РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Велико Търново, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И изслуша докладваното от
СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. 270 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по
жалба на *** Хр. Х. - Й., в качеството и
на пълномощник на Н.Н. ***, против Акт за установяване на задължения/АУЗ/ по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК с №1590-1/30.11.2018г. на орган по приходите при Община
Велико Търново, потвърден с Решение №62/08.04.2019 г. на директор на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново. Жалбоподателят излага подробни
доводи, че АУЗ е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи,
че преди издаването на АУЗ не е била изчерпана процедурата по чл. 103 от ДОПК и
не е бил поканен да отстрани несъответствията в подадената декларация в
14-дневен срок от получаване на съобщението. По тези съображения моли за отмяна
на оспорвания АУЗ. Претендира за
разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – началникът на отдел „Местни данъци и такси” при Община В. Търново, конституиран
като такъв съгласно чл. 4, ал. 5, пр. ІІ, вр. с ал. 1 от ЗДМТ, чрез
пълномощника си по делото оспорва
подадената жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Съдът, като
взе предвид констатациите в обжалвания
акт, становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Обжалваният АУЗ
№1590-1/30.11.2018 г. е бил издаден от орган по приходите при отдел „Местни данъци и такси”
при Община В. Търново, след предоставена информация от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от МВР, видно от която в подадената от жалбоподателя декларация по
чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ /ред. изм. ДВ, бр. 105/2014г., в сила от 1.01.2015г./ с
вх. №2081/16.05.2013г., била отбелязана мощност на автомобила от 74 kW,
а съгласно предоставена информация от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от МВР, действителната мощност била 160 kW, поради което с АУЗ са определени допълнителни задължения за данък върху
превозните средства съгласно приложимите норми от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси на територията на община Велико Търново,
както и лихви върху тях за данъчни периоди 01.03.2013г. – 30.09.2015г. АУЗ е бил обжалван от задълженото лице по
административен ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и
потвърден с Решение №62/08.04.2019г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община
Велико Търново.
Жалбоподателят
счита, че обжалваният АУЗ е издаден при допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като преди издаването му не е била изчерпана процедурата по чл.
103 от ДОПК и не е бил поканен да отстрани несъответствията в подадената
декларация в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Така
направените възражения са основателни.
След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалвания АУЗ е издаден в предписаната от закона форма от оправомощено
длъжностно лице при Община В. Търново, съгласно чл. 4, ал. 3, изр. първо от ЗМДТ, определено съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, съгласно Заповед №РД-22-170/02.02.2017г.
на кмета на Община В. Търново. Потвърдителното решение е издадено от директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при общината,
т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ, също в изискуемата писмена
форма.
Съдът намира
обаче, че оспорения АУЗ е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
На първо място,
актът е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.107, ал.3 ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по
искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл.103 ДОПК, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия или въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия.
От
доказателствата по делото настоящият съдебен състав установи, че не е изпълнена
нито една от предвидените в чл.107, ал.3 от ДОПК предпоставки за издаване на
АУЗ. Освен по искане на лицето, каквото в случая не е налице, АУЗ може да бъде
издаден служебно в следните алтернативно предвидени хипотези: когато е
установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 ДОПК; когато не
е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия; въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и
организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и
задължението не е платено, и не е извършена ревизия. Безспорно е, че
жалбоподателят е подал декларация за придобитото от него МПС, каквото
задължение е имал по закон, а определените от общината задължения въз основа на
нея са били заплащани в срок, т.е. не са налице втората и третата хипотеза за
служебно издаване на АУЗ. В такъв случай за органа по приходите остава
единствено възможността след като е установил несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от МВР, да издаде АУЗ служебно, но само
след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, а именно подателят на
декларацията да бъде поканен да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от
получаване на съобщението и той не стори това. В случая редът по чл.103 от ДОПК
не е изчерпан, тъй като безспорно не е изискано от жалбоподателят да подаде
коригираща декларация. Предвид това АУЗ е лишен от правно основание за своето издаване,
а в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.108, ал. 1 от ДОПК,
съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт.
Като е
установил публичните задължения, без да издаде ревизионен акт, органът по
приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
обосноваващо отмяна на акта. В Глава десета от ДОПК са регламентирани способите
за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване,
което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация
по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт
по чл.108 от ДОПК. Административният орган е определил допълнителни задължения
за данък върху превозните средства за периода 01.03.2013г. – 30.09.2015г. по
реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, но това не е приложимият процесуален ред.
На следващо
място, към подадената от жалбоподателя декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ е
приложено копие от Свидетелството за регистрация част І на превозното средство
/л. 18 от делото/, от което е видно, че в унифициран код Р.2 /максимална
мощност kW/ e вписано 74, тоест декларираните от жалбоподателя данни всъщност
съответстват на вписванията в свидетелството. Свидетелството за регистрация се
издава от органите на Министерство на вътрешните работи и се състои от две
части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, арг. от чл. 33,
ал. 1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях. Същото представлява официален свидетелстващ
документ, притежаващ обвързваща администрацията и съда материална
доказателствена сила. Следователно деклараторът не е вписал некоректни данни в
декларацията, проверена от общинския служител, тъй като към нея е приложено
копие от свидетелство за регистрация на МПС, в което е вписана именно
декларираната мощност на превозното средство. Въпросният документ не е оспорен
от ответника, нито пък от негова страна са ангажирани доказателства, че същият
е с невярно съдържание.
От друга
страна, ответната администрация не е представила разпечатки – справки от
регистъра на МВР или други релевантни документи, посредством които би могло да
се направи извод за некоректно декларирани киловати за мощност на автомобила. Освен
това, при наличието на противоречащи си данни органът по приходите в
съответствие с принципите за обективност /чл. 3 от ДОПК/ и служебно начало /чл.
5 от ДОПК/ е следвало да предприеме процесуални действия за изясняване на това
каква е била действителната мощност на автомобила през периодите, обхванати от
АУЗ. Това не е сторено, поради което оспореният АУЗ е издаден при неизяснена
фактическа обстановка. АУЗ не се ползва от презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а се подчинява на общите процесуални правила, които изискват данъчните фактически
състави, водещи до определяне на задължения, да се установят при условията на
първоначално пълно доказване от администрацията – § 2 от ДОПК вр. с чл. 170,
ал. 1 от АПК. В случая по делото не бе доказано по безспорен начин, че
декларираните от жалбоподателя данни не отговарят на действителните факти,
респ. че заплащаните от него задължения са по-малки от действително дължимите.
С оглед
изложеното обжалваният АУЗ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход
на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски,
представляващи държавна такса и платен адвокатски хонорар.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения №1590-1/30.11.2018г.
на орган по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение
№62/08.04.2019г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Велико Търново.
ОСЪЖДА Община В.
Търново да заплати на Н.Н. ***, разноски по делото в размер на 410 лв. /четиристотин
и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: