РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Велико Търново , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №
20204100900196 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от „МИСТРАЛ 7” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул.”Юрий Гагарин” № 1, вх.А, ет.3,
представлявано от управителя В. Д., чрез пълномощник – адвокат А.П., срещу „ЦАРЕВЕЦ
АПАРТМАНТС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико
Търново, ул. „Читалищна” № 23, представлявано от управителя С. Х.Т., с правно основание
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.365 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 03.08.2016г. между
него и ответника бил сключен договор за СМР, по силата на който последният му възложил
изпълнението на инвестиционен проект за построяване, надстрояване и адаптация с цел
промяна предназначението на съществуваща жилищна сграда в сграда с обществено –
обслужваща дейност – хотел град Велико Търново ул.”*” № , 23, кв.313, УПИ V-2141.
Твърди, че възложената работа по количество и качество била извършена от него и приета
без възражения от ответника, възложител по договора. Последният обаче не изпълнил
задължението си да заплати уговореното възнаграждение изцяло и в срок, поради което
между тях било подписано Споразумение от 14.05.2019г. с нотариална заверка на подписите
на страните, по което те постигнали съгласие, че дължимата от страна на ответника сума по
договора за СМР възлиза на общата сума от 42 969.84 лв., която ще бъде заплатена на
четири вноски, както следва – в размер на 10 000 лв. до 30.06.2019г., в размер на 12 500 лв.
1
до 31.08.2019г., в размер на 12 500 лв. до 30.10.2019г. и в размер на 7 969.84 лв. до
31.01.2020г. Твърди, че ответникът заплатил единствено първата вноска в размер на 10 000
лв. на 23.01.2020г. и част от втората вноска по споразумението – в размер на 5 000 лв., на
24.02.2020г. Поради това подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 т.3 ГПК за дължимите суми по споразумението с нотариална заверка на подписите
на страните, въз основа което заявление било образувано ч.гр.дело № 1455/2020г. по описа
на ВТРС, По същото дело ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение за
дължимите суми. В срока по чл.414 ГПК длъжникът подал възражение за недължимост на
същите. Поради това моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответното дружество му дължи сумата от 27 969.84 лв., представляваща просрочено
задължение по Споразумение от 14.05.2019г. с нотариална заверка на подписите, сключено
между „МИСТРАЛ 7” ООД и ЦАРЕВЕЦ АПАРТМАНТС” ООД за извършени и приети, но
незаплатени СМР, сумата от 572.22 лв. – лихва за забава върху сумата от 10 000 лв. за
периода от 01.07.2019г. до 22.01.2020г., сумата от 244.44 лв. – лихва за забава върху сумата
от 5 000 лв. за периода от 01.09.2019г. до 23.02.2020г., сумата от 639.58 лв. – лихва за забава
върху сумата от 7 500 лв. за периода от 01.09.2019г. до 03.07.2020г., сумата от 854.17 лв. –
лихва за забава върху сумата от 12 500 лв. за периода от 01.11.2019г. до 03.07.2020г., сумата
от 340.93 лв. – лихва за забава върху сумата от 7 969.84 лв. за периода от 01.02.2020г. до
03.07.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на
подаване на заявлението – 03.07.2020г. до окончателното плащане. Претендира направените
в настоящото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.367 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на ИМ, в който заема
становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявената искова претенция. Не
оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърди, че след подаване на
заявлението по чл.417 ГПК ищецът е получил пълно изпълнение на вземането си, поради
което предявената установителна претенция се явява недопустима, като лишена от правен
интерес, респ. неоснователна поради извършеното погасяване на вземането чрез плащане. В
условията на евентуалност, възразява, че не отговаря за неизпълнението на задълженията по
процесния договор за спогодба поради непреодолима сила – невъзможност за осъществяване
на нормална търговска дейност поради налагането на ограничения и забрани във връзка с
обявяване на извънредно положение в страната по повод епидемията от COVID-19.
В законоустановения срок ищецът е подал допълнителна ИМ, в която се оспорва
становището на ответника за липса на правен интерес от предявяване на исковата
претенция. Пояснява, че действително е получил плащане на исковите суми, но това е
станало в хода на образуваното въз основа на заповедта по чл.417 ГПК и издадения
изпълнителен лист принудително изпълнение. Оспорва възражението на ответника по
чл.306 ал.1 от ТЗ, като твърди, че претендираните суми са били изискуеми много преди
обявяването на извънредното положение в страната.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител по
2
пълномощие, поддържа предявените искове и моли за уважаването по съображения за
тяхната основателност. Поддържа претенцията си за разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответното дружество „ЦАРЕВЕЦ АПАРТМАНТС” ООД не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 03.08.2016г. между тях е бил сключен договор за СМР, по
силата на който ответното дружество, в качеството си на възложител, възложило на ищеца,
като изпълнител, да изпълни описания строителен обект срещу заплащане на части на
отделни етапи от изпълнените работи на общата сума от 921 750.90 лв. с вкл. ДДС – обща
стойност на договорените СМР съгласно одобрена количествено-стойностна сметка.
На 14.05.2019г. между страните било сключено споразумение с нотариална заверка на
подписите с рег. № 3284 на нотариус Стойна Колева, с район на действие ВТРС, с което
ответното дружество признало наличието на изискуемо парично задължение към ищеца в
размер на 42 969.84 лв. с вкл. ДДС – неплатени суми по договора от 03.08.2016г. за
извършени СМР, за които са издадени фактура № 641/14.02.2019г. и фактура №
663/02.05.2019г. Уговорено било заплащането на задължението от страна на ответника на
четири вноски, както следва: в размер на 10 000 лв. до 30.06.2019г., в размер на 12 500 лв.
до 31.08.2019г., в размер на 12 500 лв. до 30.10.2019г. и в размер на 7 969.84 лв. до
31.01.2020г. В чл.6 от същото, страните уговорили, че при неизпълнение на задължението за
заплащане на дължимите суми, ответникът дължи и законната лихва за забава от датата на
падежа на всяка една вноска до окончателното плащане. Не е спорно между страните и
видно от приложените по делото преводни нареждания, че на 23.01.2020г. същият заплатил
на ищеца първата вноска по споразумението в размер на 10 000 лв., а на 24.02.2020г. – част
от втората вноска в размер на 5 000 лв. Останалите суми не били заплатени.
Видно от материалите по ч.гр.дело № 1455/2020г. по описа на ВТРС, образувано по
подадено от „МИСТРАЛ 7” ООД срещу ЦАРЕВЕЦ АПАРТМАНТС” ООД заявление,
първото дружество се снабдило със Заповед № 522/06.07.2020г. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК – спогодба с нотариална
заверка на подписите на страните, за сумата от 27 969.84 лв., представляваща просрочено
задължение по Споразумение от 14.05.2019г. с нотариална заверка на подписите, сключено
между „МИСТРАЛ 7” ООД и ЦАРЕВЕЦ АПАРТМАНТС” ООД за извършени и приети, но
незаплатени СМР, за сумата от 572.22 лв. – лихва за забава върху сумата от 10 000 лв. за
периода от 01.07.2019г. до 22.01.2020г., за сумата от 244.44 лв. – лихва за забава върху
сумата от 5 000 лв. за периода от 01.09.2019г. до 23.02.2020г., за сумата от 639.58 лв. – лихва
за забава върху сумата от 7 500 лв. за периода от 01.09.2019г. до 03.07.2020г., за сумата от
3
854.17 лв. – лихва за забава върху сумата от 12 500 лв. за периода от 01.11.2019г. до
03.07.2020г., за сумата от 340.93 лв. – лихва за забава върху сумата от 7 969.84 лв. за
периода от 01.02.2020г. до 03.07.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница от датата на подаване на заявлението – 03.07.2020г. до окончателното плащане,
както и за сумата от 612.43 лв. – заплатена държавна такса и за сумата от 1 584.00 лв. –
адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжникът по издадената заповед
подал възражение за недължимост на сумите по нея.
Не е спорно между страните, че в хода на образуваното въз основа на заповедта по
чл.417 т.3 ГПК и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.дело № 1455/2020г. по описа на
ВТРС, било удовлетворено вземането на длъжника в размер на 31 600 лв.
Анализът на доказателства налага следните правни изводи:
Исковата молба е подадена в срока по чл.415 ал.4 от ГПК, за установяване на оспорено
от ответника вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист. По предмет и обем исковата претенция напълно съвпада с предмета и
обема на присъденото в заповедното производство със Заповед № 522/06.07.2020г. по
ч.гр.дело № 1455/2020г. на Районен съд-Велико Търново и издаден изпълнителен лист от
същата дата, вземане, произтичащо от Споразумение от 14.05.2019г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 3284 на нотариус Стойна Колева, с район на действие ВТРС. С оглед на
изложеното, предявените установителни искове са процесуално допустими и подлежат на
разглеждане. По същество се явяват основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.365 ал.1 ЗЗД, с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят
взаимни отстъпки. Целта е да се внесе яснота и определеност в отношенията между
страните по едно правоотношение, като за постигане на спогодбата те се съгласяват да
считат помежду си, че правното положение е такова, каквото го прогласява спогодбата.
Ищецът извежда спорното право от представеното споразумение /договор за спогодба/
от 14.05.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните, с която поддържа, че са
уредили с ответника отношенията си по повод вземания по договор за СМР от 03.08.2016г.
Ответникът не оспорва представеното споразумение, като и поетите с него права и
задължения на страните. Същото има или по-точно разпоредбите на чл.3 от него имат
правното значение на установителен договор, с който страните дефинират размера на
съществуващото към датата на договарянето задължение. Тази клауза има значение на
извънсъдебно признание за факт и подлежи на преценка от съда с оглед всички
обстоятелства по делото. Събраните по делото писмени доказателства, включително и
приложените по делото фактури и преводни нареждания, несъмнено установяват размера и
изискуемостта, респ. дължимостта на главното вземане. Поради неговата основателност и с
оглед договорените между страните падежи на отделните погасителни вноски, основателни
се явяват и акцесорните претенции за лихва за забава върху дължимата главница по всяка
4
вноска от датата на падежа съответно до датата на извършеното плащане вноската за
първите две от тях и до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК за вторите две,
установени по размер от съда съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК, както и за законната
лихва за забава върху цялата дължима главница в размер на 27 969.84 лв. от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, от която искът за съществуване на вземането се
смята предявен съобразно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, до окончателното изплащане.
В настоящото производство ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за
плащане на дължимите суми след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. По общото правило на чл.235 ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти,
които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на
иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска по чл.422, респ. чл.415 ГПК, с
изключение на факта на принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. В хипотезата на чл.418
ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите,
събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание издадения
съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в
исковия процес. Поради това правопогасяващото възражение на ответника се явява
неоснователно.
Възражението на ответника с правно основание чл.306 ал.1 ГПК, въведено с писмения
отговор на ИМ, също е неоснователно. Дори да се приеме, че неизпълнението от страна на
ответника е породено от независещи от него причини, то те не могат да го освободят от
отговорност. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.306 ал.1 изр.2 ТЗ длъжникът
не може да се позовава на неопреодолима сила, ако е бил изпаднал вече в забава.
По претенциите на страните за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в тежест на ответника
„ЦАРЕВЕЦ АПАРТМАНТС” ООД следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски
– в размер на 685.00 лв. за заплатена държавна такса. Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, ищецът е договорил с процесуалния си представител
по пълномощие възнаграждение в размер на 2 574 лв., платимо по банков път.
Доказателства за реално извършено плащане на същото по делото са представени, поради
което претенцията на ищеца за заплащане на сторени от него разноски и за адвокатско
възнаграждение се явява основателна.
На ответника не се следват разноски.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе и по сторените в
заповедното производство разноски. Същите възлизат на сумата от 612.43 лв. за заплатена
държавна такса и на сумата от 1 584.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /реално
5
заплатено от заявителя, видно от договора за правна защита и съдействие и преводното
нареждане/ съобразно размера на присъденото вземане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, по отношение на
„ЦАРЕВЕЦ АПАРТМАНТС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Велико Търново, ул. „Читалищна” № 23, че същото дружество дължи на „МИСТРАЛ
7” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново,
ул.”Юрий Гагарин” № 1, вх.А, ет.3, представлявано от управителя В. Д., сумата от 27 969.84
/двадесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и четири
стотинки/ лв., представляваща просрочено задължение по Споразумение от 14.05.2019г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 3284 на нотариус Стойна Колева, с район на
действие ВТРС, за извършени и приети, но незаплатени СМР, сумата от 572.22 /петстотин
седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ лв. – лихва за забава върху сумата от
10 000 лв. за периода от 01.07.2019г. до 22.01.2020г., сумата от 244.44 /двеста четиридесет и
четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лв. – лихва за забава върху сумата от 5 000 лв.
за периода от 01.09.2019г. до 23.02.2020г., сумата от 639.58 /шестстотин тридесет и девет
лева и петдесет и осем стотинки/ лв. – лихва за забава върху сумата от 7 500 лв. за периода
от 01.09.2019г. до 03.07.2020г., сумата от 854.17 /осемстотин петдесет и четири лева и
седемнадесет стотинки/ лв. – лихва за забава върху сумата от 12 500 лв. за периода от
01.11.2019г. до 03.07.2020г., сумата от 340.93 /триста и четиридесет лева и деветдесет и три
стотинки/ лв. – лихва за забава върху сумата от 7 969.84 лв. за периода от 01.02.2020г. до
03.07.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от датата на подаване
на заявлението – 03.07.2020г. до окончателното плащане, по Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 522/06.07.2020г., издадена по ч.гр.дело №
1455/2020г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА „ЦАРЕВЕЦ АПАРТМАНТС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Велико Търново, ул. „Читалищна” № 23 ДА ЗАПЛАТИ на „МИСТРАЛ
7” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново,
ул.”Юрий Гагарин” № 1, вх.А, ет.3, представлявано от управителя В. Д., направените в
настоящото производство разноски - в размер на 685.00 /шест стотин осемдесет и пет/ лв. за
заплатена държавна такса и в размер на 2 574 /две хиляди петстотин седемдесет и четири/
лв. за адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното производство
разноски – в размер на 612.43 /шестстотин и дванадесет лева и четиридесет и три стотинки/
лв. за заплатена държавна такса и в размер на 1 584.00 /хиляда петстотин осемдесет и
четири/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ВТАС.
6
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
7