№ 1497
гр. Пловдив , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Секретар:Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20205330205712 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. М. Р., действащ чрез пълномощника си адв. Б.З. против
Наказателно постановление № 20 – 0273 – 000411/03.08.2020г., издадено от Началник РУ
Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 е наложена глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за отмяна на същото. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли
за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата частична отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН и НП е посочено, че се издава затова, че на 14.07.2020г. около 22.30 ч. в с.
Беловица, ул. „16-та", кръстовище с ул. „19 - та“ И. М. Р. управлява лек автомобил
Мерцедес А 170 с рег. № ****, собственост на М.П.Н., ЕГН **********, без да притежава
свидетелство за управление на МПС и без да носи СРМПС, част II. При направена справка
1
при ОД на РУ Хисар се установило, че лицето е неправоспособен водач. Нарушенията са
квалифицирани като такива по чл. 150 ЗДвП и чл.100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Допълнително в атакуваното НП е посочено, че И. М. Р. притежава СУМПС № 1067157.
По отношение на нарушението, квалифицирано по чл. 150 ЗДвП
Според настоящия състав начинът по който е описано допуснатото нарушение се
намира в противоречие с изисквания на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е
посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по
такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение:
1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и
2) каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
От начина на описание на допуснатото нарушение по никакъв начин не става ясно нито за
съда, нито за жалбоподателя в какво се изразява от фактическа страна допуснатото от него
нарушение - дали в това, че е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление
на МПС или в това, че същия е неправоспособен водач . Посоченото противоречие
допълнително се задълбочава и от посоченото в НП СУМПС № 1067257 и констатацията, че
след справка при ОД на РУ Хисар се установявало, че лицето е неправоспособен водач.
Тази пълна липса на яснота досежно фактическите рамки на вмененото нарушение
съществено накърнява правата на наказаното лице, доколкото същото съществено се
затруднява в организирането на защитата си.
Нещо повече, този начин на описание на нарушението съществено затруднява и
проверовъчната дейност на съда, като всичко гореизложено се явява безусловно основание
за отмяна на НП.
Констатираните дефицити при описание на нарушението от фактическа страна са
допълнително задълбочени и от дадената правна квалификация. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 150 ЗДвП, докато управлението на МПС без водачът да притежава
СУМПС съставлява административно нарушение по чл. 150а ЗДвП.
В тази връзка следва да се има предвид, че в съдебната практика е трайно утвърдено
разбирането, че правоспособността и притежаването на свидетелство за правоуправление на
МПС не са идентични понятия.
Съгласно трайното разбиране в съдебната практика правоспособността се разбира като
призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически
умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие,
професия или дейност. Така Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969
г., ОСНК на ВС.
За да придобие „правоспособност за управление на МПС“ дадено лице следва да осъществи
сложен фактически състав, предвиден в чл. 151-152 ЗДвП, който включва:
2
-навършване на предвидената за съответната категория МПС минимална възраст,
-завършен десети клас на средно образование,
-провеждане на обучение и полагане на теоретико-практически изпит по правилата на
ЗДвП,
-физическа (а в предвидените в закона случаи и психическа) годност
-преминато обучение за оказване на първа долекарска помощ.
Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в
Закона за българските лични документи ред.
Придобитата от дадено лице правоспособност да се управлява МПС не е завинаги. Според
изричната законодателна уредба лицето престава да бъде правоспособно, ако с течение на
времето загуби необходимите теоретични знания и практически умения. Законът
презюмира, че такава загуба е налице при отнемане на всички точки от контролния талон
към СУМПС на водача. Така изрично чл. 157, ал.5 ЗДвП, която е единствената разпоредба
предвиждаща загуба на вече придобитата правоспособност за управление на МПС.
Съгласно чл. 50 от Закона за българските документи за самоличност и чл. 2 от Наредба №
I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – СУМПС е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно
превозно средство. От цитираната легална дефиниция следва, че притежаването на валидно
СУМПС е необходима предпоставка за упражняване на правоспособността да се управлява
МПС, респективно липсата на валидно СУМПС е пречка за упражняване на
правоспособността, което обаче не означа, че във всички случаи, когато лицето не
притежава СУМПС, то е неправоспособно.
От гореизложеното е видно, че самата правоспособност да се управлява МПС не се
поражда от притежаването на СУМПС за съответната категория, а е предпоставка за
издаването му.
Тези трайно утвърдени в съдебната практика положения за разликата между
правоспособността и притежаването на валидно СУМПС получиха законодателен израз с
измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 2 от 2018 г. с които бе прецизиран режима на правомерно
управление на МПС, като в чл. 150 ЗДвП се предвиди задължение водачът да бъде
правоспособен, а в чл. 150а ЗДвП, самостоятелно задължение водачът да притежава и
валидно СУМПС, за категорията на управляваното СУМПС.
Въз основа на изложените принципни положения и законодателни изменения в ЗДвП
могат да се направят следните изводи за разграничението в приложеното поле на чл. 150 и
150а ЗДвП.
Нарушение на чл. 150 ЗДвП ще е допуснато, когато в АУАН и НП са изложени
фактически твърдения, че лицето е управлявало МПС като неправоспособен водач, било
защото
-никога не му е издавано СУМПС, поради неосъществяване спрямо него на фактическия
състав на чл. 151-152 ЗДвП
-е загубило всички контролни точки по смисъла на чл. 157, ал.4 ЗДвП.
3
От друга страна, ако в АУАН и НП са изложени твърдения, че водачът по някаква
причина не притежава валидно СУМПС /без да е отбелязано, че такова никога не е издавано,
поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 151-152 ЗДвП/ консумираното
нарушение ще е по чл. 150а ЗДвП.
От гореизложеното е видно, че чл. 150 ЗДвП и 150а ЗДвП уреждат самостоятелни състави
на административни нарушения, които имат отделно приложно поле, като същите не са
взаимнозаменяеми, респективно погрешната правна квалификация на изложените в АУАН
и НП факти по една от тези две норми винаги представлява нарушение на материалния
закон.
Че нормите на чл. 150 и 150А ЗДвП уреждат самостоятелен вид нарушения е видно и от
редакцията на санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП, в която липсата на
правоспособност и непритежаването на валидно СУМПС са посочени като две
самостоятелни алтернативи на административния състав.В този изричен смисъл е и
трайната практика на административен съд Пловдив от преди и след законодателните
изменения с ДВ, бр. 2 от 2018 г., обективирана в редица решения, включително Решение №
2123 /30.11.2017г. по к.а.н.д. № 2342/2017г. на АС - Пловдив; Решение № 1496 / 20.07.2015
г. по к.а.н.д. № 1281/2015 г. на АС – Пловдив, Решение № 1950 / 26.10.2016 г. по к.а.н.д. №
1372/2016 г. на АС - Пловдив; Решение № 1279 / 17.07.2017 г. по адм. д. № 1261/2017 г. на
АС - Пловдив; Решение от 26.01.2011 г. по к.а.н.д. № 2630/2010 г. на АС -Пловдив).
В конкретния случай, както вече се посочи както в АУАН, така и в НП едновременно е
посочено, че нарушителят е неправоспособен водач и управлява МПС без да притежава
СУМПС, като същевременно в НП е посочено, че притежава СУМПС № 1067157. Липсва
изложение на обстоятелства, че СУМПС никога не му е издавано, поради неосъществяване
на фактическия състав на чл. 151-152 ЗДвП или че е загубил всички точки към контролния
си талон.
Съгласно трайната съдебна практика неясното описание на фактическите обстоятелства,
както и неправилната квалификация на посочените в АУАН и НП фактически обстоятелства
е безусловно основание за отмяна на НП, доколкото съществено се накърнява правото на
защита на наказания субект, тъй като същият се поставя в невъзможност да разбере срещу
кои факти следва да се защитава /Така изрично Решение № 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3549 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 314 от
14.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3513 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 922 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 484 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1079 от 27.05.2016 г. по н. д. № 756/2016 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 301 от 11.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3796 /
2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 207 от 15.02.2017 г.
по н. д. № 2830 / 2016 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и др./
В аспект на гореизложеното следва да се припомни безспорно установеното разбиране в
теорията и практиката, че АУАН е акта в административно - наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на
вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с
4
неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите,
сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител.
Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл ясното и
безпротиворечиво посочване на всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя, като той следва да бъде запознат с фактическите рамки на вмененото
нарушение още в началото на административно-наказателното производство, т.е към
момента на съставяне на АУАН, но във всички случаи преди ангажиране на отговорността
му с издаване на НП.
Евентуалното очертаване на тези фактически рамки на по-късен етап - на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се
поставя в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се
наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено
с НП, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже
дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани
в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно-
отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика
недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаването на НП, дори и в случаите когато при съставянето на АУАН са допуснати
нарушения, които обаче не са ограничили съществено правото на защита на наказаното
лице. В случая обаче неяснотата в изложението на фактическите обстоятелства и дадена
правна квалификация е налице, както в АУАН, така и в НП, поради което и НП следва
безусловно да се отмени.
По отношение на обвинението, квалифицирано по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1,, т. 2 ЗДвП за неносене на свидетелство за
регистрация на МПС съдът намира, че същото е правилно квалифицирано, ясно е описано в
АУАН и НП и извършването му е доказано. В случая обаче, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като процесното нарушение разкрива белезите на
маловажен случай.
Действително съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г.
на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, изводът,
че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност на деянието
ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай
в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК,
5
според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай се установява, че управлението на автомобила е извършено на
кръстовището на ул. „16 та“ с ул. „19-та“ в село Беловица, като видно от акта адреса на
жалбоподателя е на ул. ***, което води до извод, че не се касае за продължително
управление на МПС без СРМПС, доколкото същото е констатирано в близост до дома на
жалбоподателя, поради което няма как да се обуслови извод за наличието на такава
обществена опасност на деянието и дееца, която да оправдава ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо последния.
Предвид този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
би имал жалбоподателят, но доколкото такива не са поискани и не са представени
доказателства за сторването им, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 0273 – 000411/ 03.08.2020г., издадено от
Началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на И. М. Р., ЕГН ********** на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на
чл. 150 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на
10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6