Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061 / 20.5.2021г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....858...по описа за............2020…...............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба
на Банка ДСК ЕАД гр. София с която тази банкова институция чрез неговия пълномощник е предявило
иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК против А.А.М. , с който моли съда да постанови решение с
което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия
му дължи следните суми по поради неизпълнение на договор за
издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически
лица сключен между Банка ДСК ЕАД и А.А.М.
на 21.03.2016 г. , представляващи
неплатени задължения от ответника , а именно : 1. Неплатена главница в размер
на сумата от 553, 58 лв. , 2. сумата от 89, 55
лв. представляваща дължима се договорна лихва по процесния договор за
издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически
лица дължима се за периода от
20.03.2019 г. до 19.11.2019 г.- датата на настъпване на предсрочната
изискуемост , 3. Мораторна лихва / лихвена надбавка за забава / в размер на
сумата от 1, 22 лв. по същия договор дължима се за периода от 20.11. 2019
г. до 27.11.2019 г. , 4. сумата от
87 лв. представляваща дължими се заемни такси , както и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК – 28.11. 2019 г.
до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по-
горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 от ГПК . Същият ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата
представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното
производство.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, се
явява лично неговият процесуален представител, като последният
поддържа така подадената искова молба с която са предявени горепосочените
искове и моли тяхното уважаване така
както са предявени , ведно с всички законни последици от това.
Ответникът А.А.М.
чрез специално назначеният му особен представител
в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с
която е предявен горепосочения
установителен иск срещу него и по този начин взема становище по същия иск, като
счита същият за изцяло неоснователен като посочва затова многобройни основания ,
които се отнасят за тази твърдяна от него неоснователността на така предявения иск и поради това и моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез специално
назначеният му особен представител в съдебно заседание заявява , че поддържа същото становище по
повод предявения иск изразено в отговора му на исковата молба и
моли отново искът да бъде отхвърлен изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Банка ДСК ЕАД гр.София иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника А.А.М. съществуването в полза на ищеца Банка ДСК ЕАД на твърдяното от него вземане за посочената от него суми – главница, лихви и такси. За да бъде уважена тази претенция ,
установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното
наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по
настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно
правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните кредит в посочената писмена форма
договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 21.03.2016 г. , ищецът
като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него
задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по горепосочения договор
на посоченото лице като му е издал съответната кредитна карта DSK MAXICARD – в качеството му на заемодател на същата сума ,
ответникът в качеството му на заемател на процесната сума да е подписал съответния
горепосочен договор с който да е поел отговорност за изплащане на кредита с револвиращ ефект и същият да е действал недобросъвестно т.е. да не е
извършил задължителните плащания по същия договор и последно
в полза на ищеца по делото при условията
на чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение срещу
ответника , както и респективно тука следва лицето заемател – А.М. да е
бил валидно уведомен , че кредита е станал
предсрочно изискуем.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства е че на 28.11.2020 г. Банка ДСК ЕАД
е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу А.А.М. – в качеството му на длъжник- заемател за заплащане на следните суми : 1. Неплатена главница в размер
на сумата от 553, 58 лв. , 2. сумата от 89, 55
лв. представляваща дължима се договорна лихва по процесния договор за
издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически
лица дължима се за периода от
20.03.2019 г. до 19.11.2019 г.- датата на настъпване на предсрочната
изискуемост , 3. Мораторна лихва / лихвена надбавка за забава / в размер на
сумата от 1, 22 лв. по същия договор дължима се за периода от 20.11. 2019
г. до 27.11.2019 г. , 4. сумата от
87 лв. представляваща дължими се заемни такси , както и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК – 28.11. 2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
На 15.01.2020
г. по ч.гр.д. № 20 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК № 5 от 15.01.2020 г. с която е разпоредено от горепосоченият съд длъжникът А.А.М. качеството
му на кредитополучател по горепосочения договор за издаване на карта с
револвиращ кредит да заплати на кредитора Банка ДСК ЕАД горепосочените заявени суми , а именно общата
сума от 731, 35 лв. от която : 1. Неплатена главница в размер на
сумата от 553, 58 лв. , 2. сумата
от 89, 55 лв.
представляваща дължима се
договорна лихва по процесния горепосочен
договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица дължима се за периода от 20.03.2019 г.
до 19.11.2019 г.- датата на настъпване на предсрочната
изискуемост , 3. Мораторна лихва / лихвена надбавка за забава / в размер на
сумата от 1, 22 лв. по същия договор дължима се за периода от 20.11. 2019
г. до 27.11.2019 г. , 4. сумата от
87 лв. представляваща дължими се заемни такси , както и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК – 28.11. 2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 75 лв. представляваща направените по заповедното производство
разноски.
С определение № 260041 от 17.9.2020 г. по същото частно
гражданско дело № 20/ 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат ,
последният е указал на основание чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК на заявителя , че може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу поръчителя за което е издадена горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК тъй като
уведомлението до него е връчено при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК .Заявителят
е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК в едномесечния срок срещу
поръчителя .
С исковата
молба се претендира да се приеме за установено , че ответникът в
качеството му на заемател по
горепосочения договор за кредит дължи на ищеца сумите за които е издадена горепосочената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5 от дата 15.1.2020 г. по
ч.гр.д. № 20 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат.
Ищецът твърди,
че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита като посочва , че това е станало на дата 28.11.2019
г. , поради неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по процесния договор за кредит изразяващо се в неплащане на погасителните 9 бр. месечни вноски на договорените дати на плащане и на
основание т. 31 от Общите условия по договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка
ДСК прилагащи се към договора , като банката, считайки , че поради тази причина
целия кредит се
явява изцяло предсрочно изискуем е изпратила
нотариална покана за да уведоми
длъжника по кредита – кредитополучателятветника А.М. за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита , като същата е връчена на него от помощник нотариус Маргарита Падарева при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК във връзка
с чл. 47 ал.1 от ГПК тъй като длъжникът
не е
намерен на посочения от него адрес с
което той е уведомен на дата 05.11.2019
г. когато му е връчена тази нотариална покана , че му е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
С определение № 260107
от 15.2.2021 г. по настоящото
гр.д. № 858 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат на ответника е назначен особен
представител на основание чл. 47 ал.6 от ГПК , който е депозирал отговор на исковата молба с която по повод на предявения иск респ.
искове се излагат многобройни съображения за тяхната неоснователност – че сключения между страните горепосочен договор за
издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ ефект респ. чл. 1
ал.2 и ал.3 накърняват добрите нрави
по смисъла на чл. 26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД и че нотариалната покана с която на ответника е
обявена предсрочната изискуемост на кредита не е редовно връчена на същия и се
претендира отхвърляне на исковите
претенции.
От представените
по делото писмени доказателства – договор
за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица
с дата на сключването му – 21.03.2016 г. , Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК в сила от 15.01.2016 г. ,условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD в която са посочени справка за таксите по издадена карта с револвиращ
кредит , извлечение от счетоводните книги
на Банка ДСК ЕАД за сметка № 000000 26293234 от 28.11.2019 г. отнасяща се
за същия договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит с кредитополучател А.А.М. ,извлечение
от разплащателната сметка по която са
извършвани плащания по същия договор, издаден изпълнителен лист № 34
от 15.1.2020 г. въз основа на горепосочената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК , самата заповед за изпълнение № 5 от 15.1.2020 г.
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 20 / 2020 г. по описа на Районен
съд Карнобат , , справка за такси по кредитите за текущо потребление , нотариална
покана от Банка ДСК ЕАД до А.А.М. -
длъжник по горепосочения договор , протоколи
съставени от пом. нотариус Маргарита Падарева на дата 06.11.2019 г. и вторият по извършените от същия пом.
Нотариус действия по връчването на
горепосочената нотариална покана в който е удостоверено , че длъжника няма
действащ трудов договор след направена справка в ТД на НАП , уведомление до същия длъжник от нотариус
Нели Стоянова се установява ,
че Банка ДСК ЕАД и А.А.М. са
сключили договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвираш
кредит за физически лица на дата 21.03.2016 г. , съгласно който Банка ДСК ЕАД е
предоставила на А.А.М. револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 1000 лв. ,
достъпът до който се осигурява чрез
кредитна карта DSK
MAXICARD , със срок на валидност на карта от 3 години , с
месечна падежна дата на погасяване на
задължението всяко 20- то число на
съответния следващ месец .
По делото е
представен документ – извлечение от счетоводните книги на банката по
горепосочената кредитна сделка от които
да е видно, че от страна на банката е разрешен
кредит в договорния му размер по
договора от 1000 лв. на датата на сключването на същия договор – 21.03.2016 г. ,като
месечната падежна дата е 20- то число на
всеки следващ месец което
обстоятелства не се и оспорва от
ответната страна , а и това обстоятелство се потвърждава и от заключението на
вещото лице А. по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза , което
заключение като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно
доказателство .
С исковата молба се прави признаване , като в
приложеното извлечение по сметка към договора за потребителски кредит е посочено ,че съгласно неизпълнение на същия
договор за кредит от страна на кредитополучателя А.М. и поради неплащането на 9 бр. месечни
погасителни вноски за периода от
20.03.2019 г. до 20.11.2019 г. , че на 28.11.2019 г. поради неплащането на същите което и
представлява забава в плащанията на тези вноски в повече от 99 дни или за 4
поредни месеца , то на основание чл. 33 от Общите условия , посочени по- горе е
настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по револвиращия кредит на
длъжника по него , както и че съгласно
същото извлечение от счетоводните сметки на банката по отношение на същата кредитна сделка е че към датата когато кредита е обявен за
предсрочно изискуем на дата – 28.11.2019 г, като общото задължение по кредита на длъжника е в размер
на общата сума от 644, 35 лв. от които : главница в размер на сумата от 553,
58 лв. , дължима договорна лихва в размер на сумата от 89, 55
лв. за периода от 20.03.2019 г.
до 19.11.2019 г. , , мораторна лихва респ. обезщетение за забава в размер на сумата от 1,22 лв. дължима се за периода от 20.11.2019 г. до 27.11.2019 г. , както и
допълнително извън размера на
задължението е посочено , че длъжникът М. дължи на банката и сумата от 87
лв. представляваща дължими се такси по кредита.
При
горепосочената така установена фактическа обстановка по делото съдът стигна до правния си извод, че
предявения иск по чл. 422 във вр. с чл.
415 ал.1 от ГПК е процесуално допустим
за разглеждане , тъй като има за предмет
вземания по повод на които има издадена заповед за изпълнение , същият
иск е предявен в срока по чл. 415 ал.1
от ГПК от заявителя , който има интерес
от установяването на процесните си вземания спрямо длъжника по договора за кредитна карта с револвиращ
кредит.
Съгласно
уговореното в клаузите на чл. 30 ал. 2 от общите условия към договора за издаване и
обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит между кредиторът – ищецът по настоящото дело и
кредитополучателят по него ответника А.М. е че при допусната забава в плащанията
на главница и / или на лихва на
четири поредни месеца , считано от месечната падежна дата – в случая на 20- то
числа след съответния падеж при неплащане на същите респ. нереволвирането на
кредита или револвирането му със суми
по- малки от минималните суми за револвиране за съответния период , то кредиторът спира
правото на длъжника на ползване на кредита , като съгласно чл. 31 от същия
договор при това неплащане вземането на банката – ищец и кредитор по кредита става става предсрочно
изискуем , като тази предсрочна изискуемост настъпва автоматично , а ако законът го изисква - след уведомление на кредитополучателят. Съдът намира , че в случая е приложимо
разрешението дадено в т.18 от ТР № 4 / 2014 г. по тълк.дело № 4 / 2013 г. на
ОСГТК на ВКС . В посоченото тълкувателно решение изрично е записано , че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за вземане , произтичащо от
договор за банков кредит с уговорката ,
че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски
или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата , след
като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем по чл. 60 ал.2 от ЗКИ и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Това
е така защото предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора , което за разлика от общия принцип на чл. 20а
ал.2 от ЗЗД , настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличие на две предпоставки :
обективния факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем - чл. 60 ал.2 от ЗКИ.
Няма спор , че в настоящия случай
ищецът е банкова финансова институция по
смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗКИ и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 60 ал.2 от ЗКИ .Съгласно т. 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по т.д. № 4 /
2013 г. по описа на ОСГТК е че в
хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.По този начин даденото в цитираното тълкувателно решение ,
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора , че счита кредитът за предсрочно
изискуем е принципно и следва да намери приложение в настоящия
случай . Същото следва да се прилага не
само за настъпване на предсрочната изискуемост
на задължения по договор за банков кредит / който по своята същност е
договор за заем / , но и по отношение настъпването на предсрочно
изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори , по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост , а задължението на длъжника
е разсрочено. По този начин не
съществуват правно- логически аргументи
, които да дадат основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на
кредитите / заемите / отпускани
от банки. В тази смисъл е формирана задължителната съдебна практика,
която съдът следва да спазва изцяло.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 71 от ЗЗД предсрочна изискуемост на едно срочно задължение може да настъпи
само в три конкретни хипотези , а
именно : когато длъжникът е станал неплатежоспособен , когато със своите
действия е намалил дадените на кредитора
обезпечения или когато не му е дал обещаните обезпечения. Съгласно чл. 20 а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания
предвидени в закона. В случая в чл. 31 от горепосочените ОУ - в първата хипотеза въпреки , че кредиторът е посочил настъпването
на автоматична предсрочна изискуемост , това не дава възможност да се иска незабавното изпълнение на задължението без за това да бъде уведомен длъжника. Това
представлява изменение на договора , което е възможно само по взаимно съгласие
на страните или на основание предвидени в закона, какъвто не е настоящия
случай. Следователно независимо дали в
договора има уговорка, че при неплащането на определен брой вноски или наличие
на други обстоятелства , това не поражда действие , освен ако кредиторът изрично не е заявил , че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до
длъжника .Във втората хипотеза на горепосочените общи условия е посочено , че
ако законът го изисква , то длъжникът следва да бъде уведомен за тази настъпила
предсрочна изискуемост на задължението му към кредитора.В изпълнение на това кредиторът ищец е изпратил нотариална покана
до длъжника А.М. на посочения в договора за кредит негов адрес за уведомяването
на същия за настъпилата предсрочна изискуемост на получения от него кредит,
считано от получаването от негова страна на същата нотариална покана , като не е намерен на дата 14.09.2019 г. и е
търсен още допълнително два пъти – на дати 01.10.2019 г. и 18.10.2019 г. на
същия адрес съгласно разпоредбите на чл. 47 ал.1 от ГПК и след като не е
намерен на адреса на дата 18.10.2019 г. е залепено съответното уведомление , че същият
може да получи същата нотариална покана в нотариалната кантора на нотариус Нели Стоянова находяща се в гр.
Карнобат на ул. Георги Д. № 6 , но
същият не се е явил за получаването на същата, за което са съставени и
съответните 2 бр. протоколи .Особения процесуален представител на ответника твърди в отговора си на исковата молба , че
нотариалната покана до ответника за обявяването на същия за предсрочната
изискуемост на кредита , получен от него
не е връчена редовно и
законосъобразно и поради това по отношение на поръчителя не са настъпили
целените с нея правни последици. Съдът намира
обаче , че същата нотариална покана е връчена редовно на длъжника по
договора за кредит , тъй като същият кредитор е предприел всички необходими от
него действия по връчването на същата на длъжника , като е сторил това с
необходимата грижа и добросъвестност – тъй като е сторил това на адреса на
длъжника посочен в договора за кредит , а освен това е събрал данни съгласно
справка от ТД на НАП , че същият няма
действащ трудов договор и не е могъл да му е връчи по месторабота му.
Следователно невръчването на същата покана е станала само поради бездействието
на длъжника и затова съдът приема , че кредиторът е положил всички възможни и
дължими се от него усилия за връчването на поканата и в конкретния случай
кредиторът е положил всички усилия за да изпълни задължението си за
уведомяването на длъжника за упражненото от него правомощие да обяви
предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на това съдът намира , че в
настоящия случай нотариалната покана за предсрочната изискуемост на кредита
следва да се определи съгласно
посоченото в нотариалната покана волеизявление на банката и това е – от
датата на връчването на нотариалната покана на длъжника , която съдът приема ,
че му е връчена на дата 05.11.2019 г.. По този начин към твърдяния момент в
исковата молба за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – 28.1.2019 г.
, съдът
приема , че в този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя , по
този начин следва да се отхвърли и това възражение на особения процесуален
представите на ответника относно
твърдяното от него нередовно връчване и на ответника на съответното нужно
според него обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита.
Тука следва да се добави от съда ,
че от момента на обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита на дата 28.11.2019 г. , вкл. и датата –
05.11.2019 г. за която ищеца твърди , че на същият е съобщено за настъпилата предсрочната изискуемост на кредита , до
датата на подаването на заявлението за издаването на процесната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК – 28.11.2019 г. същият се явява отговорен за задълженията си като на длъжник по процесния
договор за кредит.
С оглед
установяването на вземанията на ищеца срещу ответника съдът назначи съответната
искана от ищцовата страна съдебно – счетоводна експертиза .Видно от
заключението на вещото лице К. А. по същата експертиза , което заключение като
неоспорено от страните по делото , а и потвърждаващо се от приложените по
делото писмени доказателства , съдът прие като абсолютно доказателство е че се
доказаха всички твърдени от ищцовата страна вземания на ищеца спрямо ответника
, посочени в исковата молба във връзка с предявения срещу него иск по чл. 422
от ГПК и затова съдът прие , че така предявения иск като изцяло основателен и
доказан следва да бъде уважен изцяло , ведно с всички законни последици от това
– присъждането на съдебни разноски по исковото и по заповедното производство. В
случая следва да се добави от съда и обстоятелството , че договорът за револвиращ кредит сключен между банката и ответника е сключен като такъв в пълно
съответствие с действащото законодателство и не е в нарушение нито на
разпоредбите на ЗЗД – относно твърдяното нарушаване на разпоредбата на чл. 26 ал.1 от ЗЗД поради накърняването на добрите нрави , нито в
нарушаване на ЗЗП . Това е така тъй като
определения по договора ГПР в размер на 24, 30 % не нарушава тавана определен в
чл. 19 ал.4 от ЗПК определяща ограничения относно ГПР. В случая и не са налице
и няма неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП тъй като ответника при
сключването на процесния договор ка
револвиращ кредит е бил запознат с него
и е получил екземпляр от същия , бил е запознат с общите условия към този
договор за издаването и обслужването на
кредитни карти с револвиращ кредит , в
случая с издадената му кредитна карта DSK MAXICARD , както е и бил запознат с горепосочената тарифа на Банка ДСК
за дължимите се такси и комисионни
за ползването на същата карта , като по този начин същият е бил и
запознат и с последиците от
неизпълнението на задълженията си на договорните си отношения с банката – ищец,
като те са били приети от него доброволно. Поради това в настоящия случай сме изправени не пред твърдяни неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП свързани с горепосочения договор за кредит
с револвиращ ефект тъй като правата на ответника не са били ограничени , а е налице виновно неизпълнение от страна
на ответника на задълженията му по подписания от него договор за кредит ,
изразяващи се забава на длъжника по плащанията му по същия договор. По този
начин поради несъществуването на така твърдените обстоятелства за неуважаването
на така предявения иск на основанията посочени по- горе , то съдът намира , че
искът се явява напълно основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло ,
ведно с всички законни последици от това.
Ищцовата
страна е поискала да й се присъдят
съдебни разноски по исковото производство като е представила списък за
разноските по чл. 80 от ГПК в който е посочила направените от нея съдебни разноски . По този начин на същата страна следва да й
се присъди сумата от 875 лв. , включваща в себе си и сумата от 150 лв. дължимо
се юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 във вр. с чл. 78 ал.1
от ГПК . Освен това на същата страна следва да й бъдат присъдени и направените
от нея съдебни разноски по заповедното производство в размер на сумата от 75
лв.
Мотивиран от гореизложените си съображения,
Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.М. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** , че същия в качеството му на кредитополучател по договор
за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 21.03.2016 г. сключен
между Банка ДСК АД и него - А.А.М. дължи на Банка ДСК АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София район Оборище ул. Московска № 19 , същото дружество и със
съдебен адрес *** А чрез юрк. А.М. следните
суми поради неизпълнение на същия договор
за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 21.03.2016 г., , а
именно общата сума от 731, 35 лв. представляваща неплатени задължения по същия
договор , включваща следните суми , а
именно : : 1. Неплатена главница в размер на
сумата от 553, 58 лв. , 2. сумата
от 89, 55 лв.
представляваща дължима се
договорна лихва по процесния
договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица дължима се за периода от 20.03.2019 г.
до 19.11.2019 г.- датата на настъпване на предсрочната
изискуемост , 3. Мораторна лихва / лихвена надбавка за забава / в размер на
сумата от 1, 22 лв. по същия договор дължима се за периода от 20.11. 2019
г. до 27.11.2019 г. , 4. сумата от
87 лв. представляваща дължими се такси по кредита / заемни такси / , както и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК – 28.11. 2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5 от
15.1.2020 г. по ч. гр.д. № 20 / 2020 година по описа на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Банка ДСК АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София район Оборище ул. Московска № 19 , същото дружество и със
съдебен адрес *** А чрез юрк. А.М. сумата от 875 лв. представляваща
направените съдебни разноски по настоящото исково производство по гр.д. № 858/ 2020 г. по описа на Районен
съд Карнобат , както и сумата от 75 лв. представляваща направените от него съдебни
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 20 / 2020 г., на основание
чл. 78 ал.8 във връзка с чл. 78 ал.1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: