, с ЕГН:********** да заплати по сметка на РРС за държавна такса сумата в размер на 50,40(петдесет лева и четиридесет стотинки) съобразно определената издръжка, както и 15.00(петнадесет лева) държавна такса по настоящето дело, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

    РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: