Мотиви към  Присъда №40 от 27.03.2012 година, постановена по НОХД № 53/2012 година по описа на РС-Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против Я.К.Х. ***, ЕГН ********** е предявено обвинение по чл.194, ал.1 от НК, за това, че в периода от 01.12.2011 година до 02.12.2011 година /в неустановен при разследването ден/ в село Пчела, област Ямбол, ул. “Никола Дуков" №6 отнела чужди движими вещи- 1 брой златно синджирче с намиращи се на него 1 брой златно кръстче, 1 брой златна буква “Л” и 1 брой златна монета, всички с тегло от 15 грама, всичко на обща стойност 675 лева от владението на собственика им М.Я.Н. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор от РП- Елхово поддържа повдигнатото против подсъдимата Х. обвинение по чл.194, ал.1 от НК, като намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че подсъдимата е извършила кражба на златни накити от владението на собственикът им М.Н. с общо тегло 3 грама и на обща стойност 150 лв. Относно наказанието, представителят на ЕРП предлага същото да бъде определено при условията на чл.54 от НК при балансиращи вината обстоятелства- от една страна чистото съдебно минало на подсъдимата и пълните й самопризнания, а от друга страна обществената опасност на деянието, процесуалното поведение на подсъдимата, липсата на критичност към извършеното деяние. Прокурорът намира, че за постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, на подсъдимата Х. следва да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Производството по делото е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.3 от НПК в отсъствието на подсъдимата и с участието на служебен защитник. За да допусне разглеждане на делото по реда на задочното производство, съдът е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за това: Подсъдимата не е намерена на посоченият от нея адрес за призоваване и видно от изготвената и приложена по делото докладна записка от инспектор Даниел Калев във връзка с изпълнението на постановеното от съда в съдебно заседание на 14.03.2012 година принудително довеждане на Х., последната е променила същия и не е уведомила съда за тази промяна. Освен това, подсъдимата е била редовно призована за насроченото по делото съдебно заседание на 14.03.2012 година, не се явила и не е посочила уважителни причини за неявяването си, като по отношение на  нея  е била  изпълнена  процедурата по чл. 254, ал.4  от НПК- с връчване  на разпореждането за  образуване на делото Х. е била уведомена,  че при наличията на предвидените в закона основавания  за това е възможно делото да бъде разглеждано в нейно отсъствие. Препис от обвинителния акт е връчен  на подсъдимата, т.е. същата е уведомена за настоящето наказателно производство. Освен всичко изложеното, съдът е намерил, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимата  не би попречило  за разкриване на обективната истина по делото.

Назначеният на подсъдимата Я.Х. на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК служебен защитник- адв. Чиликов от АК – Ямбол не оспорва авторството на деянието, а именно кражба на златни накити, собственост на св. Н.. Предвид на това, че в хода на съдебното следствие е било установено, че вещите, предмет на кражбата са с тегло 3 грама на стойност 150 лв., а не с тегло 15 грама и на обща стойност 675.00 лв., каквото е предявеното с обвинителния акт обвинение, служебният защитник предлага извършеното от подсъдимата деяние да бъде квалифицирано от съда като такова по чл.194, ал.3 от НК и наложи наказание, предвидено по този текст от НК. Адв. Чиликов мотивира искането си с ниската стойност на предмета на кражбата- под една минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието, като се позовава и на чистото съдебно минало на подсъдимата към момента на извършване на деянието, направените от нея в хода на досъдебното производство самопризнания, способствали за установяване на обективната истина по делото. Служебният защитник пледира наказанието на подсъдимата да бъде определено при условията на чл.54 от НК, като й бъде наложено наказание глоба в размер, съобразен с имотното й състояние.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Я.К.Х. ***. Свидетелката М.Я.Н. ***. Двете поддържали приятелски отношения, като подсъдимата често посещавала дома на св. Н. ***. Последната притежавала златни накити -  1 брой златно синджирче с намиращи се на него 1 брой златно кръстче, 1 брой златна буква „Л" и 1 брой златна монета. Тези златни накити св. Н. съхранявала в портмоне, което държала под дюшека на леглото в една от стаите. Посочените по- горе накити били с тегло около 3 грама. На подсъдимата Х. е било известно, че св. Н. притежава златни накити. В началото на месец декември 2011 година- на 1 или 2 декември 2011 година, около 10.00 часа  подсъдимата посетила дома на св. Н.. На последната се наложило за кратко време да излезе от жилището, през което време подсъдимата Х. останала сама. През същият този период от време подсъдимата имала финансови затруднения. Останала сама в дома на Н., Х. се сетила за златните накити, собственост на домакинята и решила да потърси същите. Отишла в спалнята, повдигнала дюшека на леглото и там видяла тъмно на цвят портмоне, в което св. Н. държала златните си накити. Подсъдимата отворила портмонето и взела намиращите се в него златни накити – златно синджирче, златно кръстче, златна буква „Л" и златна монета. Портмонето оставила на същото място. Прибрала златните накити в джоба си и излязла в коридора на жилището, като в този момент се върнала и св. Н.. Двете разговаряли, пили кафе, а след това подсъдимата си тръгнала.

Няколко дни след това подсъдимата посетила златарски магазин, находящ се на ул. “Търговска” №17 в гр. Елхово, където продала на св. П.Я. /продавач- консултант в златарския магазин, собственост на ЕТ “АИАД Ангел Димитров” гр. Елхово / златната паричка, която била с тегло около половин грам /0.48 сантиграма/, за което получила сумата от 15.00 лв. С парите подсъдимата закупила храна. На 07.12.2011 година Х. ***, където в златарски магазин, находящ се на ул. “Търговска” 31, собственост на “Дорадо 66” ЕООД гр. Ямбол продала на управителя на магазина- св. Т. останалите златни накити- златно кръстче, златно синджирче и златна буквичка за сумата от 103 лв. От показанията на св. Т. се установява, че след като е изтеглила златните накити, донесени от подсъдимата, се установило, че същите са с тегло 2.5 грама. С част от получената сума подсъдимата заплатила задълженията си, които имала към трети лица.

Св. Н. установила липсата на златните накити 10-15 дни след извършване на кражбата им и подала сигнал в РУП- Елхово. При подаването на сигнала св. Н. уведомила, че е извършена кражба на златни накити с общо тегло 15 грама.

От заключението на вещото лице А.К. по назначената и изготвена в хода на ДП съдебно - стокова експертиза, която не е оспорена от страните по делото и се възприема от съда като обективна и компетентна, се установява, че стойността на златните накити, заявени за откраднати от св. Н. с тегло 15 грама, към момента на извършване на деянието възлиза на сумата от  675.00 лева.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата Я.К.Х. рег. № 214 от 26.01.2012 година, издадена от БС при РС- Ямбол, се установява, че подсъдимата не е осъждана.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М.Н., П.Я. и И.Т., дадени в хода на съдебното следствие, обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП по реда на чл.222 от НПК пред съдия от РС- Елхово, приложени на л. 6-8 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 279, ал.1, т.2 от НПК. В подкрепа на горната фактическа обстановка са и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК- протокол за доброволно предаване от 12.12.2011 година /л.9 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимата.

От свидетелските показания на свидетелите Н., Я. и Т., кредитирани от съда с доверие като обективни, логични и последователни, кореспондиращи както помежду си, както и от обясненията на подсъдимата Х., дадени в хода на ДП в качеството й на обвиняемо лице, се установява по безспорен начин, че в неустановен ден в периода от 01.12.2011 година- 02.12.2011 година подсъдимата Х. е извършила кражба на златни накити - 1 брой златно синджирче, 1 брой златно кръстче, 1 брой златна буква “Л” и 1 бр. златна монета, всички с тегло 3 грама от владението на собственикът им М.Я.Н. ***.

В хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че златните накити, предмет на кражбата, са били с тегло 3 грама. В тази насока са показанията на св. Н., която при разпита й в хода на съдебното заседание заявява следното “Златото, което Я. ми открадна тежеше около 3 грама”; “нещата ми веднъж ги теглих в заложна къща и излязоха 3.06 грама”; “Казах 15 грама злато, защото имах и обеци, които бях оставила в заложна къща и заедно с тях златото за мен беше около 15 грама”. Показанията на св. Н. относно теглото на златните накити, предмет на кражбата от подсъдимата Х. кореспондират изцяло с показанията на свидетелите Я. и Т., които са закупили златните накити от подсъдимата след извършване на кражбата. Налице е кореспондентност между показанията на свидетелите и обясненията на Х. относно теглото на златните накити, както и по отношение на техния вид. Видно от показанията на св. Н. от владението й са били отнети златно синджирче, златно кръстче, златна буква “Л” и златна монета, като от обясненията на подсъдимата и свидетелите Я. и Т. се установява пълна идентичност между вещите, предмет на кражбата от Х. и вещите, продадени от нея в последствие в златарски магазини в гр. Елхово и гр. Ямбол. 

Ето защо, съдът прие, че златните накити, предмет на кражбата, са с общо тегло 3 грама. По отношение стойността на предмета на кражбата, съдът взе предвид заключението на вещото лице А.К. по назначената в хода на ДП съдебно- стокова експертиза, неоспорена от страните. Видно от същото стойността на 15 гр. злато към момента на извършване на деянието възлиза на сумата от 675 лв. Т.е. съгласно заключението, стойността на 1 гр. злато възлиза на сумата от 45 лв., а на 3 гр. злато – на сумата от 135 лв.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимата Я.К.Х. с деянието си е осъществила от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.194, ал.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като в неустановен ден в периода от 01.12.2011 година- 02.12.2011 година в с. Пчела, обл. Ямбол, на ул. *** отнела чужди движими вещи -1 брой златно синджирче, 1 брой златно кръстче, 1 брой златна буква “Л” и 1 бр. златна монета, всичко с тегло 3 грама на обща стойност 135.00 лв.  от владението на собственикът им М.Я.Н. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

Налице е извършено съставомерно деяние от подсъдимата Х. по посоченият текст от наказателния закон.  Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на вещи, което представлява преустановяване на владението върху тях на досегашния владелец и установяване владението на дееца. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимата е прекъснала владението върху вещите на владелецът им – св. Н. и е установила свое владение върху тях, а в последствие се е разпоредила с вещите в свои интерес.

Съдът намери, че извършеното от подсъдимата деяние следва да се квалифицира като “маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Съгласно цитираната допълнителна разпоредба от НК ”Обяснение на някои думи”, “маловажен случай” е този при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителната стойност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. За да квалифицира извършената от подсъдимата кражба като маловажен случай, съдът взе предвид следните обстоятелства: ниската стойност на предмета на кражбата- 135 лв., т.е. много под една минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието; подсъдимата не е осъждана, същата е млад човек, който има критично отношение към извършеното престъпно деяние, в хода на ДП добросъвестно описва механизмът на същото и съжалява за извършеното. Деянието представлява маловажен случай  от една страна с оглед незначителната стойност на вредните последици, настъпили от извършването му, а от друга страна с оглед на наличието на множество смекчаващи обстоятелства, обуславящи по- ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление кражба. Обстоятелството, че делото се разглежда в отсъствието на подсъдимата по реда на задочното производство, не следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Деянието е осъществено от подсъдимата умишлено, тъй като е  съзнавала общественоопасният му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им.

Предвид на гореизложеното съдът намери, че подсъдимата Х. следва да отговаря за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Причините и условията за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимата, незачитането на установения в страната правов ред, стремежът й към противоправно облагодетелстване, затрудненото финансово положение, в което се е намирала.

За извършеното от подсъдимата Х. престъпление материалният наказателен закон предвиждатри алтернативни наказания- лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лв. При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с причините и мотивите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието, което не се отличава с по- висока степен на обществена опасност от останилете деяния от този вид, степента на обществена опасност на подсъдимата, която не е висока, предвид на това, че същата не е осъждана, направените от нея самопризнания в хода на ДП, способствали в голяма степен за установяване на механизма на извършеното деяние, както и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и при условията на чл.54 от НК наложи на подсъдимата Х. най- лекото по вид наказание, предвидено по текста на чл.194, ал.3 от НК, а именно глоба, която определи в размер над средния, предвиден по текста, а именно 250 лв.

Наказанието следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната и генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели, а при тежестта на деянието, за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК по отношение на генералната превенция според съда именно така определеното наказание се явява балансирано и съответно на извършеното от подсъдимата. Определеният вид и размер на наказанието съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще се отнеме възможността да извърши и други престъпления, а освен това ще въздействат възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съдът призна подсъдимата Я.Х. за невиновна по първоначално повдигнатото против нея обвинение по чл.194, ал.1 от НК за кражба на 1 брой златно синджирче, 1 брой златно кръстче, 1 брой златна буква “Л” и 1 бр. златна монета, всичко с тегло 15 грама на обща стойност 675.00 лв., като на основание чл.304 от НПК я оправда по това обвинение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на 27.50 лв. по сметка на ОД на МВР- Ямбол, както и 5.00 лв. д.т. при служебно издаване на изпълнителен лист.

По отношение на приложеното по делото веществено доказателство- 1 бр. кожено портмоне, кафяво на цвят, с три прегради, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се върне на собственикът му М.Я.Н. ***.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

                                             Председател:.......................

                                                                    /Я. Ангелова/