Р Е
Ш Е Н
И Е
НОМЕР 446 ;29.07.2019 г.,гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Т.
, седми състав в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
След като
разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 1468/18 по описа на Районен съд Т.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е във фаза по извършване на делбата.
С
решение № 141/05.03.2019 г. по гр.д. № 1468/18 по описа на Районен съд Т. , е
допусната делба между съделителите К.И.Х. ***, ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С. и В.И.Х. *** ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си адв. Ю.К.,***,
на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: находящ се в с.Л. , общ.Т. , представляващ част от имот с
ПЛ № 86, с площ от 800 кв.м., за който е
отреден УПИ III-86, в кв. 26 по
плана на селото с площ от 1035 кв.м., който е построена полумасивна
жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: от две страни улица, УПИ II-86; ПИ № 78, ПИ № 87. Пазарната стойност на
допуснатия до делба имот, съгласно възприетата изцяло от съда техническа
експертиза, е 24 150.00 лв. Със същото решение е допусната и делба между К.И.Х. ***, ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С. и В.И.Х. *** ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си адв. Ю.К.,***
и Й.И.И. ЕГН ********** ***, на следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ: работна маса с менгеме върху нея, водно
точило за точене на ножове, брадва и мотика, маса разтегателна.
В първото по делото заседание след допускане на делбата, ищецът К.И.Х. предяви претенция за сумата от 2 780 лв., представляваща извършени от него подобрения в съсобствения имот, против ответника В.И.Х., съответстваща на неговата идеална част в имота.Претенцията е поставена на разглеждане, на основание чл.346 от ГПК.
Ищецът К.Х., предяви претенция за възлагане на делбения имот, в негов изключителен дял, като на основание чл.349, ал.2 от ГПК, претенцията беше поставена на разглеждане. Твърди, че към момента на открИ. е на наследството е живял заедно с наследодателите в съсобствения имот и няма друго жилище.
Ответникът В.И.Х., в първото по делото заседание, след допускане на делбата, предяви против ищеца В.И.Х., претенция за заплащане на обезщетение затова, че е бил лишен от възможността да ползва,съсобствения имот, съобразно притежаваните от него права, за сумата от 70 лв., от 10.08.2018 година.
Ищецът К.Х. оспори
претенцията за обезщетение оспори по размер.
Ответникът не
оспорва, че към момента на открИ. е на наследството,
ищецът К.Х. е живял в делбения имот, заедно с
наследодателите. Оспори претенцията на ищеца за извършени от него подобрения в
имота. Твърди, че част от тях не са подобрения и ищецът може да си ги вземе,
друга част са извършени от самия него, а всички подобрения в имота са извършени
приживе на наследодателите, т.е. когато имотът е бил тяхна собственост, а не съсобствен на страните.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:С решението
по допускане на делба, съдът
е допуснал до делба следния недвижим
имот: находящ се в с.Л. , общ.Т. , представляващ част от имот
с ПЛ № 86, с площ от
800 кв.м., за който
е отреден УПИ III-86, в кв. 26 по плана
на селото с площ от 1035 кв.м., който
е построена полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: от
две страни улица, УПИ II-86; ПИ № 78, ПИ № 87. Пазарната стойност на допуснатия
до делба имот, съгласно възприетата изцяло от съда техническа
експертиза, е 24 150.00 лв. Имот е неподеляем.
Фактическия състав на правната норма на
чл.349, ал.2 от ГПК поставя изисквания от една страна към обекта предмет на
делбата, а от друга към субекта с възлагателна претенция. Претендиращия възлагане съделител следва да има качеството на наследник, което е
безспорно, към момента на открИ. е на наследството да
е живял в това жилище и да отговаря на още едно отрицателно условие, да не
притежава друго жилище. Не се спори от страните, че при открИ. е на наследството ищецът К.Х. е живял в
наследствения имот, към момента живее в имота и не притежава друго жилище.
Ищецът отговаря на условията по чл.349, ал.2 от ГПК, поради което делбения имот следва да бъде възложен в негов дял.
Ответникът В.Х. не може да бъде обезщетен с друг имот, поради което за
уравнение на дела му ищецът следва да му заплати сумата от 8 050 лв.,
съответстваща на притежаваната от него 1/3 ид.ч. от
имота. Това уравнение следва да бъде заплатено от ищеца на ответника, в
6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила.
По отношение
на претенцията на ищеца към ответника за сумата от 2 780 лв., представляваща
извършени от него подобрения в съсобствения имот,
съдът намира следното: Безспорно е, че в съсобствения
имот към момента живее само ищеца. Той е живял в имота и приживе на
наследодателите. От показанията и на двете групи свидетели се установи, че ищецът
до смъртта на родителите си е живял заедно с тях в имота. До 2013 година в
имота е живял и ответника. Ищецът сам твърди, че именно тогава, той е направил
подобрения, които съответно са увеличили стойността на имота. Самият той
твърди, а и безспорно се установи от показанията и на двете групи свидетели,
сочени от страните, че действително в имота има извършени подобрения, но те са
извършени приживе на наследодателите на страните.
Ищецът твърди,
че е извършил следните подобрения в съсобствения
имот: ремонтни дейности по сградите – жилищната и стопанската, поставянето на климатик в една от стаите на жилището, подмяна на елементи
от сградите и други; ремонт на баня, включващ къртене и събаряне на старата
мазилка до тухла; махане на старата врата (към голямата стая) и прозореца към
двора; прекарване на нова ВиК инсталация и ЕЛ
инсталация; зидане на междинна стена (за преграждане на банята на две); мазане
на стените с варов разтвор; прекарване на тръби за мръсен канал към септичната
яма; леене на бетон на пода; монтиране на дограма; лепене на фаянс; лепене на теракот; монтиране на душ батерии, мивки, етажерка и бойлер
(80л.); монтиране на окачен таван ПВЦ ивици (хънтър);
копане на септична яма, както и ремонт на голяма стая, включващ: къртене на
изгнилия под и изчистване на пръст; сваляне на тапети; събаряне на стария фазер
от тавана до гредоред; суха замазка на пода (състояща се от пясък и цимент);
гипс-картон на тавана; шпакловка на тавана; минаване с грунд гипсокартона за основа на латекса; минаване на стените с
бетон-контакт; груба шпакловка на стените със стаен гипс; фина шпакловка на
стените стаен гипс; шкурене на стените и подготовка
за латекс; минаване на стените с основа за латекс; след боядисване на стените,
лепене на камъни около 2 кв.м. зад камината; поставяне на ламинат
с первази; прокаран е водопровод до стопанската сграда, където се гледат
кокошките и е направено барбекю в имота, включващо:
зидария от малки тухли единички; мазилка с варов
разтвор; обшивка в горния край с рязани керемиди; шапка на комина от ламарина;
лепене на камъни от четирите страни; четири броя бетонни носещи плочи (600х400
мм.)
За
установяване на претенцията от ищеца К.Х. бяха изслушани показанията на
свидетелите Д. Я. и А. А. . Видно от
показанията им, през 2011 година е теглил банков кредит, за да извърши ремонт
на имота, в който той тогава е живеел заедно с родителите си. Двамата свидетели
с показанията си установиха, че ищецът е изградил нова баня в имота, направил е
шпакловки на таваните в стаите, бетон на подовете, гипсо
картон по стените, измазал ги е. Зад къщата е направил навес към стопанската
постройка и покрив на последната. Прекарал е вода до стопанската постройка,
сменил е прозорците в стаите на къщата, без една от тях, изградил е и барбекю. За
доказване на вложените в ремонтите материали и труд, ищецът е представил
и писмени доказателства, приложени на лист 114 до 141 от делото.
От показанията
на свидетелите Д. Х., съпруга на
ответника В.Х., С. Ж. и С. С. , всички,
сочени от ответника, се установи, че в имота на наследодателите са
извършени ремонти, но и ответникът В.Х. е участвал както с труд и материали,
така и със пари, при изграждане на банята в имота. Ответникът е направил ремонт
на така наречената „голяма стая”, в която той е живял тогава. Шпакловал е
стените, лепил е тапети. Свидетелката Х. е съпруга на ответника, но съдът
кредитира показанията и доколкото се потвърждават от показанията на
незаинтересования свидетел С. и до
известна степен и от показанията на свидетеля на ищеца А. .
От приетата по
делото съдебно – техническа експертиза, се установи, че общата стойност на
подобренията, извършени в имота и описани в претенцията на ищеца, е
8 407.15 лв. С оглед на това, че тези подобрения са извършени през 2011
година, и са претърпели физическо износване и овехтяване, то към момента,
стойността на подобренията е в размер на 5 361.00 лв.
За
да е основателна претенцията за подобрения
от един съсобственик спрямо друг, той трябва да е направил необходими или
полезни разноски. Необходимите разноски били свързани с наложителността за
запазване съществуването на имота и без тяхното извършване имотът би погинал
или състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването се предотвратява
загубата на собственика от разрушаване или погИ. е на
имота. При това не е необходимо да се е увеличила стойността на имота т.е.
извършването на необходими разноски може да доведе до увеличение на стойността
на имота, но това не е задължително. За разлика от необходимите разноски,
полезните разноски-чрез вложените труд, средства и материали, увеличават
стойността на имота, но не са били необходими за запазването и съхранението му.
Извършилият подобренията съсобственик
може да претендира заплащане на стойността им само за частта на другия
съсобственик. Размера и присъждането им също се определя и от това, дали
подобренията са извършени от съделителя със
съзнанието знанието и без противопоставянето на останалите съделители,
както и от това дали претендиращия е имал качеството на владетел или държател
по отношение на частите от имота, притежавани от останалите съделители.
В случая обаче, доколкото както и самият ищец, претендиращ подобренията,
твърди, че те са извършени приживе на наследодателите, тези факти не подлежат
на обсъждане и установяване. Към момента на извършване на подобренията, нито
ищецът, нито ответника са имали права по отношение на имота. Той е бил
собственост на техните родители, а страните са живели в чужд имот, в който са
извършили подобренията и то със съгласието и знанието на собствениците. В тази
връзка и за пълнота следва да се отбележи, че претенцията за подобрения не може
да бъде насочена към ответника, доколкото ищецът е изпълнил тогава един свой
нравствен дълг и е помогнал на родителите си и не е имал права по отношение на
имота. Към момента на извършване на подобренията освен изложеното, ищецът не е
бил нито владетел, нито държател на имота. Ако е имал претенции за подобрения в
чужд имот, то е следвало да бъдат насочени към собствениците- родителите на
страните. С оглед на изложеното, претенцията му за сумата от 2 780 лв.,
насочена против ответника В.Х., представляваща стойността на извършени в съсобствения имот подобрения, е неоснователна,
обстоятелство водещо до отхвърлянето и.
По отношение
на претенцията на ответника В.Х. за сумата от 70 лв., месечно, считано от 10.08.2018
година, представляваща пропуснати ползи
от съсобствения имот, съдът намира следното: За да
възникне задължение за плащане на обезщетение от страна на съсобственика, който
чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват
общата вещ, законът изисква само едно условие-писмено поискване. За валидността
на поискването по чл.31,ал.2 от ЗС не се изисква специална форма, за неговата
валидност е достатъчна писмена форма и да е отправено до съсобственика, ползващ
еднолично съсобствената вещ. Обезщетението се дължи
само от съсобственика, ползващ общия имот пряко и лично за задоволяване на
собствени нужди. Безспорно се установи,
че ищецът е живял и към момента живее в съсобствения
имот. С покана, връчена му на 09.08.2018
година, ответникът е отправил до него искане, да му бъде заплащан наем в размер
на 70 лв., за това, че е лишен от възможността да ползва съсобствения
си имот. Ищецът е ограничил достъпа му до имота, като е сменил ключовете на
входната врата и не го допуска вътре. Факт, който не се оспорва от ищеца. Обезщетението
следва да бъде съобразено с правата, който съсобственика, лишен от възможността
да ползва имота, има. Видно от изготвената икономическа експертиза, за процесния имот, размерът на наема е 133.57 лв., а за притежаваните
от ответника 1/3 ид.ч., наемът е в размер на 44.52
лв. Поради това претенцията е основателна до този размер, а до пълния от 70
лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Страните
следва да бъдат осъдени да заплатят следващите се държавни такси върху стойността
на дяловете си. Стойността на дела на К.Х. е 16 100 лв., с оглед на това следва
да заплати държавна такса върху стойността на дела си в общата вещ, в размер на
по 644 лв. Стойността на дела на ответника
В.Х. е 8 050 лв., поради което той следва да заплати държавна такса в
размер на 322 лв. Ответникът В.Х. върху присъденото обезщетение в размер на 50
лв.
Въз основа на
горното съдът,
Р Е Ш И
ПОСТАВЯ
в изключителен дял на К.И.Х. ***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С. и той става собственик на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: находящ
се в с.Л. , общ.Т. , представляващ част от имот с ПЛ № 86, с площ от 800 кв.м., за който е отреден УПИ III-86, в кв. 26 по плана на селото с площ от 1035 кв.м.,
който е построена полумасивна жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници: от две страни улица, УПИ II-86; ПИ № 78, ПИ № 87, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА
К.И.Х. ***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 8, адв.
Н.С. да заплати на В.И.Х. *** ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Ю.К.,***, ЗА УРАВНЕНИЕ НА дела в съсобствения
имот, сумата от 8 050 лв., ведно със законната лихва, в 6-месечен срок,
считано от влизане на решението в сила, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на К.И.Х. ***,
ЕГН **********, съдебен адрес
***, офис 8, адв. Н.С. против В.И.Х. *** ЕГН **********, действащ чрез пълномощника
си адв. Ю.К.,*** за сумата от 2 780 лв., представляваща стойността на извършените от К.Х.
подобрения в съсобствения имот, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К.И.Х. ***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С. да заплати на В.И.Х. *** ЕГН **********, действащ чрез пълномощника
си адв. Ю.К.,***,
сумата от 44.52 лв., месечно, за периода
10.08.2018 година до 01.08.2019 година, на основание чл.346 от ГПК, като
ОТХЪВРЛЯ претенцията до пълния размер от 70 лв., месечно, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К.И.Х. ***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С. да заплати по сметка на Районен съд Т. , държавна такса върху стойността на дела си в размер на 644 лв.
ОСЪЖДА В.И.Х. *** ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Ю.К.,*** да заплати по сметка на Районен съд Т. , държавна такса върху стойността на дела си в размер на 322 лв., както и държавна такса върху присъдената претенция в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Т. .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: