Решение по дело №176/2020 на Районен съд - Дупница

     Р Е Ш Е Н И Е

			06.07.2020г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О., ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28 май		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		176		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

 Производството по делото е образувано по жалба на И.Г.С., с ЕГН **********,***,  против Наказателно постановление № 19-5310-001459/19.12.2019 г. на Началник Група към ОД МВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 185 от ЗДвП са му наложени административни наказания  “Глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП;  на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП са му наложени административни наказания  “Глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и бланкетни твърдения за издаването му в нарушение на процедурните правила. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

 На 07.12.2019 г. в 04.20 ч. при управление на лек автомобил, марка и модел „Опел Корса“, с ДК № Е 7001 МА, собственост на Иван Омбашиев, с ЕГН **********, на А3 Струма, км 42+300, посока Кулата, жалбоподателят управлявал  процесния автомобил с несъобразена скорост с пътните условия, автомобила навлиза в заледен участък от платното за движение, водача губи контрол над автомобила, вследствие на което реализира ПТП с материални щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол, като  пробата е отрицателна. Водачът управлявал МПС с изтекъл срок на валидност на СУ на МПС. На жалбоподателят бил съставен акт за нарушение по чл. 20, ал. 1 и  ал.2 от ЗДвП и на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Иззет е като доказателство к.т. № 3685139. Същият е бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен  за запознаване и подпис, като в графата за възражения жалбоподателят не е отразил такива. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, за което няма данни кога е връчено, поради което съдът прие, че жалбата е допустима. Според административнонаказващия орган (АНО) нарушението на И.Г.С., се е състояло в това, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, причинявайки ПТП, квалифицирано като нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което нарушение на основание чл.179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП на водача е наложена глоба в размер на 200 лв. Наложено е и административно наказание, за това, че водача не контролира ППС, което управлява, вследствие на което причинява ПТП, в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие  са събрани гласни доказателства чрез свидетеля на установяване на нарушението Л.П. и свидетеля по акта- А.Д., които в хода на съдебното следствие заявява, че жалбоподателят  и още един автомобил били участници в ПТП, освен тях имало още четири самостоятелно катастрофирали автомобили. Причината за това е било обстоятелството, че е валял сутринта дъжд, сутрешните температури се били понижили, освен това мястото на произшествието е мост, на който се образуват въздушни течения, в резултат на което се била образувала тънка ледена кора. Въпреки, че мястото било опесъчено, това не дало резултат. Преди и след моста пътната настилка била суха.

   Горната фактическа обстановка съдът приема за установена главно от приобщените по делото писмени доказателства – НП и АУАН, Заповед № 8121д-515/14.05.2018г., тъй като актосъставителят след предявяване на АУАН заяви, че подържа констатациите в АУАН.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

На първо място АУАН и НП са съставени от компетентни лица, което се доказва от приложенaта по делото оправомощителнa заповед.   

 В обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган е приел, че жалбодателят при движение с несъобразена скорост „губи контрол над автомобила”, което е предвидено в разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, а именно, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, след което почти формално, с известни изключения, е преписал разпоредбата на чл. 20, ал. 2, като е възприето следното:  „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, с условията на  видимост, интензивността на  движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението”.  В разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил, че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”

На жалбодателят е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2, предл. І-во от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП  задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение, която да бъде съобразена с всичко посочени в законовия текст фактори,  за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.

Относно нарушението по точка първа от наказателното постановление, с което се вменява в отговорност нарушението, освен че в разрез с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не са посочени описаните в АУАН обстоятелства, при които е извършено нарушението, не е съобразено изискването на чл. 57, ал 1, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Описано е нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като посочения законов текст императивно указва правило на поведение, но нормата е бланкетна - съдържанието й следва да се изпълни с факти от нарушението, което не е сторено. В този смисъл е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да реализира правото си на защита в пълен обем, което е съществено процесуално нарушение и съдът не следва да се произнася по съществото на спора.

  Относно нарушението по точка втора от НП от цялостния доказателствен материал за съда стана ясно единствено, че на процесната дата и място жалбоподателят „е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост с пътните условия, загубил контрол над автомобил, (заледен участък от пътното платно), вследствие на което реализира ПТП с материални щети“, но въпреки това остава неяснотата относно описанието на  нарушението и най-вече – на обстоятелствата около неговото извършване. От описанието на нарушението в НП може да се заключи, че според наказващия орган нарушението на И.С. се изразява в това, че същият е причинил ПТП  (автомобила навлиза в заледен участък от платното за движение, водача губи контрол над автомобила, вследствие на което реализира ПТП с материални щети), тъй като се е движил с несъобразена скорост. Не става ясно обаче защо АНО е възприел, че И.С. се е движил с несъобразена скорост и най-вече – с кои или кое обстоятелство същият не е съобразил скоростта на движение на МПС. В НП са изброени някои от алтернативно посочените в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“. Първо - прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата норма на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези. Така например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това  би следвало да означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които жалбоподателят не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък. Освен това не става ясно описанието за пътните условия, а именно, че се касае за определен заледен участък, като не е описано, че става въпрос за мост, пред който и след който пътят  е бил сух. Не е посочено от актосъставителя  и административнонаказващия орган какви мерки са били взети за този участък, в който имало няколко ПТП към момента. Напротив в хода на съдебното следствие за първи път се установява, че такива мерки, за заледения участък от пътя са взети, но същите не са  били ефективни, тъй като имало установени самостоятелни  участници в ПТП .

Същественото обаче е, че не е мотивирано от страна на наказващия орган останалите изрично цитирани в НП фактори, които И.С. не е съобразил. В НП не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на  И.С. с тях или не. Не е конкретизиран релефът на местността, нито условията на видимост (мъгла, осветеност и т.н.), още по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание. Тези обстоятелства не са посочени нито в АУАН, нито в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и т.н. Нещо повече – крайно недопустимо е при мотивиране налагането на административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на водача не е била съобразена  „и с др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“, без да посочва кои са тези други обстоятелства. А ясно е, че тези обстоятелства също биха подлежали на проверка от страна на съда. Нещо повече в НП не са описани материалните щети, като такива няма описани и в АУАН, както и, че ПТП е настъпило между двама участници. Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по които обстоятелства да се защитава.

Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл основателно се явява и наведеното в жалбата възражение.

Относно нарушението визирано в пункт трети от атакуваното наказателно постановление. В настоящия случай, след като жалбоподателят очевидно е притежавал СУМПС, издадено по съответния ред, макар и с изтекъл срок на валидност и  същото не му е било отнето по административен ред, което не се и твърди от АНО, нито се доказва в процеса, то тогава извършеното от него деяние дори  формално и обективно да представлява административно нарушение, осъществен е друг  фактически състав, но не и вменения –чл.185 от ЗДвП. Задължението    за подмяна на свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, или интерпретирано по-общо, задължението на водачите да притежават валидно –в срок, СУМПС, е изрично предвидено в  специален нормативен акт- Закон за българските лични документи, от категорията на които несъмнено е и процесният/ чл.1, ал.5, т.2 ЗБЛД/. Съгласно чл. 50, ал.1 от с. закон, това свидетелство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, с изрично регламентиран срок на валидност в чл.51, ал.2, а именно 10 години. Използването на документа, след този срок не лишава съответния водач от правоспособност, а  рефлектира върху редовността му на личен документ, правейки го нередовен. За ползването на такива документи, във вече посочения специален нормативен акт е предвидена  отделна санкционна разпоредба –чл. 81, ал.2, т.6 от ЗБЛД с указано наказание “ГЛОБА” в границите от 30 до 200 лв.  По изложените съображения приетият от АНО за осъществен административнонаказателен състав по чл. 185 отЗДвП, не покрива фактическите обстоятелства установени във връзка с нарушението, поради което и жалбоподателят неправилно е бил наказан, на посоченото правно основание. Направеният извод, обуславя и незаконосъобразност на НП от материално правна страна и след като това е така, същото подлежи на отмяна.  Констатираният порок на санкционния акт, доколкото за АНО съществува задължение да даде правна квалификация на административното нарушение, разкрива и допуснато процесуално нарушение, което е особено съществено, защото в случая е довел до нарушаване на основен принцип в административнонаказателния процес – този за законоустановеност на наказанието. С оглед това налице е недостатък във формата  на НП, тъй като не удовлетворява процесуалното изискване на чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН. Визираният реквизит не предполага посочване на произволна законова разпоредба, а такава относима към описаното нарушение.

Мотивиран така, съдът следва да отмени атакуваното НП изцяло.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница          

 

                                                 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ   Наказателно постановление № 19-5310-001459/19.12.2019 г. на Началник Група към ОД МВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на И.Г.С., с ЕГН **********,***, на основание чл. 185 от ЗДвП са му наложени административни наказания  “Глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП;  на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП са му наложени административни наказания  “Глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП   като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

           

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: