Р Е Ш Е Н И Е № 260126
гр. ВРАЦА, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Окръжен съдия: НАДЯ ПЕЛОВСКА
В присъствието на секретаря М. Ценова
като разгледа докладваното от съдията
търг. дело № 25 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на „БИЛДКОМ“ ЕООД-гр.София
против „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД-гр.Враца, за сумата от 183 379,20 лв., представляваща
неплатена цена на закупени от ответника общо 125 тона тор УРЕЯ /Карбамид/ и
190,260 тона тор Амониев нитрат, съгласно договор за покупко-продажба
№В-219-60-F/21.11.2019г. и договор №В-219-61-F/21.11.2019г., за което са
издадени фактура № **********/03.12.2019г. и фактура № **********/17.12.2019г.
В исковата молба се твърди, че страните са в трайни
търговски отношения, свързани с основната търговска дейност на ищеца по
покупко-продажба на зърнени суровини, препарати и торове. Поддържа се, че на
21.11.2019г. между страните е сключен договор за покупко-продажба
№В-219-60-F/21.11.2019г., по силата на който, в качеството му на продавач,
ищецът доставил на ответника 125 тона УРЕЯ /Карбамид/, за което издал фактура
№**********/03.12.2019г. на стойност 86346,60 лв. В уговорения срок за
плащане-15.08.2020г., както и в допълнително определения срок до 20.09.2020г. плащане
от ответника не е извършено.
Ищецът твърди също, че на 21.11.2019г. между страните бил
сключен и втори договор за покупко-продажба №В-219-61-F/21.11.2019г., по силата
на който, в качеството му на продавач, доставил на ответника 190,260 тона тор Амониев
нитрат, за което издал фактура
№**********/17.12.2019г.на стойност
97032,60 лв. В уговорения срок 15.09.2020г., плащане от ответника не е
извършено.
Ищецът поддържа, че с оглед изложеното има правен интерес
от предявяването на осъдителен иск за заплащане на дължимите по двата договора
суми в общ размер на 183 379,20 лв.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответника
„АГРИПРОДУКТ“ЕООД-гр.Враца, от който в срока и по реда на чл.367 от ГПК е
постъпил писмен отговор, в който се посочва, че страните действително са в
трайни търговски отношения, но поради 2 последователни лоши стопански години
дружеството не е успяло да погаси задълженията си към ищеца. Заявява се
намерение задълженията да бъдат изплатени с продукцията от настоящата година и
готовност за постигане на споразумение с ищеца. С отговора не се представят
доказателства и не се правят доказателствени искания.
Препис от отговора на „АГРИПРОДУКТ“ЕООД-гр.Враца е бил
връчен на ищеца, от който в срока и по реда на чл.372 от ГПК не е постъпила
допълнителна искова молба.
При така подадените искова молба и отговор, съдът намира,
че е предявен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.327, ал.1 от ТЗ, който е
процесуално допустим.
По делото са събрани писмени доказателства: заверени
копия от договор за покупко-продажба №В-219-60-F/21.11.2019г., анекс от
25.08.2020 г., договор за покупко-продажба №В-219-61-F/21.11.2019г., фактура №
**********/03.12.2019г., фактура № **********/17.12.2019г., 14 бр.
товарителници, приемо-предавателен протокол от 03.12.2019 г.,
приемо-предавателен протокол от 17.12.2019 г., уведомление от 27.01.2021 г. и
счетоводна справка, които не са оспорени от ответника.
След като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото заверено копие от договор за
покупко-продажба №В-219-60-F/21.11.2019г. безспорно се установява, че по силата
на договора ищецът „БИЛДКОМ“ ЕООД - гр.София,
в качеството му на продавач, се задължило да достави на ответника „АГРИПРОДУКТ“
ЕООД - гр. Враца, в качеството му на купувач, 125 метрични тона тор УРЕЯ
/Карбамид/ за срок от 22.11.2019г.до 30.11.2019г., срещу поето от купувача
насрещно задължение да заплати уговорената цена от 575,00 лв. без вкл. ДДС - 690,00
лв. с вкл. ДДС за метричен тон. Уговорено е стоката да бъде доставена на
купувача до посочена от него база, намираща се в с. ***. Съгласно чл. 3.2 от
договора купувачът следва да заплати цялата цена по банков път в срок до 15.08.2020
г.
От приложените по делото товарителници с №
00061602/03.12.2019 г.; № 00065757/04.12.2019 г.; № 00064527/04.12.2019 г.; №
00061536/04.12.2019 г. и № 00064429/04.12.2019 г. се установява, че в периода
04.12.2019 г. и 05.12.2019 г., в изпълнение на поетото задължение по договор за
покупко-продажба № В-219-60-F/21.11.2019 г., продавачът е доставил, а купувачът
е получил общо 125,14 метрични тона тор УРЕЯ до база в село ***. От подписания от двете страни
приемо-предавателен протокол с дата 03.12.2019 г. се установява, че цялото
количество тор е прието от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД без забележки. За извършената
доставка ищецът издал фактура №**********/03.12.2019г. на стойност
86 346,60 лв., в която е посочена и банковата сметка, по която следва да
се извърши плащането. Видно от представения по делото анекс №1 от 25.08.2020г.
към договор за покупко-продажба № В-219-60-F/21.11.2019 г., срокът за плащане
бил удължен до 20.09.2020г. Ответникът не твърди да е извършвал плащане на така
доставеното му количество УРЕЯ, като по делото не са и представени
доказателства такова плащане.
По силата на втори договор за покупко-продажба №
В-219-61-F/21.11.2019 г. ищецът
„БИЛДКОМ“ ЕООД - гр.София, в качеството му на продавач, се задължило да достави
на ответника „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД - гр. Враца, в качеството му на купувач,
200 метрични тона тор амониев нитрат
за срок от 22.11.2019г.до 30.11.2019г.,
срещу поето от купувача насрещно задължение да заплати уговорената цена от 425,00
лв. без ДДС – 510,00 лв. с вкл. ДДС за метричен тон. Уговорено е стоката да бъде доставена на купувача до
посочена от него база, намираща се в с. ***. Съгласно чл. 3.2 от договора
купувачът следва да заплати цялата цена по банков път в срок до 15.09.2020 г.
От приложените по делото товарителници с №247690/12.12.2019г.;№247689/12.12.2019г.;
№247691.13.12.2019г.; №247727/16.12.2019г.;№247728/16.12.2019г.; №247729/17.12.2019г.;
№247731/18.12.2019г.,№247730/17.12.2019г. и №247732/18.12.2019г. се установява,
че в периода 13.12.2019г.–18.12.2019 г., в изпълнение на поетото задължение по
договор №В-219-61-F/21.11.2019 г., продавачът е доставил, а купувачът е получил
общо 190,26 метрични тона тор Амониев нитрат до базата в село ***. От подписания от двете страни
приемо-предавателен протокол от 17.12.2019 г. е видно, че цялото количество тор
е прието от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД без забележки. За извършената доставка ищецът издал фактура №**********/17.12.2019г. на
стойност 97 032,60 лв., в която е посочена и банковата сметка, по която
следва да се извърши плащането. Ответникът не твърди да е извършвал плащане на
така доставеното му количество амониев нитрат, като по делото не са и
представени доказателства такова плащане. Дори напротив, с подадения отговор на
исковата молба ответникът признава, че не е изплатил договорената цена на
доставените му количества УРЕЯ и амониев нитрат по двете издадени фактури.
Изпълнението на договорните задължения на ищеца също се признава от ответника.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
При предявен
осъдителен иск за заплащане на цена по договор за търговска продажба
ищецът следва да докаже съществуването на договор за продажба, която да е
търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ; определената по договора цена;
предаването на стоките или на документите, въз основа на които купувачът може
да получи стоките. Купувачът-ответник по иска, следва да докаже възраженията си
срещу вземането на ищеца. Следователно,
ищецът носи тежестта да докаже, че вземането е възникнало и съществува, както и
че е ликвидно и изискуемо, а ответникът, ако оспорва иска, че същото е
погасено.
От събраните по делото доказателства се установява, че
между страните действително са сключени два договора за покупко-продажба на
горива, задълженията на ищеца по които, в качеството му на продавач, се
изразяват в това да достави на ответника договорените по количество и вид
селскостопански торове, а насрещните задължения на ответника, като купувач по
договорите, се изразяват в това да плати продажната цена. Самото сключване на
договорите и техния предмет-количество на стоките, вид и продажна цена не се
оспорва от ответника, а се установява и по безспорен начин от представените по
делото писмени доказателства-договори за покупко-продажба, фактури,
товарителници, приемо-предавателни протоколи. Посочените писмени доказателства
не само доказват сключването на договорите за търговска продажба, но и доказват
изпълнението на задълженията на ищеца, като продавач, да достави на ответника
договорените по количество и вид торове.
При така
установената изправност на ищеца, на основание чл.327, ал.1 от ТЗ ответникът е
бил длъжен да заплати договорената цена при предаването на торовете или на
документите, които му дават право да ги получи, които обстоятелства в случая
съвпадат, доколкото и фактурите и приемо-предавателните протоколи са от една и
съща дата при всяка от продажбите. Задължение на ответника е било да докаже, че
е платил продажната цена, но доказателства в тази насока не са представени от
него, а твърденията на ищеца за неизпълнение на задължението за плащане се
признават от ответника.
Констатираното неизпълнение обуславя категоричния извод
за основателност на предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр.с чл.318 и сл. от ТЗ, поради което същият ще следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 183 379,20 лв.
Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца искане
за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1
от ГПК. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен.
Съгласно константната съдебна практика признанието на иска следва да бъде
направено по начин, категорично насочващ на отказ на страната от защита срещу
иска, признание, че действителното положение съответства на посоченото в
исковата молба, т. е. да съдържа недвусмислен отказ от защита. В случая макар
ответникът да заявява, че действително не е заплатил продажната цена на
доставените му торове, той не прави изявление, че признава иска. В ангажирания
отговор е налице признание на неизгоден за ответника факт- неплащане на
продажната цена, което е различно от признанието на иска, и тъй като
признанието на посочения факт кореспондира с останалите доказателства по делото,
съдът има задължение да го цени в съвкупност с тях.
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид представените от процесуалния представител на ищеца списък на
разноските и доказателства за извършването им, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 7335,17 лв., представляваща внесената държавна
такса по делото. В представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК от ищеца се
претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 5190 лв., но доказателства
за действителното му изплащане не са представени по делото. Съгласно чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, като в ал. 3 е посочено, че при липса на
договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая не е
представен договор за правна защита и съдействие, вкл. и към пълномощното по
делото, нито документ за определено възнаграждение от адвокатския съвет, поради
което поисканото възнаграждение от 5190 лв.не следва да бъде присъждано. При
липсата на представен договор за правна помощ и съдействие, то не са налице и
основания за присъждане на поисканото
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като
обстоятелствата по чл.38, ал.1 от ЗА подлежат на удостоверяване именно с
договора за правна помощ и съдействие.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БИЛДКОМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, сумата от 183 379,20 лева /сто осемдесет и три
хиляди триста седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща
неплатена цена на закупени общо 125,140 тона тор УРЕЯ /Карбамид/ и 190,260 тона
тор амониев нитрат, съгласно договор №В-219-60-F/21.11.2019 г. и договор №В-219-61-F/21.11.2019
г.
ОСЪЖДА
„АГРИПРОДУКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „БИЛДКОМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
сумата от 7 335,17 лв. /седем хиляди триста тридесет и пет лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща внесената държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: