Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262
гр.
Велико Търново, 18.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10254/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от *** П.С. от ВТАК, като пълномощник
на Ц.Г.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 123/ 21.07.2023 г. по
АНД № 20234120200187/ 2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, в
частта му с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0268-001224/
03.01.2023 г., издадено от началник на сектор в ОД на МВР – Велико Търново, РУ
– Горна Оряховица, в частта му с която на Ц.Ц., за извършено нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени наказания „глоба“ в
размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
В касационната
жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ГОРС, като
постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК. Касаторът счита, че не е доказано по безспорен начин извършването от
него на санкционираното от АНО нарушение. В тази връзка се позовава на факта,
че изслушаните от районния съд свидетели само възпроизвеждат съдържанието на
изгледани от тях видеозаписи, без да е извършвана индивидуализация на
техническите средства, с които са били направени тези записи, без същите да са
иззети по съответния ред и без свидетелите да са възприели технически параметри
на въпросните записи, вкл. дата и час на изготвянето им. Изтъква и че е налце
разлика във възприетата от свидетелите информация относно действителното
наличие на съприкосновение между управлявания от касатора автомобил и другото
МПС, участвало в
ПТП. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд в
обжалваната му част и да се произнесе по съществото на спора, като отмени
наказателното постановление, издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция“ в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, и в
потвърдената му от районния съд част. Не се претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по
касационната жалба - началникът на сектор в Районно управление – Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован за
съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище
по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че решението на РС – Горна Оряховица е правилно, постановено
при изцяло изяснена фактическа обстановка, след правилна преценка на събраните
доказателства. По същество намира за безспорно доказани извършването на
административното нарушение и дееца. Предлага решението да бъде оставено в сила
в обжалваната му част.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна същата отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, районният съд е възприел следната фактическа
обстановка:
На дата на 20.12.2022 г.
в 08:28 часа, Ц.Г.Ц. управлявайки лек автомобил „Рено Меган“ с peг. №
***, собственост на И.С., се движел по ул. „Димо Кьорчев“ в гр. Лясковец.
Преминавайки покрай дома на Д.М.С., намиращ се на административен адрес ***,
касаторът предприел маневра по заобикаляне на паркирания там лек автомобил
„Пежо партнер“ с peг. № ***, собственост на С., при което
ударил с управлявания от него автомобил въпросния паркиран автомобил в
страничната и задна лява част. След като усетил удара Ц.Ц. слязъл от автомобила
и огледал щетите и по двата автомобила. Останал на място от 3 до 5 минути, след
което потеглил с управлявания от него автомобил.
Описаните
събития били установени от Д.С. след като видял щетите по автомобила си и
заедно със съседа му С.Г.Г., живущ ***, на 21.12.2022 г., изгледали видеозаписите
от сутринта на предишния ден, от поставените в имотите им камери за
видеозаснемане. След като изгледали видеозаписите, Д.С. се обадил на тел. 112,
за да съобщи за реализираното ПТП. На място били изпратени Л.Б. и Т.А. – служители
в РУ - Горна Оряховица, които също изгледали видеозаписите в дома на С.Г. и
извършили оглед на пострадалия автомобил със заснемане. Свързали се с
оперативния дежурен, чрез когото, по регистрационния номер на МПС установили
собственика на лек автомобил „Рено Меган“ с peг. № *** - И.С.. Последният заявил, че
лекият автомобил е управляван от Ц.Г.Ц.. Един от служителите на МВР се свързал
с него по телефон и го призовал да се яви в сградата на РУ - Горна Оряховица. Ц.
пристигнал на място с посочения автомобил „Рено Меган“, като при извършен оглед
е било установено, че по същия в предната му дясна част - калник и врата, личат
следи от ПТП - охлузвания и деформации на автомобила. От служителите са били
изготвени фотоснимки и на този автомобил, както и протокол за ПТП от 21.12.2023
г., подписан от посочените в него участници в произшествието. При поискване
водачът Ц. не е представил КТ към СУМПС. При така констатираното от участвал в проверката служител в РУ – Горна Оряховица е бил съставен
АУАН серия GA бл. №
727545/ 21.12.2022
г. на Ц.Г.Ц., за извършени от него нарушения на чл. 25, ал. 1, чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като в него е
вписано, че няма възражения. Писмени възражения не са подадени в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така установеното от началника на
сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново
е издадено Наказателно постановление № 22-0268- 001224/ 03.01.2023 г., с което
за изброените по-горе нарушения, на Ц.Ц. са наложени съответните
административни наказания. Наказателното постановление е връчено на нарушителя
на 29.03.2023 г. и е обжалвано от него пред Районен съд – Горна Оряховица в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа
обстановка районният съд е установил въз основа на събраните писмени
доказателства, вкл. тези от административната преписка, веществени доказателства
и показанията на свидетелите Л.Б. /актосъставител/, Т.А., Д.С. и С.Г.. В производството пред районния съд
санкционираното лице е навело оплаквания за допуснати процесуални нарушения в
хода на процедурата по установяване и санкциониране на нарушенията и е оспорило
извършването на същите. С решението си районният съд е приел подадената пред
него жалба за частично основателна, като е отменил наказателното постановление
в частите му с които Ц.Ц. е санкциониран за нарушения на чл. 25, ал. 1 и
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е потвърдил постановлението в частта му, с която
за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон, са му наложени му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца. По отношение на това нарушение същият е преценил, че
извършеното от Ц. деяние осъществява от обективна и субективна страна
признаците на соченото от АНО деяние. Той е формирал извод за законосъобразност
на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите
с установените в ЗАНН формални изисквания и доказаност на административното
нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на
санкциите, определени с наказателното постановление, в предвидения от закона
максимум, като е направил обосновка на тези си изводи.
Постановеното от Горнооряховския
районен съд решение, в обжалваната му част, е правилно. Касационната жалба е
неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и делото е попълнено с доказателствен материал, касаещ релевантните
факти. Съдът
е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред ГОРС от жалбоподателя /касатор в настоящото
производство/,
не са били оборени фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Решаващият състав е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и възражения. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведените
открити заседания са съставени протоколи. Не се установява при постановяването
на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона.
Настоящата инстанция споделя изводите ГОРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да съставляват самостоятело основание за отмяната на наказателното постановление.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.
По същество и при преценка
законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира
решението на РС – Горна Оряховица за постановено при правилно прилагане на
относимите разпоредби на ЗДвП. Съдът правилно е преценил като
неоснователни възраженията за недоказаност на претендираното от АНО нарушение.
Действително, в административнонаказателното производство и при оспорването на
НП, не са били приобщени като доказателства видеозаписите, изготвени от
камерите за видеонаблюдение монтирани в домовете на Д.С. и С.Г.. Останалата
налична по делото доказателствена съвкупност обаче, установява по несъмнен
начин елементите на изпълнителното деяние. Съдържанието на видеозаписите е било
достатъчно точно възпроизведено както в свидетелстите показания на С. и Г.,
така и в тези на Л.Б. и Т.А., които също са се запознали лично и непосредствено
със съдържанието на въпросните записи. Сочените от касатора разминавания в
свидетелските показания по характера си не са такива, които да въведат съмнение
относно релевантните елементи на изпълнителното деяние и тяхното наличие е
естествено, предвид времевия период между възприемането от свидетелите на
сдържанието на записите и извършването на разпита им /повече от 6 месеца/. Няма
данни за преминаването на друго ППС в близост до автомобила на Д.С. във
времевия период от 08:00 часа на 20.12.2022 г. /когато същият е бил в
изправност/ до обяд на същия ден /когато са установени деформации по леви заден
калник, задна врата и задната броня, причинени при ПТП/, а е безспорно, че
върху управлявания от Ц.Ц.
автомобил са установени деформации и охлузвания в дясната му предна част,
съответстваши на механизма на ПТП, описан в протокола и АУАН. При така
установените факти правилни са изводите на районния съд за доказано авторството
на деянието, вкл. по отношение на МПС, с което същото е извършено. Твърденията
на касатора в обратния смисъл са голословни, като в производството пред
районния съд той не е установил факти, различни от тези, посочени в АУАН и
наказателното постановление.
Извършеното от Ц.Ц. деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в неспазване на задължението му като
участник в ПТП, разписано в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Деянието осъществява състава на визираната в
диспозитива на наказателното постановление санкционна норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата
разпоредба. Наложените наказания по чл. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са в максималния предвиден от закона размер, и
правилно са преценени от въззивната инстанция като адекватна санкционна мярка,
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца. Районният съд е
изожил достатъчно подробни мотиви в този насока, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат
преповтаряни. От писмените доказателства по делото се установява, че Ц. е извършвал
многобройни и редовни нарушения на ЗДвП, което е индиция за последователно във
времето незачитане на установените правила за движение по
пътищата, обосноваващо и конкретното му противоправно
поведение. В този смисъл правилно районният съд е
потвърдил наказателното постановление, като е съобразил, както материалния,
така и процесуалния закон.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от визираните в жалбата на Ц.Г.Ц. пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва
да бъде оставено в сила.
При този изход
на спора и при липсата на съответната претенция, разноски в полза на касатора
не следва да се присъждат. Разноски по делото не следва да се присъждат и на
ответника по касационната жалба, доколкото такива също не са претендирани, а
няма данни и да са сторени.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 123 от 21.07.2023 г., постановено по АНД № 20234120200187/ 2023 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица, в частта му с която е потвърдено
Наказателно постановление № 22-0268-001224/ 03.01.2023 г., издадено от началник
на сектор в ОД на МВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, в частта му с която
на Ц.Ц., за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени наказания „глоба“ в
размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.