Решение по дело №285/2013 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 май 2014 г.
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20131710100285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2013 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 57

гр. Брезник 06.06.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Брезнишкият районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ

при участието на СЕКРЕТАРЯ Л.А., след като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 285 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делбено дело във фазата на допускане на делбата.

Предявен е иск от Н.Х.Г. ***, с ЕГН: ********** срещу Х.П.Х. ***, ЕГН: ********** и М.П.Г. ***, с ЕГН: **********, с правно основание Глава XXIX от ГПК като моли да бъде допусната и извършена делба на апартамент находящ се в гр. ******* с РЗП 55.68 кв.м., при делбени квоти ½ (2/4) идеална част за ищеца и по ¼ идеална част за останалите двама съделители, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съделителят Х.П.Х. е оспорил предявеният иск, като процесуалния му представител се позовава на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност и моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съделителката М.Г. оспорва предявения иск, като твърди, че процесния апартамент е изключителна собственост на брат й – Х.Х. и моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск.

Районният съд преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Видно от Удостоверение  за  наследници  изх. № 192/23.09.2013 г. изд. от общ. Трън; и Удостоверение  за  наследници  изх. № 194/23.09.2013 г. изд. от общ. Трън, страните по делото са наследници на Х.Г. Д. и Н. К. Д.. От Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 10.03.1986 г. се установява, че Х. и Н. Д.са придобили процесния апартамент на 10.03.1986 г. Между страните не се спори, че процесния имот е бил собственост на Х. и Н. Д. до момента на тяхната смърт, съответно Х. Д. починал на 07.08.2004 г. и Н. Д. починала на 04.10.2004 г. Единственият спорен момент е твърдението на съделителя Х.П., че е станал изключителен собственик на процесния апартамент.

Като основание за придобиване на собствеността върху имота ответникът Х.П. е посочил придобиване на имота по давностно владение. Самото владение включва на първо място фактическа власт върху имота. В тази насока са събрани противоречиви свидетелски показания, като С. В. Б., Б. Б.Б. и О. Т. Т. твърдят, че апартамента е владян само от ответника П., докато Ж. Н. Г. и Н. Ж. Г. твърдят, че това е ставало съвместно с ищеца.

Налице са две противоречиви си групи свидетели, поради което ще следва да се преценят и останалите доказателства, за да се прецени наличието или не на законно владение на ответника Х.П.. От законовата уредба на владението следва, че то трябва да има постоянен характер (да е продължило определен срок и през цялото времетраене на този срок); да е непрекъснато (да не е отнемано за повече от 6 месеца); да е спокойно (да не е установено с насилие или да е оспорвано с насилие); да е несъмнено (да може да се каже с абсолютна сигурност, че лицето владее за себе си) и да е явно (фактическата власт да е установена така, че всеки заинтересован да научи за нея). Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост се придобива след изтичане на установен в закона срок, през който е упражнявано владение, в горепосочения смисъл. Възражението на ответникът Х.П. за придобиване в индивидуална собственост на имот останаха недоказани по делото. За да бъде осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС следваше да се установи по безспорен начин, че той е владял апартамента като свой, както и че осъществяваното от него владение е било явно, т.е. намерението му да свои вещта за себе си е било противопоставено на другите съсобственици на имота (ищеца и втория ответник по делото) и е достигнало до тях, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението (в този см. са Решение № 239 от 29.V.1996 г. по гр. д. № 91/96 г. на ВКС, Решение № 216 от 5.04.2002 г. по гр. д. № 657/2001 г. на ВКС, Решение № 508 от 29.07.2003 г. по гр. д. № 740/2002 г. на ВКС). В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че той е отрекъл владението на останалите съсобственици, както и че им е противопоставял осъществявано от него владение за себе си. От събраните доказателства безспорно се установи, че до смъртта си през 2004 г. Х.Г. Д. и Н. К. Д.а са владяла апартамента, в който са живеели. Не се установи безспорно, че само Х.П. е ползвал имота, нито се установи намерението му за своене, изразено по ясен и несъмнен начин, с деклариране, че го владее за себе си с отричането на чуждата власт върху вещта. Не са ангажирани доказателства наследодателите Х.Г. Д. и Н. К. Д.а да са извършили акт на разпореждане или друг акт в полза на Х.П., който да се явява основание годно да го направи собственик или да даде основание да се приеме, че същият е добросъвестен владелец. Предвид това съдът приема, че съделителят Х.П. не може да се легитимира като изключителен собственик на процесния апартамент.

С оглед посоченото по – горе удостоверение за наследници, изложеното относно съсобствеността на имотите и като се има предвид, че имота е индивидуализиран е доказана съсобственост между Н.Х.Г., Х.П.Х. и М.П.Г., при делбени части, както са посочени в исковата молба и съгласно глава II-ра от ЗН, а именно: ½ (2/4) идеална част за Н.Х.Г., ¼ идеална част за Х.П.Х. и ¼ идеална част за М.П.Г., поради което следва да се допусне делбата, така както е поискана от ищеца.

Що се отнася до показанията, на свидетелите относно извършени ремонти от съделителя Х.П. в процесния имот, настоящият състав на съда счита, че се касае за подобрения в имота предмет на делбата и тези факти и обстоятелства не подлежат на разглеждане в настоящата фаза на делбеното производство.

Съгласно чл. 355 ГПК разноските се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, т.е. във втората фаза на делбата.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба, върху следният недвижим имот, а именно: апартамент находящ се в гр. ******с РЗП 55.68 кв.м. при граници: от изток – двор, от запад – двор, от север – ап. 6 и от юг – преградна стена, ведно с избено помещение № 7 с площ 6.78 кв.м. при граници: от изток – коридор, от запад двор, от север – мазе № 3 и от юг – мазе № 6

МЕЖДУ И ПРИ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:

Н.Х.Г. ***, с ЕГН: ********** - ½ (2/4) идеална част, Х.П.Х. ***, ЕГН: ********** - ¼ идеална част и М.П.Г. ***, с ЕГН: ********** - ¼ идеална част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:___________________