№ 86
гр. С., 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900012 по описа за 2023 година
Ищцата С. Д. П. с ЕГН********** гражданка на Република Г. с адрес гр.Л.
ул.“Ареос“ №28, чрез пълномощника й адвокат М. Н. от САК е предявила срещу ЗК „Л.”
АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ’’Симеоновско шосе” № 67 А,
иск с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ - за плащане на сумата от 65 000,00лв.
/шестдесет и пет хиляди/лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на С.Г.Р., неин дядо,
причинена при ПТП, възникнало на 15.02.2018г. в гр. К. между л.а. „Опел Кадет“ с рег.
№СА1421ВА, управляван от С.Г.Р. и застрахован при ответника и л.а. „Мерцедес“ модел
„Ц320ЦДИ“ с рег. №С9999АК, управляван от Ц.М.Л., ведно с лихвата за забава върху
сумата, считано от 13.11.2020г. – датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на
застрахователя до окончателното изплащане на присъдената сума.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2018г., около 10:00 часа в гр. К., л.а. марка
„Мeрцедес“ модел „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА, управляван от Ц.М.Л., се е движил по ул.
„Славянска“ с посока на движение към ул. „Ломско шосе“, когато навлиза в лентата за
насрещно движение и удря правилно движещия се в своята лента л.а. „Опел Кадет“ с peг.
№СА1421ВА, управляван от С.Г.Р. с ЕГН **********, при което същият бива отхвърлен
назад спрямо първоначалната си посока на движение.
В резултат от сблъсъка на автомобилите, л.а. „Опел Кадет“ получил сериозни увреди.
Двигателят навлязъл в купето, което цялостно се деформирало с навлизане на вътре и
усукване. Изместени били от местата предните седалки, кормилният вал навлязъл навътре и
волана се счупил. Счупило се и предно обзорно стъкло. Деформирани били предния капак и
тавана, носещите греди в предната част на автомобила и др.
1
В исковата молба се твърди, че единствената причина за настъпване на ПТП са били
неправомерните действия на водача на л.а. „Мерцедес“ модел „Ц320 ЦДИ“ с peг.
№С9999НА, който навлизайки в насрещната лента за движение не е съобразил отстоянието
на което се е движил л.а. „Опел“, поради което настъпило и процесното ПТП.
Местопроизшествието било посетено от компетентните органи - „ОПП“ при РУ-К. и
бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който били описани
обстоятелствата и причините за ПТП.
Срещу виновния водач било образувано досъдебно производство № 63/2018 по описа
на РУ-К..
Наказателното производство приключило с влязла в сила присъда №25/22.11.2021г.,
постановена по НОХД №486/2021г. по описана Софийски окръжен съд.
След произшествието пострадалият Русев бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ в
критично състояние. В следствие на удара при процесното ПТП получил множество телесни
увреди, а именно: травматичен шок, гръдно-коремна контузия, контузия на бял дроб,
наличие на кръв в коремната кухина в количество 600мл, разкъсване на слезка, счупване на
дясно бедро, счупване на дясна подбедрица, счупване на горната част на лява мишнична
кост, разкъсно-контузна рана на дясно коляно. От посочените травми настъпили
усложнения, изразяващи се в наличие на кръв в дясна гръдна половина, остър респираторен
дистрес синдром, остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Въпреки извършените
в лечебното заведение множество животоспасяващи интервенции, на 22.02.2018г. настъпила
смъртта на пострадалия С.Г.Р..
За това ищцата твърди, че С.Р. е починал вследствие на тежките травми и техните
усложнения, понесени от процесното ПТП, реализирано по вина на водача на л.а.
„Мерцедес“ марка „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА и че смъртта му е в пряка причинно-
следствена връзка с тежката съчетана травма и уврежданията, настъпили от нея.
В исковата молба се излага, че ищцата С. Д. П. е внучка на починалия С.Г.Р. и приела
изключително болезнено загубата на своя дядо, а болката й от тази загуба не била отшумяла
и до момента. Не можела да превъзмогне загубата и да се примири с факта, че най-близкия й
човек е трябвало да си отиде без време и по толкова трагичен начин. Новината за смъртта на
дядо й й причинила нестихващи душевни болки и страдания, каквито загубата на близък
човек можела да причини. Осъзнавала, че живота има своя край, но не можела да приеме
обстоятелствата при които това се е случило с нейния дядо.
За ищцата починалия С.Р. не е бил само дядо, но е бил възприеман от нея като баща.
Силната им връзка се зародила още в ранното й детство, поради настъпила трагедия в
семейството им, а именно смъртта на по-малката й с две години от нея сестра. Родителите й,
с които живеела в Република Г., поради изживения от сполетялата ги трагедия шок, не
можели да полагат адекватни грижи за нея, за това съвсем малка ищцата била доведена в Б.
при нейните баба и дядо и оставена на техните грижи. Дори след като семейството я
прибрало, дядо й във всеки удобен момент и всички празници пътувал до Г. и оставал при
2
нея, а през ваканциите тя идвала при него в Б..
Ищцата С. Д. П. твърди, че през целия й съзнателен живот, дядо й С.Р. се е грижил за
нея като родител. Активно участвал в отглеждането и възпитанието й. Всяко лято от първия
ден на ваканцията, ищцата пристигала в Б.. Единствено в дома на дядо си се чувствала у
дома. Когато трябвало да се прибира в Г. страдала и плачела и не искала да се разделя с дядо
си. Това налагало той често да пътува до Г..
Твърди, че дядо й се стараел нищо да не й липсва и по никакъв начин отношението на
родителите й, които страдали от загубата на сестра й, да не се отразява негативно върху
развитието и нейната психика. Подкрепял я и я окуражавал, като не допускал отчуждеността
на родителите й, която последвала след смъртта на сестра й и дистанцията, която без да
искат създали с нея, да сломи духа й. Отношението му към нея било по-силно от обичта и
грижата към собствено дете. А за ищцата дядо й бил семейния стожер, родителят, който й
давал сигурност, подкрепа и разбиране.
Ищцата С. Д. П. твърди, че дядо й С.Г.Р. поемал всички разходи, свързани с
пътуванията й до Б. и обратно. Изцяло на негова издръжка била и по време на престоите й в
Б.. Поел средствата за храна в училищния стол. До последно не е спирал да я подпомага не
само финансово, но и морално. Той бил човекът, на когото тя е можела да сподели всичко,
без да се притеснява. Допринесъл много за изграждането на ценностната й система. От
малка я научил на отговорност и на това да бъде самостоятелна. Въпреки разликата във
възрастта за нея той бил най-добър приятел. Умеел да я изслушва, предразполага и да й даде
съвет. Обичали да прекарват и свободното си време заедно, а когато се прибирала при
родителите си в Г. му се обаждала всеки ден след училище.
Неговата всеотдайност и загриженост го правела още по-скъп и мил за ищцата. Бил е
нейна стабилна и неизменна опора, на която се е осланяла през трудните моменти в своя
живот.
За това, когато научила за инцидента, както и през дните, в които дядо й се борел за
живота си в болницата и настъпилата му смърт била съкрушена. Не можела да приеме факта,
че нейният най-скъп човек си е отишъл от този свят. С трагичната вест за смъртта му,
целият й свят се срутил. Месеци тя е плачела неутешимо. Молела се случилото се да е сън.
Престанала да се храни, не можела да спи. Изолирала се за дълго. Заспивала с портрета му в
леглото си. Загубата се отразила и на качеството на съня й. До ден днешен не можела да спи
спокойно. Измъчвала се от това, че нямало какво да направи, за да промени случилото се, а
дядо й не спирал да й липсва.
Психологическите последици от инцидента - изживения шок, болките и страданията,
щели да съпътстват ищцата до края на живота й, а загубата на дядо й, като най - големият
авторитет и най-близкият мъж в живота й никога нямало да бъде преодоляна.
На следващо място в исковата молба се твърди се, че към датата на ПТП по
отношение на л.а. „Мерцедес“ модел „ Ц 320 ЦДИ“, peг. № С9999НА е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗК „Л.“ АД, със
3
срок на действие от 11.09.2017г. до 10.09.2018г., поради което се ангажира и отговорността
на ответника.
На 10.09.2018г. ищцата С. Д. П. предявила доброволна претенция пред застрахователя
за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
но и до момента от ответника не било определено или изплатено обезщетение.
Ето защо ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове срещу ответното дружество.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК„Л.“ АД, да й
заплати сумата от по 65 000,00 /шестдесет и пет хиляди/лева, представляващи обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на
С.Г.Р., неин дядо, причинена при ПТП, възникнало на 15.02.2018г. в гр. К. между л.а. „Опел
Кадет“ с рег. №СА1421ВА управляван от С.Г.Р. и застрахован при ответника л.а. „Мерцедес“
модел „Ц320ЦДИ“ с рег. №С9999АК, управляван от Ц.М.Л., ведно с лихвата за забава върху
сумата, считано от 13.11.2020г. – датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на
застрахователя до окончателното изплащане на присъдената сума, които суми да бъдат
платени от ответника по посочените в и.м. банкова сметка на ищцата.
Претендира се присъждане и на направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника ст. юрк. Р. Ч., с който се оспорва предявената искова претенция за
неимуществени вреди по основание и размер.
Оспорват се всички твърдения наведени в исковата молба по основанието на
предявения иск за неимуществени вреди.
На първо място се оспорва активната материално-правна легитимация на ищцата за
предявяване на настоящата искова претенция: качеството й на трето увредено лице с право
на обезвреда, както и че има материално притезание, основано на собствени права;
наличието на родствена връзка между ищцата и пострадалия, с аргументи, че по делото не
са представени годни писмени доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че
лицата са роднини.
Твърди се, че от наведените в исковата молба фактически твърдения не се
установявало, че отношенията между ищцата и дядо й са били особено близки, че
житейската им връзка е била особено близка, различна от обичайното, поради което да
следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. Сочи се, че от
представеното удостоверение за родствени връзки било видно, че ищцата има майка и баща,
следователно и че е имало кой да полага грижи за нея.
Оспорват се твърденията за съществували отношения на общност, привързаност,
обич и доверие между ищцата и пострадалия, които да са били прекъснати единствено с
оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Твърди се, че в случая, не са наведени твърдения за юридически факти, определящи
връзката между ищцата и пострадалия, които в достатъчна степен да обосновават да бъде
4
направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди
само на най-близките на починалия.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба, че за ищцата са били налични и е
търпяла неимуществени вреди възникнали в причинна връзка с процесното ПТП, както и
твърденията относно тяхното естество, проявление и периода, в който се твърди, че са
търпени, извън нормалната евентуална реакция на скръб, с аргументи, че ищцата е била
само на 10 /десет/ години към дата на инцидента, а не била посочена зрелостта й относно
възприятие на случилото се.
Оспорват се и твърденията за наличие на отношения между ищцата и починалия й
дядо, различни от нормално присъщите, които да са настъпили от особени житейски
обстоятелства, обосноваващи изключение от общото правило, че обезщетение за
неимуществени вреди, в случай на смърт, се дължи само на най-близките на починалия.
Оспорват се и твърденията обосноваващи размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
С отговора се признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо л.а. „Мерцедес“ модел „Ц320ЦДИ“ с рег. №С9999АК, по силата
на застрахователна полица, валидна към датата на процесното ПТП- 15.02.2018г.
Оспорва се твърдението на ищцата, че застрахования при ответника водач, с
действията си е причинил настъпването на негативния резултат - смъртта на родственика на
ищцата. Твърди се, че не е установено водачът на автомобила да има вина за настъпването
на процесния деликт, че не е установена противоправността на действията му, съответно –
че не е установено наличието на причинно - следствена връзка между извършените от него
действия и настъпилия вредоносен резултат, тъй като липсвали данни представената по
делото присъда да е влязла в законна сила.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба относно причините и
обстоятелствата за процесното ПТП, с аргументи, че не са посочени от ищцата конкретни
факти, които да са подкрепени от представените с исковата молба доказателства.За това се
оспорва твърдението в исковата молба, че вина за настъпилите неимуществени вреди от
процесното ПТП има единствено, посочения водач, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.
На следващо място се прави възражение за съпричиняване от страна на починалото
лице. Твърди се, че с поведението си починалият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, с това, че като водач на МПС, не бил използвал обезопасителен колан,
в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и сам се е поставил в опасност, от която за него са
настъпили вредни последици.
С оглед на горното се твърди, че починалото лице е причинило/допринесло в
изключителна степен за настъпването на собствените си тежки травми, довели до летален
изход - поради шофиране без поставен обезопасителен колан, което обстоятелство следвало
да се вземе предвид, на основание разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определянето на
5
справедлив размер на обезщетение в настоящото производство.
С отговора се оспорва размера на предявената искова претенция за неимуществени
вреди като неоснователна поради недължимост на обезвреда и се прави възражение за
прекомерност, заявена в противоречие и несъобразена с критерия „по справедливост“ и с
практиката на съдилищата при компенсиране на вреди при аналогични случаи - основание за
намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва се изцяло претенцията за присъждане на законна лихва, като неоснователна.
Поддържа се, че отговорността на застрахователя не е деликтна по своя характер, а
пораждаща се на договорно основание и че е функционална от отговорността на
причинителя на вредите. Твърди се, че в случая е приложима разпоредбата на чл.84, ал.2
ЗЗД.
Оспорва се твърдението на ищцата, че застрахователя е изпаднал в забава за плащане.
Сочи се, че в тежест на ищцата е да установи на коя дата е представила всички изискуеми
документи съгласно чл.380 КЗ пред застрахователя, респективно –датата на която е
настъпила забавата на застрахователя.
На основание чл.111, б. в, пр.2 ЗЗД се прави възражение за изтекла погасителна
давност за претенцията за законна лихва, за периода над три години преди дата на
депозиране на настоящата искова молба.
Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове изцяло като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата С. Д. П. е подала допълнителна искова молба,
с която поддържа първоначалната. Оспорва всички наведени в отговора на исковата молба
възражения и твърдения на ответника. С д.и.м. се представя отново и представения с
уточняващата молба от 08.03.2023г., заверен от пълномощника на ищцата препис от присъда
№25/22.11.2021г. по НОХД №486/2021г. на Софийски окръжен съд.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника ЗК
„Л.“ АД, с който поддържа изцяло първоначалния и всички направени с него възражения,
оспорвания и доказателствени искания.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
С присъда №25/22.11.2021г., постановена по НОХД №486/2021г. по описа на
Софийски окръжен съд е признат Ц.М.Л. за виновен в това, че на 15.02.2018г. около 9,50ч. в
гр.К. на ул.“Славянска“ между №51 и №53 срещу ул.“Асен Златаров“ при управление на
МПС л.а. „Мерцедес“ марка „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП „Водач, който изпреварва, е длъжен:
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение,
да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;“ и чл.43 т.4
6
Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети
без кош, е забранено: при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента; и по
непредпазливост е причинил смъртта на С.Г.Р. като му е наложено съответно наказание.
С решение №78 от 15.03.2022г. по ВНОХД №135/2022г. на Апелативен съд гр.С. е
потвърдена присъда №25/22.11.2021г., постановена по НОХД №486/2021г. по описа на
Софийски окръжен съд.
С решение №50149 от 06.02.2023г. по н.д.№536/2022г. на ВКС е оставено в сила
решение №78 от 15.03.2022г. по ВНОХД №135/2022г. на Апелативен съд гр.С..
Присъда №25/22.11.2021г., постановена по НОХД №486/2021г. по описана
Софийски окръжен съд е влязла в сила на 06.02.2023г.
Видно от удостоверение за наследници на С.Г.Р., последният има дъщеря К. С.Р.,
която видно от удостоверение за раждане на ищцата С. Д. П. е нейна майка.
По делото се представи справка от Гаранционен фонд, видно от която към момента на
настъпване на ПТП 15.02.2018г. л.а. „Мерцедес“ марка „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА е
застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника ЗК „Л.“
АД.
По делото се назначи комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза, видно от която процесното ПТП е настъпило в населено място - гр. К., на ул.
„Славянска“, между № 51 и №53, срещу ул. „Асен Златаров”, в светлата част от
денонощието - към 10,00 часа. дневна светлина, добра видимост.
Платното за движение в зоната на ПТП е било предназначено за двупосочно
движение, с обща широчина 10,40 м., без видима хоризонтална маркировка. Пътното
покритие е било от асфалтова настилка, суха, без неравности. Вдясно платното за движение,
по отношение посоката от центъра на града към гара К., се е ограничавало от бетонов
бордюр с височина 15 см. В дясно на него следвал обособен тротоар. От лявата страна
платното за движение е бил обособен остров, по дължина на улицата, със зелена маса, и в
ляво на него следвало локално платно за движение с асфалтово покритие.
Към момента, непосредствено преди ПТП, водачът на лек автомобил „Мерцедес 320
ЦДИ'’ с регистрационен номер С 9999 НА - Ц.М.Л., не е контролирал управлявания от него
автомобил, поради което е навлязъл и се е движил в зоната на лентата за насрещно
движение. Към същият този момент, водачът на лек автомобил „Опел Кадет” с
регистрационен номер СА 14 21 BА - С.Г.Р. и движещият се след него - водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО 8936 ВС с водач Румен Иванов
Цалбуков са се движели в дясната си лента за движение в посока противоположна на
посоката на движение на Мерцедеса.
Причините за възникване на произшествието следва да се търсят в субективните
действия на водача на лек автомобил „Мерцедес 320 ЦДИ” с регистрационен номер С 9999
НА - Ц.М.Л., който при движение по пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти
е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
Видно от приложената по делото съдебномедицинска експертиза при извършената
аутопсия на трупа на С.Р. са установени следните травматични увреждания и усложнения
свързани с тях:
Лицева травма: разкъсно-контузна рана и охлузване на дясна вежда с подлежащо
кръвонасядане на меката черепна покривка; кръвонасядане на клепачите на дясното око;
7
кръвонасядане в областта на долната челюст; охлузване на брадичката;
Гръдна травма: наличие на въздух в меките тъкани на лява гръдна половина;
счупване на ребра второ, трето, четвърто ребра в ляво; счупване на ребра от второ до седмо
в дясно, и за двете по средна мишична линия, без кръвонасядане в околните меки тъкани;
набиране на течност с кървенист характер в количество около 120 мл в дясно;
кръвонасядане на средостението; сърдечна контузия- кръвонасядане на лявото
сърдечно ухо; кръвонасядане на разклонението на белодробната артерия;
Коремна травма: кръвонасядане на коремната стена; състояние след срединно
отваряне на корема; разкъсване на слезката; състояние след оперативно отстраняване на
слезката: наличие на кръв в коремната кухина в количество 600 мл (по оперативни данни);
кръвонасядане на задстомашната жлеза в областта на тялото и опашката със стеатонекрози;
Травма на крайниците: кръвонасядане на дясна лакътна ямка и дясна предмишница;
две рани по тръбна повърхност на лява ръка; кръвонасядане на лява мишница с ход към лява
гръдна половина; счупване на лява мишнична кост; разкъсно-контузна рана на дясно коляно;
охлузвания на дясно и ляво коляно; счупване на дясна бедрена кост; счупване на костите на
дясната подбедрица; състояние след фиксиране на костните фрагменти на дясна бедрена
кост.
Като усложнение на травмата са се развили травматичен шок и тежка двустранна
абсцедираща пневмония.
В материалите па търговското дело липсва идентификационния номер на лек
автомобил „Опел”, което е пречка да се установи наличието на фабрично монтирани
предпазни колани на купето му, чрез справка в програмата „Аудатекс”. В същото време, от
ищцата е представено копие на протокол за оглед на веществени доказателства от 23.01.2020
година, в който е описано, че на автомобила, към момента на огледа са били налични колани
(най-вероятно предпазни) на предните седалки. За останалите места в купето не са описани
такива. По принцип тази марка автомобили се произвежда от 1962 до 1991 година и
теоретично е възможно автомобилът да е снабден фабрично само на предните седалки с
предпазни колани, но предвид горното, вещото лице не може да даде обоснован отговор на
този въпрос, освен това, че към момента на огледа на този автомобил на 23.01.2020 година
на предните седалки е имало поставени предпазни колани.
При аутопсията са установени контактни увреждания локализирани в лявата
половина на гръдния кош и долната трета на корема вдясно – кръвонасядания, съчетани с
подлежащо счупване от прижизнен характер на второ, трето и четвърто ребра вляво.
Подобен комплекс от увреждания може да се получи и от действието на поставен
обезопасителен колан.
Гръднокоремната травма, която е в основата на леталния изход, при конкретния
механизъм на пътнотранспортното произшествие и констатираните деформации на
автомобила, може да бъде причинена от комбинираното действие на поставения
обезопасителен колан и волана.
8
По делото се разпита свидетеля Т.Г.Р..
„Отношенията ни със С. са ни като роднини, доста често се виждаме, доста често съм
ходил до тях в Г., няколко пъти съм я карал от Г. до Б.. В годината се виждаме поне три пъти,
а контакти имаме почти всяка седмица. Преди тя доста често си идваше в Б., в смисъл като
беше тийнейджърка, миналата година мисля, че три пъти са идвали. Аз живея в С., ж.к.
„Слатина“, тя като идва повечето пъти при мен е отсядала. С.Г.Р. го познавах, той ми се пада
чичо. Ние живеехме врата до врата на ул. „Братя Миладинови“ №38, това беше до 2000 г.,
дотогава аз живях там. С. до смъртта си живееше там - на ул.„Братя Миладинови“ № 38 в
град С.. Отношенията между С. и С. бяха доста близки, при положение, че първото дете на
братовчедка ми имаше здравословни проблеми и той доста често пътуваше до Г.. Мъжът на
братовчедка ми сега е пенсионер, но преди беше шофьор, имаше камион и един път в месеца
се прибираше в Г. и на братовчедка ми нямаше кой да й помага. С. от раждането си живееше
в Г.. С.Р. й е дядо, той живееше в С., на „Братя Миладинови“. При всяка възможност, когато
не е била на училище, С. идваше да се вижда с дядо си, доста пъти в годината е идвала.
Имало е периоди, в които С.Р. е бил в Г. при С., майката с първото дете имаше здравословни
проблеми, тя трябваше да се грижи за нея в болницата и С.Р. по месец- два е бил там, след
това се сменяха с леля ми. Това, докато С. беше на седем години, не на седем, на четири
години е била. Той постоянно - в смисъл за празници, за Коледа, Великден, за рождени дни
постоянно й купуваше подаръци, при всяка финансова възможност пътуваше до Г.. С. като
идваше тук в Б. той я водеше на кино и на други места. За всички беше много тежко след
катастрофата, при С. беше доста повече, защото, като нямаше кой да я гледа, тя си търсеше
дядо си и баба си. След като разбра просто не можеше да повярва, нямаше как да го
асимилира. Не мога да ви кажа дали е дошла на погребението на дядо си, защото тогава и аз
не бях в Б..
Първото дете Р. се ражда със здравословен проблем, тогава С. беше родена. С. е била
на четири години, когато това дете се е родило. Р. е второто дете, след раждането си на 40-ия
ден й предстоеше операция и тя първата година беше почти 90 процента от времето в
болница с майката К. Р.. Бащата по народност е грък, той през цялото време, в смисъл той е
шофьор на камион и единият трябва да работи. Докато майката беше в болница с второто
дете С.Р. доста често ходеше, А. Р. - тя е баба, тоест жената на С.Р. също ходеше да гледа С..
Аз лично съм карал С. от Г. за Б., мисля, че беше в тийнейджърските й години, тя идваше с
нетърпение. С. има още една внучка. Отношението му към С. се различаваше от това е
другата внучка, много по-често прекарваше времето си той със С.. Когато е имал
възможност е подпомагал финансово С., няколко пъти съм присъствал. С. е ходила на гроба
на дядо си, аз също съм ходил е нея, били сме заедно. При това посещение беше разстроена,
плачеше по един-два часа, нормално си е. С. доста често не искаше да се връща в Г., защото
там нямаше кой да й обръща внимание достатъчно, колкото пъти са отсядали при нас, тя
българския го научи от дядо си и баба си, аз гръцки език не знам.
С. мисля, че няма баба и дядо в Г., починали са. Когато идваше тя в Б. преди смъртта
на С.Р. отсядаше при него, в смисъл на ул. „Братя Миладинови“ 38, след като почина С.Р.
апартаментът се продаде и те няма къде да отсядат като идват и затова отсядаха при мен.
Сега след смъртта му С. и родителите й идват например един път по-малко от годишно три-
четири пъти. С. преди да почине беше пенсионер.
С. беше пенсионер, но работеше. Към датата на ПТП-то той беше на около 70
години.“
Ищцата С. Д. П. е подала на 10.09.2018г. застрахователна претенция в следствие на
смъртта на нейния дядо С.Г.Р..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
9
изводи:
Съгласно чл.18 КМЧП „Българските съдилища са компетентни по искове за вреди от
непозволено увреждане, освен в случаите по чл. 4 и когато вредоносното деяние е
извършено в Република Б. или вредите или част от тях са настъпили в Република Б..
(2) Компетентността по ал. 1 е налице и за прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси.“
Ето защо настоящият съд намира, че е компетентен да разгледа предявения правен
спор и съгласно чл.115 ал.2 ГПК.
Съгласно чл.105 КМЧП „(1) Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се
уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да
настъпят непосредствените вреди.
(2) Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на
настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща
държава, прилага се правото на тази държава.
(3) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато от обстоятелствата като цяло
следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава,
прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се
основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна
връзка с непозволеното увреждане.“
Пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република Б.,
където е настъпила и непосредствената вреда, смъртта на С.Г.Р.. Причинителят на вредата и
увреденото лице са с обичайно пребиваване Б., застрахователното събитие е настъпило в Б..
Ето защо съдът намира, че приложимото материално право е българското право.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а
също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
10
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото се установи, с влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд относно дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, че на 15.02.2018г. около 9,50ч. в гр.К. на ул.“Славянска“
между №51 и №53 срещу ул.“Асен Златаров“ при управление на МПС л.а. „Мерцедес“ марка
„Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея;“ и чл.43 т.4 Изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при
използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се
върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента; и по непредпазливост е причинил
смъртта на С.Г.Р.
По делото се доказа наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка гражданска отговорност за водача Ц.М.Л. на л.а. „Мерцедес“
марка „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА към момента на ПТП 15.02.2018г. при ответника ЗК
„Л.“ АД.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, която се предполага, причинна връзка между поведението на водача
Ц.М.Л. и увреждането-настъпилата при ПТП смърт на С.Г.Р..
Съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС „Материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.
на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови внуци.
В традиционните за българското общество семейни отношения, съответно дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик.“
По делото се установи, че ищцата С. Д. П. е внучка на починалия С.Г.Р..
Видно от показанията на свидетеля Т.Г.Р. С.Г.Р.е живеел в С., а С. П. в Г., като често
11
ищцата е гостувала на дядо си и той също е ходел в Г. на гости на дъщеря си и внучката си.
По този начин от разпита на свидетеля Т.Г.Р. съдът намира, че се е установила
нормална родствена и емоционална връзка между дядо и внучка. Той е живеел със
семейството си в гр.С., а тя с нейното в Г., като са осъществявани нормалните роднински
контакти, но съдът не намира за доказано наличието на изключителен случай, визиран по-
горе в ТР, като безспорно ищцата С. Д. П. търпи болки и страдания от неговата загуба. Не се
доказаха визираните продължителни болки и страдания, изградена особено близка връзка и
надхвърлящи по интензитет и времетраене страдания, присъщи за съответната нормална
родствена връзка.
Не е основателно възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за погасяване на вземането
по давност, тъй като не е изтекла от настъпването на застрахователното събитие 15.02.2018г.
до предявяване на иска на 18.01.2023г., чл.378 ал.2 КЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за
съпричиняване от страна на починалото лице, тъй като с поведението си починалият е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с това, че като водач на МПС, не бил
използвал обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и сам се е поставил в
опасност, от която за него са настъпили вредни последици.
Видно от приетата КСМАТЕ гръднокоремната травма, която е в основата на леталния
изход, при конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие и констатираните
деформации на автомобила, може да бъде причинена от комбинираното действие на
поставения обезопасителен колан и волана.
Ето защо съдът намира иска за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, ищцата С. Д. П. следва да понесе разноските на
ответника ЗК „Л.“ АД в размер на 500лв. за КСМАТЕ, и 540,-лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл.25 от Наредбата за правната помощ или общо 1040,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД
и чл.497, ал.1 КЗ, на С. Д. П. с ЕГН********** гражданка на Република Г. с адрес гр.Л.
ул.“Ареос“ №28 срещу ЗК „Л.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. ’’Симеоновско шосе” № 67 А да й заплати сумата на 65 000,00лв. (шестдесет и пет
хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от С. Д. П. неимуществени вреди
– душевни болки и страдания от смъртта на С.Г.Р., неин дядо, причинена при ПТП,
възникнало на 15.02.2018г. в гр. К. между л.а. „Опел Кадет“ с рег. №СА1421ВА, управляван
от С.Г.Р. и застрахован при ответника и л.а. „Мерцедес“ модел „Ц320ЦДИ“ с рег.
№С9999АК, управляван от Ц.М.Л., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от
13.11.2020г. до окончателното изплащане на присъдената сума.
12
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, С. Д. П. с ЕГН********** гражданка на
Република Г. с адрес гр.Л. ул.“Ареос“ №28 да заплати на ЗК „Л.” АД, с ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. ’’Симеоновско шосе” № 67 А сумата от 1040,-лв. (хиляда
и четиридесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13