Присъда по дело №3555/2020 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 3555 по описа за 2020 год. на Варненския районен
съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав

По отношение на подсъдимия М. Х. - ЕГН ********** от Варненска
районна прокуратура е възведено обвинение за престъпление по чл.194, ал.1
от НК - за това, че на 27.05.2019г. в гр.Варна отнел чужди движими вещи -
работно платнено яке 52 -ри размер на стойност45 лева и мобилен телефон
марка „Хуавей" с ИМЕИ 1 864722048105070 и ИМЕЙ2 864722048605079 на
стойност 274,55 лева от владението на Б. Н. Б. , без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
След провеждане на разпоредително заседание с изслушване на
страните по чл.248 ал.1 от НПК в отсъствие на подсъдимия и липсата на
възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
ДП съдът насрочи делото за разглеждане по общия ред.
В следващо с.з. подсъдимият, нередовно призован, се яви лично и с
оглед гарантиране правото му на защита съдът даде възможност да изрази
становище за реда, по който желае делото да бъде разгледано, като подс.Х. и
неговият защитник изразиха желание делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК.
Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2
от НПК , както и неговите права. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът
уведоми подсъдимия, че при провеждане на съкратено съдебно следствие
съответните доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази
желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2
от НПК и даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези
факти.С изрично определение съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения, дадени на
досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимите,
свидетелите и вещите лица.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно
заседание изразява становище, че спор по фактите няма, като моли на
1

подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, което да бъде редуцирано с една трета и съответно да бъде
наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия също не коментира доказателствата по
делото, а моли на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален
размер предвид изразеното съжаление за извършеното и желанието на
подсъдимия да възстанови щетите.
Подсъдимият Х. се признава за виновен, изцяло признава фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и в последната си
дума изразява искрено съжаление за извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.05.2019г., в гр.Варна, ж.к. „Възраждане" в близост до бл.58 в
двора на ДГ №29 „Звънче" бил свидетеля Б. Н. Б. , който към него момент
работел като огняр към детското заведение и на посочената дата чакал
товарна кола на страничния портал на двора, за да разтовари хранителни
продукти за кухнята. Докато чакал свидетелят Б. си свалил работното
платнено яке, в което бил и мобилния му телефон марка „Huawei". Якето в
едно с телефона поставил върху парапет в близост до служебния вход на
детското заведение. За кратко влязъл в сградата на детската градина. Когато
излязъл видял, че якето му липсва , за което по -късно подал сигнал в
Полицията.
В това време, докато свидетелят Б. бил в сградата, подс. М. Х. се
разхождал в посочения по-горе район/гр.Варна , ж.к. „Възраждане" в близост
до бл.58/ и в 13,00 часа, стигнал до двора на посочената ДГ №29 „Звънче" .
Подсъдимият видял, че порталът на двора е отворен и решил да мине през
него, за да не заобикаля. Преминавайки подс.Х. видял преметнатото платнено
яке, оставено от св. Б. и спонтанно решил да го открадне. Взел якето и видял,
че в джоба на якето е телефона на свидетеля Б. , марка „Huawei". Няколко дни
по-късно на неустановена с точност дата /в края на м.май 2019г./ подс. Х.
изхвърлил якето и задържал телефона. Случайно в същия квартал се срещнал
със свидетеля В. П. М., на когото продал телефона, без да му казва, че вещта е
крадена. При продажбата на телефона присъствала и свидетелката Т. С. С..
В хода на ДП процесният мобилен телефон бил установен, предаден
доброволно от св.М. и върнат на собственика.
Видно от заключението на назначена по делото оценителна експертиза,
общата стойност на инкриминираните вещи /мобилен телефон и мъжко
платнено яке/ възлиза на 319, 55 лв.
Видно от справката за съдимост на подс. Х. е осъждан, както следва:
2

1. С определение по НОХД № 1406/2013г. на Окръжен съд Варна, в сила
от 25.11.2013г е одобрено споразумение, с което за деяние по
чл.354а,ал.1,вр.чл.55,ал.1,т.1 НК на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на осн. чл.66
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
2. С присъда по НОХД№ 185/2018г. на Районен съд Варна, в сила от
04.04.2018г за деяние по чл.354а,ал.5,вр.ал.3,пр.2.т. 1,пр.1от НК на
подсъдимия е наложено наказание ГЛОБА Размер на 100 лв.
3.С определение по НОХД № 4446/2018г. на Районен съд Варна, в сила
от 10.10.2018г е одобрено споразумение, с което за деяние по
чл.354а,ал.5,вр.ал.3,т1 от НК на подсъдимия е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв.
4. С определение по НОХД № 2950/2020г. на Районен съд Варна, в сила
от 08.09.2020г е одобрено споразумение, с което за деяние по
чл.354а,ал.5,вр.ал.3,т.1,пр.1,вр.чл.26,ал.1 от НК на подсъдимия е наложено
наказание глоба в размер на 500 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на
подсъдимия Х., които изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, показанията на свидетелите Б., М., С., П. и М.,
дадени в хода на досъдебното производство СОЕ , справка за съдимост, както
и от другите писмени материали по делото.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия Х., тъй като
същите кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Б., М., С., П. и М.,
тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство СОЕ, като компетентно и безпристрастно, като освен това
кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на
установената фактическа обстановка.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че :
Подсъдимият М. Х. - ЕГН ********** , с деянието си е осъществил
състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на на 27.05.2019г. в
гр.Варна отнел чужди движими вещи - работно платнено яке 52 -ри размер на
стойност45 лева и мобилен телефон марка „Huawei " с ИМЕИ 1
3

864722048105070 и ИМЕЙ2 864722048605079 на стойност 274,55 лева от
владението на Б. Н. Б. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемане от подсъдимия Х. на
чужди движими вещи посочени в диспозитива на обвинението, собственост
на св.Б., при което се прекъсва владението върху вещта, без съгласието на
владелеца и се установява нова фактическа власт.
Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално
упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на
имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл - с
намерение противозаконно да присвои чуждата движима вещ. Подсъдимият
Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът
приема критичното отношение към извършеното, ниската стойност на
отнетото имущество и сравнително младата възраст на подсъдимия.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се установиха.
Мотивът за извършване на престъплението е стремежът към
облагодетелстване по неправомерен начин .
Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и
предвид изричната разпоредба на чл.373ал.2 от НПК прецени, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл.58 А ал.1 от
НК във връзка с чл. 54 ал.1 от НК. Предвид наличието единствено на
смекчаващите вината обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл.54
ал.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК
ще се постигнат, ако на подсъдимия Х. бъде определено наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което е към
минимално предвидения от закона размер. Наказанието е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като
съдът намира, че предвид наличието единствено на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства наказание в горепосочения размер
би било необходимо и достатъчно за постигане на целите на чл.36ал.1 от НК,
като наказание в по-висок размер не би било съответно на извършеното, а
предпоставки за приложение на чл.55 от НК по делото не се установяват.След
като определи наказание в горепосочения размер, на основание чл.58А ал.1 от
4

НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, като предвид предвид факта, че подсъдимият е реабилитиран по
отношение на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“ и в
последствие са му налагани единствено наказания глоба прие, че не е
необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото, поради което на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от три години, който също счита за достатъчен
с оглед постигане целите на чл.36 ал.1 от НК.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни
разноски на подсъдимия.
Предвид гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	12
Дата:	8 април 2021 г. (в сила от 24 април 2021 г.)
Съдия:	Валя Илиева Цуцакова Нанкова

Дело:	20203110203555
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 септември 2020 г.

Присъда по дело №3555/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите