№ 398
гр. Русе, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520104859 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с процесуалноправно основание чл. 415 от
ГПК от ФРОНТЕКС ИНТЕНЕШЪНЪЛ ЕАД против Н. С. АНТ..
Ищецът твърди, че на 28.04.2014 год. между Райфайзенбанк (България) ЕАД, в
качеството на кредитодател и Н. С. АНТ., ЕГН **********, в качеството й на
кредитополучател е сключен Рамков договор № 1404150440253306 за издаване и ползване
на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard
GoLD/BILLA-Visa Classic. По силата на Договора Банката предоставила на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500.00 лева, който можело да бъде
използван чрез кредитна карта, представляваща средство за отдалечен достъп по електронен
път до обслужващата кредита банкова сметка и наличния по същата кредитен лимит.
Банката била изпълнила задължението си да предостави одобрения лимит и да издаде и
предаде на кредитополучателя кредитна карта.
Кредитополучателят от своя страна усвоил суми от одобрения кредитен лимит, в
резултат на което за същия възникнало задължението да ги възстанови, ведно с начислената
за срока на ползването им договорна възнаградителна лихва, съгласно годишен лихвен
процент, посочен в Договора. На основание чл. 114 от Договора кредитополучателят имал
право по всяко време да погаси използвания кредитен лимит, но в случай, че той не се
възползва от тази възможност, то погасяването следвало да стане чрез заплащане на месечна
база на минимални погасителни вноски (МПВ), формирана като процент от общата
дължима сума (усвоения кредитен лимит с добавени такси, лихви и комисионни) плюс по-
голямата от двете суми - неплатените МПВ за минал период или надвишаването на
кредитния лимит. Размерът на месечната погасителна вноска била конкретно посочена в
месечно извлечение, което се изпращало от Банката на кредитополучателя по избран от
последния начин (на хартия или по електронен път), като в Договора било изрично
посочено, че неполучаването на извлечението не освобождавало кредитополучателя от
задължението му да заплати МПВ. Падежът на МПВ настъпвал на първия ден от месеца,
1
следващ месеца, в който изтичал отчетния период. В случай, че този ден бил неработен,
падежът бил на следващия работен ден.
Кредитополучателят не изпълнявал изцяло и в срок задължението си за заплащане на
минималната месечна погасителна вноска, като падежът на първата изцяло/частично
непогасена минимална месечна вноска настъпил на 01.09.2014 г.
В чл. 147 от Договора било посочено, че същият се сключва за срок от 3 години, а в
чл. 148 от Договора е уговорена възможността срокът да бъде подновен еднократно за нов
тригодишен период при кумулативното наличие на следните условия —
кредитополучателят не е в просрочие към момента на изтичане на валидността на картата и
картодържателят не е уведомил Банката, че не желае да бъде подновявана. В процесния
случай описаните в предходното изречение условия не били налице, поради което крайният
срок на договора бил настъпил на 27.04.2017 год.
Ищецът заявява, че Райфайзенбанк (България) ЕАД му прехвърлил вземането си по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 07.12.2016 год.
и Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г. Размерът и
основанието на прехвърленото вземане е индивидуализиран в Приложение 1А към
Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г. С оглед
задължението си по чл. 99, ал. 3 от 33Д цедентът Райфайзенбанк (България) ЕАД
упълномощил цесионера ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД да уведоми длъжника Н. С.
АНТ. за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Ищецът, в качеството на пълномощник,
изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесията до посочения в договора
за кредит адрес. Същият е посетен от пощенски служител, който не открил нито длъжника,
нито пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина е оставил
уведомление с указан срок за получаване от техен офис. След като срокът изтекъл, пратката
била върната в цялост на ищеца, оформена като „непотърсена". Поради това ищецът
представя и моли съдът да връчи при размяната на книжа по чл. 131 ГПК на насрещната
страна уведомление по реда на чл. 99 33Д, изготвено от ищеца в качеството му на
пълномощник на цедента.
След датата на цесията и предвид изпадането на длъжника в забава още на 01.09.2014
г. за ищеца възникнало право да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху прехвърлената главница. За периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г. размерът на
обезщетението за забава е 41.20 лева.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения
ищецът в качеството си на цесионер и кредитор, предявил претенцията си по съдебен ред и
подал заявление на основание чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 2543/2021 г. по
описа на Районен съд Русе е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е указал на ищеца
да предяви иск, с който да установи вземането си.
Ищецът моли да се признае за установено, че Н. С. АНТ., ЕГН ********** има
задължение към ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АЕД, ЕИК ********* по Рамков договор
№ 1404150440253306 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa
Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard GoLD/BILLA-Visa Classic, което е
обективирано в заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2543/2021 г. по описа на Районен съд
Русе, както следва: 500.00 лева - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 41.20 лева - обезщетение за забава (законна лихва за
забава), начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г. Претендира разноски в
настоящото и в заповедното производство.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения от съда особен
представител, оспорва иска. Прави възражение за погасяване на задължението по давност.
2
Намира, че липсва индивидуализация на предмета на договора- какъв вид карта се
предоставя, както и каква е лихвата, такси, разходи и др., които банката е начислявала.
Счита, че договорът противоречи на императивни норми на ЗПК, тъй като не е спазено
изискването шрифтът на договора да е с размер минимум 12. Твърди, че не е уведомена за
извършената цесия, а връчването на уведомление с исковата молба на особения
представител не е надлежно такова.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
Страните не спорят, че въз основа на заявление с вх. № 7841 от 18.05.2021 год. по
ч.гр.д. № 2543/2021 год. на Русенски районен съд е издадена Заповед № 1299/19.05.2021
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която се разпорежда
длъжникът Н. С. АНТ. да заплати на кредитора ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД
сумата 500.00 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2021
год. до окончателното изплащане на вземането, 89.10 лева- договорна лихва за периода от
01.09.2014 год. до 27.04.2017 год., 41.20 лева- лихва за забава за периода от 14.07.2020 год.
до 10.05.2021 год., 25.00 лева- държавна такса и 50.00 лева- юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на
вземането си.
Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят
всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът
дължи произнасяне по съществото на делото.
Ищецът е предявил иск само за главницата и лихвата за забава в размер на 41.20
лева.
Като писмени доказателства по делото са приети: Рамков договор №
1404150440253306 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa
Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard GoLD/BILLA-Visa Classic от 28.04.2014 г.;
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016 г., Конкретен
договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г., Приложение № 1 А със
заличени лични данни; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 33Д;
Пълномощно, упълномощаващо цесионера да уведоми длъжника на основание чл. 99, ал. 3
33Д; Обратна разписка; Уведомление за цесия, Регистър на банкова карта на Н.А. Клиентски
№ Е 24799 от 28.04.2014 год.
На 28.04.2014 г. между Райфайзенбанк (България) ЕАД и Неда Сашева А. е сключен
Рамков договор № 1404150440253303 за издаване и ползване на международна кредитна
карта Visa Classic\MasterCard Standart\Visa Go1d\MasterCard Go1d\Billa-visa Classic, сьгласно
който банката открива сметка с IBAN BG22RZBB91551004616260 и издава международна
кредитна карта с чип на Неда Сашева А., по която предоставя кредитен лимит в размер на
500.00 лева, който може да бъде използван само посредством картата.
От приложеното към молба от Райфайзенбанк (България) ЕАД с вх. №
3756/14.02.2022 г. по описа на РРС фотокопие от регистър на банкова карта се установява,
че издадената карта е Visa Classic и същата е предадена в плик на ответника на 28.04.2014
год.
Вещото лице сочи, че при извършената проверка е установило, че на 28.04.2014 г. по
картовата сметка на Неда А. банката е предоставила уговорения между страните кредитен
лимит. В периода от 29.04.2014 г. до 17.11.2014 г. картодържателят е усвоила предоставения
лимит в пълен размер посредством:
3
- извършени тегления на АТМ-устройство,
- плащане на ПОС-терминал и
- при условията на чл.39 от договора- платени за сметка на кредитния лимит такси и
лихви за ползването на картата.
Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза падежът на първата
непогасена минимална месечна вноска е настъпил на 01.09.2014 г. Отбелязана е и втора
минимална погасителна вноска с падеж 01.10.2014 год. От 16.10.2014 год. до 15.06.2015 год.
банката е начислявала редовни лихви, наказателни лихви и застрахователни премии, както и
една такса за надвишен кредитен лимит.
Кредитът се предоставя от датата на подписване на договора- 28.04.2014 год. за срок,
равен на срока на валидност на картата. В чл. 147 е посочено, че договорът се сключва за
срок от три години, а в чл. 148 е уговорена възможността срокът да бъде подновен
еднократно за нов тригодишен период при кумулативното наличие на следните условия:
кредитополучателят да не е в просрочие към момента на изтичане на валидността на картата
и картодържателят не е уведомил банката, че не желае да бъде подновявана. В процесния
случай тези условия не са били налице, поради което крайният срок на договора е настъпил
на 27.04.2017 год.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 20, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит правата, предоставени на потребителите по този закон, не
могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или
ограничават правата на потребителите, е недействителна. Разпоредбата на чл. 24 от същия
закон препраща към чл. 143- 148 от Закона за защита та потребителите. Според чл. 143, т. 8а
от ЗЗП неравноправна е клаузата, която предвижда автоматично продължаване на срочен
договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва
да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. В този
смисъл посочената клауза е нищожна.
Срокът на договора обаче не влияе на преценката на съда относно датата, от която
започва да тече погасителната давност по отношение на вземането на банката. Това е така,
защото неизплатените задължения по договора са изискуеми не с изтичането на договора, а
на съответната падежна дата, която е първият ден на месеца, следващ месеца, в който изтича
отчетният период (чл. 46). При изцяло или частично неплащане на минимална погасителна
вноска в посочения в чл. 46 срок, банката начислява обезщетение за забава, съгласно
тарифата, върху забавената дължима сума (чл. 48 от договора). При изцяло или частично
неплащане на минимална погасителна вноска в посочения в чл. 46 срок за втори пореден
месец, както е в настоящия случай, банката блокира картата на основание чл. 49 от
договора.
Основният спор между страните касае датата, от която е започнала да тече
погасителната давност по отношение на вземането на банката. Ищецът счита, че това е
27.04.2017 год., т.е. датата, на която изтича договорът, а ответникът- 01.09.2014 год.- датата
първата падежирала неплатена вноска. Според приетата по делото съдебно- икономическа
експертиза последното теглене на банкомат е от 07.07.2014 год. и е в размер на 50.00 лева.
На основание чл. 44 от договора между страните картодържателят дължи месечна
погасителна вноска в размер, не по- малък от минималната погасителна вноска и следва да
се внесе по сметката. Според чл. 45 от договора минималната погасителна вноска е в размер
на 5 % от общата дължима сума (усвоен кредитен лимит с добавени лихви, такси и
комисиони) плюс непогасени вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на
кредитния лимит по чл. 116 и 172, изречение второ, но не по- малко от 10 лева /5 евро.
Минималната погасителна вноска се дължи в първия ден на месеца, следващ месеца, в който
изтича отчетният период. Според чл. 42 от договора отчетният период приключва на 15- то
число всеки месец.
4
Следователно по отношение на първата неплатена минимална погасителна вноска
погасителната давност започва да тече от 02.09.2014 год., а на втората- от 02.10.2014 год.
Съобразно с чл. 39 от договора всички лихви, такси и комисиони във връзка с
ползването на кредитния лимит се събират служебно от банката от кредитния лимит или за
сметка на неговото надвишение. Съгласно чл. 116 и 117 от договора картодържателят
заплаща сумата на операциите, дължимите такси, лихви и други разходи на банката,
свързани с ползване на картата, съгласно тарифата на банката и правилата на
Visa\MasterCard, като дава своето неотменимо съгласие да бъдат събирани служебно за
сметка на кредитния лимит или за сметка на неговото надвишаване. В случай, че надвиши
кредитния лимит, картодържателят трябва незабавно да възстанови сумата, с която е
надвишен. В чл. 120 от договора е уредено съгласието му банката служебно да събира
своите вземания по договора от всички негови сметки в банката и/или да прихваща
вземанията си срещу всякакви авоари на картодъжателя при нея.
Цялата сума по кредитната карта е усвоена в периода 29.04.2014 год.- 17.11.2014 год.
Дължимата главница към 17.11.2014 год. е 500.00 лева, договорната лихва е 57.43 лева за
периода 31.10.2014 год.- 15.06.2015 год., лихвата за забава е 11.05 лева за периода 17.11.2014
год.- 15.06.2015 год., таксата за надвишен кредит е 20 лева, като е начислена на 15.12.2014
год., непогасените застрахователни премии в периода 17.11.2014 год.- 15.12.2014 год. са в
размер на 0.62 лева.
В случая се прилага петгодишната давност, тъй като плащането не е периодично и по
отношение на посочените по- горе задължения за минимални вноски от 01.09.2014 год. и
01.10.2014 год. погасителната давност е изтекла на 02.09.2019 год., респективно 02.10.2019
год.,- около година и половина преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. На
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, от който вземането е
станало изискуемо.
Дори и да не се приеме като дата на изискуемост на задължението падежът на
втората непогасена минимална вноска, както е уговорено в договора, а последната дата, на
която е усвоена главницата- 17.11.2014 год. или тази, на която са начислявани суми по
договора- 15.06.2015 год., задължението също е погасено по давност, тъй като заявлението
по чл. 410 от ГПК е подадено почти година след изтичането на петгодишния срок за
предявяването му.
Следователно правото на иск на банката, респективно цесионера, е погасено по
давност и претенцията за главница се явява неоснователна.
След като е погасено главното вземане, на основание чл. 119 от ГПК, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Поради това е неоснователна претенцията и по отношение на лихвата за забава за периода от
14.07.2020 год. до 10.05.2021 год. в размер на 41.20 лева.
По изложените съображения предявените обективно съединени искове за
дължимост на сумата 500.00 лева- главница по Рамков договор № 1404150440253306 за
издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa
Gold/MasterCard GoLD/BILLA-Visa Classic от 28.04.2014 год. и на сумата 41.20 лева- лихва
за забава за периода от 14.07.2020 год. до 10.05.2021 год. са неоснователни , поради което
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в
случая е предвидена в клаузата на чл. 107 от сключения договор.
Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика (вж. решение №
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на
5
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Уведомленията, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се
считат връчено на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, на 10.11.2021 год., поради
което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за
потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последната. Съдът не
приема аргументите на ответника, че връчването на особения представител не произвежда
действие, тъй като законът презумира връчване на страната, след което, когато то е редовно,
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК му назначава особен представител. В случая
уведомлението изхожда от юрисконсулта на ищеца, но той е упълномощен изрично да
извърши това действие от законните представители на банката, а именно да се съобщи
цесията от цедента.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото, но тъй като такива не са поискани и липсват доказателства
да са направени, съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФРОНТЕКС ИНТЕНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 6, законен
представител: Л.Д.- изпълнителен директор, пълномощник: юрисконсулт В.Ц. против Н. С.
АНТ., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. Филип Станиславов № 2, вх. 8, ет. 4, ап.
11 искове за признаване за установено, че Н. С. АНТ. има задължение към ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД по Рамков договор № 1404150440253306 за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard
GoLD/BILLA-Visa Classic от 28.04.2014 год., което е обективирано в заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 2543/2021 г. по описа на Районен съд Русе, както следва: 500.00 лева -
главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 41.20 лева - обезщетение за забава (законна лихва за забава), начислена за периода
от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6